Капитал
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Резултатите от оценката бяха огласени в понеделник на специална пресконференция. За момента се въздържаме от оценки, преди да се запознаем с обобщения доклад в оригинал и в детайли. Документът и преводът му на български могат да бъдат свалени от сайта на БАН (връзки в края на текста). Едно от изискванията на Европейската научна фондация и Европейската федерация на академиите на науките и изкуствата, които са извършители на оценката, бе докладът да бъде публично достояние. Следва да се подчертае също така, че атестацията на БАН бе поръчана от самата академия.
Докладът започва с описание на панелите, извършили оценката и методиката, по която е извършена. За нас тези детайли са важни и интересни, доколкото чрез тях можем да се ориентираме колко сериозно са подходили двете европейски институции към проблема. Всеки от 69-те института на БАН е оценен по три критерия: (i) качество и продуктивност на научния труд, (ii) социо-иконимически ползи и (iii) перспективност за периода от 2004 до 2008 г.
Оценките са индивидуални за всеки институт по всеки един от трите критерия. По първия критерий 17 института имат оценка А, 34 - B, 17 - C и 2 - D. Най-високата оценка А* не е присъдена на нито един институт, което не бива да ни учудва - А* науката струва милиони. Най-добре се представят институтите в областта на точните науки, които по-лесно си намират европейски проекти и международни сътрудничества, тоест източници на финансиране. Хуманитарните институти страдат най-тежко от липсата на научно финансиране.
Недостатъчното финансиране е непрестанно повтарян в доклада проблем. Оценителите подчертават, че БАН произвежда повече от половината българска наука, като в БАН работят едва 20% от учените на страната (оценителите се заблуждават, че във всички университети се прави наука). Нищожното финансиране на БАН е обект на постоянна критика, а ръководителят на експертния панел, проф. Райндер ван Дойнен, учен със забележителна кариера, сподели на пресконференцията, че ако българската държава реши да остане без наука, я чака много мрачно бъдеще. Професорът, който е един от хората, които определят как се разпределят десетките милиарди научен бюджет на ЕС, сподели, че интерпретацията на доклада е въпрос на приоритети. Във въздуха остана усещането, че той не може да определи дали сред приоритетите на страната ни има и наука.
В отговор на журналистически въпрос професор ван Дойнен нарече изказването на министър Дянков, че "науката не е приоритет по време на криза", странно. Добави, че не е чувал от друг европейски политик подобна позиция. Проф. Дойнен бе учуден и от въпроса, дали в други страни съществуват държавни научни институти или науката се прави само в университетите. Той посочи, че голяма част от научно-изследователския труд във Франция и Германия се прави в държавни научни институти, например в CNRS и Max Planck Gesellschaft.
Ако приоритетите на България включват наука, то докладът за БАН е положителен, както всеки може да се увери сам. Ако новото българско правителство желае да намали научното производство на страната (измерено като научни статии в международни списания) с над 50%, то БАН следва да бъде закрит. Това ще намали и научните публикации на университетите с около 1/3, колкото са съвместните им трудове с учени от академията.
Оценките на институтите по другите критерии са подобни. 30-40% добри институти, 40-50% прилични и няколко, които не се справят добре.
Докладът препоръчва поредица реформи, които са обособени в седем приоритетни области. Многократно се подчертава, че тези реформи без помощта на държавата не могат да се извършат. Думата "финансиране" се среща постоянно. Двете Европейските институции не се свенят да критикуват политиката на страната по отношение на науката.
Първата област за реформиране обаче не е финансовата, а са младите учени. 40-те европейски професори са изключително притеснени от липсата на млади учени и кариерни възможности пред тях. Притеснени са от факта, че много от докторантите не защитават и че към младите не се поема конкретен ангажимент. Препоръките са многобройни и няма да ни стигне мястото да ги изброим. По тази точка академията може да направи много и е жалко и срамно, че досега не го е сторила.
Втората област за реформа са финансите. Тук БАН без държавна помощ няма какво толкова много да стори.
Третата обособена област препоръки се отнася до това, че много учени от БАН се отдават на преподаване, за да си увеличат доходите. Това ги отдалечава от лабораториите. Експертите препоръчват настойчиво разликата в заплащането между университетите и БАН да се премахне. Отново камък в градината на правителството.
Следват съвети за създаване на специализирани звена за трансфер на технологии от академията към индустрията (такива учените в някои институти започнаха да изграждат сами).
По-насетне се препоръчват поредица мерки за увеличаване качеството на публикуваните научни статии, включително закриване на ненужни "институтски" научни списания, създаване на архиви с отворен достъп, създаване на фонд за финансиране на авторските разходи при публикуване в списания със свободен достъп (т.нар. open access модел). Подчертава се, че езикът на науката е английски и българските трудове следва да имат поне резюме на този език.
Последните две групи препоръки засягат нуждата от стимулиране на мобилността на учените и огромната полза, която ще има БАН от създаването на международни и независими научни комисии, които да наблюдават и насочват развитието на академията.
Ако БАН изпълни всички препоръки, особено първата и последната, и ако държавата покаже с дела, че науката е приоритет, то можем да се надяваме, че след 20 години някои институти ще получат оценка А*. Потенциалът, както донякъде изненадващо показва международната оценка, е налице. Останалото зависи от волята на самите учени в БАН и правителството на страната.
