Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Все пак е 8 декември. Има ли идея до колко часа ще работим?" С този въпрос депутатът от ДПС Лютви Местан откри в сряда парламентарната комисия за образование, която трябваше да разгледа новия проектозакон за Българската академия на науките (БАН). В крайна сметка народните представители пропуснаха началото на студентския празник и работиха до късно. Без особен ефект обаче. С гласовете само на управляващата партия те приеха на първо четене промени в Закона за БАН, с които научните институти се отделят от академията и стават второстепенни разпоредители към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), а БАН остава общество на академиците и член-кореспондентите, без да може да прави научни изследвания. С това учените просто преминават от едно централизирано управление към друго. Няма и следа от ясна държавна научна стратегия, правила за контрол на дейността на институтите и академията, финансиране според приоритети и постижения.
Вече всички, дори упорстващото ръководство на академията, разбраха, че промени в остарялата структура на БАН трябва да се случат. Дори са закъснели. ГЕРБ имаха реален шанс да ги задвижат в правилната посока, но предпочетоха само административни рокади.
Несвободни електрони
Законът всъщност тръгна от една логична цел - да осигури по-рационално управление на финансовия ресурс и да оптимизира дейността на научните институти. В момента управителният съвет и Общото събрание на БАН имат изключително централизирана власт и контролират голяма част от финансовите потоци (макар че става дума само за заплати и режийни разходи). Изборът на ръководството е по правила, нагодени повече към статуквото и съвсем далеч от прозрачността, като в това упражнение държавата няма думата и как се разпределя субсидията, която самата тя е дала на академията.
Но "промените" и сега са далеч от всякаква революция. Вместо да се тръгне към колективен борд, например от заинтересувани страни, който да има поглед върху всички институти, новите разпоредби само разместват шапките им. Според проектозакона министърът на образованието ще утвърждава правилниците на институтите, ще ги закрива и създава. Доста нелогично, при положение че има и текст, според който всичко това се урежда с устава на БАН. А как едно министерство и министърът му, който има и други задачи, ще има капацитет да управлява 42 научни института, остава отворен въпрос. Валентина Богданова от БСП вмъкна по време на дискусията в парламента, че според конституцията държавата подпомага научните изследвания, не ги ръководи. Което дава заявка, че дори да бъде окончателно приет, новият Закон за БАН го грози същата съдба като този за академичния състав - вето на президента и (евентуално) върнати текстове от Конституционния съд.
"Превръщането на институтите във ведомствени към министерство на образованието е най-лошият възможен вариант", коментира Тодор Галев, главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието. Според него проблемите и злоупотребите в институции, администрирани от МОМН, като например фонд "Научни изследвания" или оперативна програма "Човешки ресурси", показват, че на министерството не му е по силите да управлява и научноизследователските институти. Освен това в Европа няма държава, в която всички публични научни институти да са само ведомствени.
"Добра идея би било БАН да не се управлява пряко от правителствата, а да има надзорен съвет с представители на парламента, финансовото министерство, БНБ, бизнеса и международни научни организации, който да одобрява отчетите на академията, да утвърждава или дори избира председателя, да търси допълнителни средства за науката", смята и Олег Йорданов, ръководител на лаборатория в Института по електроника и член на ОС на БАН. По думите му така контролът ще бъде едновременно държавен и обществен, ще се срещнат интересите на държавата и бизнеса. А автономността на институтите може спокойно да се гарантира с по-голяма самостоятелност в кадровата им политика и стратегията за реализация на научните продукти, като съответно се търси и по-голяма отговорност от тях.
Академия без науките
"Организация за сътрудничество в областта на научните изследвания". Това е ролята, която проектозаконът отрежда на БАН, след като институтите се отделят от нея. Нещо като общност на академици и член-кореспонденти, които да ръководят "методически" самостоятелните институти (каквото и да означава това). Без учени, които реално да правят наука и да обучават студенти и докторанти обаче, академията всъщност няма особен смисъл да съществува. Още повече че според промените ръководството й ще се състои от академиците и член-кореспондентите, които са на щат - точно трима души, поясни за депутатите председателят на БАН Никола Съботинов.
Някои от министерствата също изпратиха противоречиви становища по повод новия закон. На експертите от МВР например не им става ясно как след промените БАН ще успее да обедини научно-техническия потенциал и как ще се обменя информацията. Според министерството на икономиката пък промените в закона могат да затруднят усвояването на еврофондовете, тъй като като бенефициент се води БАН, а не институтите.
