"Освободители" от какво, господин Стефанов ? За какво освобождение говорим ? Същата песен на нов глас. Жестоко се изложихте, "Капитал".

_____

Инициативният комитет очевидно няма защо да представя аргументите си за напускането на дискусията. Дискусия няма, защото няма равнопоставеност. Дотук само мнението на Стоян Дерменджиев е за демонтажа. 3-те оставали мнения целят въпросният паметник да си остане на мястото. В случая ИК за демонтажа на паметника няма защо да бъде параван на почитателите на СССР, съветската армия, болшевизма, чийто идол е въпросният паметник. Вместо паметници, издигани с народни пари, за да се прославят палачите на БГ, за които комунистите душа дават, мястото би трябвало да върне предназначението си, преди да бъде окупирано от солдата - детски парк за забавления на деца и юноши.

Жалко, че екипът на в-к "Капитал" реши да опорочи дебата и избра такива гост-експерти, които изразяват подкрепа само за едното мнение - за запазване на "паметника". Така не се прави, уважаеми редактори! Въпреки прозиращата явна манипулация, в два етапа победи тезата за демонтиране на "паметника" на съветската окупаторска армия, колкото и да не им се иска на червените симпатизанти. И така ще е докрая на опорочения дебат, защото няма друго смислено решение освен незабавно демонтиране на шпагина и възвръщане на пространството възможно най-близко до вида на автентичната Княжеска градина!!

_____

До коментар [#6] от "gradinko":

Динамит, багери, претопяване, експлозии, комунисти по лагерите, отрязани партизански глави, крайнодесни правителства .... отновно ни разкрихте, господин Господинов, прекланяме се пред бързата ви и проницателна мисъл !

_____

Браво на Градинко!
Съвсем в тон и с вторият "независим" експерт, предложението му за фалшифициране на историята под лозунга на запазването на паметта...
Блестящо.
Хубава манипулация.
Сигур и шаранчета ще се намерят!
;-)

По тъпо мнение не бях чувал скоро, предлага господина да унищожим парка като пренесем самолети и БТР-и там. Ок направете си го този музей, но не в парка, а на края на града, като пренесете там паметника.
Ало "Капитал" това трето мнение ли е? Незнам при дебат "за" или "против" какъв може да е третия вариант освен "въздържал се" . В случая Стефанов не иска демонтаж, а да си останат там, за каква трета теза ни говори модераторката?

_____

До коментар [#6] от "gradinko":

Другарю bahshevanco , изглежда че ти и други заблудени , сте все още не ПОВЯРВЯЛИ и не разбрали , че любимата ти Русия ИЗГУБИ Студената война и че вече никой не я взима много на сериозно , а още по-малко някой да се страхува от нея - особено източно-европейските страни.
За всички е ясно , може би само не и за тебе , че Русия в момента вече е , само едно жалко подобие на сгромолясолото се СеСеСере , чиито грозен символ е останал паметникът.
И ако тази проста истина още не си я осъзнал или си я забравил , демонтирането на т.н. „Паметник” , ще ти я припомни.

Иво Димитров
Нека анализираме какво ни казва "експерта".
1. Че паметника по мащаби е МАНИПУЛАТИВЕН "Масовият отговор бе, че като сравняват паметника в София с аналогични в други европейски страни, те /жертвите-ИД/ са някъде между 50 и 100 хиляди."
2. Под формата на запазване на паметта ни предлага да ... фалщифицираме историята.
3. Всъщвост и двамата експерти на К предлагат фалшификация на историята, докато дискутантите /Да-Не/ търсят начин за ... ЗАПАЗВАНЕ на историческата памет.
При това положение има един двоен въпрос:
Организаторите на "дискусията" от К открито ли манипулират или просто пускат неграмотници да организират дискусията.
И определено считам, че този подход е еднакво обиден и към застъпниците на ЗА и към тези на НЕ, защото организаторите са решили предварително, кой за какво трябва да "вика".
А те са си запазили величайшето право да ни кажат истината?!?

"Капитал"-исти,що не поканите следващия раз за гост експерт Владимир Путин?Поне можем да чуем мнение по темата,което да не е толкова просъветско...

_____

Моята позиция относно демонтирането не е променена. Идеята на Чавдар Стефанов е интересна, но има един огромен недостатък - ще се заличи безвъзвратно оригиналният паметник и първоначалната му идея. А това е важно. Важно е да има музей, в който да мога да покажа на детето си същия този паметник, със същия текст, за да може да разбере епохата, в която е била потопена България за половин век.

Колкото до т.нар. "обективен" трактат на тема 9-ти май и "Денят на победата" с автор "гост-експерта" Антоний Тодоров, то бих предложил мястото да продължи да служи за честването на същата дата, но за уважаване на истински-важния празник - Денят на Европа.

Нека на същото място се изгради Фонтан на Европа, около него да се възстанови градината и в съседство да се обособи и изгради истински и хубав Скейт-парк.

Др. Градинко,

бих Ви препоръчал да се концентрирате върху изказването на др. Стефанов, че друагрите руснаци виждайки паметника оценяват жертвите си в България по време на ВСВ на поне 50-10 ХИЛЯДИ души.
Истината е НУЛА.
Е, за всеки НОРМАЛЕН човек, това означава, че паметника иам МАНИПУЛАТИВНО въздействие...
Сиреч, лъжем де кого сварим, вклйчително и отези на които се мазните...

Мисля, че ПСА трябва да се махне от това място, най-малко от себеуважение към себе, ако ни е останало такова! Дали ще се претопи, или ще иде в музей на комунизма е все тая, просто мястото на тая грозна лъжа към собствения ти народ не е там!

_____

Дуругари от Капитал.
В момента провеждате мащабна кампания да откажете МИСЛЕЩИТЕ от четенето на вашата медия.
Това си ви е право.
След самоубийството на труП, явно и вие сте решили да го следвате.
Дерзайте.
Имате много място за пожълтяване.
Успех.
И после не плачете, че народа е прост. Кат падне тиража.
Запомнете тази дискусия!

След като са признати историческите факти от г-н Стефанов, се предлага някаква изразена лично алтернатива, за реставрация на нещо, което не е същото, ама прилича на същото - като баснята за шопа и жирафа - изглеждал така, че нямало нищо общо с козата. Стига с тия наивизми г-н Стефанов. Този паметник не е костницата в Шипка, Вазов не е бил жив вече, за да напише отново "Епопея на забравените"... Какво предлагате - палач и жертва на едно място?! за оневиняване на половин вековната глупост и демагогия.
Първо - преди да говорим за текста, има гротесктно военно внушение с атрибути на само една армия, без изобщо да се загатва за друго участие. След това - текста щял да се смени - това би било връх на демагогията и сенилното отношение на нас като българи, към паметта на загиналите БГ войници.
Трето - центъра на София да станел мемориал на войната - защо, ние си имаме Военно-исторически музей. Какво налага в центъра на столицата да трапосаме музей на войната - нещо като аналог на катедралите в Европа или поради липса на Моцартеум, или дворец като Храдчани в Прага? Или просто комунистите да имат повод да се преобличат като войници и да маршируват един ден в годината под звуците на военни маршове?
Четвърто - Защо да се мести Паметника на незнайния войн? - защото бил на християнско място - ами да, празник на БГ армията е Гергьовден, Св. Георги Победоносец, поправете ме, но този празник е от християнския календар.
Пето - подобно на поляците сме д...

Прочитане на целия коментар война жертва - бомбардировки над София от антихитлериската коалиция и десетки хиляди жертви при Драва и Балатон в помощ на антихитлериската коалиция, като благодарение на "Братския СССР" сме предадени и унизени като победена страна. Какво общо имаме да честваме със СА - предателството ли?
Ето за това ПСА трябва да се демонтира, не бива да се реставрира и реновира с текстове. Може да му се намери място единствено в музей на комунизма и използването на Войната и СА за НАСИЛСТВЕНО НАЛАГАНЕ на най-големия и неуспешен социален експеримент в половин Европа. Щетите в човешки жертви на този експеримент са съпоставими с тези от войната, но в мирно време.

До г-жа Л. Йорданова,
Не сте подготвена да водите дебат от такъв ранг. Дали защото са ви малко годините или информираността по темата, или и двете - няма значение. Този дебат трябваше да прилича на референдум. Трябваше да поканите и представите мнения на хора експерти и специалисти по материята - историци, заради фактите, културолози, за оценка на художествената и естетическа стойност на ПСА, социолози за възприятието и отражението на ПСА върху обществото, НЕЗАВИСИМИ политолози, за политическото внушение и т.н. и т.н. Предложенията на т.нар гост експерти са отнесени извън контекста на дебата, измисляйки някакви своеволни алтернативи, аман-заман да се измисли нещо по темата, като за футбола и политиката.
Изумен от отношението на редакцията към такава тема - все едно обсъждаме кой памперс за какво е най подходящ.

Пак ще се върна на темата за "освобождението":
В четвъртия абзац от гост-експертното мнение четем : "...Под "Освободители" разбирам антихитлеристката коалиция...."

Господин Стефанов, това твърдение е много невярно от историческа и политическа гледна точка. Диаметрално противоположни са напредването на американци и англичани в западна Европа и това на съветски части на изток. Да, всички са част от "антихитлеристката коалиция". Но именно новият прочит на това доколко е било достойно спрямо половината европейски народи да се обединиш с едно огромно зло (Сталин) срещу друго огромно зло (Хитлер) е основен проблем за историографията на 20 век след промените от 89та. С други думи - "освобождение" има на запад от Берлин. В страните, останали под съветска сфера на влияние има пряко вмешателство във вътрешните работи, назначаване на точни хора на ръководни постове, окупация (първо военна, после чрез изпратени от Москва "специалисти) и т.н.
Заменянето на един тоталитарен режим с друг не е освобождение. Освобождението на източна Европа дойде в 1989.

_____

Съжалявам, но много ви куца аргументацията, да не кажа, че липсва за тия които защитавате зловещия паметник.

Повечето неща вече са казани, но единствено към безумния аргумент, че сме щели да "ядосаме Русия" нека добавя, че настоящата Руска държава е приемник на старата царска руска държава и няма нищо общо със СССР. Ето защо всеки един дипломат 2-ри клас може лесно да отстъпи пред всякакви официални истерични крясъци.

А за наличието на "фашизъм", "нацизъм" и безумното езиково недоразумение "монархо фашизъм" дори не би следвало да се спори...

Аз си представям цялостен музей на комунистическото изкуство или на съветските паметници у нас, като посетителят проследява с навлизането си в музея, хронологическа лента, даваща информация за различни периоди в комунистическата държава- например преди Сталин, след сталин и т.н.

Идеята не е моя, галерията във франкфурт "Щедл" я ползва, там картините си вървят в хронологичен ред от 10-ти век, а на стената над тях годините минават, заедно с картините от самия период, последвано с обяснение за значими политически, научни и артистични постижения в този период.

До коментар [#29] от "Maria Micheva", 'Оставете паметника!!!!" :

Изказаха се десетки доводи паметникът да бъде демонтиран. Имате думата за реплика по всеки един от тях.

_____

Хе-хе,Градинко,от наша страна предлагам гинеколози,които да се изприкажат относно произхода на негативните емоции,леещи се сред младите леви сили.Ако случайно са втори месец без кръвотек момчетата де.Сещаш се,като се надрусат ония с красните байраци пред паметника и изпаднат в нега,за перверзните десни чичковци,обикалящи в храстите,е лесно да спекулират с доверието на младите чегеваристи...

_____

До коментар [#32] от "bobo2011":

А след като има паметник на победителите във Втората световна, защо да не направим такъв и на победителите от Първата световна? От дясно на Шпагина да сложим 30 метрова фигура на английски войник, а от ляво френски танк Рено FT-17. По средата, до плочата "на съветски освободители", да прибавим "на френските и английски войски, освободили Европа от кайзеро-империализма".
След като ще имаме паметници на победителите в големите войни просто така, заради идеята, не виждам проблем да ги добавим тия двата. Как мислите, Бобо, Мария, Градинко, Павел, Люба, Чавдар, Антоний, Симеон?

_____

За първи път заявявам, че виждам нещо с което уважавания от мен вестник Капитал не се справя, ако това е представата на капитал за сериозна дискусия много много жалко, разочарован съм че последната медия в България умира.

_____

Мили братя !! В Бургас има паметник в чест на 2 руски солдата ,загинали от препиване със спирт от 1 работилница ! А бе ,тия пиянгури ,вместо да ни освобождават , крадат и пият на поразия ! В София още има стари хора ,които помнят ,как потропвайки със руските ботушки по тротоара ,гладните , и бедни руски същества ,при вида на някой наперен българин ,или интелигентен софиянец , му подвикваха -" БУЛГАР ,СДАВАЙ ЧАСЬИ !! "
Т. Е. - бързаха да го освободят !! От това , което българина има в повече от гладните руски бандюги !!
А на оня дядо от Габровско ,помните ли , дето се оплака в вестник "Демокрация" през 90-те- " конфискуваха ми коня със инвентара , и ми откраднаха бакърената лозарска пръскачка " !!
Е , питам аз Гоцето , ченгенцето , с тая лозарска пръскачка в Велика Германия руските пияндета асмите на германците ли са пръскали ? против ръжда ? или паяк ?
инфантилни безродници ! деца на терористи , и Московцки парашутисти !!

Мили братя !! В Бургас има паметник в чест на 2 руски солдата ,загинали от препиване със спирт от 1 работилница ! А бе ,тия пиянгури ,вместо да ни освобождават , крадат и пият на поразия ! В София още има стари хора ,които помнят ,как потропвайки със руските ботушки по тротоара ,гладните , и бедни руски същества ,при вида на някой наперен българин ,или интелигентен софиянец , му подвикваха -" БУЛГАР ,СДАВАЙ ЧАСЬИ !! "
Т. Е. - бързаха да го освободят !! От това , което българина има в повече от гладните руски бандюги !!
А на оня дядо от Габровско ,помните ли , дето се оплака в вестник "Демокрация" през 90-те- " конфискуваха ми коня със инвентара , и ми откраднаха бакърената лозарска пръскачка " !!
Е , питам аз Гоцето , ченгенцето , с тая лозарска пръскачка в Велика Германия руските пияндета асмите на германците ли са пръскали ? против ръжда ? или паяк ?
инфантилни безродници ! деца на терористи , и Московцки парашутисти !!

