Как са разпределени 2.16 млрд. лв. субсидии за земеделския сектор през 2023 г
По линия на еврофондовете стопанствата са получили 1.6 млрд. лв. от миналата есен досега, а националната подкрепа надхвърля милиард
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
Общо 2.16 млрд. лева .е финансовата помощ за земеделския сектор през 2023 г - европейски и национални средства, по всички схеми и мерки за подпомагане на селското стопанство към началото на месец септември.
В тази сума не са включени 736 млн. лв. директни субсидии за площ (т.нар. СЕПП) от Кампания 2022, които вече са изплатени в края на миналата година. С тях директното подпомагане (европейско с национално доплащане) за сектора надхвърля 1.62 млрд. лв., а другите мерки с държавно финансиране надхвърлят 1 млрд. лв тази година. Аналогична сума на площ (може и по-малка) ще се изплати и в края на тази година. Така в резюме годишно към местните земеделци се насочват над 2.5 млрд. лв.
Числата са от справка за всички плащания за земеделските стопани в рамките на 2023 г., предоставена на "Капитал" от държавни институции.
Според данните над две трети от средствата, или 1.43 млрд. лв., са изплатени до септември, а до края на годината ще бъдат преведени още над 722 млн. лв.
Как се разпределят по сектори
Общата сметка показва, че средствата за 2023 г. (без изплатените през есента на 2022 помощи за единица площ) са разпределени 2 към 1 в полза на сектор "Растениевъдство" -1.33 млрд. лв., спрямо "Животновъдство" - 626 млн. лв. Това не е изненада. Разликите при директните плащания са най-големи, тъй като основните плащания са за единица обработвана/използвана площ.
Зърнено-маслодайните стопанства са пословично облагодетествани по тази линия. Но тази година те също получават и общо над 200 млн. лв. по линия и на другите плащания - това например е двойно повече от сектор "Плодове" и четири пъти повече от сектор "Зеленчуци". За зърнения сектор е и най-голямата подкрепа по линия на пазарните мерки (виж по- долу), при тях отива и най-голяма сума от държавните помощи - 116 млн. лв. към 1 септември
Колко са средствата по основните линии
Така наречените директни плащания са главният инструмент на Общата селскостопанска политика за подпомагане на земеделците. Двете й най-големи съставни части - плащането за единица площ (което традиционно се изплаща още в края кампанийната година и не е включено в таблицата) и т.нар. зелени плащания (практики, които са благоприятни за околната среда) се разпределят измежду над 54 хиляди стопанства. Традиционно най-голяма част от тях отиват в растениевъдството и особено зърнопроизводството, където са най-едрите стопанства.
Животновъдите, както и секторите на плодовете, зеленчуците и протеиновите култури, пък получават директни помощи, чийто размер е обвързан с продукцията - това е така наречената обвързана подкрепа. Видимо от данните, тя е разпределена почти поравно за двата сектора - 110 млн. лв. за растителни култури и 123 млн. лв. за животни. С най-голямо подпомагане в случая са млечните стопани.
С около 25 млн. лв. годишно по линия на директните плащания се подпомагат и млади фермери.
Пазарните мерки са извънредни интервенции, за да се стабилизират селскостопанските пазари в моменти на пазарни кризи. Те се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) - оттам дойдоха например и половината средства от общо 85 млн. лв. за българските производители на слънчоглед заради вноса на зърно от Украйна (останалата половина е от националния бюджет).
Все още активни мерки има и по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. Те са основно за хуманно отношение към животните, а програмата е основен източник на допълнителни средства и за пчеларите.
Тази година държавните помощи са особено солиден източник на подпомагане на сектора. В тази графа се включват например отстъпките от акциза за използваното гориво в сектора на земеделието - около 100 млн. лв. годишно, данъчните облекчения за земеделски производители, минималните държавни помощи за селското стопанство, известни още като de minimis, които се предоставят на фермерите при конкретни кризисни ситуации на пазара, и др.
През първата половина на тази година като извънредни държавни помощи бяха разпределени 213 млн. лв. компенсации за пострадалите от ефектите на войната в Украйна фермери - на практика към всички сектори, без зърнения и маслодайния. Впоследствие по същата линия през август бяха одобрени още 150 млн. лв., а след протестите - допълнителни 63 млн. лв. Така общата извънредна помощ заради войната по схема ще достигне 426 млн. лв. - колкото бяха дадени и през миналата година.
Животновъдите са основни бенефициенти на т. нар. Преходна национална помощ с бюджет 58 млн. лв. - това са средства от националния бюджет, с които допълнително се подпомагат стопанства с говеда и овце/кози майки.
В крайна сметка държавните плащания към сектора тази година ще са над 800 млн. лв, а ако се включат националните доплащания към европейските субсидии, сумата надхвърля милиард.