Проф. Рейнард ван Дойнен не греши, когато предсказва мрачно бъдеще на страната ни, ако тя продължи да пренебрегва науката, както досега. Един прост анализ на богатите държави показва, че всяка от тях е и водеща научна сила. Не е трудно да се съобрази, че преди да преуспее една страна, тя трябва да създаде продукти, технологии и нововъведения, които да задвижат икономиката й.
Всеки български гражданин може да получи електронно копие на всеки от петте доклада като се обърне по електронната поща към главния научен секретар на БАН професор Стефан Хаджитодоров: sthadj at cu.bas.bg или на съветниците към ръководството на БАН ст. н. с. Симеон Ангелов: sanguelov at eagle.cu.bas.bg и професор Наум Якимов: yakimoff at cu.bas.bg.
30 коментара
И 20 положителни доклада да има, ако ще да са и от Междугалактическата банка (което е абсурд разбира се, нейната глобализационна политика не цели подкрепа на национални институции, особено научни такива) - хиените неотменно са наоколо. Не ги интересуват реформи и наука, демек оздравяване на БАН, интересува ги само трупа на БАН, т.е. имотите.
Да тълкуваме ли това като шамар в лицето на Малката пица? И като доказателство за това, че държавата не иска или не може да осигури финансиране което да привлече и задържи млади кадри? БАН има много недостатъци, но аз съм приятно учуден от този доклад. Е за таргет аудиторията на премиера е една излишна институция. БАН скоро не е правила разработка на нови видове казани за ракия или кючекоустойчиви маси. Капитал моля ви, както събирахте въпроси към премиера, запитайте просто за отговор Дянков, ще ми е интересно как ще реагира на този доклад.
Реакцията на Дянков е донякъде обяснима. БАН е айсберг и видимата му част са феодалните старци. Медийните прожектори много рядко се насочват към учени в България, пък и кой уважава в днешно време човек на 600 лева заплата, било то професор или старши научен сътрудник ? Преди 25 години на спирката на "Плиска", неволно дочух разговор, който страшно ме обиди (като млад учен). Едно момиче, говореше на приятелката си "Ти си луда ма ! Как ще се жениш за него...научен сътрудник. На 30 години и косата му вече окапала."
Ако нещо се е променило, то е че младите учени са на изчезване ( с коса или без). Няма желязна завеса. Ако искаме България да не внася един ден учени от Северна Африка (за други едва ли ще имаме пари), трябва сега да вземе мерки. Като се почне от заплатите. А те са известни : 25 000 лева годишно е един минимум. Както обичате.
емигрант
проф. д-р
До коментар [#3] от "25 000 лева":
Само да добавя (доколкото разбрах живееш отдавна в чужбина и може да не знаеш): в България медиите са силно цензурирани и автоцензурирани. А често и пълни със самодоволни и некадърни (или неграмотни, както искате ги наречете) журналисти дори от чисто техническа професионална гледна точка. Обикновено внушенията на медиите за БАН и изобщо за науката са подчертано агресивни и отрицателни, продиктувани от собствениците на съответните медии, които пък собственици от своя страна са преки проводници на същите тези кръгове от „бизнес-хиени”, за които говоря по-горе. Затова и само върха на айсберга се вижда, нали все него показват. Доста малко са медиите, опитващи се да представят тематиката с перспектива в бъдещето, обективно, а и от повече гледни точки. Затова приятно съм изненадан, че Капитал като цяло е изключение от този агресивен тон.
Медиите са точно такива, каквито ги описва "млад учен от БАН", но истината е, че "научната общност" не си и мърда малкия пръст да покаже истинска наука на публиката. Изперкали ексцентрици, за които научния подход е нещо отдавна забравено, са основното лице на БАН. И не ги изнудват медиите да ръсят пред камера глупости за извънземни или вечни двигатели..
БАН е автономна, единствения лост за натиск е финансов. Да ви е честит новия бюджет, господа учени - сами си го докарахте - с конформизъм и малодушие.
и кво сеги? поразяващата уста Дянков кво, пак не позна? Що мислите тогава че е познал с бюджета..... не е ли редно да му бием шута под гъза и да ходи да дроби краставици някъде другаде ....
Шокиращо! БАН поръчва изследване, което ( за 1 година от 40 учени !? )
установява колко си е хубава организацията и работата на БАН
в момента
а извънземните какво са казали по въпроса?
Поздрави на БАН за добрата оценка (като цяло)!
До #7: Точно така се оценяват и научните организации в ЕС - тези дето Малката Пица не знае за тях.
И да - 25 хиляди лева на година трябва да е минимума под който кадърни хора няма да могат да бъдат задържани изобщо. Всъщност дълбоко се съмнявам, че и за такива пари ще може да бъде задържан някой получил предложение за интересна и смислена работа в чиста и уредена среда без мутри. От такъв калибър са ниските заплати в Испания за научни организации.
Да, БАН има бая трески за дялкане. Реформи ще трябва да се правят, но без пари просто няма смисъл да си говорим.
PhD, емигрант, бивш БАН-аджия
Много неща се изписаха за БАН, само едно нещо липсва - кратко списъче с научни открития за последните, да кажем, 5 години.
Защо така?
Вариантите са два:
-откритията са толкова епохални и сложни, че няма никакъв смисъл учЕните да хабят ценното си време да ги обявяват на тъпите български граждани, те (гражданите) и да благодарят, че са удостоени с честта да плащат субсидията
-открития няма
Хайде докторите и професорите емигранти да кажат.......;-)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.