До коментар [#41] от "skit":

Интересно какво общо имат българските жертви с този "паметник"? Мислете, преди да коментирате!

_____

Преди 2 дни беше 57% процента за махането на паметника и 43% против сега изведнъж се обърнаха. Явно младежката организация на БСП здравата е впрегнала клавиатурите последните дни в стила на предшествениците си Димитров, Живков, Луканов, че току виж народът надигне глава. Бог забавя, но не забравя - и на вас и на паметника ще ви дойде времето.

_____

До коментар [#39] от "bobo2011":

А Парижкият договор справедлив ли е ? Катастрофата за България от 1944/45 е точно толкова голяма, колкото и тази от 1919.
Провете на кого са думите :
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."

_____

До коментар [#46] от "skit":

Уважаеми господине,
от Вашия прякор не личи името Ви, доколкото виждам. Това, че в края на коментара сте сложили името си, не означава нищо. Всеки може да измисли някавъв прякор и да напише дадено име под него. Явно е от мненията ми, че заемам позицията на инициативния комитет, дори по-крайна, но не съм част от този комитет.
Съветвам Ви да прочетете малко история на Стара София, на София от началото на 20ти век, за да давате коментари, експертни при това, отнасящи се до демонтиране на паметника. Има немалко източници, които пазят вида и същността на Княжеската градина, безвъзвратно загубена за поколенията, за да се отреди място от комунистите, в центъра на столицата, за съветския шпагин. Не разбрахте ли, че не е важно какво мислят хората в Москва за вида на София. За щастие, пътят на България отдавна е друг!
=> http://stara-sofia.com/carqgradina.jpg
Поздрав,
Христина Димитрова

_____

Тоест - паметник на "освободителите" англичани и французи би имал също толкова смисъл, колкото и настоящият съветски такъв.

_____

Какво общо имат нашите "окупационни корпуси" в Гърция и Македония с паметника на СА?

_____

До коментар [#13] от "sslavchev":
Др. ССлавчев, чак сега ми светна комсомолското мероприятие, замислено в този дискусионен формат на независимата газета "Капитал". Имало неща, казвате вие, които щели да се превърнат в "допирни точки между двете спорещи страни". И за това спомогнали двамата независими уж експерти - президентски съветник и кореспондент в Москва.
Не виждам как обща допирна точка могат да намерят фалшификатори на историята и родолюбци (според ваши поддръжници "фашистки свине"), палачи и жертви, хрантутници на партията и ограбени от същата партия със задача - грабеж и беж!
Остава цялата конструкция на помирението между За демонтажа и Против демонтажа в тази злополучна псевдодискусия да е забъркана в готварницата на идеи в Президентството.
Ще имате допирна точка, др. Славчев, когато се извините за хилядите убити, бити, ограбени, изпъдени от страната българи. И когато сами си демонтирате въпросния паметник и си го пъхнете в задрямалата съвест. Ако изобщо я имат някои!

До коментар [#73] от "skit"

Хаха. Това е най-железният ви аргумент! Прав сте! Наистина никой няма да ходи в такъв музей! Даже е най-добре и демонтираният паметник на Ленин, който гледаше към партийният дом, да се монтира в парка. Ще е добре да е с лице към кооперацията на висшите партийни другари за да му се любуват и на него, а не само на Шпагин.

_____

Паметниците се правят не само да напомнят, а и да възвеличат дадено събитие. Какво символизира този паметник? Какво възвеличава? Той не е анти-нациски, не отдава почест на жертвите на нацизма, той възвеличава СА.
Какво е направила толкова СА ? Те не ни "освобождават" понеже България не е била окупирана. СА не дава жертви в България, значи паметникът не е за тях. Може би е ролята на СА (Червената Армия тогава) във войната? Но защо тогава не е направен паметник на войските на западния фронт? Единственното нещо което този паметник възвеличава е факта че СА качва на власт един тоталитарен режим.
Режим който убива хиляди Българи без съд и присъда. А мавзолея беше паметник на един от водещите фигури на този пристъпен режим - Георги Димитров. Мавзолея беше премахнат правилно, сега трябва да се премахне и този на СА.

До коментар [#109] от "skit":

Няма лошо да се направи паметник на жертвите на Втората Световна Война. Но не мисля че може на ПСА да му смениш табелката и да кажеш готово. Най-добре да се премести в музей на комунизма а на негово място да се направи нов паметник. Така и 2та паметника ще могат да бъдат запазени и видяни - всеки с неговото си значение.

До коментар [#89] от "skit":

Това, което касае дебата го предложих - 119, 313, 339 от "първа част"
11, 43, 74, 86, 88, 129, 190 от "втора част"
25, 26 от "трета част"
Не аз, а ти се връщаш прекалено назад, а аз мога и за преди Аспарух да говоря, но не тук е мястото. По същество, ако можеш, отговори:
Аргументи "за" да остане ПСА в този му вид има ли?
Надписите върху ПСА - извращение върху истината на историята ли са?
"Износа на революция" беше ли официална доктрина на СССР, гарантирана с явно или тайно участие на СА и в този контекст 09.09.1944г.? СА "освободителка" ли е и ако да от какво ни е освободила?
Харесва ли ти естетиката на ПСА и върховенството на "Шпагин"?
Това ли е мястото? - 21в., центъра на европейска столица, на страна член на ЕС?
Чегеваристите ли са най-представителната извадка от обществото?
Паметта на българския войник /26000-40000 жертви/ поругана ли е? Къде е техният паметник?
Репарации на СССР след Войната плащаме ли?

Друг е въпроса какво да се прави с останалите паметници на СА. Над Пловдив например се извисява Альоша - какво символизира той? Какво да се прави с него?

Гласовете дотук:

Общо
За - 604
Против - 492

Очаквам другарите да обявят победата (или вече са я обявили?) след разгромителното 40-54 в предпоследния етап.

Няма такова понятие "историческа справедливост". Науката "История" не се занимава с човешката справедливост в различните й направления. Тя се базира на факти,събития,личности и не раздава справедливост. Комунистичвските демагози действително ни учеха ,че има 'справедливи' войни. Но не посочваха "справедливостта" в Съветско-Полската война,Съветско-Финландската,Съветско-Българската,Съвтско-Японската. Този форум е определно комуноиден,изтриха се много постинги,като е посочено,че самите автори са ги изтрили. Още по-лъжлива е "експертната" рубрика. Какви са тези "експерти",които не пускат в обръщение Нотата на Съветското правителство за обявяване на войната срещу България.Навсякъде смърди на комунизъм,няма спасение от неговатя воня.

Резултата не се е обърнал просто екипа на Капитал постъпи много не професионално като нулира резултата от предишните етапи а не го оповести или обясни причината за това.
И не мисля че мнението на гост експерта Чавдар Стефанов е правилно. Не трябва едно произведение на изкуството да бъде редактирано. Мястото на този паметник е в музей. Друг е въпроса че българина все още не се е престрашил да каже че комунистическия режим е бил тоталитарен и съответно да определяйки неговите символи да ги съхрани правилно. Промяната на паметника би било най-лошото решение от всички възможни с изключение може би на разрушаването му.
Мой дядо също е починал вследствие на раните си от войната, но ако се промени надписа на ПСА само за да се демонстрира почит и към загиналите българи ще бъде голяма грешка и обида.
И София ще стане по красив и приветлив град ако местата за отдих са повече и по лесно достъпни. Дървета трябват а не бетони исполини символизиращи краха на родината ни.

Другари комуноиди !!! Паметника е построен по повод окупацията на ЧАрмия на Царство България,наречен от вашите малоумни предщественици "осовбождение". Този акт няма нищо общо с Германо-Съветската война,нито с участието на българската армия в състава на Трети Укр. фронт. Нито с каквито и да е борби и победи с фашизми,нацизми и др. България е обявила няколко неутралитета към Германо-Съветския конфликт.Мирната политика на българските власти не е предизвикала с нищо Съветския Съюз. И затова в нотата на Съюза не се казват никакви причини,само една лъжа,че България не е направили "завой" ,но какъв завой са искали руснаците от страна,която по време на войната подържа дипломатичските си отношения със СССР на ниво посланици и издържа съветското посолство и консулство за сметка на Царството.

Другари комуноиди !!! Паметника е построен по повод окупацията на ЧАрмия на Царство България,наречен от вашите малоумни предщественици "осовбождение". Този акт няма нищо общо с Германо-Съветската война,нито с участието на българската армия в състава на Трети Укр. фронт. Нито с каквито и да е борби и победи с фашизми,нацизми и др. България е обявила няколко неутралитета към Германо-Съветския конфликт.Мирната политика на българските власти не е предизвикала с нищо Съветския Съюз. И затова в нотата на Съюза не се казват никакви причини,само една лъжа,че България не е направили "завой" ,но какъв завой са искали руснаците от страна,която по време на войната подържа дипломатичските си отношения със СССР на ниво посланици и издържа съветското посолство и консулство за сметка на Царството.

Темата на дебата е "Трябва ли паметникът на съветската армия в София да бъде демонтиран?" Това не пречи на г-н Чавдар Стефанов да се опита да внуши на участиците в дебата още чрез заглавието на своето изложение,че защитниците на позицията "ДА" са за разрушаване, а не за демонтиране и преместване. Не е коректно, г-н Стефанов!
"Нито един войник не е загинал". Да,така е г-н Стефанов! Но пък са загинали т.е. са били убити към септември 1946г. от съветски войници иофицери 123 деца, жени и мъже, българи и българки. (Вж. Архив МВнР, ССК, ОП.1, а.е.424, л.5- 17; а.е. 312,л.4; а.е. 325, л. 4; а.е. 315, л.2.). Може някои от убитите да са посрещали преди това червеноармейците.

Последното изречение от коментар (#)128 променям така:"Може някои от убитите да са посрещали преди това червеноармейците с цветя."

Това е паметник на съветската армия която ни е окупирала. На негово място ако не друго то поне паметник на БА може да има. Това не е паметник на победата ни, а на нашето падение. Паметник на руския воин е разбираем за Русия, но не и за България. Много русофили, малко българофили...

Паметен комплекс-мемориал в неокласически стил в името на убитите през комунизма плюс скейт парк. Много отдавна го мисля.

Спокойно,др.Ташев-памятник остава до второто идване на съветските войски у нас след година-две,после ще бъде надстроен с 20 м. за прослава на кампаниите в Афганистан и Чечения.Гответе венци,зъби и цветя за украса!

_____

До коментар [#111] от "skit":

Неуважаеми другарю московски кореспонденте, ясните и категорични доводи на ИК и подкрепящите го бяха многократно изложени, с позоваване на реални исторически факти, с цитиране мнението на художници и архитекти, с достатъчно много лични преживявания. Обратно, противниците се държат просташки и инфантилно, повтаряйки папагалски заучени комсомолски постулати, нямащи конкретна връзка с дискусията по поставената тема. В този смисъл не смятам за нужно повтарянето отново на същите логични аргументи, изложени най-вече в първа част на дискусията (лично моите - в мнения 61, 75, 145, 162, 219, 224, 228, 260, 326 и 81 от втора част). За всеки средно-интелигентен човек, българин по народност, резултатът от "дискусията" е ясен. Но зад нашата кауза стоят документите и юридическите доводи, така че получаването на легитимация от Капитал, от кореспонденти в москва, от президентски съветници или градински червеи, далеч не е нещо, към което се стремим неистово. Вие можете да продължавате да веете съветски знамена, да монтирате клипчета със болшевишки маршове и да хлипате за ненарушимата братска дружба и "освобождението" от фашизма, но ние ще продължим по законовия път до крайния успех - и то не само в София, а и в Пловдив, Варна и Бургас. Кръвта на предците ни тече във вените ни и на вода няма да стане - докато тя тече и във вените на нашите внуци, съветските паметници и...

Прочитане на целия коментар защитаващите ги ще бъдат вовеки синоним на безродие и българофобия.

_____

До коментар [#100] от "skit":

Уважаеми "skit", ако действително Вие сте Чавдар Стефанов - гост "експерта" на в. "Капитал" :))), с коментарите си нагледно демонстрирате какво е нивото Ви и в какво всъщност сте експерт. Със сигурност не по история. Тъй като харесвам името си, ще си позволя да Ви ограмотя - Св. Екатерина е ранно християнска мъченица. Името действително е много популярно сред православните християни в това число руснаците, но всеобщо известно е, че християнството е разпространено сред славянските народи от българските ученици на Кирил и Методий и благодарение на великия български Княз/Цар Борис І. Така, че името не е руско, но за деформираните комунистически мозъци всичко започва и свършва с Русия/СССР. Не ми се започва въобще темата с т.нар. "църоквно-славянски" език, това все пак не е предмет на този дебат. Накрая се обръщам отново към модераторите - ако вестника иска все пак да запази своята аудитория, незабавно трябва да се извини на читателите си, за пародията, която организира. Иначе, както някой вече беше писал по-горе в. "Капитал" го чака съдбата на в. "Труд".

До коментар [#39] от "bobo2011":

За твое сведение при гласуването на Парижката конференция дали България да бъде призната за съвоюваща, СССР гласува против! За да може да продължава да окупира, управлява и ограбва страната ни! Въпреки дадените над 30 000 жертви от наша страна. Това е цинично.

До коментар [#122] от "Автор": Резултата не се е обърнал, станало е това, което казах в пост номер 119 : "Капитал" загубиха много читатели в интернет изданието си. Можеш лесно да си направиш справка като видиш броя на гласувалите в първия и в останалите два етапа. Вместо обаче да получим извинение всички ние за неадекватния им избор на експерти, те предпочетоха да ми скрият коментара като съдържащ цитирам "вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите." Дали биха ми посочили къде?
За сметка на това, коментар номер 46 на Чавдар Стефанов, където той обижда Валентина Маринова, като си прави асоциации на кого била кръстена и под какво се е подписвала си стои. Въпреки, че Валентина е била на 14 години през 89-та и ДС сътрудничества и партийни членства на тази възраст могат да се родят само в неговия болен мозък.

