Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

Тодор Георгиев от "Академия за овчари": Занаятчийските храни са шанс за оцеляване на малките стопанства

Заради големия интерес към обучението в планината собственикът на ферма "По Тодорови кошари" организира второ издание през ноември

Ани Коджаиванова

По Тодорови кошари © По Тодорови кошари

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

В модерна България овчарите са изчезваща "порода", а пасищното животновъдство губи позиции по ред причини - трудно е, финансово неперспективно, неатрактивно за по-младите поколения. Ако скотовъд попадне в новините, то надали ще е с хубав повод. Показателен е скорошният случай на братята Сидер и Атила Седефчеви от кресненското село Влахи, които отглеждат каракачански овце и кучета и които общинският съвет беше решил да прогони, защото животните им "пречели" на селяните - нищо че в селото има всичко на всичко 4 жители.

Неотдавна обаче и една друга история за овчари - този път позитивна и вдъхновяваща, намери път към медиите. През август стопанството "По Тодорови кошари" на Тодор Георгиев, също край Кресна, организира първата в България "Академия за овчари". Горе по високопланинските пасища на Пирин двадесетина ентусиасти се обучаваха за тънкостите на високопланинската паша заедно с няколкостотин каракачански овце и кози в продължение на десет дни.

Това не е точно "тиймбилдинг" активност: условията в планината са трудни - жега, насекоми, прах, понякога проливни дъждове. Работата е много и физически доста тежка. Интересът към инициативата обаче е голям - дотолкова, че "По Тодорови кошари" подготвят второ издание през втората половина на ноември, а плановете им са "курс" да има във всеки сезон.

От кисело мляко до академия

Тодор е наследствен скотовъд от Кресна. Стопанството е било на дядо му, който е отглеждал едни от последните големи високопланински стада преди колективизацията в началото на социализма. Впоследствие баща му, а после и той и братята му все пак успяват да поддържат стопанството живо, макар и в много по-малки мащаби. В последните години Тодор е успял да увеличи и възстанови семейните стада до близо 1000 броя каракачански овце и дългокосмести планински кози "каменарки" - наследници на каракачанските кози, които са много добре адаптирани към скалистите терени на Пирин планина.

По образование той е еколог, завършил е "Екология и опазване на околната среда" в Югозападния университет и работи и като главен специалист "Контрол и охрана" в Национален парк "Пирин". Животновъдството обаче е в кръвта му. "Израснал съм с това наследство - животните, кошарите горе в планината. За мен то е изключително ценно и искам да го съхраня и опазя", казва Тодор. Добавя, че отдавна обмисля как да популяризира този вид животновъдство, защото вярва, че в България има хора, които "носят в гените си овцевъдството".

Тласъкът за създаването на "Академията" идва, след като той и съпругата му решават да се регистрират и като малки производители на млечни продукти. Мляко и сирене правят отдавна - предимно за домашни нужди и за приятели. С времето интересът към висококачествените млечни продукти от пасищни животни обаче расте. "Много хора започнаха да искат да си взимат мляко и сирене от нас и започнахме да не смогваме със семейното производство. Затова решихме да направим малка мандра", разказва Тодор.

Чистата занаятчийска храна като решение за малките фермери

Стопанството на Тодор Георгиев, подобно на други, получава европейски субсидии по някои от схемите на Общата селскостопанска политика на ЕС. Те, разбира се, са от помощ и през годините са били сред факторите, които са му помогнали да възстанови стадата. Но той смята, че начинът дейността да се надгради и да има стимул малките стопанства да са устойчиви и да се множат е затварянето на цикъла с производството на чисти, занаятчийски и традиционни продукти. "За подобни истински и качествени храни днес вече има търсене, особено в София и по-големите градове. Хората започват да ги оценяват", казва той.

Така той вижда бъдеще за развитие в популяризирането на висококачествените традиционни продукти. "Ако хората започнат повече да търсят чиста и качествена храна, да мислят за здравето си - особено пък за децата, това ще помогне много на стопанства като нашето", смята Тодор Георгиев. По думите му там трябва да се насочат усилия и на фермерските общности, а роля за популяризацията могат да изиграят и медиите. Но администрацията също може да помогне с по-целенасочена финансова подкрепа за такива фермери, както и с известни облекчения на сложните правила, каквито според Тодор Георгиев е редно да има, за да могат малките производители на традиционни храни да оцелеят.

За създаването и на мандрата той се обръща към бизнес консултанта Ангел Тодоров за експертна помощ. Но с нея работата в стопанството става твърде много за едно семейство. "На Ангел му хрумна идеята да отправим призив за помагачи в стопанството - нещо като стажанти. Оказа се, че има интерес, събраха се съмишленици. Оттам идеята еволюира и към "Академия за овчари", споделя Тодор.

Дивото зове

Популяризацията на инициативата се случва през фейсбук страница, която съпругата му подготвя. В началото идеята е споделена без много шум в сравнително тесен кръг, но се оказва, че има по-голям интерес и за кратко време се събират много желаещи. Групата от двадесетина души бързо се запълва. "Целта беше да съберем хора, които хем да ни помагат, хем да научат занаята и да опазят тази традиция", казва Тодор.

Доброволците са предимно млади мъже, някои идват и с децата си. Повечето по думите на собственика на фермата са градски хора, млади, добре образовани, с кариера в различни сфери на икономиката - IT специалисти, предприемачи, мениджъри. "За някои сигурно мотивацията е била да избягат малко от еднообразието на градския живот. На други идеята за планината, стадата, дивото им се е сторила някак романтична - нещо като повик от миналото. При всички случаи това, което обединяваше тези момчета, е, че всички имаха точната нагласа - отношение към земята, към традициите, към чистата храна", казва Тодор.

Августовското обучение протича в лятна кошара високо в планината. Работата започва в 6:00 сутринта и продължава до 22:00 часа и включва изкарване на животните на паша, доене, поддръжка и изграждане на нови кошари и помощни постройки и всякакви други ежедневни дейности, които съпътстват работата на скотовъда.

Тодор не си прави илюзии, че всички "курсисти" ще изберат този живот, но се надява, че поне някой от тях някога ще реши да има собствено стопанство и да стане животновъд, въпреки че това е много трудна "професия". Интересът към "Академията за овчари" обаче все пак показва, че има надежда дребното планинско фермерство отново да бъде атрактивен поминък някой ден. А "До Тодорови кошари" планират е да правят такива обучения във всеки сезон - пролет, лято, есен и зима.

Земеделие и бизнес