Интервю | Атидже Вели: Българските земеделци са още с най-ниските субсидии в ЕС

Друга част от промените, които трябва да се направят, са ясни още при разписването на Стратегическия план. Това са измененията на част от ставките по компенсаторни мерки от директните плащания, за които животновъди, производители на плодове и зеленчуци и оранжерийни производители алармираха, че са по-ниски от изминалия програмен период и не компенсират разходите, които фермерите трябва да направят, за да отговорят на новите завишени изисквания по екосхемите. Беше постигнато съгласие между Министерство на земеделието и браншовите асоциации корекцията на тези ставки да започне веднага след подаване на Плана за одобрение от Брюксел. Това се наложи поради натрупаните закъснения в разработването на Стратегическия план и риска от нулева година за фермерите, ако планът не се изпрати в срок за одобрение от ЕК.

Трябва да се отчетат и редица трудности и неясноти, които възникнаха по време на Кампания за директни плащания 2023 като приложимостта на някои изисквания съгласно Стандартите за добро земеделско и екологично състояние.

Най-важно сега е тези изменения да получат бързо одобрение от ЕК, за да могат да влязат в сила и да се прилагат от началото на следващата година.

По-конкретно кои са елементите, които се преработват?

Наред със споменатите вече справедливо и ефективно разпределение на средствата, адекватно финансиране на малките производители, промяна на част от ставките по екосхемите, адаптиране на някои от изискванията на Стандартите за добро земеделско и екологично състояние за националните специфики в полза на земеделците ще бъде и намаляване на административната тежест. Това като приоритет убягва, броят на изискванията и необходимите документи непрекъснато расте, което прави земеделците повече администратори, отколкото фермери. За съжаление в това отношение не сме си научили уроците от предишните програмни периоди.

В предходните два периода в програмите за развитие на селските райони България включи голям брой мерки с множество изисквания по тях. Поради голямата сложност за кандидатите някои мерки не се приложиха или не бяха атрактивни за фермерите и се наложи прехвърляне на бюджети към други мерки. Големият брой мерки с голям брой изисквания носи риск и за неефективно разпределение на бюджета.

В такива случаи част от мерките са със сравнително малки бюджети, а същевременно по мерките, по които земеделците кандидатстват, има недостиг на средства. Не са малко примерите в това отношение и спешните мерки, които българските власти са взимали за изменения на програмите и пренасочване на средства.

И в сега прави впечатление голямата фрагментираност на екосхемите и интервенциите по Стратегическия план, като броят им е 99. Надявам се с промените да се помисли и за опростяване на изкисванията и намаляване на административната тежест.

Ще успее ли България да намали съсредоточаването на директните плащания в няколко по-едри стопанства?

В последните години на национално ниво бяха предприети мерки, за да се ограничат този тип практики. Европейското законодателство също става все по-строго по отношение на концентрирането на голяма финансова помощ в малък брой земеделски производители. За настоящия програмен период таванът на директните плащания е в размер на 100 хил. евро. Това е намаление с 3 пъти спрямо изминалия период.

Освен това по предложение на ЕП в Регламента за стратегическите планове залегна по-висок таван за т.нар. Преразпределително плащане за малките земеделски стопани. Така държавите ще трябва да насочат минимум 12% от директните плащания към малките земеделци. На този етап България е предвидила минималния процент за преразпределяне към малките стопанства, но това също може да се промени. Дигитализацията, обменът на информация между институциите също са инструменти, които биха могли да подобрят контрола по отношение на изкуственото разделяне на стопанствата с цел заобикаляне на тавана за директните плащания.

Какво трябва да се промени в разпределението на средствата за селско стопанство в новия програмен период, така че да направят българското производство по-конкурентоспособно и в същото време да се отговори на целите на ЕК?