_____

До коментар [#152] от "Автор":

Гласуването засега е 619 "За" и 512 "Против". Както и да го гледаме това определено не е "губене на гласуване".
Прави впечатление обаче друго - плюсовете в коментарите и под трите етапа са изключително в полза на тези за демонтирането. Следователно много от читателите влизат в темата, прочитат тезите на експертите, които бяха и двете празни приказки за разбирателство между народите и колко е лошо да се взривяват паметници и гласуват "против". С така подбесена погрешна информация и подобен начин на задаване на въпросите е напълно разбираемо че много хора ще гласуват така.

Г-н Стефанов предлага сегашният надпис да бъде заменен с (примерно) "На Освободителите от признателна България", като пояснява "Под "Освободители" разбирам антихитлеристката коалиция".
Да, г-н Стефанов, ама в коалицията влизат двете основни държави - Съветския Съюз и САЩ. И двете воювали срещу България и й нанесли колосални щети. И вие предлагате сега съществуващият паметник да се промени и препосвети, което означава да се подмени историческата истина с неистина т.е.,че антихитлеристката коалиция, с доминиращия в нея Съветски съюз, ни е освободила. Не е ясно обаче от какво? Тя може да е освободила други страни в Европа от фашизъм, но България-не! В БЪлгария не е имало фашизъм,а само в някаква степен авторитарен режим на цар Борис трети.(Вж. Спасов,М. Имало ли е фашизъм в България? С.1998 )
Г- н Стефанов не пише нищо за това каква ще бъде съдбата на скулптурата на червеноармееца, размахал автомата, както и на другите скулптури. А това е второто важно нещо след надписа!
Предлаганата промяна и следващата от нея подмяна няма да успокоят страстите на българите, а ще ги задълбочат. Това не е компромисно решение. Компромисното е преместването на паметника в музей на тоталитаризма. Защото е строен по това време. Силом е наложен от диктаторския режим тогава!! Без съгласието на мнозинството българи.
Ето и позицията на един от създателите на паметника- световно известният български скулптор, проф. Любомир Далчев: "Редно...

Прочитане на целия коментар ли е на нашата българска земя да стърчат паметниците - жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра - да търпи паметници за възхвала на своите поробители...
Пребоядисаните комунисти с непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици." В."Труд", 28 юли, 2004г., "Жалоните на поробителя"

Конференцията не признава на България правото на съвоюваща държава (за са само делегациите на Белорусия, Чехословакия, Украйна и Югославия, а против са делегациите на САЩ, Великобритания, СССР, Франция, Гърция и др.), не приема член 1 (за границите на България), включва в текста на проектодоговора гръцкото предложение за демилитаризиране на южната българска граница, ограничава броя на войските и тяхното въоръжение и отклонява българското искане за излаз на Егейско море.

Подробности можете да откриете и сам в необятното море на интернет.

_____

"...и ВЪПРЕКИ това гласуват Против, защото вярват, че това е правилното".
Добре поне,че признаваш кое води въпросните хора-вярата в правилното,а не убеждението въз основа на факти и познания по история.Да вярваш в правилното е като да вярваш в извънземни(и педофила вярва в правотата на начина си начина си на живот),но въпреки това противниците са наречени "тъпи и еднобитови ",може би защото разсъждават по темата и предизвикват и опонентите си към разсъждение чрез изнасяне на факти?Излиза,че вярващите в правилното са удобни именно с това,че не мислят?Дали пък не е време да преоткриеш и значението на думата "лицемер"?

_____

До коментар [#168] от "Автор":

В България, за съжаление, аристокрацията от вида, който визирате, е била изтребена още през 14в. и оттогава не съществува. Ако аристократ наричате този, чиито предци са от няколко поколения преди 1944 в града, завършили са образованието си в Европа, имат престижни професии, четат книги и възпитават децата си в подобен дух, тогава да - определено спадам към тях, а не към слезлите от гората около 09.09.44. шумкари и техните ятаци, заели богатските къщи, нацепили паркетите, за да не се хлъзгат с калцуните си, получили даром образование и висока служба за кървавото си предателство към България.

_____

До коментар [#170] от "Автор":

1947

_____

До коментар [#73] от "skit":

Паметникът трябва да бъде демонтиран оттам не от икономически, а от чисто морални подбуди. Паметникът е обиден и циничен, с оглед на ограбването и заробването на държавата ни от съветските окупатори. Точно обратното на "освобождаването", което вие де-факто преповтаряте.

В периода 44-47 г., България се управлява от Съюзна Контролна Комисия (СКК), доминирана от СССР и председателствана първоначално от Маршал Толбухин, а впоследствие от Генерал Бирюзов. Българското правителство няма право да предприема външно-търговски и външно-политически действия без разрешението на СКК! Това ли наричате "освобождение"? Знаете ли, че само за 1945 г. издръжката на Червената армия на българска територия, поета изцяло от страната ни, възлиза на колосалните 22 млрд. лв. (при 40 млрд. държавен бюджет за същата година)!!! И това без да броим заграбените "трофейни" локомотиви, вагони, трактори, кораби, немски индустриални машини (които СССР по братски ни продава пребоядисани в следващите години). Без да броим ограбеното селско стопанство, изколените животни, откраднатото зърно, изкупения на безценица тютюн и розово масло. Без да броим изнасилените и убитите под ботуша на същата армия. Това ли ви е "освобождението"?

Или факта, че Георги Димитров се моли на Сталин в унизителна телеграма да се разреши отново риболова, да се спрат убийствата...

Прочитане на целия коментар и изнасилванията от страна на съветските войници, да се намали обема на конфискуваното движимо (и недвижимо) имущество и да се позволи на правителството да изпълнява функциите си, свързани с жътвата. Това вие наричате "освобождаване"? За което българският народ трябва да бъде благодарен?!

Благодаря, но не, благодаря! Този паметник е символ на националното ни унижение и заробване и трябва да бъде махнат оттам!

А това дали и колко "западняци ще си купуват билетчета", за да посетят съответния музей изобщо не е предмет на настоящата дискусия. И искам да ви уверя, че икономическият ефект от един Фонтан на Европа и съответната градина около него би бил доста по значим от евентуалните посещения в който и да е музей.

Със съжаление установявам, че дискусията бе манипулирана от Капитал с едностранчиво представяне на аргументите.

И резултатът е манипулиран също!!!

Т.нар. "експерти" пускат някакви хвърчащи фрази без никакво аргументиране, а на принципа "аз знам, аз казвам". В коментарите под статията имаше много по-сериозни аргументи ЗА и ПРОТИВ, отколкото в "експертните мнения".

ПОЗОР!!!

_____

До коментар [#130] от "Vicomte":
".....Онова, което истински ме плаши, е прокрадващото се мнение, че е било по-добре не Съюзниците (тогава САЩ, Великобритания и СССР) да победят във Втората световна война, а Оста, към която България се е присъединила през 1941 г..."

Това пък от къде се взе ??? Не знам какво четете, господин Тодор...посочете ми едно мнение, където се ПРОКРАДВА изказаната от вас идея.
Значи въртим го, сучим го и в крайна сметка вие пак си идвате на вашето, това което Партията проповядва 45 години :"всеки, които е против нас е фашист".

...

_____

Авторе,селяните,дошли след 1878-а имат идеята за РАБОТА и честен поминък в града,възпитани са в дух на благочестие и трудолюбие.Немалко от тези хора стават градски първенци само след поколение време...Селяните,дошли след 1944-а идват с идеята за грабеж,изземване на жилища от собственици и отмъщение над омразните им граждани чрез "народен съд".Възпитани са в дух на атеизъм и простотия.
Само това е разликата.

_____

До коментар [#177] от "Автор":

Ако беше резултата без "експертите"... нямаше да правя подобен коментар. Но тук вече МИРИШЕ!!!

_____

До коментар [#174] от "Автор":

Не, не могат. Градско население в България обаче е имало и преди 1978 г. Чували ли сте за градовете Пловдив, Русе, Свищов, В.Търново, Трявна, Копривщица, Котел, Сливен? Т. нар. дебат съвсем се профанизира. Все пак българската история не започва от 1878, още по-малко от 1944. Затова паметника на СА задължително трябва да бъде демонтиран - служи само за пропаганда и манипулация на очевидно масово непознаващо своята история българско население.

До коментар [#52] от "skit":
"Е,та вие дори не знаете какви чудеса е свършила българската армия тогава".
Знаем, знаем! Трета българска армия е направила на пух и прах армията на нашествениците румънци, руснаци и сърби на добруджанския фронт през есента на 1916 г. Но защото е имала истински генерали- родолюбци и патриоти( а не владимир-стойчевци). Като ген. Иван Колев- добружанският герой, преводителят на легендарната конна дивизия. Преди първата битка с руснаците, той има доблестта да заяви пред войниците си: "Кавалеристи,Бог ми е свидетел че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

До коментар [#182] от "georgidim":

Какви са тези "патриоти" ??? Това са били великобългарски монархофашистки империалисти, защо иначе ще се бият с руснаците, вместо да ги пуснат до София? Виж, от своя страна самите руснаци (в ролята на съвети 27 години по-късно са освободители, който каквото ще да ми казва...

_____

Г-н Стефанов,

Това е паметник на една окупаторска армия. Такъв паметник няма никакво място в свободна и независима България. За каква "промяна в символиката" ни разправяте? Това не е табло за обявления, да му смените надписа. Той ще си остане символ на окупаторската армия и на наложения от нея комунистически диктаторски режим. Диктатурата е зло. Символите на злото трябва да бъдат отстранявани наравно със самото зло.

г-н Стефанов,не манипулирайте-не става въпрос за рушене,а за ДЕМОНТИРАНЕ!!!

Авторе,самия факт,че в първите години на нова България в края на 19-и век има подобни творби като "Бай Ганьо" и е възможно острото перо на Захарий Стоянов да жегва търтеи-властници е достатъчно доказателство в подкрепа на моите твърдения за високата културна среда на нашия народ в града и селото тогава.Ако не беше така,автори като Алеко и Захарий(колкото и различни да са като полит.убеждения!) още през 1878 да са интернирани или ликвидирани...След 1944-а можеш ли ми посочи подобни на споменатите от теб творби(изпълнени с критика и сарказъм към силните на деня)да са ставали достояние на народните маси и авторите им да са доживявали да ги видят отпечатани?

_____

До коментар [#190] от "N.Yo.":

С това, че и двамата "гостексперта" защитават само едната теза и са доста ненаясно с фактите, да не говорим, че очевидно не са си направили труда да прочетат многото мнение преди да пишат.

_____

До коментар [#186] от "Автор":

Айде напиши нещо по същество, колкото и да ти е трудно. Може да си полегнеш на дивана първо да събереш сили. Но ако нямаш аргументи, не пиши коментари само да се отчетеш...

Приятели, нека да не се занимаваме с дребнотемие, въпреки негативното отношение на едни или други. Нека да се върнем по темата "Трябва ли паметникът на съветската армия в София да бъде демонтиран?"



Паметникът на Съветската армия ...... само факти.



„Първата копка” е направена на 5 юли 1952 година. Паметникът е изграден за две години и е открит в присъствието на съветският маршал Сергей Бирюзов. Паметникът символизира „признателността на българския народ към Съветската армия – освободителка”.

В същност, това е един паметник с няколко скулптурни композиции – всичките примитивно натуралистични. Централната композиция се състои от съветски войник с високо вдигнат над главата автомат. Зад него крачат мъж и жена от България. Войникът, разбира се, е значително по-висок от спътниците си.

Автор на това творение е Иван Фунев. Помагат му арх. Данчо Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков, арх. Борис Китанов и скулпторите - проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров, и Петър Дойчинов. Художник е Борис Ангелушев.

Този паметник се намира срещу Софийския университет. Освен него има и втори паметник на тема „Съветската армия освободителка”, който се намира в градинката край бул. Черни Връх. В София има и трети паметник. Една от четирите скулптурни групи на моста над Перловската река също е посветена на темата.

Паметници на...

Прочитане на целия коментар червената армия има и в други страни на Европа, както и в по-големите български градове. Само в София обаче, те са поне три.



Фактите свързани със Съветската армия, обаче, са следните:

1. Тази армия вече не съществува.
2. Слава Богу, не съществува и СССР.
3. Години след края на войната, ние българите с изненада разбрахме че Съветската армия е и освободителка.

Какво в същност се е случило.

На първи март 1941 година България се присъединява към оста “Рим, Берлин и Токио”. Понеже, по силата на пакта „Молотов – Рибентроп” СССР е съюзник на Германия, България фактически става съюзник и на СССР....!

На 12 декември 1941 година България обявява война на САЩ и Великобритания. С Франция и СССР поддържаме нормални отношения.

В началото на септември 1944 година България скъсва дипломатическите си отношения с Германия. На 2 септември Муравиев дава амнистия на политическите затворници и на партизанските отряди. Въпреки това, по-късно не е пожален.

На 6 септември, без никакъв повод СССР обявява война на България. Страната, която все още има посланик в Москва, която не е изпратила нито един войник на източния фронт, която помни битките при Плевен и издига паметници в прослава на Русия е обявена за враг наравно с Германия, която се бие до смърт с СССР по всички фронтове.

След два дни руските войски пресичат границата. През нощта срещу девети в София е извършен държавен преврат с активното участие на царски офицери. Около този преврат още има много неизказани неща.

За нахълтването на Червената армия в България, “Рийдърс Дайджест” пише следното: “Уморени като кучета и мръсни от сражения, те се возеха на изпотрошени превозни средства като победители... Те всички изглеждаха свирепи и безжалостни.”

На втория ден след навлизането си в България войските на Червената армия стигат до Бургас без никаква съпротива. Сталин дава на полковете „осъществили операцията” имената Русенски, Шуменски, Варненски и Бургаски. В тяхна чест е даден тържествен салют с по двадесет артилерийски залпа от двеста двадесет и четири оръдия.

Въпреки, че са можели да стигнат до София на третия ден, съветските войски пристигат в столицата едва на 16 септември. Това дава възможност за кървава саморазправа в цялата страна. До края на месеца са арестувани 28,000 инакомислещи. Избити са над 30,000 души.

