Новият режим за получаване на синя карта на ЕС и Единно разрешение за работа

Синя карта на ЕС

Най-важните изменения по отношение на висококвалифицираната заетост са насочени към прецизиране на процедурите за наемане на такива специалисти от трети страни.

А/Преустановява се досегашната твърде критикувана от всички работодатели практика да се подават едни и същи документи пред различни институции и е установено т.нар. подаване на документите "на едно гише". В предишния вариант на закона процедурата минаваше през няколко етапа, всеки от които се провеждаше последователно пред различни институции, включително Агенцията по заетостта, дипломатическите представителствата на България зад граница (посолства, генерални консулства, консулства и почетни консулства), дирекция "Миграция", Инспекция по труда и пр. С промените процедурата се консолидира и централизира в една единствена институция, а именно дирекция "Миграция", която приема всички заявления и документи и има задължение да ги изпрати за последващи съгласувателни процедури до всички останали компетентни институции.

Б/ След влизане в сила на промените всички изискуеми документи вече ще се депозират още в началото на процедурата. Това е съществена разлика в сравнение с предишната уредба, при която документите се представяха на държавните органи поетапно, в зависимост от институцията, пред която се кандидатстваше. Това е стъпка напред в процеса, която ще даде възможност за по-лесно обработване на документите от институциите и респективно за по-бързо вземане на решение и достигане до крайния желан резултат - получаване на синя карта на ЕС.

В/ Измененията в режима не обхващат документите, които работодателят следва да приложи към заявлението за получаване на разрешение за извършване на висококвалифицирана заетост. С малки изключения (вече няма изискване да се прилагат справки-декларации от работодателя за наетите в дружеството чужденци) те остават същите, както и при старата уредба, и са разделени условно в три групи:

• Документи, изхождащи от работодателя и свързани с трудовото правоотношение с чужденеца - заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по българското законодателство; копие от длъжностната характеристика на служителя; документи, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България; декларации от работодателя, удостоверяващи условията на труд; обосновка за достъп до пазара;
• Документи за образование и опит - документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника чужденец;
• Други документи - свидетелство за съдимост; доказателства за осигурено жилище; задължителна медицинска застраховка, когато чужденецът е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на България, и други.

Г/ Нов момент в процедурата е обстоятелството, че заявленията за издаване на разрешение за пребиваване тип "Синя карта на ЕС" могат да се депозират както от работодателя или упълномощено от него лице, така и вече лично от чужденеца, при условие че той има разрешение за продължително пребиваване на територията на България, като в случай че заявлението се пуска лично от служителя, то трябва задължително да се подпише и от работодателя. За да бъдат спазени законовите срокове, чужденецът трябва да подаде документите си не по-късно от 60 дни преди изтичане на пребиваването му.

Така след промените процесът на получаване на синя карта на ЕС може да се развие в две посоки в зависимост от това кой е заявителят - работодателят или самият чужденец. И в двата случая следва да се премине през съгласувателните процедури между Агенцията по заетостта, Държавна агенция "Национална сигурност" и дирекция "Консулски отношения" при МВнР, но ходът и продължителността на процедурата са различни в зависимост от качеството на заявителя:

• Ако заявлението е депозирано директно от чуждестранния специалист, процедурата завършва с решение на Дирекция "Миграция" и получаване на синя карта със срок на валидност, съответен на срока на трудовия договор. Срокът за издаване или отказ е 60 дни от подаване на заявлението.
• Ако обаче заявител е българският работодател, получаването на синята карта следва да премине през допълнителни стъпки, за да може чужденецът да пристигне в България и да работи на законово основание. Първо, представляващият българското дружество работодател следва да бъде уведомен по електронен път от дирекция "Миграция" за положителното решение за упражняване на висококвалифицирана заетост, като работодателят от своя страна е длъжен да съобщи на чужденеца за това решение. В 20-дневен срок от получаване на съобщението от работодателя чужденецът следва да предприеме действия за кандидатстване за виза тип D (виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ).

Д/ Новото по отношение на кандидатстването за виза е, че съгласно изменението в чл. 9ж, ал. 1 от ЗЧРБ кандидатите вече могат да подават заявлението за виза и по електронен път, чрез електронно попълнено заявление по образец, подписано с квалифициран електронен подпис. Освен това други промени в нормативните актове, касаещи издаването на визата, не са предвидени.

Е/ След издаването на визата чужденецът в 7-дневен срок след влизането си в България се явява лично в дирекция "Миграция" и прилага към първоначално подаденото заявление копие от паспорта си, съдържащо страницата с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на България за целия срок на пребиваване. След това в срок от три дни директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на синя карта. С измененията изрично се предвижда, че цялата процедура не може да бъде по-дълга от три месеца. Поставянето на максимален срок за приключване на процедурата е стъпка напред, но остава да се види дали отговорните институции ще спазват новата разпоредба на чл. 33к, ал. 19 от ЗЧРБ.

Ж/ Напълно нова е разпоредбата на чл. 33к, ал. 7, съгласно която дирекция "Миграция" извършва проверка на документите, приложени към заявлението, като при липса на документ, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни такива уведомява по електронен път заявителя за това и определя 7-дневен срок за предоставяне на документите. Ако указанията не са изпълнени в този срок, производството се прекратява и следва да започне наново.

З/ Ново е и задължението на работодателя да уведоми дирекция "Миграция" за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца, получил "Синя карта на ЕС", в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта. Досега задължението беше да се уведоми Агенцията по заетостта.

И/ Максималният срок на синята карта остава до 4 години, както е сега. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, като може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му.