Ако погледнем темата от гледна точка на европейското финансиране, е ясно, че българските земеделци са ощетени, получавайки най-ниските субсидии за директни плащания в ЕС. Това ги прави по-малко конкурентоспособни спрямо европейските им колеги, особено в регионален мащаб. Например гръцките фермери получават в пъти по-високи субсидии. Категорично трябва има пълна конвергенция/изравняване на директните плащания. Отпорът от "старите" държави членки е голям, но все пак има напредък и в последното становище за бюджет 2024 приехме макар и недотам категоричен текст за нуждата от такава конвергенция.

Какви мерки да се приложат за превръщане на българското земеделие в модерно, зелено и конкурентоспособно изисква и широка публична дискусия.

Как проектозаконодателството за индустриалните емисии на ЕК засягаше селското стопанство в Европа? Какъв процент или брой от стопанствата в България попадаха в това предложение?

ЕК предложи изменение на Директива 2010/75/ЕС, за да бъдат намалени емисиите от амоняк, метан, нитрати и емисии на парникови газове от индустрията, включително от земеделския сектор. Това е едно от малкото предложения в контекста на Зеления пакт, което не обхваща емисиите от въглероден диоксид, а цели намаляване на другите вредни емисии и замърсители, които замърсяват въздуха, водата и почвата и влияят на човешкото здраве.

Конкретно текстовете в проекта за преразглеждане на Директивата за индустриалните емисии, засягащи селското стопанство, включват разширяване на приложното й поле и включване в обхвата на директивата на животновъдните стопанства, които отглеждат повече от 150 единици едър рогат добитък. В това проектозаконодателство се съдържа и предложение за намаляване на праговете за индустриалното птицевъдство и свиневъдство, така че от тази регулация да бъдат обхванати по-голям брой птицеферми и свинеферми. Съгласно тези прагове по-голям брой стопанства ще бъдат определяни като промишлени и ще трябва да плащат за това.

Въпросът с броя на затегнатите стопанства от тези три сектора на животновъдството беше много спорен. Според предварителната оценка на Европейската комисия при предложените прагове ще бъдат засегнати 18% от свинефермите, 15% от птицефермите и 10% от говедовъдните ферми, а общата средна стойност за ЕС на засегнатите стопанства е 13%. От една изтекла презентация на ЕК обаче стана ясно, че тези анализи са въз основа данни на Евростат от 2016 г. При прилагане на данните на Евростат от 2020 г. процентът на засегнатите ферми се увеличава многократно: свиневъдство - 61%, птицевъдство - 58%, и говедовъдство - 12,5%. Но е важно да отбележа, че данните на Евростат за сектор земеделие подлежат на допълнителен контрол и все още не са окончателни.

Поради предложените ниски прагове за селското стопанство това предложение крие риск под тази регулация да попаднат не само промишлените стопанства, но и голям брой семейни ферми. А това на практика означава, че за да отговорят на новите изисквания, фермите трябва да направят първоначални инвестиции за закупуване на инсталации и допълнителни разходи, които възлизат на до 25 000 евро годишно. Тези инвестиции и допълнителните годишни разходи не са предвидени по линия на Общата селскостопанска политика и другите фондове, като те ще се явят като допълнителна финансова и административна тежест за животновъдите.

Освен това преди малко повече от година за индустриалното свиневъдство и птицевъдство влезе в сила регламент с тези изисквания, на които промишлените инсталации вече отговарят. Все още липсва оценка на ефекта от прилагането на това законодателство и изглежда нецелесъобразно да се въвеждат нови завишени изисквания и разширяване на обхвата му. Честите промени в регулацията застрашават предвидимостта за бизнеса, особено в условията на криза и многократно увеличени производствени разходи. Делегацията на ДПС в европарламента бе съвносител на измененията, които целяха изключване на едрия рогат добитък от обхвата на директивата за индустриалните замърсители, както и запазване на сега действащите прагове за секторите птицевъдство и свиневъдство. Те бяха приети в Комисията по земеделие и развитие на селските райони и в пленарната зала.

Какво предстои и могат ли промените от ЕП да останат в крайния вариант на регламента?