Междувременно с гриф „Строго секретно” генерал Бирюзов съобщава на българското правителство, че е сформирана Съюзническа контролна комисия (СКК). Това е върховният орган на управление, който е над правителството на Отечествения фронт. Без подписа на ген. Бирюзов не може да се одобри нито едно постановление на Министерския съвет. В СКК влизат петима съветски генерали и един полковник.

На 28 октомври в Москва е подписано примирие за едностранно обявената война. Цялата Българска армия е включена в състава на Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин, който я използва като пушечно месо. Безсмислено загиват 32 000 български войни.

През 1 945 година Сталин получава 3 гласа в ООН. Право на глас имат Съветският съюз, Украйна и Беларус. Украйна и Беларус гласуват за признаването на България като победител във войната, а Съветският съюз - против.

България поема всички разноски на съветските окупационни войски. Всички германски и италиански активи стават съветска собственост, включително и цялото оборудване на предприятията, което е демонтирано и отнесено.

Руските войски официално се изтеглят от страната ни на 21 декември 1947 г, като забравят да върнат обратно влаковите композиции с които пътуват.

По силата на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 година, армията е съкратена и България започва да плаща огромни репарации на Югославия и Гърция.

В крайна сметка ние не сме победители, а победени, които са участвали с армията си на страната на победителите. Най-жалкото е, че 45 години бяхме третирани като победени, и така свикнахме с тази мисъл, че сега ни е трудно да повярваме в обратното.



Дори бездарната грозотия да остане да стърчи в центъра на София, поне думата „ОСВОБОДИТЕЛИ” трябва да бъде премахната от надписа, защото е откровена лъжа.

Ами че той Бирюзов е този, който настоява за смъртните присъди на Народния съд. След процесите част от съдиите и прокурорите също са осъдени за това, че не съдели и не обвинявали достатъчно. Бирюзов ръководи кланетата в България, закрепили властта на БКП вътре в ОФ и след това на БКП върху цялата страна.

Аз все знаех, че това е паметник от и на предатели, но не знаех, че е толкова буквално вярно...

До коментар [#196] от "Автор":

Автор, нали говорихме и по трите ти въпроса още в първия етап от дебата, че това е ангажимент на СО, който не е нашия акцент на дискусия тук, а отделно проведена обществена дискусия със участието на представители и общински съветници от СО, архитекти, експерти, граждани студенти и т.н. За да не се въртим в кръг, нека да се концентрираме въру акцента тук. Темите които те вълнуват подлежът на отделен дебат, ок.

Авторе,комунизма е не само оправдание,той е и най-силна опора на тези,които горят ръкописи.Именно при онзи строй става възможно средновековната инквизиция да възкръсне за нов живот.Не,че преди 1944 и след 1989 не е имало такива нагласи,но през периода на съветската окупация у нас всичкия този ужас е не само оправдан,но и генериран от системата на управление...Явно е много трудно да се усети това,да се разбере чрез прочит на историята и обективно интерпретиране на фактите,които мнозинството от гласуващите тук със "за" дават вече няколко дни?Ако само се вслушате в доводите,давани тук в подкрепа на премахването на този паметник,едва ли ще може да не се съгласите с тях,защото желанието ни не е породено от реваншизъм нито от инат,каквито чувства се прокрадват пък при мнозинството от защитаващите скулптурната група.Проблемът е чисто духовен,защото околния свят не само радва или оскърбява окото и ухото,но и ФОРМИРА и ВЪЗПИТАВА съзнанието,най-вече на подрастващите!Ако допуснем малките да свикнат с това чучело в София(Пловдив,Варна и т.н.),то все едно сме допуснали дякон Игнаций още да виси на бесилото,оставен там от друговерците за назидание и гавра с подчиненото население през зимата на 1873-а.ПСА е именно гавра с нашия народ,това беше доказано многократно в тези форуми през изтеклите дни и това беше основното послание на нежелаещите оставането на паметника до своите опоненти.Но дали посланието достигна до адресатите,това не знам...

_____

До коментар [#197] от "N.Yo.":

Айде пак, трябвало да се разбираме, не да спорим, ДРЪН ДРЪН. Колко още огромна енергия трябва да се отдели в доказването на нещо АБОЛЮТНО ОЧЕВИДНО:
МЯСТОТО НА ПАМЕТНИКА НЕ Е В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ И ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ПРЕМАХНАТ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ ЗАЕДНО С ЛЕНИН И ПЕТОЛЪЧКАТА и да сме забравили вече за тях, както направиха всички други нормални страни от източна Европа.

_____

До коментар [#184] от "Автор":

Благодаря Ви за прекрасните примери, които сте дали. Алеко Константинов е образован българин, родом от град Свищов (сигурна съм, че знаете). За мен Бай Ганю е събирателен образ на необразования простак, каквито няма спор в България е имало и има много. Ако за Вас обаче бай Ганю символизира българина, явно не сте имали шанса да познавате образовани, интелигентни и възпитани българи, а това вече е жалко. Именно брилянтно описания от Алеко Бай Ганю изби, прати в лагери, смачка и унизи цялата българска интелигенция в периода след „освобождението” ни през 1944 г. и точно Бай Ганю построи паметник на Съветската армия „освободителка”. Не можете ли да го познаете в лицата на бившите „държавни ръководители” до 1989? Ако Вие не можете, мога да Ви уверя, че моите деца един ден ще го разпознават безпогрешно.
Сега за Котел – оттам са родом Георги Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански. Доколкото аз знам, там е открито и първото светско училище (1812 г.).
Така любимия ми Захари Стояно пък мога само да цитирам: “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Русчук, 1-й Март 1886 г.

Иво Димитров
Втрещяваща „дискусия”
1. След всеки „експерт” дебатите се разпадат все повече. Като след 2-рия вече от 200 мнения има над 30...изтрити. Да не говорим, че поведението на участника skit се определя еднозначно като тролене.
2. Любопитна е „експертизата”. И двамата автори пишат по темата „Как да ЗАПАЗИМ ПСА”. Доколко са принципни е още по-интересно. Т.напр. Тодоров след като ни убеждаваше какви страшни неща ще се случат ако демонтираме ПСА, днес заявява, че той лично /?/ е ... ЗА демонтирането му ?!?
3. Логиката на вторият експерт е направо уникална. След като ни уведомява, че ПСА не отговаря на историческата реалност и е манипулативен /нещо заради което се иска демонтажа му/ той предлага да го запазим... като го фалшифицираме вторично. Но всяко пипане на художествено произведение /колкото и нескопосно да е/ не от автора /в случая-авторският колектив!/ е равнозначно на РАЗРУШАВАНЕТО му.
4. Експертите не структурираха дебата, а провокираха неговото убийство. Вижте съдържателността на дебата на 1-ви, 2-ри и 3-ти етап. След всяка толерирана /поръчана?/ от К манипулация съдържателиният дебат отстъпваше място на лични нападки и се разводняваше до степен, че след 2-рия „експерт” вече изказванията по същество отидоха в плоскостта – за/против ...тоталитаризма и оценка на близкото минало.
5. И организаторите на дискусията и модератора явно показаха втрещяваша липса на елементарен професионализъм. Разбирам желанието им да...

Прочитане на целия коментар прокарат предзададената теза „как да запазим ПСА” /което е в пълно противоречие с обявената тема на дискусията!/. Но го направиха по толкова тъпо нахален и непрофесионален начин, че си изгониха мислещите читатели. Вкл. и тези които са за запазване на ПСА!!!
6. Дебата обаче бе полезен. Като приложно помагало за анализ на проблема „техники на медийната манипулация”.

Абсолютно,Кълвачо!Това е чиста проба медийна манипулация,кой знае какви височайши поръчки и парични средства са играли в редакцията на "К"?!И дали да не наричаме така този вестник вече,май едната буква му придава по-достоверно звучене с оглед на неприличните аналогии,които извиква?

_____

В периода 1945-1952 г., стегнато смъртоносно за “гушата” от висши представители на Сталинската агентура, внедрена в органите на следствието, на Държавна сигурност и на военното армейско контраразузнаване, българското правосъдие се превърна в покорна месомелачка на живота, честта и имуществото на хиляди честни, почтени и трудолюбиви български граждани – земеделски работници,интелигенти, духовници, интелектуалци, военнослужещи. Периодът 1949-1953 г. е на монтираните процеси - най-черната и отвратително престъпна страница в цялата история на българското правосъдие!


2285 сталински “съветници” вече здраво окопани във всички правителствени и административни институции на законодателната и изпълнителната власт в България, провеждаха най-безпрепятствено “мъдрите” решения на “великия баща на народите” – кръволока Сосе Джугашвили, самозабравилия се Сталин.
Именно в този период на “монтираните процеси” сталинското “правосъдие” подчини българската правораздавателна система, показа напълно кървавия си и чудовищно уродлив лик на крайно репресивна институция, провеждащ системен политически и социален геноцид над огромната част от обеднелия, ограбен и измъчен български народ!
Кървавата “увертюра” започва от шестнадесетия пленум на ЦК на БКП, проведен и ръководен от Вълко Червенков (Г. Димитров е вече “болен”, а В. Коларов е на “инструктаж” в Кремъл). На пленума се снема решението на “великия бащица” (Сталин) за чистка в българската войска, за борба с...

Прочитане на целия коментар враговете с партиен билет, за по-настойчиво “колхозиране” на българската земя! “Немедленно” се създават три основни комисии, които заработват с “революционна жар, бдителност и суровост”!



1. Комисия за прочистване на българската армия от “царски офицери” под ръководството на бившия служител от съветското армейско контраразузнаване генерал Атанас Атанасов.



2. Комисия за прочистване от “враговете с партиен билет” във висшия ешелон на БКП - под ръководството лично на В. Червенков – бивш сътрудник на сталинското ГПУ.

3. Комисия за активизирането на национализацията на българските земеделски земи – под личното ръководство на министъра на вътрешните работи Антон Югов (Марсилеца) – кадрови разузнавач от международен мащаб
След като “народният съд” изби голяма част от най-ярките представители на българската интелигенция, започна разправата с българските офицери. Много от тях бяха наградени с ордени “За храброст” и за мъжество, проявени по време на Втората световна война срещу национал-социалистическа Германия. За благодарност повечето от тях бяха изхвърлени “в интерес на службата” от армията, а много от тях съдени по монтирани процеси срещу “вражески” организации, като “Хан Крум”, “Хан Омуртаг”, “Таен съюз на НВ”, “Хан Аспарух”, “Католическата афера”, “Заговор от протестантските свещеници” (укриващи се царски офицери) и т.н.
На 19 февруари 1949 г. в заседателната зала на Министерството на вътрешните работи в София се провежда разширено “суперсекретно” съвещание – инструктаж от официалните сталински съветници на МВР и МНО – генералите А. Филатов и В. Емелянов и съветника към българската главна следствена служба полковник Л. Мишчербековски. На съвещанието присъства целият подбран елит на МВР и МНО – генералите, министри от МВР Руси Христозов и Георги Цанков, зам.-министрите Георги Кумбилиев и Апостол Колчев, генералите, министри от МНО – Георги Дамянов и Петър Панчевски, началникът на ВКР ген. Григор Илиев, зам.-началникът на ВКР полк. Пенчо Стоилов, зам.-началникът на следствието полковник Никола Дворянов, функционерите от ДС и следователи – зам.-началникът на ДС полк. Иван Райков, майор Васил Джананов, майор Христо Христов, к-н Иван Нейков, к-н Христо Русев, полк. Георги Ачанов, началници на ДС от София, Русе, Бургас, Варна, Стара Загора, Враца и т.н. – общо 110 висши и средни офицерски чинове и юристи – специалисти по “монтираните следствени дела".
Основната тема на инструктажа е разчистване на българската армия от “враговете на народа” - определени царски офицери и други такива с партиен билет. С разпореждане: Специализираната за тази цел през 1948 г. централна комисия при ЦК на БКП, оглавявана от ген. Атанас Атанасов да започне незабавно работа. Натоварените функционери от ДС – Държавна сигурност, ВКР – военното контраразузнаване, и следствения апарат започнаха незабавно работа, използвайки целия арсенал за инквизиции, зает от българските полицаи от септември 1934 г. и българските жандарми от септември 1943 г.:
Снемане на “самопризнания” чрез горещи въглени под седалището, горещи яйца под мишниците, вкарване на бензин във вените, железни скоби за стягане на черепа и чупене на крайниците, жестоки побои с пясъчни торби, принудителен глад, жажда, студ… до усъвършенстваните: с електрически машинки химически препарати и медикаменти, специални опиати, светлинни хипнози, “профилактични” промивки на вътрешностите, шумови стресове и т.н. Успехите на определените функционери от ДС и следствието бяха завидни. Всички обвиняеми подписаха “самопризнанията” си “доброволно”.

За съдебната процедура оставаше най-лекото – само да “закръгли” работата, да опозори и осъди “народния враг”. В този ужасен за българските офицери период на безкомпромисна чистка бяха опозорени и унищожени физически общо 6967 старши и младши чинове, репресирани бяха 12 850 действащи и запасни офицери със семействата, уволнени от работа и оставени без пенсии 7233 старши и младши чинове. Особено трагично се оказа положението с офицерите от българския военноморски флот, който трябваше да бъде обезглавен, унищожен и… отново създаден, но в пълно подчинение на “бащицата Сталин”. Не случайно по това време шепа бандити и блюдолизци, окупирали управлението във Варна, преименуваха древния град от Варна на името на един кръвопиец, световен престъпник и убиец – Сталин!

Автор: Ц. Цанински
http://antikom.blog.bg/politika/2011/01/07/komunisticheskite-zverstva-v-perioda-1945-1952-g.663500

Явно,Авторе,просто сме в различни разминаващи се влакове и се зърваме само за миг през прозорците...Ако проблема беше само дъщеря ти,не бих се занимавал да коментирам изобщо съществуването на паметника,но той касае не само една дъщеря или син,а всички жители на столицата и страната ни.И не,не се оправдавам с комунизма,въобще дори не търся оправдание с каквото и да било на личните си сполуки или несполуки вън от себе си,или поне се стремя това да е водеща моя визия в живота.Ако намериш подобно оправдание в писанията ми тук,бих искал да ми го посочиш,за да коригирам поведението си,ако наистина съм допуснал такова нещо.

