Септемврийското въстание срещу пазара или къде е счупен зърненият бизнес

Логично към протеста се присламчват и всякакви други земеделски производители с ограничителни идеи - от животновъди, искащи да се забрани вносът на мляко, през пчелари с аналогични мечти за меда до картофопроизводители. Малките животновъди и овощари наистина се блъскат с проблеми, най-малкото заради по-високите субсидии в съседни държави. Но на сегашния бунт истинските проблеми и решения не се споменават.

• Най-големите земеделски компании в България

Дотук първите и единствени политици, отстояващи пазарната логика, са ПП-ДБ през депутатите си и представителите в изпълнителната власт. Техният проблем е в неопитността в комуникацията и недълбокото познаване на сектора.

В групата на пасуващите партии сега са и срасналите се през годините с големите земеделци ГЕРБ и ДПС, а на позицията за ограничаване на вноса и спасяване на "родното" независимо на каква цена са леви партии като БСП и русофилски като "Възраждане".

Фотограф : Цветелина Белутова

Така в протеста на зърнопроизводителите се фокусираха няколко различни проблема - управлението на европейските субсидии, зависимостта на зърнения сектор от държавата и руското влияние върху някои партии. Добрата новина обаче е, че развитието на тази история до момента показва желание на правителството за промяна. Дали тя ще се случи е отделен въпрос, защото възелът е сериозен.

Субсидиите родиха опасни великани

Сблъсъкът сега има своя корен в миналото. След присъединяването към ЕС към България потекоха милиардни агросубсидии. От тях бързо се възползваха зърнопроизводителите, защото Брюксел дава пари на обработваема площ, независимо какво се гледа на нея. Най-доходоносно е със зърното - и така се завъртя колелото "субсидии -> още земя -> още субсидии".

В резултат за 16 години се оформиха близо 20 големи групи, които концентрираха отглеждането на пшеница, царевица и слънчоглед. Данните сочат, че само десетте най-големи са взели половин милиард от субсидии за 10 години. Като цяло приблизително половината от годишните дотации за сектора, които варират в годините между 1.3 и 1.5 млрд. лв. годишно, отиват при най-едрите компании предимно от зърнопроизводството според анализ на ЕК.

Гигантът в сектора се казва "Октопод" - холдингът на Светлозар Дичевски от години обработва над 1 млн. дка земя и само той за 10 години е взел 250 млн. лв. субсидии.

Земята вече е златна

В България се обработват над 40 млн. декара площи, основно засети със зърнени и маслодайни култури (другите големи площи са пасища). В различни фондове и юридически лица са около 8 млн. дка, като в топ 3 на компаниите със земя са "Ромфарм" с над 1 млн. декара, следвани от фирми на Дичевски и "Агрион" с по над половин милион всяка. Отделно всички големи зърнопроизводители трупат площи и имат по 100 - 200 хил. свои декари.

Фотограф : Цветелина Белутова

Многото ресурс в сектора доведе до стръмно покачване на цените - за две години с около 50%. Успоредно растяха и рентите - сега средно около 100 - 120 лв. на декар, но на места и 150 - 200. Тези числа безспорно вдигат себестойността на произведеното зърно. Но за тях не е виновна Украйна, а по-скоро "наторяването" на сектора със субсидии и няколкото рекордни реколти преди войната.

"В България държавата е позволила 1-годишни наемни договори, а за планиране на фермера са му нужни повече. В Белгия например държавата е казала, че земеделската земя се договаря за минимум 9, 18 или 27 години", казва Филип Ромбаут, който със сина си има земеделско стопанство от 44 хил. декара във Видинско и е съсобственик в най-големия торов завод в страната "Агрополихим". Неговите наблюдения са, че държавата и политиците подкрепят големите собственици, а малките производители имат банкови кредити със задължения да обработват определен минимум декари и по тази причина са принудени да приемат високите цени на земевладелците. Оценката му е, че годишните платени ренти в България са за 2.5 млрд. лв., т.е. дори надхвърлят субсидиите.

Милиардите зад зърното и слънчогледа

В резултат на всичко това страната плавно се превърна в един от големите регионални износители на зърно. Последните налични данни на статистиката показват, че земеделците са произвели зърно за почти 5.5 млрд. лв. (основно пшеница 3.6 млрд. лв.) и маслодайни култури за 2.5 млрд. лв. през 2022 г. Всичката останала земеделска продукция - от месо, яйца, плодове, зеленчуци и т.н., е за едва 4 млрд. лв.

На този фон идват субсидии от почти 2 млрд. лв. годишно, или близо една пета от приходите в сектора са европейски и национални помощи. Проблемът е, че големият пай (между 50 и 70%) от субсидиите отива в зърнопроизводителите.

При стимулираното голямо производство на пшеница, царевица и т.н. то отдавна надхвърля вътрешните нужни и големите количества отиват за износ. Проблемът през последните две реколти е, че от средата на миналата година международните цени падат и местните производители твърдят, че трябва да продават под тяхната себестойност. Или казано иначе - на загуба. Това обаче е пазарният риск, който всеки бизнес поема изначално - една година печелиш, друга може и да губиш. Никой не е гарантирал, поне публично, на земеделците, че винаги ще имат печалби.

