Някои въпроси за обезщетението за забава на длъжника
Съдебната практика търпи постоянно развитие по темата
Мария Лазарова, Росен Иванов, CMS Sofia
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Едва ли има договор, било той граждански или търговски, който да не съдържа клауза за неустойка или за лихва при забава на страна да изпълни задължението си. Колко от нас обаче са наясно с това има ли разлика между неустойка за забава и лихва за забава и има ли значение кое от двете ще уговорим, какво може да претендира изправната страна при неизпълнение на длъжника, какво се случва с дълга при частично изпълнение и т.н. Всъщност по доста от тези въпроси и съдебната практика търпи постоянно развитие.
Лихва и неустойка за забава
На първо място, интересно е да се отбележи, че се срещат различни мнения относно характера на договорната лихва за забава. Някои състави на съдилищата (1) приемат, че терминът "лихва за забава" следва да се различава от "неустойка за забава", независимо че и двете имат обезщетителна, санкционна и обезпечителна функция. Приема се, че понятията са различни както икономически, така и правно, като разликите се изразяват в следното: неустойката е лихвоносна (т.е. върху неустойката за забава се начислява лихва), а лихвата – не, освен между търговци, и то само ако е уговорено; неустойката е допустимо да се уговаря за неизпълнението на всякакви задължения, а лихвата – само за неизпълнение на парични, като неустойката може да се уговаря като процент или като твърда сума; неустойката може да се намалява поради прекомерност (но не и ако е уговорена между търговци), а лихвата – не.
Срещат се и решения на Върховния касационен съд ("ВКС") (2) обаче, в които се приема, че когато страните са уговорили определен размер на предполагаемите вреди от забавено изпълнение на парично задължение, които не подлежат на доказване, става дума за мораторна неустойка. Макар и да не дава изрично отговор на разглеждания въпрос, би могло да се извлече от мотивите на решението на ВКС, че независимо от това дали страните са нарекли обезщетението "лихва" или "неустойка", след като е предварително определено по размер, то има характер на неустойка.
Следва да се има предвид на следващо място, че дори да не са изрично уговорени последиците при забава на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение кредиторът може да търси от длъжника обезщетение в размер на законната лихва (3) от деня на забавата. Поставят се въпросите: ако страните са уговорили лихва/неустойка за забава в размер, различен от законната лихва за забава: {1} може ли кредиторът да търси и договорената неустойка, и законната лихва?; и {2} има ли кредиторът право да избере кое от двете да претендира?
По отношение на първия въпрос практиката на ВКС (4) е трайна и безпротиворечиво приема, че е недопустимо да се кумулира неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение в размер на законната лихва за същото неизпълнение с оглед спазване принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, тъй като кредиторът би получил две обезщетения за едни и същи вреди. Следователно не може да се претендира и уговорената неустойка за забава, и законната лихва за забава върху главницата. Основателен ще бъде обаче иск за присъждане на законната лихва за забава върху неустойката за забава от момента, в който същата е станала изискуема (5).
Що се отнася до втория въпрос, в практиката на ВКС се намират противоречиви решения. Така в Решение №68 от 9.07.2012 г. по т.д. 450/2012 г. се казва, че правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка (за забава) или обезщетение в размер на законната лихва. В други решения (6) (които преобладават) се приема обратното - че когато страните са уговорили неустойка за забавено плащане вместо предвидената от закона лихва за забава, при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право да претендира само неустойката (дори да е в размер, по-нисък от законната лихва), защото да се допусне противното би означавало едностранно изменение на сключения договор. Тази теза кореспондира и със сравнително новата разпоредба на чл. 309а, ал. 1 от Търговския закон (в сила от 15.03.2013 г.), съгласно която кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва за забава, но само ако не е уговорено друго.
Обезщетение за по-големи вреди
Кредиторът може да търси и обезщетение за по-големи вреди от уговорената неустойка, ако същата не е уговорена като изключителна (т.е. като пълна алтернатива на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва за забава), но ще носи доказателствената тежест да ги докаже. В тази връзка интересен е и въпросът дали, ако е уговорен лимит на отговорността (например неустойката е уговорена в процент за забава, но не повече от 20% от цената) и при вече уважена претенция за неустойка в максимален размер, може да се претендира законната лихва за забава върху главницата за периода след завеждане на исковата молба. С Решение №230 от 13.07.2011 г. на ВКС по т.д. 1088/2009 г. ВКС потвърждава като правилен извода на въззивния съд, че искът за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва от датата на исковата молба е основателен, независимо че максималният уговорен размер на неустойката е достигнат до завеждане на исковата молба и е присъден. Доколко това разрешение е правилно и дали практиката няма да се промени, предстои да разберем.
Важно е да се отбележи, че докато обезщетението в размер на законната лихва за забава може да се претендира както до датата на подаване на исковата молба, така и от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, искът за присъждане на договорна мораторна неустойка за периода след подаване на исковата молба е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане (7). Претенцията за изплащане на неустойка за период от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата е отделен иск, който следва да бъде предявен по надлежен ред, т.е. да е конкретизиран по размер и да е заплатена държавна такса. Приема се, че ищецът не може да претендира вреди за бъдещо време, преди същите да са настъпили, респективно да търси неустойка за забава за последващ датата на предявяването на иска период, размерът на която неустойка не е определен към датата на предявяване на иска.
Редът за погасяване
Друг аспект на темата е редът за погасяване при направено частично плащане, което не е достатъчно да покрие и главницата, и лихвата/неустойката. Законодателното разрешение на проблема се съдържа в разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика (8) законната лихва за забава и договорената лихва/неустойка за забава са задължения, които са еднородни на главния дълг и се погасяват по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, ако длъжникът не заяви кое задължение погасява, първо се погасява най-обременителното, след това най-старото, а ако всички задължения са еднакво обременителни и възникнали по едно и също време, тогава се погасяват съразмерно. Предвиденият в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД ред за погасяване, според който първо се покриват разноските, след това лихвите и най-накрая главницата, се прилага само относно възнаградителните лихви (а не и по отношение на законната лихва за забава или договорната лихва/неустойка за забава). (9)
В обобщение следва да се подчертае, че правилното разбиране на института на лихвите/неустойките и приложението му е от изключителна важност с оглед правилното формулиране на претенциите на кредиторите към техните длъжници.
(1) Така например Решение №814 от 26.04.2013 г. по т.д. 4668/2012 г. на Софийския апелативен съд.
(2) Така например Решение №65 от 16.07.2012 г. по т.д. 333/2011 г. на ВКС.(8) Решение №111/27.10.2009 г. по т.д. 296/2009 г. на ВКС; Определение №700/03.12.2014 г. по т.д. 777/2014 г. на ВКС; Определение №1212/22.11.2010 г. по гр.д. 918/2010 г. на ВКС.
(9) В този смисъл са например Решение №111 от 27.10.2009 г. по т.д. 296/2009 г. на ВКС; Решение №48/15.01.2000 г. по гр. д. 1065/1999 г.; Решение №266/12.06.2006 г. по т.д. 832/2005 г. на ВКС.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.