_____

Авторе,съмнява ме да си от платените тук,те се разпознават по стила и нетърпението си.Не се обосновават,нито изчитат всичко от опонентите си.Колкото до свободата на договаряне,не съм против нея,но когато от такава свобода започнат да се ползват и "независими" медии,всичко понамирисва вече на една друга професия,изобразявана за по-деликатно от сериозния печат с буквата "К"...

_____

Въпреки, че са можели да стигнат до София на третия ден, съветските войски пристигат в столицата едва на 16 септември. Това дава възможност за кървава саморазправа в цялата страна. До края на месеца са арестувани 28,000 инакомислещи. Избити са над 30,000 души.

Ето още един документ който потвърждава настъплението и окупирането на българската столица от сталинските червеноармейци едва на 16 Септ 1944. Разказан през погледа на очевидеца и тогава пребиваващ в страната ни американски журналист Чарлс Ланиус:




Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.
...

Прочитане на целия коментар
Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.
Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.
Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.
Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”
Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

http://www.extremecentrepoint.com/?p=6284

СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ ПРЕЗ 1944-47г.


Съветската окупация от 8 септември 1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва стана ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:

1. Изтребване на българския елит.

2. Стопанско поробване на държавата.

3. Ликвидиране на монархическия институт-крепител на конституционния ред и държавна независимост.



ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ


е било планирано отдавна. След като през 1887г. българският елит начело със Стефан Стамболов успешно се противопостави на проруския преврат и до 1894г. успешно парираше руските попълзновения, в Москва са разбрали, че само с премахване на монарха (както направиха с княз Батемберг) България няма да бъде завоювана. Необходимо е било монархическата институция да се изкорени, а за това първо трябваше да се изтреби обществено-политическия елит. Това не можа да стане с атентата в църквата през 1925г., но се проведе успешно през 1944-1948г. Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944г. бяха избити над 30 000 кметове, учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо...

Прочитане на целия коментар по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове. В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.

Вторият етап на чистката беше позорният, също безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така да “изчезнат безследно”- регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV Обикновено Народно Събрание, цели министерства, Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите разпитите се водеха в Москва от съветски следователи. Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов ... царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947г. Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 - 9 ноември 1989г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение от 1946г насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни” или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990г. живи 3000 всички до един бяха болни от лъчева болест или левкемия. А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба...

Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат.

След като е изтребен в голяма степен българският елит от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му Вълко Червенков да го шпионира.[1] Когато си свърши работата да присъедини България към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков.

С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари - “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките. Забранени бяха за издаване и четене дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха или откарани в Москва безценни исторически ръкописи и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” - “Симеон” и други подобни кощунства.

Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския като датите “681-1944г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава. Химнът беше преправян на три пъти.

Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка, като последна гавра с мъртвите.

С поредица от такива мерки българският народ остана без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи нито един антикомунистически бунт или протест подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата...

СТОПАНСКОТО ЗАРОБВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА


започна още през 1944г. На 16 октомври 1944г. съветските окупационни войски откараха в Москва златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгнаха 40 милиарда и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия. Нови 540 милиарда и 92 милиона лева струваше на България безмаслената “Отечествена война” в която угаснаха нови 32 000 млади живота. Разорената държава трябваше да има бедни поданици за да са послушни. В началото започнаха конфискациите и реквизициите на по-богатите под форма на борба със “спекулата”. Особено отвратителна беше практиката на “изселване на враговете на народната власт” в провинцията при което верни “партийни другари” се настаняваха в жилищата им и заграбваха дори личните вещи на хората. Така например Цола Драгойчева безсрамно се разхождаше с прочутото кожено палто на г-жа Филова.

Последва пладнешкият грабеж от 1947г. наречен “национализация” с който богатите българи бяха превърнати в бедни. След това ударът срещу заможните и трудолюбиви български селяни с “кооперирането” проведено до 1958г. С “Народните заеми на свободата”, безчислените съдебни и не съдебни конфискации, Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост” и други подобни закони, беше ликвидирана даже и средната класа. Българите се пролетаризираха.

Пъкленото дело беше довършено с така наречената “Индустриализация” при която от СССР бяха прехвърлени в България тежки индустрии, обслужващи главно военно-промишления комплекс на СССР, за които България нямаше нито суровини, нито енергия да ги поддържа, нито й бяха необходими. Те замърсяваха природата и вредяха на здравето на хората, а за поддържането им България се принуди да внася огромни количества суровини и енергия от СССР на високи цени. Готовата продукция се връщаше в СССР на ниски цени. Така страната беше заробена с огромни инвестиции, които още повече изтощаваха държавния бюджет, разликата в цените в полза на СССР поддържаше ниски заплати на работещите, (тоест изсмукваше жизнените сили на българите превърнати в роби) и природата ни унищожена. При това в България бяха докарани допотопни и вредни технологии изхвърлени от употреба дори в СССР. Още помня примера със Стъкларския завод “Дружба” в Пловдив, където работеха американски машини произведени през 1924г., продадени на СССР в 1934г. и препродадени на България през шестдесетте. До 1989г. машините си работеха. Това е комплимент за американската техника, но потвърждава горните редове.

На всичко отгоре индустрията ни беше така създадена, че да не е със затворен цикъл и което и да е производство да е зависимо от съветски до окомплектовки или доработки, резервни части, суровини, енергия, технологии, пазари, или от всичко взето заедно. Енергийната система допълнително беше обвързана със СССР - електрическата в паралел със съветската чак до средата на деветдесетте години, газопроводната изцяло зависима от съветската досега.

В същото време прекрасните български храни заминаваха на безценица към “необятните съветски пазари”, а в замяна ни продаваха прескъпи и долнокачествени съветски боклуци. Така се превърнахме в заден двор на съветската империя, в колония осигуряваща главно евтин робски труд. И всичко това под маската на “братската помощ на СССР”. Лишени от собственост, българите работеха цял живот за да купят панелен апартамент или пластмасов “Трабант”. Не е пресилено да се каже, че страната 45 години беше огромен концлагер, пред който робския труд на лагеристите и хитлеристките зверства в “Освиенцим” и “Бухенвалд” бледнеят.

Резултатът от всичко това стана ясен в периода 1989-1999г., когато руския пазар рухна и се затвори за България, която изпадна в невероятна икономическа криза поради описаните по-горе структурни дефекти на колониалното й стопанство. Последиците тегнат до днес...

ПРОГОНВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР


е най-важната част от плана за поробване на държавата. След като съветските войски окупират България и комунистите правят деветосептемврийския преврат започна методична работа за прогонване на Царя и ликвидиране на монархията. България е преживяла две робства и няколко чужди хегемонии, когато държавата ни - формално независима е била напълно подчинена на други държави. В историята те са известни като татарска хегемония, сръбска хегемония и т.н. След време историците ще спорят дали третото българско царство е било под съветско робство или хегемония, защото се е получило парадоксално положение - Царят е прогонен при серия конституционни и законови нарушения, които погледнато юридически правят републиката незаконна, а страната е управлявана от съветски наместници под фалшивата форма на “републиканското управление”. Разбира се през тези 43 години ние бяхме толкова република, колкото и дочакахме комунизма. Юридически, защото си останахме царство, но Царят бе в изгнание, а фактически, защото вместо демократична република бяхме превърнати в тоталитарна азиатско-феодална деспотия с военно-полицейско и партийно-кастово управление. Но нека се обърнем към фактите.

Тъй като Цар Симеон ІІ беше малолетен, съгласно Търновската конституция държавата се управляваше от Регентство в състав принц Кирил Княз Преславски и генерал Никола Михов. Третият регент- Богдан Филов беше подал вече оставка. Някои автори с право изтъкват, че Регентството е незаконно, защото според чл. 27 от Търновската конституция такива се избират само от Велико Народно Събрание. А те са избрани след смъртта на цар Борис ІІІ от действащото тогава ХХV Обикновено Народно Събрание. Това е вярно, но ако комунистите искаха да спазват конституцията, когато на 9-ти септември идват на власт с преврат трябваше да проведат избори за ВНС, което да избере Регенти или да промени формата на управление, като промени конституцията. Вместо това те накараха същите тези незаконни Регенти да назначат съгласно Търновската конституция правителството на Кимон Георгиев. На 9-ти септември превратаджиите ги принудиха насила да подпишат няколко указа. С единия беше назначено правителството на Кимон Георгиев и министрите в него, с друг разпуснато ХХV-то Обикновено Народно Събрание.[2] Дотук всичко формално е в съгласие с действуващата Търновска конституция (от 1911г. точното й название е “Конституция на Българското Царство”) А колкото до твърденията за нелегитимност на Регентите, ако това се приеме, следва и че назначеното от тях правителство е нелегитимно. След това вече започват големите беззакония. Министерският съвет начело с Кимон Георгиев издава две постановления с които уволнява??! старите и назначава?!! нови Регенти, като се позовава на чл. 47 от Конституцията. Ето и пълният му текст: " чл. 47. Ако би държавата да се заплашва от някоя външна или вътрешна опасност, а Народното събрание не би могло да се свика, то само в такъв случай, князът по представление на Министерский съвет, и под обща отговорност на министрите, може да издава наредби и да прави распореждания, които имат задължителна сила като закон. такива извънредни наредби и распореждания се представляват за удобрение на първото, свикано след това Народно събрание." Както се вижда, цитираният член не дава такова право на правителството. Регенти се избират и освобождават само от Велико Народно Събрание. Могат и да се назначават от Царя ( ако е пълнолетен и управляващ), но пак след утвърждаване от ВНС (чл. 27 от Търновската конституция)[3].

След това са насрочени избори за Обикновено Народно Събрание. Преди това обаче са дадени избирателни права на младежите между 18 и 21 години. Дотогава според изрична разпоредба на Конституцията в чл. 86, такива са имали лицата над 21 години. Това е поредното конституционно нарушение защото промяна на конституцията може да се извършва само от Велико Народно Събрание ( чл. 141 ал.2). Тези избирателни права са дадени на младежите главно за да могат да гласуват войниците в армията, където вече командирите и политкомисарите имат грижата БКП и ОФ да спечелят със съкрушителните 99.99% от гласовете. В същото време масовите убийства и противо”Народния съд” всяват ужасен страх сред населението. Елитът вече е избит, опозицията е деморализирана от терора и преследванията на които е подложена и решава да бойкотира изборите. Така единствените кандидати на БКП и ОФ “спечелиха” изборите на 18 ноември 1945г. с “съкрушителните 88.18%. Така едни по същество незаконни и не свободни избори, при условията на чужда окупация определят депутатите в Обикновеното Народно Събрание. Беззаконията обаче не свършват дотук. На 26 юли 1946г. Обикновеното Народно Събрание приема закон за референдума за монархията. Тук има едновременно две нарушения на Конституцията. Само Велико Народно Събрание може да приеме постановка за референдум, защото такава е отсъствала от Търновската конституция.И второто - само Велико Народно Събрание можеше да промени формата на държавно управление от монархия в република като промени конституцията (чл. 141 ал.2 от конституцията.) Въпреки това “референдума” е проведен е проведен на 8 септември 1946г. без да има застъпници на монархическата идея в избирателните бюра. Референдума е незаконен и защото България все още е окупирана и няма сключен мирен договор (такъв е подписан едва на 10 февруари 1947г.) Естествено българския народ “единодушно” с 92.72% от гласовете избира републиката. (По същия начин след това с 99.99% избираше и Тодор Живков, но това е друга тема.) Ново нарушение е провъзгласяването на 15 септември 1946г. на България за република от Обикновеното Народно Събрание. Може би вече е излишно напомнянето, че това е в компетенциите само на ВНС. Цар Симеон ІІ и семейството му са прогонени от страната без акт за абдикация. Няма акт и за детронация. Царят не е лишен от граждански права нито от българско гражданство. Следователно юридически той и досега е Цар на българите, а България Царство.

След всички тези закононарушения комунистите насрочват избори за ВНС. Престъпленията около провеждането им и фалшификациите са ужасни, но опозицията успява да вкара в него 101 депутати. Даже някои историци твърдят, че опозицията всъщност е спечелила изборите, но фалшификациите им отнемат победата. Там при политика на свършените факти, комунистите обявяват, че тъй като вече няма Цар и Търновската конституция е невалидна. След като ликвидираха БЗНС на Никола Петков и касираха депутатите им, а после и на остатъците от опозицията в лицето на БРСДП и РП, комунистите натрапиха “нова конституция” така наречената “Димитровска”. Тя е писана от съветски юристи. ученици на Вишински. Приемането й от ВНС започва през пролетта на 1947г. След това през лятото е изпратена отново в СССР за доработка и изцяло е сменена в посока на Народна Република - като са копирани съветските (Сталинските) постановки в областта на държавното управление, собствеността и гражданските права. С нея започна юридическото оформяне на тоталитаризма.

Налагат се два извода. Първият, че Сталин и комунистическите му слуги в България отлично са разбрали нещо, което ние като народ не съзнаваме и до ден днешен. А то е, че цялата демократична уредба се е крепяла на Търновската конституция. А крайъгълният й камък беше монархическият институт, който се явяваше и главният стожер на държавността и националното самосъзнание, символ на свободата и независимостта на България и българския народ.. Затова с прогонването на Царя рухна освен конституционализма и демокрацията и българския суверенитет.

Вторият - че поради описаните по-горе нарушения, беззакония и престъпления, всички юридически и политически промени в България в периода 9.09.1944 -9.11.1989г. са невалидни. Правният термин е нищожни. Единствено легитимни са Негово Величество Симеон ІІ - Цар на българите и Търновската конституция. Юридически и сега Той е наш Цар, а България Царство. Ако някой има съмнения и посочи Великото народно събрание и Дертлиловската конституция от 1991г., като аргумент нека прочете следващата глава.

По-важното е, че България загуби независимостта си не само де факто, но и де юре. Срамно беше да сме единствената държава в света в чийто национален химн се възпява чужда държава:

“С нас Москва е в мир и бой,

партия велика води,

нашия победен строй.”

