Различни процедури позволяват на чужденци извън ЕС да започнат работа в България

Решението на чуждия инвеститор коя опция да избере е строго индивидуално според потребностите му

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

От началото на годината Агенцията по заетостта е издала разрешение за работа в България на над 1200 души от 47 страни извън ЕС. Малко или много са тези разрешения би могло да се коментира на база на данни за предходни години и сравнителни данни за други страни в региона. Безспорно е обаче, че тези процедури в бъдеще ще имат все по-голямо значение за бизнеса и ще търпят развитие, доколкото са свързани както с добри, така и с лоши практики, които създават затруднения.

Авторът Ралица Тихова

е адвокат в адвокатско дружество "Пенков, Марков и партньори".

В Закона за чужденците в Република България, както и в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция са разписани няколко възможности, при които чужденец – гражданин на държава извън Европейския съюз, може да получи разрешение за продължително пребиваване в страната на основание трудова заетост. Основната разлика е в това дали се изисква издаването на разрешение за работа, или такова не е необходимо.

Процедурите за продължително пребиване и разрешение за работа са разработени така, че да удовлетворят различни потребности. Решението на чуждестранния инвеститор коя от тях да избере е строго индивидуално. Затруднения могат да се появят поради спецификите на закона, липсата на съдебна практика и тълкуването на Агенция по заетостта, което невинаги отговаря на буквата на закона. Понякога се появяват затруднения да се представят идентични на изискваните от закона документи, което допълнително усложнява процедурите и увеличава възможността за отказ от компетентните органи. Всичко това обосновава необходимостта от добро познаване на процедурите и консултации при специалист с опит в тази материя.

I. Продължително пребиваване без издаване на разрешение за работа

За него могат да кандидатстват чужденци, които осъществяват търговска дейност в страната и в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани.

Специфики на процедурата:

Чужденецът трябва да бъде вписан като управител/съдружник на българско дружество по реда на Търговския закон. След вписването му в Търговския регистър той следва да подаде документи за виза за дългосрочно пребиваване, а именно виза D. Законовият срок за издаване на такава виза е 35 работни, дни или почти 60 календарни дни. След издаване на виза D чужденецът подава документи за разрешение за продължително пребиваване пред органите на дирекция "Миграция" към МВР. Трябва да се съобрази, че ако лицата, подали документи за продължително пребиваване на това основание, искат да доведат семействата си, има допълнителни процедури и изисквания, които също отнемат време и ресурси.

Преимущества на процедурата:

Важна особеност е, че лицата, които са получили разрешение за пребиваване на това основание, не могат да бъдат наети на трудово правоотношение и при тази процедура не е необходимо да се издава разрешение за работа от Агенция по заетостта. Те ще бъдат назначени въз основа на договор за управление по реда на Търговския закон. В случая единственото, което се доказва за получаване право на продължително пребиваване, е, че управителят е вписан по партидата на дружеството и са разкрити 10 работни места. Тези десет работни места за български граждани трябва да са реални и сключените трудовите договори да са за пълно работно време. Това изискване се прилага за всеки назначен управител/съдружник поотделно. След изтичане на разрешението за продължително пребиваване то подлежи на подновяване, ако са налице условията за това.

Недостатъци на процедурата:

Срокът на разрешението за пребиваване може да бъде 6 месеца или 1 година, това обаче е в дискрецията на дирекция "Миграция" и често зависи от мащаба на дружеството, в което чужденецът е управител (брой нает персонал, финансово положение, дали е новоучредено или вече опериращо на пазара). В този контекст би било добре, ако дирекция "Миграция" разработи секция с въпроси и отговори, с които да осветли съществуващите неясноти в прилагането на закона.

II. Кандидатстване за разрешение за работа с цел продължително пребиваване в страната

Тази възможност се реализира в две хипотези, които са уредени в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция. Първото е едно полезно основание, известно като "Синя карта на Европейския съюз". Тя се издава в случаите, в които чуждестранно лице е наето на трудов договор в българско дружество и е висококвалифициран специалист, което следва да се докаже с диплома за висше образование. Също така добре позната е процедурата по така наречения вътрешнокорпоративен трансфер/командироване – чужд гражданин, нает на трудов договор в чуждестранна компания, е изпратен да работи в България. Тук основание за издаване на разрешението за работа е българското и чуждестранното дружество да са част от една група предприятия и това да се докаже.

За всяко от тези условия има допълнителни законови изисквания, практика и приложение, които често са многопластови:

2.1. Разрешение за работа на основание "Синя карта на Европейския съюз":

Специфики на процедурата:

Работодателят извършва предварително проучване на пазара на труда, включително чрез заявка в Дирекция "Бюро по труда" по месторабота. Допълнително публикува в медиите обяви за работа и предоставя доказателства, че активно е търсил нужния специалист на пазара на труда, като е предлагал брутната работна заплата, която е посочена в трудовия договор на чужденеца. Законодателят е въвел изискване тази заплата да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор в България.

Преимущества на процедурата:

Практиката по приложение на тази процедура пред Агенция по заетостта е относително добре установена. По тази причина в известна степен е намалена бюрократичната тежест от страна на администрацията. Разрешението за работа може да се издаде за срокот 4 години. Ако срокът на трудовия договор е по-малък, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, като може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му.

Недостатъци на процедурата:

Общият брой на гражданите на трети държави, наети в предходните 12 месеца в предприятието на местния работодател, не трябва да е повече от 20% от броя на наетите по трудово правоотношение български граждани, а за малки и средни предприятия - 35%. Това изискване не се прилага при вътрешнокорпоративен трансфер.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:

Искам да получавам бюлетина Легал Компас

2.2. Преместване по вътрешнокорпоративен трансфер/командироване

Специфики на процедурата:

При тази процедура се изисква изпращащото и приемащото предприятие да принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия, което трябва да бъде документално доказано. Допълнително условие е наличието на трудов стаж от 12 месеца, положен в дружеството изпращач без прекъсване непосредствено преди датата на подаване на заявлението за разрешение за работа. Чужденецът трябва да притежава необходимите професионален опит и квалификация, както и да продължи да работи в изпращащото предприятие, установено в третата държава, след срока на трансфера.

Преимущества на процедурата:

И тук, както и в предходната процедура, има относително добре установена практика по приложението й пред Агенцията по заетостта, поради което в известна степен е намалена бюрократичната тежест. При преместването по реда на вътрешнокорпоративния трансфер не се прилага ограничението по предходното основание - процедурата "Синя карта на ЕС", назначените чужденци в дружеството да са не повече от 20%, съответно 35%. Срокът на разрешението за работа е до 3 години - за работещите като ръководители и специалисти.

Недостатъци на процедурата:

Доказването на свързаност между дружествата може да се окаже трудна задача, поради това единствената опция, ако изпращащото и приемащото дружество не са част от група предприятия, е разрешението за работа да се извади във връзка с командироване в рамките на предоставяне на услуги. Тези услуги от своя страна предполагат договор между двете предприятия за условията за командироване на чужденеца. Следва да се има предвид, че разрешението за командировани служители се издава за срок до 1 година. Срокът за командировани или изпратени работници и служители може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал