Езикът на омразата не е свобода на изразяване

В изпълнение на тези задачи членове на Движението, облечени в униформи, провеждат демонстрации-шествия из Унгария, преимуществено в села със значително ромско население, като призовават за защита на "етническите унгарци" от т. нар. "циганска престъпност". На 17 декември 2007 г. главният прокурор на град Будапеща сезира съда с искане Асоциацията да бъде разпусната. Основанието е злоупотреба с правото на свободно сдружаване – нарушаване правата на ромското население чрез внушаване на страх посредством речи и знакови жестове, като носене на униформи и маршируване във военна формация под военна команда. Прокурорът подчертава, че Движението е подразделение на Асоциацията, а дейността му е значителна част от дейността на самата Асоциация.

На 16 декември 2008 г. Окръжният съд на Будапеща постановява решение за разпускане на Асоциацията. Съдът подчертава симбиотичната връзка между Движението и Асоциацията, като отбелязва, че основната дейност на Асоциацията е свързана с учредяването, поддържането, ръководенето и финансирането на Движението. Съдебното решение засяга само Асоциацията, тъй като Движението не е самостоятелен правен субект. Съдът отбелязва, че акциите на Движението са целели да фокусират вниманието върху "циганската престъпност", а използването на тази етническа категория нарушава принципа на равностойно третиране на човешкото достойнство. Движението е използвало маршовете си като форма на внушаване на страх, включително чрез носенето на символика, свързана с "Партията на кръстосаните стрели" (фашистка партия в Унгария по време на Втората световна война). Съдът намира, че независимо от заявените й цели, действията на Асоциацията са в разрез с унгарските закони, защото включват демонстрации на сила и създават антиромска атмосфера. Съдът отбелязва, че вербалната и визуална употреба на сила сама по себе си е нарушение и за разпускането на Асоциацията не е необходимо да е извършено и физическо нарушение (насилие).

Самият факт, че програмата й включва дискриминация, е достатъчен да засегне правата на другите.

Апелативният съд на гр. Будапеща потвърждава решението, като взима предвид и други сходни прояви на Движението, които включват антиромска и антисемитска реторика от страна на негови членове. Съдът подчертава, че изборът на местата за провеждане на демонстрациите (а именно, села със значително ромско население) не може да се възприема като "социален диалог", а е, по същество, паравоенна демонстрация на сила. Апелативният съд намира, че населението на тези села е станало принудително свидетел на тези прояви, без да може да ги избегне. Съдът установява, че макар и, благодарение на засиления полицейски контрол, да не се е стигнало до физическо насилие, събитията са представлявали заплаха за мира и обществения ред. По отношение свободата на словото на Асоциацията, съдът се произнася, като приема мотивите на първоинстанционния съд и се позовава на практиката на ЕСПЧ, че тази свобода не обхваща речта на омразата и подбуждането към насилие. Решението е потвърдено от Унгарския върховен съд.

Асоциацията подава жалба пред ЕСПЧ. Твърдят, че е нарушено правото им на свобода на сдружаване по чл. 11 ЕКПЧ. ЕСПЧ приема, че разпускането на Асоциацията е вмешателство в това право, но намира, че то съответства на изискванията на чл. 11: предвидено е в унгарските закони и преследва законна цел - защита на обществената сигурност, предотвратяване на безредици и защита на правата на другите. Що се отнася до това дали е необходимо в едно демократично общество – третото изискване, съдът намира, че независимо от разликата в ролите на политическите партии и гражданските сдружения (по-ограничените възможности на последните за участие в политическия и обществения живот), предвид цялостното въздействие, което сдруженията имат върху политическите процеси, всякога следва да се държи сметка за фактическото влияние на тези организации, когато се преценява наличието на опасност за демокрацията.

Като се позовава на постоянната си практика в този смисъл, съдът се произнася, че държавата има право да предприема превантивни мерки в защита на демокрацията, включително спрямо непартийни организации, когато е налице достатъчно непосредствена заплаха за правата на другите, която подкопава основните ценности в едно демократично общество. Не може да се изисква от държавата да изчаква, преди да се намеси, докато дадено "политическо движение" предприеме действия, застрашаващи демокрацията или е готово да прибегне до насилие. Дори движението да не е направило опит да завземе властта и заплахата от неговата политика спрямо демокрацията да не е неизбежна, държавата има правото да действа превантивно, ако се установи, че това движение е започнало да предприема конкретни мерки в обществения живот за въвеждане на политика, несъвместима със стандартите на Конвенцията и демокрацията.