След ликвидирането на Царската институция, България загуби и символа на държавния си суверенитет. Сега вече нищо не пречеше на комунистите да предложат на два пъти през 1963 и 1973г. страната да се “присъедини доброволно към СССР” като 16 република. На един от пленумите на ЦК на БКП решили “сливането” проведен на 4.ХІІ.1963г. Тодор Живков в доклада си заключава: “Българската комунистическа партия е зряла и мъдра партия, дълбоко предана и вярна на марксизма-ленинизма и пролетарския интернационализъм. Единна и сплотена около своя Централен комитет тя ще съумее да изведе на успешен край великото дело на пълното сближение и сливане на Народна Република България с могъщия Съветски съюз.”[4] Централният комитет единодушно одобрява доклада на Тодор Живков и приема решение в което се казва:” Централният комитет е дълбоко убеден, че курсът за по-нататъшно сближение и в бъдеще обединяване на Народна Република България със Съветския съюз ще има огромни положителни последици не само за нашите две страни, но ще бъде важен принос за по-нататъшно сплотяване на световната социалистическа система и на международното комунистическо движение”.[5] Изпратено е и съответно писмо до ЦК на КПСС с предложението.

За щастие “метрополията” отказа поради неизбежните външно - политически усложнения, но комунистическите слуги доказаха верноподаничеството си.

Александър Долев

http://www.sarakt.org/okypatori.htm

До коментар [#196] от "Автор":

Ще ни струва значително по-малко от половинвековното робство на "Съветския ботуш"
Какво ще правим с мястото? - след като го изчистим от лъжата и позора, общината да направи референдум, на който софиянци да решат. В сегашният момент е "време някой да изхвърли боклука".
Аз предлагам /без да натрапвам/, поради близостта на Орлов мост, който е бил източната врата на София, да се постави някакъв символ на града - ключ на града; арка; фонтан, символизиращ минералните извори на града - причината да се появи гр.София в древността. Има безброй алтернативи на ПСА, но премахването му от там е без алтернатива. Времето ще покаже.......

Ето ви един много обективен анализ на проф. Пламен Цветков във връзка с изучаваната досега българска история :)




Проф. Пламен Цветков: Изучаваме историята си с русофилски, а това означава противобългарски поглед
Сряда, 4 Март 2009


Проф. Пламен Цветков: Изучаваме историята си с русофилски, а това означава противобългарски поглед
Санстефанският договор е една голяма манипулация, Берлинският ни приобщава към европейския свят, макар и с цената на националното ни разпокъсване. България има нужда от нов нациноален празник и това е 22 септември, казва историкът



Пламен С.Цветков е професор по история в Нов български университет. Автор е на повече от десет монографии в областта на политическата и дипломатическа история на 20 век. Последният му труд е посветен на света на мегамитовете. Историкът преобръща редица вкоренени клишета, приемани за аксиоматични истини.



Интервю на Мая Стоянова



- Проф. Цветков, защо българите нямат еднозначно отношение към националния си празник?
- Отговорът е много очевиден. Всеки път на 3 март нашите управници, поради инстинктивното си подчинение на всичко руско и съветско, използват тази дата, за да поругаят отново националното ни достойнство със своето безгръбначие спрямо Русия. Това дразни хората.
Никоя уважаваща себе си нация не чества за свой национален празник...

Прочитане на целия коментар едно външно събитие. Дори и да има спорове за това какво точно се е случило на 3 март, просто това е събитие, в което няма българско присъствие. Има българско участие във войната, но няма българско участие в подписването на Санстефанския договор. Освен това негов главен автор е граф Игнатиев. В записките си, публикувани в България още преди 1989 г., той в прав текст казва, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Австрия и Турция. Това изречение ни казва, че човек трябва да има много голяма фантазия, за да твърди, че граф Игнатиев е освободител на България. Това е един българоядец, един човек, който е искал унищожението на България. Но сега една от централните софийски улици носи неговото име. Така че това е една наистина пагубна дата.

plamen_cvetkov_1.jpg

- Кой е най-големият мит, свързан с освобождението на България?
- Санстефанският мит е може би един от най-големите. Той е и една от най-трайните манипулации в историческата памет на българите, тъй като това всъщност е един договор за безсрочната окупация на България от Русия. В този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има една разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна.
Има още нещо много важно. Някои историци, по-скоро в червения спектър на българската политическа действителност, между които и проф. Константин Косев, също казват, че Санстефанският договор не е нищо друго, освен една фикция. Реалният договор е Берлинският. Едва Берлинският договор намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения. За съжаление тези важни подробности са известни на малко хора. Това се знае само от специалисти, а добре платени фалшификатори на историята, които сами се хвалят как народът ги е нарекъл професори, продължават да бълват тази зловредна легенда за Санстефанския договор.
Освен това Санстефанският договор дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да се стигне евентуално до българско правителство, то само да помоли руските войски да останат в България. За какво освобождение тогава може да става дума?
Има и нещо друго, кое кара тогавашното българско общество, преди съветското нахлуване през септември 1944 г., да възприеме този мит. Това е криворазбраната мечта за България на три морета. България, обединила всички земи с българско мнозинство като население. Тези хора обаче не си дават сметка, че България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.
Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия. Краят на този процес е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята независимост. В тази картина на постепено превръщане на България от османска провинция в пълноправен член на международната общност и напълно суверенна държава, Санстефанския договор всъщност няма никакво място, тъй като той не е нищо друго, освен един опит на Русия да замени османското върховенство със собственото си владичество.

- Има ли и други заблуди около 3 март, с които живеят и днес българите?
- Една от големите заблуди изучаваме в училище още от крехка възраст - че видите ли Русия била донесла свобода и национално обединение на България, а по-късно Западът ни бил разпокъсал. Защото това беше представяно така от Русия, от руската пропаганда и руските дипломатически пратеници. Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока тайна, никой не знае тогава за него. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече, след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите. Но както ви казах, тази манипулация заляга и днес в учебниците по история. Това е един от най-ярките и скандални примери как ние продължаваме да изучаваме собствената си история с русофилски, а това означава противобългарски поглед.
И още нещо много съществено. Санстефанският договор не съдържа никакви гаранции за правата и свободите на религиозните и етническите малцинства. Берлинският договор е този, който задължава и Княжество България, и Румъния, и Сърбия, и Черна Гора да зачитат правата на всички малцинства, забранява да има дискриминация на етническа и религиозна основа. Така Берлинският договор, който с право е охулен, защото България е разпокъсана, макар че това не е решение на Берлинския конгрес, а решение на Русия и Великобритания, всъщност ни приобщава към европейския свят.

- Ако върнем лентата назад, до 1990 година чествахме 9 септември за национален празник. Той също беше един мит, но поколения се идентифицираха с него.
- Това беше постигнато с насилие. 9 септември беше наложен за национален празник от комунистическия режим. Това не беше свободен избор, а стана по логиката на министерството на истината на Джордж Оруел и по рецептата на Гьобелс една лъжа да се повтаря дотогава, докато стане истина. Типично комунистическа пропаганда, кръвосмразяваща по своя антинационален и античовешки характер, защото ти честваш за национален празник завладяването на собствената ти страна от най-чудовищния диктатор на всички времена, какъвто е Йосиф Сталин. Може ли да се празнува фактът, че съветското нахлуване бележи началото на едно масово изтребване на духовния, политическия и стопанския елит на българската нация? Затова още тогава повечето българи не чувстваха този ден като национален празник, но не смееха да го споделят открито. За тях 9 септември беше просто неработен ден.
Между другото, има и нещо хумористично в 9 септември. На 8 септември, след като Сталин е обявил война на България, започва да навлиза червената армия в наша територия. Операцията по окупирането на страната всъщност привършва на 16 септември. На втория ден от съветското нахлуване някаква група хора се събира във Военното министерство с любезното съдействие на тогавашния военен министър ген.Иван Маринов и се самопровъзгласява за правителство. Нещо подобно се случва в Норвегия през април 1940 година, когато в страната нахлува армията на националсоциалистическа Германия. Тогава едно лице, на име Видкун Куислинг, се събира със свои привърженици и се самопровъзгласява за правителство. Но няма историк, който да твърди, че това е бил някакъв преврат, а още по-малко революция. Така че това, което се случва на 9 септември в България, не е никакъв преврат, а за революция изобщо не може да става дума. Това е някаква трагикомична оперета в момента на завладяването на България от една чужда армия, от най-страшната и антихуманна система, която познава историята на човечеството.

- Но младото поколение чувства и 3 март само като един почивен ден. Каква е причината за този нихилизъм?
Това е така, защото историята продължава да се изучава през един чужд поглед. Продължават да се повтарят едни отдавна остарели стереотипи на национализъм. И това младо поколение, в този глобализиращ се свят, което с интернет може да достигне до всички точки на планетата, то мисли, че това е някаква овехтяла дреха, която се пита защо му е. Тази дата е нещо изкуствено, реално не е донесла нищо добро на българите. На младите тя не им е симпатична, защото и днес режимът в Русия не е демократичен. И днес на никой, който иска да излезе от България, не му минава през ума да си търси работа и по-добър живот в Русия. Включително синовете и дъщерите на най-върлите комунисти търсят реализация в Западна Европа и в Щатите.



- Преди няколко години общественици предлагаха 24 май за национален празник. Има ли място за дебат в тази посока?
- Според мен 3 март по никакъв начин не може да бъде национален празник. Това е просто една историческа дата, която се използва за съжаление от твърде влиятелните среди, които са на московска заплата, за да поругават националното ни достойнство. Защото опитът да се замени една чужда власт с друга, е всичко друго но не и освобождение. А истината е, че няма завоевател, който да се нарича завоевател. Той винаги определя себе си като освободител или в най-лошия случай - като обединител.
Между другото, войната от 1877-1878 г. не се е приемала еднозначно още тогава от българите. Самото посрещане на руснаците, и то според руски дипломатически документи, няма нищо общо с идиличната картина на дядо Вазов за дечицата, които посрещали братушките с крушки. Защото руснаците започват да действат като в завоювана територия, с всичко произтичащо от това – произвол, структурата на екзархията безапелационно е подчинена на руската окупационна администрация, започва един грабеж и едно насилие, което според признанията на един руски дипломат, е накарало все повече българи да се питат дали не е било по-добре да си останем под властта на султана, отколкото под могъщественото покровителство на Царя Освободител, наречен “освободител” не заради България, а заради това, че е премахнал крепостното робство в Русия през 1861 година.
Колкото до идеята национален празник да стане 24 май, това също предизвиква в мен резерви, тъй като с тази дата и сега се злоупотребява, като става повод за разни панславистки излияния. 24 май се чества като Деня на славянската писменост и българската култура, макар че писмеността си е българска и е възприета от редица народи, между които само някои са славянски. Между другото славянските народи, които пишат на латиница, са повече от славянските народи, които си служат с кирилицата.

- Коя дата от историята, като съдържане и функции, според вас е най-подходяща?
- Като функция националният празник трябва да обединява нацията, но едновременно с това – да ни приобщава към европейските ценности. И в този смисъл национален празник на България може да бъде 6 септември, съединението на Княжество България с Източна Румелия. Може да бъде и 22 септември, обявяването на независимостта. И двете събития първо са чисто българско дело и второ - се посрещат с одобрение от абсолютно всички политически сили, от цялото българско общество. Тогава има наистина невероятно единение. Но личните ми предпочитания са насочени към Деня на независимостта. Тогава именно България става пълноправен член на международната общност, става част от Европа. Това е събитието, което дори един краен левичар като Димитър Благоев, чиито наследници претендират, че са днешните комсоциалисти, посреща с одобрение и гледа на това събитие изцяло положително. Освен това прокламирането на независимостта на България е дело на самите българи, което не е осъдено от нито една политическа сила. Това би могло наистина да обедини всички българи.
Позицията ми се споделя и от много други хора. Аз непрекъснато работя в тази посока. Надявам се аргументите ми да накарат хората да се замислят и да разберат значимостта на 22 септември и унизителната същина на 3 март.

- Ще се измъкне ли народът от клишетата и стереотипите в собствената си история?
- Знаете ли кое е най-отвратителното на днешното време? Не че е по-лош животът, отколкото беше по времето на комунизма. Това са глупости, защото сега хората материално живеят по-добре и което е по-същественото – имат свободата. Но онези, които бяха на власт преди 1989, са на власт и сега. Това означава, че цялата училищна и образователна система, учебниците по история, това, което се лее от медиите, повечето от които са също в ръцете на разни кадри на комунистическата ДС, непрекъснато набиват в главите ни клишета и българинът не може да се освободи от тези убийствени за него митове. Ще бъде много трудно това наистина да се случи. Но знаете ли, утешавам се с книгата „Изход” от Стария завет. В нея е записано, че Моисей трябвало да води 40 години еврейския народ през пустинята, за да минат 40 години от края на робството и да станат евреите най-сетне свободни. Вече минаха 20 години от падането на Берлинската стена, ще трябва да изчакаме още 20. Надявам се, че тогава и българите ще станат наистина вече свободни. Тогава може би ще имаме и нашия достоен национален празник. Всичко би могло да се случи и по-рано, ако повече хора в българското общество се обединят около идеята за нов национален празник.


http://frognews.bg/news_10525/Prof_Plamen_TSvetkov_Izuchavame_istoriiata_si_s_rusofilski_a_tova_oznachava_protivobalgarski_pogled/

Пълна пародия. Честно казано не очаквах нещо подобно от "Капитал". Поне да бяхте направили забележка на г-н Славчев от младежкото БКП да не нарича експертите "наши" в поста си, че съвсем лъсна истината. Както някой предложи по-горе - организирайте "дискусия" за излизане от НАТО и ЕС и извикайте като "независими експерти" Велко Вълканов и Филип Боков. Срам и позор.

Ето ви още един чудесен анализ - една друга гледна точка за червеноармейската сталинска армия "освободителка":

По повод на дискусията за премахването на паметника на Съветската армия в София искам да споделя някои факти за присъствието на наша територия на тази “армия –освободителка” и резултатите от това присъствие за нашата страна.
На първо място може да се каже че Червената армия ни “освободи” от Вардарска и Егейска Македония. Ето какво показват фактите –
На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. Това става възможно благодарение на германския дипломатически натиск оказан на Румъния, а не на “Соболевата акция”, както ни лъжеха доскоро в учебниците по история.