Цялото това кълбо от мнения обаче няма нищо общо и с идеите на независимите експерти, които се опитаха да направят пълна дисекция на академията още в края на миналата година. Те застанаха зад това да се избистрят целите и задачите на институтите, те да започнат да си сътрудничат и да падне стената между университетите и обществото. Като сериозни проблеми експертите видяха липсата на млади изследователи и нищожния брой публикации в международно лицензирани списания. А най-споменаваната дума беше, разбира се, недостатъчното финансиране.
Имотите - ябълката на раздора
Въпреки спекулациите проектозаконът не променя и статута на имотите на академията. Правото на собственост също си остава, като единствената новост е, че промени по недвижимостите ще се случват само след разрешение на Народното събрание. В интерес на истината и в сегашния закон са предвидени инструменти, с които държавата да упражнява контрол върху имотите на БАН - той е в ръцете на министъра на финансите, а Сметната палата се предполага, че два пъти годишно проверява приходите и разходите на академията. Ефектът от тези проверки (дори и да ги е имало) е незабележим. А след като БАН отдава имотите си без конкурси и на непазарни цени, това навежда на мисълта, че или 500-те страници отчет, които академията твърди, че предоставя на финансовото министерство всеки месец, са кухи, или че държавата досега са е затваряла очите.
И докато идеите се оказаха притоплени или познати, така и не стана ясно кой е авторът на този закон. Хипотезите започнаха с бившия председател на БАН Благовест Сендов, преминаха през политолога и преподавател в НБУ Евгений Дайнов и завършиха с доцента по самбо и депутат от ГЕРБ Румен Стоилов, който при представянето на закона прочете мотивите към него без някаква допълнителна аргументация. Не се появиха и експерти, които да поемат отговорността за текстовете и да ги отстояват или да ги променят. А това говори само за едно - че никой не харесва БАН, но и никой не иска да се занимава сериозно с промени в нея.
10 коментара
http://www.bas.bg/fce/001/0079/files/ZAKON-BAN-DSB
Ето предложението на Синята коалиция за Закон за БАН: много, много по-разумно!
Има ли някакъв шанс, докато никой дори и не споменава Р Е Ш Е Н И Е на КОМДОС № 110/ 09.02.2010 г. – име, агентурно име, заемана длъжност:
Валери Григоров Стоянов - Парк; Бела - Зам.-директор на Институт по история
Васил Костадинов Проданов – Иванов - Директор на Институт за философски изследвания
Велин Стоянов Николов – Митев - Зам.-директор на Институт по обща и неорганична химия
Велина Михайлова Топалова – Георгиев - Директор на Институт по социология
Венко Николаев Бешков – Хаджията - Директор на Институт по инженерна химия
Венцеслав Христов Съйнов – Христов - Директор на Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията
Владимир Димитров Лазаров – Стоянов - Зам.-директор на Институт по паралелна обработка на информацията
Владимир Димчев Димитров – Чипанов - Зам.-директор на Институт по органична химия с център по фитохимия, Научен секретар на БАН
Георги Георгиев Марков – Роман - Директор на Институт по история
Георги Димитров Ангелов – Лазар - Директор на Център по наукознание и история на науката
Димитър Райчев Пеев – Димитров - Директор на Институт по ботаника
Димчо Енчев Солаков – Диен - Зам.-директор на Геофизичен институт
Евгени Викторов Головински - Юрий; Ернст - Научен ръководител на Научноинформационен център "Българска енциклопедия"
Евгени Методиев Миланов – Филип - Зам. директор на Институт по хидро- и аеродинамика - Варна
Иван Недков Иванов – Инов - Научен секретар на БАН
Иван Петров Хавезов – Химик - Член на УС на БАН, Институт по обща и неорганична химия
Йордан Георгиев Петров – Иван - Зам.-директор на Институт по биофизика
Кирил Любенов Боянов – Лалчев - Директор на Институт по паралелна обработка на информацията
Кольо Димов Троев – Чипев - Директор на Институт по полимери
Константин Димитров Косев – Найденов - Зам.-председател на БАН
Костадин Иванов Гечев –Георгиев - Директор на Институт по генетика
Костадин Йосифов Йосифов – Омуртаг - Директор на Институт по хидро- и аеродинамика - Варна
Лъчезар Ангелов Петров – Климент - Директор на Институт по катализ
Любомир Николов Казаков – Азовски - Научен секретар на БАН, Зам.-директор на Институт по невробиология, Зам.-ректор на Център за обучение
Людмил Любомиров Константинов – Лаци - Зам.-директор на Централна лаборатория по минералогия и кристалография