По масло. С прекъсване през лято 2023

Покрай слънчогледа постепенно в страната се зароди и нова индустрия - на производство на олио за износ, която вече има оборот от над 2 млрд. лв. Двата най-големи преработвателя са "Олива" и "Астра биоплант" (която прави и биодизел и хранително слънчогледово масло), които имат обороти от милиарди левове. Отделно има още поне 20 предприятия, а голям износ има и на белен слънчоглед ("Меджик флейм" и "Бревис"). Мощности за слънчогледово масло напоследък развиват и част от зърнопроизводителите и в този случай те са по-пестеливи в оценките си за украинския внос.

Секторът работи без субсидии. А новите фабрики се финансират през банки, включително ЕБВР и ЕИБ. При другите продукти, с изключение на рапицата, липсва следващо звено, например голям износител на брашно. При царевицата изключението е разградският завод на ADM, който преработва големи количества до нишесте и глюкозен сироп.

Фотограф : Цветелина Белутова

Добрата новина е, че вместо суровина се добавя стойност в страната и се изнася завършен продукт. Лошата е, че това лято беше сложена спирачка на сектора. Със забраната за внос от Украйна местните търговци и зърнопроизводители искаха да подадат скъпо слънчогледа си. Но производителите на олио няма как да купуват скъпа суровина, след като конкурентите в чужбина купуват по-евтина от международните пазари. Затова фабриките за олио свиха работата си, а една от най-големите затвори. Пропуснатите месеци сега вероятно ще могат да се наваксат през бърз внос есента, но при местната продукция зърнопроизводителите изглеждат неотстъпчиви от високите си цени и вероятно запасите стара продукция по складовете ще растат.

Кой печели и кой губи при украински внос

Търговията преди забраната на внос от Украйна показа, че в България реално влиза само слънчоглед (около 1 млн. тона), докато при пшеницата и царевицата количествата бяха нищожни. Така че от падането на ограничението най-вероятно ефектът отново ще е върху сделките със слънчоглед.

При пшеница, царевица, ечемик реално проблемът е друг и траен - световните цени са ниски заради добри реколти, запаси и разпродажби от Русия и Украйна. Тук тенденцията не е розова и вероятно българските производители ще трябва да преглътнат две години загуби.

Сложната ситуация идва след две рекордно силни реколти преди това и при свръхвисоки цени, получени в първата половина на 2022 г. Резултатът е, че например за 2022 г. НАП отчете, че бизнесът в сектор земеделие при приходи малко под 10 млрд. лв. е отчел чиста печалба 2.4 млрд. лв., а предходната година също е била силна - с 1.67 млрд. лв. Накратко, секторът, изглежда, има ресурс да поеме загуби.

Вероятно по-големите групи имат натрупани повече финансови мазнинки, за да издържат. За малките зърнопроизводители ще има трудности, но те би трябвало да получат повече средства от извънредните субсидии от Брюксел покрай облекчаването на търговията с Украйна. На фона на ниските добиви от слънчоглед тази реколта това е най-уязвимата група и представители на сектора твърдят, че много малки земеделци ще се откажат. А това ще направи големите още по-едри.

По-сложна е ситуацията с големите търговци на зърно, които не взимат субсидии и традиционно работят с ниски маржове, но това са основно част от големи международни групи - американските Cargill и ADM и китайската Cofco. Местните големи търговци пък обичайносза и големи производители, които окрупняват количества от малки фермери.

За животновъдите също трябва да има ползи от по-евтини фуражи. Безспорно ситуацията е победа и за заводите за слънчогледово масло.

За бюджета падането на вноса трябва да донесе повече данъци, които могат да се вдигнат и по линия на повече бизнес на фабриките за олио. За потребители, вносът би трябвало да води до повече конкуренция, а от там и до по-ниски цени на храни.

За политиците ударът от протестите се поема от ПП-ДБ, но пазарно мислещите избиратели вероятно харесват раздвижването в този иначе пазен под политически похлупак сектор.

Фотограф : Цветелина Белутова

Какво да се прави

Най-трудният въпрос е как да се реши проблемът. Очевидно, крайните искания като поголовно спиране на внос на продукти, за да пазим "родното", няма как да се случат в пазарна икономика, част от общ европейски пазар.

Временното туширане вероятно ще дойде през ограничения в количествата от самата Украйна. В понеделник земеделският министър Кирил Вътев потвърди, че страната ни има договорка с Украйна вносът да се паузира, докато не се отработят механизми за лицензионни режими на определени продукти с определени количества.

Формулата с търсене на нови пазари за българското зърно също е опция, но там (за съжаление на зърнопроизводителите) цените са пазарни, т.е. ниски.

Има решения и извън държавните помощи - те трябва да се вземат сега, но ще дадат плодове след години. Една от темите е какви правила да се въведат, че рентите да не са космически високи. Да има опции за комасация на площи. Да се изгради напояване в много територии.

Дългосрочно решенията трябва да се търсят и по линия на вътрешни правила за свиване на субсидиите за гигантските зърнопроизводители и насърчаване на нови и малки ферми за продукти с по-висока добавена стойност. И Добруджа вероятно ще си остане житницата на България заради почви, техника, опит. И хранителната сигурност на страната ще е гарантирана от големите стопанства. Но из страната ще могат да се родят нови чисти производства и преработватели. А натискът от силните гиганти върху политиците ще отслабне плавно.

По темата работи и Ани Коджаиванова