Й/ В много от новите текстове се предвижда електронен обмен на информация не само между институциите, но и в комуникацията със заявителя. Не е уточнено обаче как именно ще се извършва тази електронна комуникация (чрез имейл или по друг начин) и дали ще бъде въведена единна електронна система за всички заинтересовани страни в процедурата.

Смяна на работодател: Като цяло процедурата по смяна на работодател не е променена съществено, но все пак има известни изменения: На първо място, както и при първоначалното кандидатстване за достъп до пазара на труда, така и тук всички действия ще се извършват директно пред дирекция "Миграция". При смяна на работодателя през първите две години на висококвалифицирана заетост чужденецът следва да премине през същата процедура, както и при искане за първоначален достъп, като представи същите документи (вижте по-горе). Нов е и срокът за издаване на нова синя карта - 60 дни от подаване на документите. Както и при предишната редакция на закона, ако остане без работа, притежателят на синя карта има право в рамките на три месеца да търси и да започне работа.

Събиране на семейство: В чл. 33о от ЗЧРБ е уредена възможността членовете на семейството на притежателя на синя карта да получат разрешение за продължително пребиваване, като се добавя описание на необходимите документи и стъпки, през които следва да се мине, за да се получи пребиваване. В същото време разпоредбата на чл. 12 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, която урежда процедурата по събиране на семейството, все още не е актуализирана в съответствие с последните промени. Това създава възможност от възникване на противоречие и дублиране между двете процедури.

Единно разрешение за пребиваване и работа

Наред с прецизирането на разпоредбите за издаването на синя карта се наблюдава и цялостна реформа на процедурите по предоставяне на достъп до пазара на труда чрез т.нар. Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР), даващо възможност на чужденците, които не отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост, да работят и пребивават в България.

Промените обхващат целия процес по кандидатстване и получаване на единно разрешение за пребиваване и работа и в по-голямата си част са сходни на описаните по-горе изменения, свързани със синята карти. И тук процесът е централизиран, като всичко, свързано с процедурата, се осъществява изцяло пред дирекция "Миграция", като също се предвижда възможност и самият чужденец, притежаващ разрешение за продължително пребиваване, да подаде заявлението лично. Съгласувателните процедури между Агенцията по заетостта, Държавна агенция "Национална сигурност" и дирекция "Консулски отношения" при МВнР са абсолютно същите, както и при сините карти.

Кои са разликите, които отличават процедурата по Единно разрешение за пребиваване и работа и синя карта на ЕС?

А/ На първо място, коя от двете процедури (за синя карта или единно разрешение) ще бъде инициирана зависи от квалификацията и опита на чужденеца. При ЕРПР необходимите за заемане на позицията професионални умения и опит се удостоверяват с документ за трудов стаж, издаден от компетентен орган на съответната държава, в който са посочени работодателят, трудовият и професионалният стаж за заеманата длъжност. Други документи за образование и опит могат да бъдат също представени само ако се изискват за заемане на позицията.

Б/ На следващо място, при кандидатстване за разрешение за пребиваване и работа в обосновката за достъп до пазара на труда на чужденеца работодателят следва да представи копия от обяви в местни и национални средства за масова информация и интернет, в които се съдържат основните характеристики на позицията. След това дружеството работодател следва да мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което отговаря на посочените в обявата изисквания.

Съвсем нов момент в процедурата по ЕРПР е премахването на пазарния тест, т.е. отпада изискването работодателят да извършва предварително проучване на пазара на труда, доказващо по категоричен начин, че националният пазар на труда не предлага подготвени местни лица за позицията. Преди тези промени работодателят следваше да представи доказателства, че активно е търсил в предходен период (не по-малък от 15 дни и не по-голям от 3 месеца) нужния му специалист чрез обяви в националните и местните средства за масово осведомяване, включително в дирекция "Бюро по труда" по месторабота.

В/ Извън описаните по-горе документи (в частта за синята карта на ЕС), за получаване на Единно разрешение за пребиваване и работа се депозират и още две допълнителни декларации - справка-декларация от работодателя за наетите по трудово правоотношение чужденци и справка-декларация, подписана от работодателя, за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение в предходните 12 месеца.

Г/ От закона отпадна изискването чужденецът да е извън територията на България при първоначално кандидатстване за достъп до пазара на труда. Това е сериозна промяна в режима, до момента всички чужденци, кандидатстващи за ЕРПР, следваше да бъдат извън територията на страната.

В/Увеличен е и максималният срок на разрешението за пребиваване и работа, като той вече е до 3 години. Преди промените срокът беше максимум до 12 месеца. Важно е да се отбележи, че срокът на разрешението кореспондира на срока на трудовия договор, сключен с чуждестранния служител.

Г/Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" не може да бъде по-дълга от два месеца, като при фактическа и правна сложност този срок може да бъде продължен с два месеца. Залагането на максимален срок за изпълнение на всички необходими действия за получаване на разрешението е напълно нов момент в процедурата.

Промените в процедурите, осигуряващи достъп до пазара на труда на чужденци извън ЕС, безспорно представляват крачка напред в процеса по улесняване на трудовата миграция в страната и са резултат от дългогодишните усилия на редица организации на предприемачи да инициират реформи в тази насока. Разбира се, редица въпроси ще се изяснят едва когато процедурите започнат да се прилагат на практика, като например дали дирекция "Миграция" ще има кадровия капацитет да поеме големия брой заявления за кандидатстване и да ги обработва в срок и качествено, дали заложеният електронен обмен на информация ще се прилага в действителност и дали са налице техническите и информационни средства за осъществяването му от влизането в сила на промените, дали новите максимални срокове на процедурите ще бъдат спазвани и какви ще са последиците при неспазването им.

---

Настоящото изложение не представлява правна консултация и не е изчерпателно. То изразява становище на автора по поставен въпрос.