Наум Асенов Якимов – Христо - Зам.-председател и Главен научен секретар на БАН
Орлин Стаменов Събев – Лечев - Научен секретар на Институт по балканистика
Пенчо Стоев Генешки – Трендафилов - Директор на Център за изследвания по национална сигурност и отбрана
Радомир Георгиев Радомиров – Господинов - Директор на Институт по невробиология
Радослав Димов Павлов – Интеграл - Зам.-директор на Институт по математика и информатика
Румен Давидков Каканаков – Данев - Директор на Централна лаборатория по приложна физика - Пловдив
Румяна Борисова Радева-Каракашева – Раймонда - Директор на Дирекция "Международна дейност" към ЦУ на БАН
Светлина Николова Тодорова – Колева - Директор на Кирило-Методиев научен център
Стайчо Иванов Колев – Стоян - Научен секретар на Национален институт по метеорология и хидрология
Стефан Кирилов Андреев – Асенов - Зам.-директор на Институт по физика на твърдото тяло
Стоян Христов Пинтев – Владимиров - Директор на Научен архив-БАН
Тодор Веселинов Стойчев – Петров - Зам.-директор на Институт по металознание
Толя Ангелова Стоицова – Сергей - Зам. директор на Институт по психология
Христо Нанев Нанев – Казански - Директор на Институт по физикохимия
Цветан Пантелеев Дачев – Първанов - Директор на Институт по слънчево-земни въздействия
Янко Боянов Арсов - Серьожа (Сергей); Володя - Директор на Институт по металознание
Ячко Павлов Иванов - Тополница; Тополов (Топлов) - Директор на Академично издателство "М. Дринов"
Прекалено са ви слаби конете, "прозрачни реформаторчета" от миманса да разбиете структура като БАН, създадена от и за елита на страната още преди 120 години....
както и да сте се вторачили в имотите на БАН, няма да ви огрее, белица може да направите, но не голяма......
Навсякаде по света науката се финансира от държавата (Франция, Германия, САЩ, скандинавските страни). В някои страни финансите се поемат основно от частни фондации (Англия, Холандия).
Страните, които имат независимо от държавата ръководно ядро (като научния съвет на БАН) са: Русия, Монголия и Беларус.
Така че, когато обсъждате идеята на Дянков за реформиране на БАН, погледнете първо как се прави науката на запад от Калотина.
До коментар [#4] от "event_horizon":
Никъде не се прави по проекта на дебилчето. Идеята му изобщо не е свързана с правенето на наука. Но да не коментираме надутото комплексарче.
До коментар [#1] от "Васил Пенчев":
Кратко и доста по смислено от герберското творение. Предвиждащо министерство без интелектуален капаците да се справи със средното образование, натворило куп идиотизми с висшето, да се оправи с развитие на нови области!?!?
До коментар [#1] от "Васил Пенчев":
Ето текста на Проекта на Синята коалиция за Закон за БАН от сайта на Парламента:
http://www.parliament.bg/bills/41/054-01-99.pdf
Следователно, това е официалният текст на Проекта.
А ето и предложение на Коалиция за България за Изменение и допълнение на Закона за БАН:
http://www.bas.bg/fce/001/0079/files/ProetozakonBS
Така или иначе, следва да има широко и детайлно обсъждане и от специалисти, и от заитересувани, и от медиите, разбира се и в органите на НС и МС на всички предложения, за да може да се достигне до оптимален вариант.
Засега предложенията са четири по ред на постъпване:
- от ГЕРБ за изменение и допълнение;
- от ДПС за изменение и допълнение (само в два члена);
- от Синята Коалиция - нов закон;
- от Коалиция за България за изменение и допълнение.
В Грузия, след превръщането на институтите във ведомствени и политиеските декларации, че институти няма да се ликвидират, нито собствеността им ще се продава - ето резултата - 100% приватизация на 3 института от бившата академия (официалните обяви са на адреси:
http://www.privatization.ge/spp/spp/entity_view.ph
http://www.privatization.ge/spp/spp/entity_view.ph
http://www.privatization.ge/spp/spp/entity_view.ph
Люба, заглавието което сте сложили на иначе нелошата статия убива всякакъв интерес. Тъкмо се зарадвах, че поне Капитал ще предизвика със сериозна статия обсъждане на проблемите и новия закон за БАН и се натъкнах на гордите 8 коментара под статията. Мисля че това се дължи на неподходящото заглавие. Как става така, че обсъждането на проблемите на БАН все не успява да се състои - нито във вестниците, нито на политическо ниво, нито сред учените?
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=707971 Ето и становището на акад. Сендов относно закона за БАН.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.