Бизнесът с омразата

Да предположим, че Ангел Джамбазки и искрен в разбирането си, че има и следва публично да се прави разлика между тези, които търсят закрила, и икономическите мигранти. В желанието си да се хареса на повече хора обаче ВМРО очевидно си позволяват да смесват двете понятия. И далеч не са единствените. 

Случката е показателна за това как националистическите формации (зло)употребяват с обществените страхове, за да печелят подкрепа. Когато има ясен враг, те са във възход. А бежанците са просто твърде удобен и силен коз, за да не бъдат използвани в навечерието на очертаващата се като ожесточена предизборна кампания. Конкуренцията в сектора на националистите се изостря и това се измерва в радикалността на говоренето, в произведеният медиен шум, в мегафонното громене на врага. (виж тук)

Според социолозите потенциалът на националистическия вот при кризи може да достигне половин милион гласа. Засега най-добре го капитализира "Атака", която за месец - от  септември до октомври, вдигна одобрението си от 1.5% на 3% (според последното изследване на "Алфа рисърч"). Тоест то расте правопропорционално на обществените страхове от увеличаващия се брой на влизащите в България чужденци. Както обяснява управляващият партньор на "Алфа рисърч" Боряна Димитрова националистическият вот се състои от две компоненти. Първата е рационалната подкрепа на идеологията. Тук са обичайните избиратели на "Атака", ВМРО и НФСБ (партията на СКАТ), които са константна величина. Втората компонента обаче е социално-емоционалната, която се увеличава при ситуативни кризи. Подвластна е на силни колебания, на сривове и спадове. "На нея именно се дължат амплитудите в националистическия вот", отбелязва Боряна Димитрова. 

Да капитализираш омразата 

С други думи, националистите разчитат тъкмо на социални, етнически, икономически кризи, за да разширяват популярността си извън обичайния си кръг на влияние. Отключват омразата като компенсаторна реакция на губещия сигурност човек и я насочват към най-уязвимите групи - другите и различните - бежанци, емигранти, етнически и религиозни малцинства. Според това какво е на дневен ред в новините. Още преди полицията да потвърди самоличността на нападателя на Виктория Христова, от площадите, телевизионните трибуни и стадионите вече валяха квалификации към чужденците - за "организирано ислямско нашествие", за "имигрантски терор", как "ние ги храним, те ни колят". Сипеха се призиви за саморазправа. За изгонване на "пришълците" (както "Атака" нарича търсещите убежище в България хора). За "запечатване" на границите с Турция. Не без любезното съдействие на медиите, националистите успяха да радикализират обществения дебат по темата до оглушителни нива. Острието на омразата им цели да зарази най-вече уплашените жители на малките градове, където кризите от всякакъв тип върлуват най-успешно, а хората често гласуват под диктовката на дистанционното. 

Призивите им за саморазправа обаче послужиха и като сигнал за действие на онези радикални и маргинални групи, които за последен път видяхме да бушуват организирано след казуса "Катуница". В столицата в рамките на същите тези няколко дни се случиха редица престъпления, в които жертви бяха хора с различен етнически произход. Български роми - син и баща, бяха пребити с камъни и "подръчни материали" в следобеда след протестното шествие на националистите в центъра (спасени от намесата на няколко жени, не на полицията). 

Сирийско момче беше ранено с нож пред бежанския лагер във "Военна рампа". Жена от Камерун беше нападната на автобусна спирка и удряна с тежък метален предмет. Това са само случаите, за които медиите съобщиха. Има редица нападения, които остават неизвестни на широката публика. Преди няколко седмици група афганистанци, озовали се на улицата заради претоварения капацитет на агенцията по бежанците, разказаха пред "Капитал", че в "Овча купел" често стават жертва на младежки банди. Подчертаха, че за африканците, които живеят в квартала, проблемът е още по-сериозен. Нападенията срещу тях са всекидневие. Според афганистанците полицията не се намесва адекватно в тези случаи.  

В България престъпленията от омраза не се регистрират. Понеже са по-трудни за разследване и доказване, рефлексът на полицаите е да докажат обратното - че мотивите не са базирани на расов, етнически или религиозен признак. След инцидента със сирийското момче във "Военна рампа" вътрешният министър Цветлин Йовчев побърза да "успокои" публиката, че не става въпрос за нападение, а за най-обикновено сбиване. Главният секретар на МВР обаче беше на обратното мнение.

Подценяването на подобни казуси е изключително опасно. Ако нападнеш някого, защото е арабин или африканец, това не е обикновено хулиганство. Проблемът е много по-голям от персоналното нещастие на пострадалите, защото психологическите последствия се търпят от цялата общност. Понеже са с висока обществена опасност, престъпленията от омраза се наказват много по-тежко. Ако не се разпознават и санкционират от властите, обществото също не ги регистрира като проблем и не ги заклеймява публично като недопустими. Така омразата се намества между нас необезпокоявана, докато един ден не стане твърде късно.  Гръцкото общество вече живее в този сценарий, след като позволи на неонацистката формация "Златна зора" да напомпа мускули.  

Защо им се получава на националистите

Бизнесът на тези, които капитализират омразата, е да тестват границите на обществено допустимото. С други думи, националистите могат да бъдат толкова кресливи и крайни, колкото им позволим. Тяхната спекула е ефективна, когато има струпване на фактори, които им позволяват да произвеждат напрежение.  

Една от причините на "Атака", ВМРО и производните им да им е толкова лесно да моделират мита за "страшните бежанци" е неспособността на институциите да управляват кризата с тяхното приемане и настаняване. Тази бомба е заложена от недалновидността на предишното управление да предвиди засилването на потока от Сирия и затиктака с неадекватните действия на кабинета "Орешарски" за овладяване на проблема. Най-добрата спирачка за ксенофобията са силните институции, които разпределят умно средствата и усилията си, дават пълна и обективна информация и подготвят населението как да реагира на новопоявилия се феномен. Нито едно от трите условия не е налице в момента. Доверието в институциите е критично ниско според последното изследване на "Алфа рисърч".   

Така растящата подкрепа за "Атака" всъщност е заслуга на правителството. Както подчертава Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", партията на Волен Сидеров умело паразитира върху неефективността на правителството и институциите във връзка с бежанската криза. "Партията ходи по ръба на бръснача, но го прави умело и за сметка на парламентарните си партньори. От една страна, подкрепя правителството, от друга страна, трупа рейтинг на гърба на неспособността му да се справи с проблемите на бежанците", уточнява тя.   

Нещо повече, това се случва, защото всички други формации в парламента пазят удобен неутралитет по темата. Нито ГЕРБ, нито БСП, нито дори ДПС не се противопоставят открито на езика на омразата. Не реагират, че границата е премината, позволявайки на националистите да формират общественото мнение. Според социолога от "Отворено общество" Алексей Пампоров обяснението е просто: партиите толерират подобно поведение, защото всички имат електорат, основан на националистически или етнически разбирания. С други думи, националистическият вот не е запазена територия единствено на "Атака" и не се изчерпва с нейния потенциал да расте. Пампоров разпознава различни типове национализъм сред всяка една от партиите - ксенофобският е марка на "Атака", традиционният - на ВМРО, славянският - на БСП, мачисткият - на ГЕРБ, и т.н.

Национализмът е вграден код на обществото, здраво вплетен в образователната система. "Оказа се, че българската толерантност е пясъчен замък", казва Димитър Бечев, директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика. "Както казва един мой приятел, национализмът е универсално компютърно приложение, което работи под всякакви операционни системи. Приспособим е и към леви, и към десни идеологии. А България е благодатна почва, защото национализмът е единствената гледна точка в училище."

Това че е устойчива нагласа се вижда и в изследванията на социалните дистанции в обществото ни. Негативното отношение към ромите например си остава постоянна величина през последните 20 години и се движи в рамките на 85-90%. В България освен това има традиции на ксенофобия спрямо българските турци. Според изследване на "Отворено общество" от 2009 г. още по-уязвими от местните етнически малцинства са кюрди, араби, чернокожи, виетнамци и т.н. (виж графиките).

Реалността, казва Филип Гунев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, е, че българското общество няма опит с другостта и е абсолютно неподготвено да толерира каквито и да било мигранти. Този факт се сблъсква челно с ускоряването на естествените процеси на миграция на хора от юг към по-богатата Западна Европа (от която България е част, доколкото е член на ЕС - виж карето). Естествените притеснения от непознатото и чуждото пък се смесват с демографския страх от изчезване на българите. Това създава лесно възпламенима комбинация от обществени настроения - гориво за успеха на радикални и популистки политици. "Според мен ще става по-зле. Ние сме едва в ранни фази на ксенофобията", отбелязва Филип Гунев.

От какво зависи нормализацията 

В деня след нападението над Виктория, бежанци от лагера във "Военна рампа" прочетоха декларация, в която осъдиха престъпното деяние Фотограф : Георги Кожухаров

След като е видно, че политическият елит няма интерес от успокояване на духовете, нормализацията на обществото зависи от два фактора - дали медиите ще се държат отговорно и дали полицията и прокуратурата ще си вършат съвестно работата. 

Първите следва да са много категорични в избора си да не дават трибуна на езика на омразата. Да не се хлъзгат по инерцията на истерията, а да правят отрезвяващи репортажи и анализи на случващото се. Да са коректни към фактите. Да не обобщават на базата на етнос, националност и религия. Да търсят гледни точки, които спокойно и нормално адресират естествените страхове на хората. Да стимулират граждански прояви на толерантност. Подобно медийно поведение автоматично маргинализира крясъците на радикалните партии, а самите тях поставя в изолацията на собствените им медийни платформи. За момента обаче има плашещо количество медии - офлайн и онлайн, които подобно на националистите капитализират, създавайки истерия. 

Същото важи и за полиция и прокуратура. Дали ще преследват и наказват категорично проявите на език на омразата, призивите към саморазправа и престъпленията, мотивирани от ненавист към другостта, или напротив, ще ги потулват и отминават с безразличие или ще профилират на етнически принцип чужденци само за да отговорят на обществените очаквания. Дали ще изградят доверие в емигрантските общности, така че те сами да подават сигнали за опасни явления в районите, поставени в социална изолация, или ще правят показни арести на емигранти в ефектни спецакции.  Залогът е твърде голям - да броим дните, оставащи до изборите, в прободни рани. 

По темата работи и Огнян Георгиев