След навлизането на германските войски в Югославия и Гърция са ни върнати и земите населени основно с българи във Вардарска и Егейска Македония. Така на 19 април, наречен “Българския Великден”, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април и в Гърция и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка.

Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май...

Прочитане на целия коментар 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония, източния дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор и така се осъществява националният ни идеал за обединение на българите в една държава.
Ето и един клип за посрещането на българската армия през 1941г. в Охрид.

www.youtube.com/watch

По спомени на възрастни хора живяли по това време, германските войници са се държали изключително любезно към местното население, няма регистрирана нито една кражба или изнасилване или друго престъпление.
Моята баба ми е разказвала че в тяхната къще е имало настанени немски войници, които са си плащали за всяко нещо, което са консумирали.
При друг случай с други германски войници те са и поискали една тава за да си приготвят някакво ястие , след което тавата и е върната измита.

За разлика от тях поведението на “армията–освободителка”, в нашата страна е описано достатъчно красноречиво от Чарлс Ланиус , специален кореспондент на авторитетното американско списание “Рийдърс Дайджест”, който по време на деветосептемврийския преврат се е намирал във България -

“ Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат”.

“ Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде бившите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт”.

След 1944 година, руските войски "освобождават" по подобен начин и цяла Източна Европа, включително и държави, които са били техни съюзници.
В интервю за Радио Свобода историкът Борис Соколов разказва:
" Но там в Белград още веднъж се проявява типичното поведение на Червената армия в Европа: войниците извършват 119 изнасилвания и 113 жени са били убити. Само за месец след като на територията на Сърбия има само няколко съветски дивизии това поведение предизвиква голям отзвук. Когато делегация на югославските комунисти пристига в Москва и се опита да получи от Сталин някои разяснения, извинения, той казва, че станалото е нормално и никакви претенции не трябва да има.

Често са били изнасилвани момичета от армията на Тито. Известен е следният случай: Батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците. По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позабавлявали са се малко …” ( по спомените на Джилас)

За зверствата на руските войски в Германия може да се напише цяла книга. Може спокойно да се каже че Червената армия "освободи" цяла Източна Европа, налагайки и дивашки комунизъм.

В така наречената “Отечествена война” около 30000 млади българи загинаха в една напълно безмислена за нас война, срещу довчерашният ни съюзник, върнал ни обратно изконните български земи в Македония и Добруджа.
Твърденията че нямаме териториални загуби
/ спрямо териториите , които сме имали преди началото на войната /, защото сме дали тези жертви, са доста наивни и смешни, защото едва ли
"Бащата на народите" - Сталин, който преди войната е избил милиони свой сънародници "без да му мигне окото" , се е интересувал от нашите жертви и от това че сме били обявили война на Германия в последния момент преди да нахлуе Червената армия във България - на 8 септември 1944г.
Той се е интересувал единствено от това, в Съветската сфера на влияние / договорена на Ялтенската конференция през 1945г., в която влиза и България / да попадат повече територии, а не заради братска си любов към нас.

А за така често цитираният от комунистите довод, че и във Виена има подобен паметник, искам да вметна ,че австрийската държава Е ЗАДЪЛЖЕНА да поддържа всички съветски паметници и гробове на своята територия по силата на договор от 1955г. , според който на Австрия се дава статут на постоянен неутралитет, като в замяна на това всички съюзнически войски се изтеглят от нейната територия.
А и този паметник е построен от руснаците / а не от австрийците /, веднага след войната.

На второ място възпитаниците и последователите на “великия Съветски съюз” - българските комунисти ни освободиха и от националния ни елит и издигнаха на власт селяни, дошли от най - затънтените български села. Резултатите от тази политика са известни - България се превръща в едно “царство” на простотията и долните човешки страсти, последиците от които тегнат върху нас и до днес.

Националния нихилизъм достига до такива граници, които човек трудно може да си представи - в цялата страна се веят само червени знамена и нито едно българско, хора са арестувани и пребити, защото са поставили български флаг на домовете или магазините си вместо съветския, отрича се всичко направено преди преврата, българските офицери воювали за Родината са обявени за “царски офицери” и по-голямата част от тях са избити без съд и присъда или са изпратени по лагери. Политиката спрямо Югославия става изключително угодническа и нагаждаческа дори и без следа от някакво национално достойнство.

В Пиринска Македония са изпратени за “учители” сърби, които да наложат “македонско” самосъзнание на чисто българското население живеещо там, за да се осъществи проекта наречен
" Балканска федерация " - доминирана от Сърбия измислена федеративна държава, включваща и Пиринска Македония в територията си.
Добре че през 1948г. настъпва разрив в отношенията между Сталин / един от главните архитекти на "македонската нация" / и Тито и договора е разтрогнат, иначе в противен случай щяхме да се "освободим" и от Пиринския край.

Изброяването на фактите може да продължи още дълго, но мисля че и тези са предостатъчни за да убедят всеки нормално мислещ българин в необходимостта от премахването на този паметник на националното унижение и нихилизъм. И нека когато някои тръгне да защитава Съветската окупация на България се замисли и над тези неща.
Повод за размисъл е и въпроса защо в София няма достоен паметник на българския войник пролял кръвта си в няколко войни за обединение на Отечеството, а на входа на Борисовата градина има бюст на сръбския крал Милош Обренович.

Да се говори че премахването на паметника на окупаторската Червена армия е невъзможно, поради очаквания натиск от страна на Русия е глупаво и израз на национален нихилизъм, защото Естония например, премахна паметника на съветския войник от столицата си преди няколко години, въпреки протестите и погромите от страна на на етническите руснаци / които са около една трета от населението на страната, а тя цялата наброява едва около 1400000 души / и въпреки всичките заплахи от страна на руското правителство.
Ето и малко кадри от събитията в Талин през 2007 година.

http://lubomir33.blog.bg/politika/2010/12/29/ot-kakvo-ni-quot-osvobodi-quot-syvetskata-armiia.658957

"Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!"
"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели, Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч. са биле против официална Русия."

Захари Стоянов

да.

а социо(пати)листите не споделят мнението на Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и З.Стоянов.

нали са интер-националсоциалисти.

Между другото сега прочетох и част от тезата "за" запазване на паметника:

"Демонтирането на Паметника на Съветската армия безспорно ще доведе и до влошаване на българо-руските взаимоотношения.
В национален интерес е България да е на равно разстояние от Москва, Вашингтон и Брюксел и колкото разстоянието към една от точките се скъсява или отдалечава, толкова повече ще губим от икономическа, политическа и геостратегическа гледна точка."

Чудя се - в младежкото БКП не са ли чули, че България е член на ЕС и НАТО и подобно "щение" да стои на равни разстояния от всички (което на комунистически всъщност означава - здраво в прегръдката на Москау и поредния сатрап дуещ бузи от там) си е за мен призив държавата да не спазва задълженията си по международни договори, което си е подтикване за нарушаване на законите на страната, което от своя страна заслужава съдебно производство? Другари комуноиди - стига сте нарушавали законите на република България, че тоя път Червената армия няма да ви спаси. Смешници.

Достатъчно е само да се позовем на РЕЗОЛЮЦИЯ 1096 на ПАСЕ за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи - то имаме пълното морално основание и законова подкрепа да се разделим с комунистическия символ паметника на окупаторската (червена) съветска армия - да го испратим в музей на комунизма и тоталитаризма - и да освободим лицето на българската столица от зловещия черменармеец, излъчващ заплаха над главите на гражданите с автомат Шпагин!


РЕЗОЛЮЦИЯ 1096 (1996) на ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ на СЪВЕТ НА ЕВРОПА за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи

1. Наследството на бившите комунистически тоталитарни системи не е лесно за манипулиране. На институционално ниво това наследство включва (прекалена)централизация, милитаризация на гражданските институции, бюрокрация, монополизация и свръх регулиране; на ниво общество то достига от колективизъм и конформизъм до сляпо подчинение и други модели на тоталитарно мислене. Установяването отново на гражданска, либерална държава под върховенството на закона върху тази основа е трудно - затова старите структури и модели на мислене трябва да бъдат разрушени и превъзмогнати.

2. Целите на този преходен период са ясни: да се създадат плуралистични демокрации основани на върховенството на закона и уважение на правата на човека и разнообразие. Принципите на субсидиарността, свободата на избор, равни възможности, икономически...

Прочитане на целия коментар плурализъм и прозрачност на процеса на вземане на решения, всички те имат роля в този процес. Разделението на властите, свободата на средствата за масова информация, защитата на частната собственост и развитието на гражданското общество са някои от средствата, които биха могли да се използват за постигане на тези цели, каквито средства са и децентрализацията, демилитаризацията, демонополизацията и премахването на бюрокрацията.

3. Опасностите от провал на процеса на преход са многобройни. В най-добрия случай, ще властва олигархия вместо демокрация, корупция вместо върховенството на закона и организираната престъпност вместо правата на човека. В най-лошия случай, резултатът може да бъде "нежна реставрация" на тоталитарния режим, ако не и насилствено сваляне от власт на младата демокрация. В този най-лош случай, новият недемократичен режим на една по-голяма страна може да представлява и международна опасност за своите по-слаби съседи. Ключът към мирно съвместно съществуване и успешен процес на преход е в намирането на тънкото равновесие в осигуряването на справедливост, без да се търси отмъщение.

4. Следователно една демократична държава основана на върховенството на закона, когато разрушава наследството на бившите комунистически тоталитарни системи, трябва да прилага процедурните средства на такава държава. Тя не може да прилага никакви други средства, тъй като тогава тя няма да се различава от тоталитарния режим, който трябва да бъде разрушен. Демократичната държава основана на върховенството на закона разполага с достатъчно средства, за да гарантира задоволяването на каузата на справедливостта и наказване на виновните - тя не може и не трябва, обаче да обслужва желанието за отмъщение вместо справедливостта. Вместо това тя трябва да уважава правата на човека и основните свободи, като правото на справедлив процес и правото да бъдеш изслушан и тя трябва да ги прилага дори към онези хора, които, когато са били на власт, самите те не са ги прилагали. Държавата основана на върховенството на закона може също така да се защити срещу възраждането на комунистическата тоталитарна заплаха, тъй като тя разполага с достатъчно средства, които не противоречат на правата на човека и на върховенството на закона и са основани на използването на наказателно съдопроизводство и административни мерки.

5. Асамблеята препоръчва на страните-членки да разрушат наследството на бившите комунистически тоталитарни режими като преструктурират старите правни и институционални системи, процес, който трябва да се основава на принципите на:
I. демилитаризация, за да се гарантира премахването на милитаризацията на по принцип граждански институции, като съществуването на военизирана затворническа администрация или войски на министерството на вътрешните работи, което е типично за комунистическите тоталитарни системи;
II. децентрализация, особено на местно и регионално ниво и вътре в
държавните институции;
III. демонополизация и приватизация, които са от централно значение за изграждането на някакъв тип пазарна икономика и плуралистично общество;
IV. премахване на бюрокрацията, което би следвало да намали комунистическо-тоталитарнто свръх регулиране и да прехвърли властта от бюрократите обратно на гражданите.

6. Този процес трябва да включва трансформация на манталитета (трансформация на сърцата и умовете), чиято главна цел трябва да бъде елиминирането на страха от поемане на отговорност и да елиминира също така неуважението към различието, екстремния национализъм, нетърпимостта, расизма и ксенофобията, които са част от наследството на старите режими. Всички те трябва да бъдат заменени от демократични ценности като търпимост, уважение към различието, субсидиарност и отговорност за собствените действия.

7. Асамблеята също така препоръчва криминалните действия извършени от лица през време на комунистическо-тоталитарня режим да бъдат преследвани и наказани по стандартния наказателен кодекс. Ако наказателният кодекс предвижда статут на ограничения за някои престъпления, той може да бъде разширен, тъй като това е само процедурен въпрос, а не съществен такъв. Приемането и прилагането на наказателни закони с обратна сила, обаче не се позволява. От друга страна е позволено съденето и наказването на лице за действие или бездействие, които по време на извършването им не са представлявали криминално престъпление съгласно националното законодателство, но които се смятат за такива съгласно общите принципи на правото признати от цивилизованите държави. Освен това, когато дадено лице явно е действало в нарушение на правата на човека, твърдението, че е действало в изпълнение на заповеди, не изключва нито незаконността, нито персоналната вина.

8. Асамблеята препоръчва преследването на личните престъпления да става заедно с реабилитацията на хора осъдени за "престъпления", които в едно цивилизовано общество не представляват криминални деяния и на тези, които са осъдени несправедливо. На тези жертви на тоталитарното правосъдие също така следва да се присъждат материални компенсации, които не бива да бъдат (много) по-ниски от компенсациите присъждани на несправедливо осъдените за престъпления по стандартния действащ наказателен кодекс.

9. Асамблеята приветства отварянето на архивите на секретните служби за публична проверка в някои бивши комунистически тоталитарни страни. Тя съветва всички страни, за които става дума, да дадат възможност на засегнатите лица да проверяват, при молба от тяхна страна, досиетата, които бившите секретни служби са водили за тях.

10. Освен това, Асамблеята съветва собствеността, включително и тази на църквите, която е била незаконно или несправедливо заграбена от държавата, национализирана, конфискувана или по друг начин експроприирана по време на властта на комунистическо-тоталитарнте системи да бъде по принцип реституирана на своите първоначаЯни: собственици изцяло, ако е възможно, без да се нарушават правата на настоящите собственици, които добросъвестно са придобили собствеността и без да се вреди на напредъка на демократичните реформи. В случаи, когато това не е възможно, следва да се даде само парична компенсация, Искове и спорове свързани с отделни случаи на реституция на собственост следва да се решават от съда.

11. Що се отнася до третирането на лица, които не са извършили никакви престъпления, които могат да бъдат преследвани в съответствие с параграф 7, но които въпреки това са били на високи постове при бившите тоталитарни комунистически режими и са ги подкрепяли, Асамблеята отбелязва, че някои страни намериха за необходимо да въведат административни мерки, като лустрационни или декомунизационни закони. Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт, ако не може да им се има доверие, че ще я изпълняват в съответствие с демократичните принципи, тъй като не са показали никаква ангажираност или вяра в тях в миналото и нямат интерес или мотивация да направят преход към тях сега.