ЕСПЧ споделя изводите на унгарските съдилища относно демонстрациите на Движението. Макар последните да не са довели до физическо насилие, самият факт, че активистите са марширували във военноподобна формация със съответните команди и салюти, е бил от естество да внуши, че са готови да прибегнат до паравоенна мобилизация, за да постигнат целите си. Съдът намира, че демонстрацията от страна на политически активисти на способност и готовност да организират паравоенни сили излиза извън рамките на мирните и законови средства за изразяване на политически възгледи. Това още повече се налага от наличието на търсена историческа асоциация – самоозначаването на активистите със символи, наподобяващи тези на "Партията на кръстосаните стрели", свързана с масовото изтребване на ромите в Унгария. Това със сигурност е имало заплашителен ефект върху членовете на това малцинство, особено когато те са били принудени да станат свидетели на въпросните демонстрации. ЕСПЧ приема, че това излиза извън пределите на защита на свободата на изразяване по Конвенцията. В такива случаи държавата е длъжна да защити правото на членовете на заплашените групи да живеят без страх. Това се налага още повече в случаите, когато те са идентифицирани на базата на етническа или расова принадлежност. Съдът изрично се произнася, че паравоенните маршове излизат извън рамките на простото изразяване на непопулярна идея, при положение че физически присъстват заплашителни групи от организирани активисти. Ако поведението, свързано с изразяването на мнение, е застрашително, заплашително или пречещо на свободното упражняване на права по Конвенцията от страна на други, въз основа на тяхната раса, това не е пренебрежимо и в контекста на чл. 10 (свобода на изразяване) и чл. 11 (свобода на сдружаване).

В конкретния случай, установява съдът, дейностите пределно ясно са били насочени срещу ромското малцинство, смятано за отговорно за "циганската престъпност". При подобни обстоятелства не може да се очаква от властите да изчакат развитието на ситуацията, преди да се намесят в защита на правата на другите, след като Движението вече е предприело конкретни стъпки в обществения живот да въведе политика, несъвместима със стандартите на Конвенцията и демокрацията. Повторяемостта на парадите е била годна да въздейства заплашително върху хората и да засегне правата им, още повече предвид местата, на които те са провеждани. Обстоятелството, че демонстрациите не са били формално забранени от местните власти, е без значение за разпускането на Асоциацията. Само фактическият начин на провеждане на организационни събития, а не тяхната формална страна, може да разкрие истинския характер и целите на една организация. Съдът намира, че серията демонстрации, организирани срещу "циганската престъпност", са от естество да приложат политика на расова сегрегация. ЕСПЧ изтъква, че ако свободата на сдружаване повторително се използва за заплашителни маршове на големи групи, държавата има право да вземе мерки, ограничаващи тази свобода, доколкото е необходимо да се предотврати опасността, която едно такова широкомащабно сплашване представлява за демокрацията. Необходимостта от това се поражда от негативните последствия, които такава заплаха има върху политическата воля на хората. И ако инцидентна защита на антидемократични тези не е достатъчна, сама по себе си, за да се забрани една политическа партия, съвкупността от обстоятелствата и, по-конкретно, планираните и координирани действия може да съставляват достатъчна причина за такава мярка.

Съдът приема, че разпускането на Движението и Асоциацията е драстична мярка, но установява, че заплахата за правата на другите от страна на Движението е можела да бъде ефективно елиминирана единствено чрез премахване на организационната подкрепа на Асоциацията. Ако властите бяха подминали с мълчание продължаващите дейности на Движението и Асоциацията и бяха поддържали правното им съществуване като сдружение, общественото мнение можеше да възприеме това като легитимация на тази заплаха от страна на държавата. По този начин държавата индиректно би подкрепила тяхната кампания.

В това решение ЕСПЧ се позовава на разликата между партия и сдружение, като приема, че партията има много повече лостове да влияе върху обществения живот и политиката от сдружението и, съответно, е по-потенциално основателно да бъде ограничавана. Затова за съда ограничаването на едно сдружение е по-тежка форма на вмешателство в свободата на сдружаване (и изразяване), която изисква много внимателно проучване на необходимостта от намеса. Въпреки това съдът намира за оправдано ограничението в унгарския случай, който касае сдружение, а не политическа партия. Следователно, толкова по-валидни са всички негови констатации, ако би ставало въпрос за антидемократична партия, за регистрацията на каквато скоро ще става въпрос в българския съд.

*Авторът е юрист в Правната програма на Българския хелзинкски комитет