Предстоят така наречените триалози, преговорите между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета. В конкретния случай има три различни позиции и трите страни трябва да постигнат съгласие. Най-рестриктивна е позицията на Европейската комисия, която предлага намаляване на праговете за птицевъдството и свиневъдството и включване стопанства с едър рогат добитък с над 150 животински единици в индустриалните замърсители. В позицията на Съвета фермите за едрия рогат добитък в зависимост от гъстотата и начина на отглеждане на животните се разглеждат като интензивни и екстензивни. Съветът прие в своята позиция изключване на екстензивното отглеждане от обхвата на директивата и праг от 350 животински единици за говедовъдните стопанства. Както споменах по-горе, Европейският парламент прие запазване на настоящите прагове за свине и птици и изключването на едрия рогат добитък от обхвата на директивата.

Предстои да разберем какъв ще бъде резултатът от преговорите и какво ще включва политическото споразумение от триалога.

Друго спорно досие - за Закона за възстановяване на природата, също предизвика полемики сред фермерите в Европа. Можете ли да ни разкажете и за очаквания ефект от него?

Така е, много спорно законодателно предложение се оказа и т.нар. Закон за възстановяване на природата, който е предложение за регламент на ЕК. По мое мнение една от причините за горещите дебати беше недобрата предложена основа от страна на Европейската комисия. Оценката за въздействието беше непълна. Стигна се и до предложение за отхвърляне на този акт, което в пленарната зала не беше подкрепено.

Законодателството следва да гарантира изпълнението на новата стратегия за растеж, каквато е Зелената сделка. Нарушаването на баланса между екологизирането и икономическото развитие застрашава постигането на зелените цели до 2050 г.

С проекторегламента се предлагат мерки за възстановяване на природата, които до 2030 г. трябва да обхващат поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Мерките засягат не само земеделието, но всички икономически сектори.

Предложението за регламент ще засегне и големите инфраструктурни проекти в контекста на опазване на природата. Данните показват, че 80% от европейските местообитания са в лошо състояние. Мерките за опазване на природата са необходими, но те трябва да бъдат основани на науката и технологичните решения. Също така прилагането им не трябва да застрашава продоволствената сигурност на ЕС.

Тук отново се връщам на важността на всеобхватна предварителна оценка на законодателното предложение и очакваните ефекти от прилагането му. Предложенията в проекторегламента включват задължение фермите да оставят за възстановяване и опазване на биоразнообразието процент от земята. Този процент според различните предложения и позиции е 10, 20 и 30. Първо за един малък земеделски производител от икономическа гледна точка ще е много трудно да остави като необработваема тази земя.

Освен това от тази година вече действа новата Обща селскостопанска политика, в която т.нар. екосхеми са основната част. Според стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) част от мерките, предложени в Закона за възстановяване на природата, се прилагат и са част от тези задължителни стандарти. Например съгласно ДЗЕС стопанствата в зависимост от големината са задължени да поддържат между 4 и 7% от обработваемата земя като непроизводствени площи.

Заради войната в Украйна и гарантирането на продоволствената сигурност Европейската комисия позволи дерогация на този стандарт за последните две стопански години. В момента, с проекта на Закона за възстановяване на природата, се предлага неколкократно увеличение на непроизводствените площи - без оценка на въздействието на прилагането на задължителните изисквания по ОСП и без анализи как ще се обезпечи европейското производство на храни. Затова в нашата позиция в Европейския парламент заявихме, че законът ще се прилага само когато Европейската комисия предостави данни за гарантиране на продоволствената сигурност и когато страните на ЕС са определили количествено площта, която трябва да бъде възстановена. В ЕП предвидихме и възможност за отлагане на целите по Закона за възстановяване на природата в случай на тежки социално-икономически последствия. И не на последно място, изискахме от комисията да направи оценка на финансирането за прилагането на този закон и при необходимост да създаде нов специален финансов инструмент за целта.

Интервюто взе: Моника Върбанова