12. Асамблеята подчертава, че по принцип тези мерки могат да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона, ако бъдат спазени няколко критерия. Първо, вината, като лична такава, а не колективна, трябва да бъде доказана във всеки отделен случай - това подчертава нуждата от индивидуално, а не колективно прилагане на лустрационните закони. Второ, правото на защита, презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на обжалване пред съда трябва да бъдат гарантирани. Отмъщението никога не може да бъде цел на подобни мерки, нито пък трябва да се позволи политическа или социална злоупотреба с процеса на лустрация. Целта на лустрацията не е да се наказват хора, които се смятат за виновни - това е задача на прокурорите, които използват наказателното право -а да се защити новосъздадената демокрация.

13. Следователно Асамблеята предлага да се гарантира, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава основана на върховенството на закона и са насочени срещу заплахите към основните права на човека и процеса на демократизация. Моля вижте "Насоки за гарантиране, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава основана на върховенството на закона" като референтен текст.

14. Освен това Асамблеята препоръчва служителите уволнени от своите длъжности въз основа на лустрационни закони по принцип да не губят своите преди получени финансови права. В изключителни случаи, когато управляващия елит на бившия режим си е отпуснал пенсионни права по-високи от тези на обикновеното население, те следва да бъдат намалени до обикновеното ниво.

15. Асамблеята препоръчва властите във въпросните страни да проверят дали техните закони, разпоредби и процедури отговарят на принципите съдържащи се в тази резолюция и да ги коригират, ако е необходимо. Това ще помогне за избягване на внасянето на жалби по тези процедури в контролните механизми на Съвета на Европа по Европейската конвенция за правата на човека, мониторинговата процедура на Комитета на министрите или на мониторинговата процедура на Асамблеята по Заповед № 508 (1995 г.) за изпълняване на задълженията и ангажиментите от страна на страните-членки.

16. И накрая, най-добрата гаранция за разрушаването на бившите комунистически тоталитарни системи са задълбочените политически, правни и икономически реформи в съответните страни, водещи до създаването на действителен демократичен манталитет и политическа култура. Затова Асамблеята приканва всички утвърдени демокрации да предоставят своята помощ и съдействие на новосъздаващите се демокрации в Европа, особено що се отнася до подкрепа за развитието на гражданското общество.

http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2002/04/28/0016.shtml

До коментар [#211] от "Автор":

Авторе, наясно сме, там няма спор - правосъдието е отделна тема, нека отделно да дебатираме за него ако искаш, става ли :)

В правоохранителната и съдебна с-ма тепърва предстои генерално прочистване из основи, е то се чува и вижда всичко мисля де.

До коментар [#222] от "Автор":

Ти май си нещо болен, другарю???

"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския...."Русчук, 1-й Март 1886 г.З.СтояновИз предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в."Дунавски лебед", 1859 г.0

Иван Вазов:
Първата му публикация е в "Мир" (XXV, бр. 5005) от 11 ноември 1916 г. под заглавието "Написано при първото появяване на русите в Добруджа като съюзници на румъните". То има дата 7 септември 1916 година:

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошле на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо...
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чутовен,
високо ви ликът поставях
във мойта...

Прочитане на целия коментар душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко -
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.

За тоз кумир ния се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, желая!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!

Без да става враг на Русия и руския народ, той просто избира каузата на България!

Добруджанската конница

Не конница - морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;

не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;

не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от топот и трясък,

блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!

Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!


Това е Българската конница, преследвала и клала казаците нашественици чак зад Дунав и Серет!

_____

До коментар [#222] от "Автор":

видя ли кавичките? аз само цитирах.

мда. зле сте. няма как да се пишете патриоти и да говорите за националните интереси в този кощунствен паметник. няма как, защото *истинските* ни патриоти НЕ са искали Русия. ако прочетете пък Раковски какво е писал за Русия...

малка Естония се опълчи на звяра, Латвия и Литва не отстъпват - нации, пострадали, обезкръвени. защо не и ние? нима не бяхме посмешище на целия свят. изтривалката на Москва. с един безумен, но и безпардонен селянин-марионетка на върха толкова дълго, колкото Симеон Велики... унищожихте всичко вие слепи копои на чекистите, унищожихте интелигенцията, а заедно с нея убихте ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ДУХ на българина. убихте у него гордост, чест, достойнство, координатната му система от ценности, на която пазител винаги е бил съзидателният елит, когото вие - чуждопоклоници и родоотстъпници - ненавиждахте с пролетарската завист на бездарника.

да живее България! (а това е възможно само в ЕС, не и в сянката на "вертикалата на властта" както казва Путин).

Раковски за Русия:
http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-16_06.html

Левски за Русия:
„Тозъ, който ни освободи, той ще ни пороби.“
„А ти какъв ще да станеш, бай Василе, когато се освободим? - попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли: Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.
- Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви - отговорил той. - Тогава аз ще да ти отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече.”

_____

До коментар [#227] от "vgdontschev":

леле, това Левски ли е? не го бях чел!

Левски е. А списъка с български писатели и общественици патриоти, осъзнали вредното влияние на Русия и особено на болшевишка Русия, е безкраен. Естествено, след 9-ти, те са унищожени - физически и духовно (чрез неспоменаване и преследване на потомците им).
http://edinzavet.wordpress.com/2010/02/01/narsud1945/
Само беглия поглед върху 1-вата присъда на "народния съд" дава ясна представа за мащабите на кървавата вакханалия, сполетяла клетата ни България. Който защитава паметника, защитава палачите на нацията ни. По-еднозначно от това просто не би могло да бъде.

_____

Ето Ви един още един „русофоб“, на когото да се карате. Известен е като Левски. Един цитат от писмо на Васил Иванов Кунчев-Левски до Каравелов:


“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурко? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ В. Лъвский


:)

Да обясня за резултата - И аз доста се обърках първоначално, но след по-внимателно вглеждане забелязах, че всеки етап си има отделно гласуване. Явно за да се види дали мнението на експертите ще повлияе на гласуването.
Ако резултатите от гласуванията се съберат, гласовете за премахването са с около 200 гласа повече.

До коментар [#108] от "skit":

Какъв скит си ти , бе Чавдаре ? Скитите са били свободни хора , хора конници - волни като вятъра. Ти нямаш нищо общо с тях.
Ти си крепостник по душа , готов да се простне по очи всеки момент в краката на господаря. А кой е твоя господар - всички знаеме.
Ясно е защо , си сключил тази срамна сделка с Капитал.

До коментар [#208] от "Автор":
'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
..................П.П.
Както сигурно се досещате, самия аз съм добре платен, за да участвам в дискусията така убедително и като виждам резултатите, изкарал съм си съвсем заслужено парите ...............................
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
И какви са точно резултатите , комсомолче?
А ти парите иначе, си ги изкарваш за заслуги явно , пред доста "специални" хора. Сигурно са "добри" пари.

Ето ви още един разяснителен текст на друга резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ (1481/2006г.) - осъждаща престъпленията на тоталитарните комунистически режими - тоест в подкрепа на гражданската инициативата "ЗА" демонтиране и преместване на комунистическите артефакти (символи) в Музей на тоталитарното и комунистическо изкуство. Така че имаме пълното законово основание и подкрепа, тоест няма никакво основание или законова пречка тоталитарния символ червеноармееца с Шпагин да бъде съхранен и опазен в музей, а не на центъра. Което сториха отдавна преди нас всички бивши братски соц страни:


Резолюцията на ПАСЕ - победа за човечността и демокрацията

На 25 януари тази година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Това е първият документ, гласуван от международна организация, осъждащ чудовищните престъпления на комунистическите режими. Разбира се, през 1996 г. ПАСЕ прие Резолюция 1096 за мерките за разграждане на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи, в която косвено се засягаше проблемът. Но с новия документ директно осъжда извършените тежки престъпления, комунистическите режими и самата комунистическа идеология в частта й за диктатура на пролетариата и класовата борба.

Човечеството има нужда от недвусмислено осъждане на всички форми на...

Прочитане на целия коментар извършено насилие. В този смисъл решението на ПАСЕ е победа на човечността и демокрацията. Един от непосредствените резултати на инициативата, започнала през юни 2003 г. по български проект, беше широката дискусия, която тя породи и която далеч надхвърли границите на Европа. Дори по време на дебатите пред Двореца на Европа китайци демонстрираха в подкрепа на осъждането на комунизма.

Самата резолюция подчертава, че обществената информираност за престъпленията на комунистическите режими е много ниска. Парадоксално наистина, но бурните протести на 73 комунистически партии срещу приемането и демонстрациите в Москва и Атина всъщност привлякоха вниманието на света върху това, което става в Страсбург. По темата в Хонконг, Китай, се проведе семинар с участието на докладчика на ПАСЕ Гьоран Линдблад от групата на ЕНП.

Най-големите световни вестници посветиха поредица от обширни материали за събитието. Така хората научиха, че

комунистическите режими са отговорни за убийството на близо 100 милиона души

за изпращането на 20 милиона в концентрационни лагери, милионите, умрели от предизвиканият глад в Украйна - половината от които деца, за робския труд и за различните други форми на репресии - различни в различните държави. Резолюцията приравнява тези престъпления с престъпленията на нацизма, не по-малко ужасяващи, но осъдени категорично и недвусмислено.

Присъдата се съдържа в т.12 на документа, където асамблеята категорично осъжда масовото нарушаване на човешките права, извършено от тоталитарните комунистически режими.

Един от апелите на ПАСЕ към цялото общество е за изразяване на симпатия, разбиране и признание за страданията на оцелелите жертви или техните близки. Това трябва да се извърши наистина от цялото общество. Само така може да се прокара пътят за помирение в страните, пострадали от комунистическите режими.

Ето защо в станалата вече известна точка 13 от резолюцията ПАСЕ се обръща към комунистическите и посткомунистическите партии, като настоява, ако все още не са го направили, тези партии да преоценят историята на комунизма и собственото си минало, ясно да се дистанцират от престъпленията на бившите тоталитарни комунистически режими и недвусмислено да ги осъдят.

Те трябва да покажат, че първо са демократи, а след това членове на тези партии.

Човечността и моралът в позицията на ПАСЕ са доминиращи, а те никога не са анахронични.

Документите, приемани от ПАСЕ, нямат задължителна сила на конвенция или международен договор. Но те са позиция на един орган, представляващ 46-те парламента на Европа, изразяващи колективния глас на 800 милиона европейци. Те не могат да се пренебрегват.

Отворен остава въпросът за мотивите на тези, които гласуваха против. Присъствието им в общоевропейското семейство е възможно само ако споделят основните ценности, залегнали в основата на Обединена Европа. Официално позицията на противостоящите беше, че престъпленията трябва да се осъдят, но те не са съгласни с конкретния текст на доклада и предложените за гласуване документи. Дано това да е така. Но за съжаление невинаги е така. В сферата на любопитното бих искал да спомена за случая с един депутат от Дагестан, пожелал да се запише във фракцията на Европейската народна партия. На пресконференция той заяви най-спокойно, че се записва в тази група, защото тя била "най-реакционна" и той искал да влияе на решенията й. А в консервативната група пожела да се запише един консервативен комунист, който така разбирал консерватизма. Е, и двамата бяха разочаровани, че не ги приеха.

Реакцията в комунистическите среди на резолюцията на ПАСЕ е също интересна.

Руските комунисти са решили да внесат проекторезолюция за осъждане престъпленията на капитализма, а освен това е издигнат и починът за осъждане на ПАСЕ. От Белгия стартира инициатива за отмяна на резолюцията чрез подписка по интернет.

Подкрепа за резолюцията дойде първо от чешкия Сенат. Горната камара на чешкия парламент без нито един глас против гласува декларация в подкрепа на Резолюция 1481 на ПАСЕ. Международното общество "Мемориал" също подкрепи резолюцията. Пак в Чехия по интернет стартира подписка в подкрепа на резолюцията при масово участие. Това конкурира подписка по интернет на противници на приетия документ, които заявяват, че ще се борят за отмяната му(макар според правилата това да е невъзможно дори и теоретически).

У нас новината от Страсбург беше отразена съвсем скромно, а посткомунистите не изразяват желание за съвместно прочитане и затваряне на страницата от този мрачен период на човешката история.

Важното е, че след 25 януари комунистическите режими - бивши и настоящи,

няма да могат да се представят като романтична алтернатива на демокрацията

Идеята за внасяне на предложението в ПАСЕ се роди на остров Персин - Белене, на 31 май 2003 г. на поредния възпоменателен митинг на репресираните. Обещах, че ще поставя въпроса в Съвета на Европа и го направих. Проектът, написан на 15 юни същата година, беше внесен в групата на ЕНП същия месец за събиране на подписи (в това число и от групата на консерваторите) и след това депозиран в ПАСЕ. Отзвукът в Централна и Източна Европа беше много силен. Балтийските страни първи подкрепиха инициативата. Европа сякаш се събуди. През февруари 2004 г. Европейската народна партия на своя 16-и конгрес прие декларация, осъждаща комунистическите режими. Проведе се и слушането по темата на 14 декември 2004 г. в Париж, остри сблъсъци във Варшава на заседанието на Политическата комисия и успехът с приемането на окончателния доклад на 14 декември 2005 г. Това бяха стъпките, павирали пътят към резолюцията от 25 януари т.г. Резултатът е налице, но той дойде късно. Много от хората, борещи се за справедливост, демокрация и човечност, вече ги няма, а останалите като че ли нямат сила да се зарадват на този тъжен успех.

Надявам се това да не е край, а само начало на един процес. Вероятно е и в Европейския парламент да се внесе подобно предложение. А съвсем сигурно е, че обществените дебати ще продължат. В диалога се създава общността. Човечността на обществото е кауза, която си заслужава борбата.

* Авторът е бивш депутат от СДС, член на българската делегация в ПАСЕ в периода 1992-2005 г.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2006/02/06/188611_rezoljuciiata_na_pase_-_pobeda_za_chovechnostta_i/