Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Създаването на Европейско икономическо правителство е лишено от всякакъв смисъл

Снимка

Калоян Стайков

Често се цитира, че не е възможно да има обща парична политика, без да има обща фискална политика. Това е вярно, ако под обща фискална политика се разбира провеждане на разумна политика във всички страни. Друго уточнение, което трябва да се направи е че "обща" не означава непременно еднаква. След като направихме тези уточнения, ще обясним защо създаването на Европейско икономическо правителство (ЕИП) е лишено от всякакъв смисъл и е по-скоро свързано с рискове, отколкото с ползи.

Централизираното вземане на решения рядко е добър подход, а примери за това изобилстват както в икономиката, така и на политическо ниво. Не ви ли притеснява, че ЕС насърчава фискалната децентрализация в страните членки, а сега се стреми към създаване на ЕИП? Това изглежда като "не ме гледай какво правя, а слушай какво говоря". Централизираното вземане на решения носи със себе си рисковете да не се отчетат специфични за отделните региони/страни особености и да се вземе общо решение, което е добро за едни, но лошо за други.

Както фирмите имат нужда от конкуренция, за да работят по-добре, така и държавите имат нужда от такава, особено на ниво фискална политика. Ако не се даде свобода на отделните страни да водят собствена, но разумна, бюджетна политика няма как да знаем кои са добрите практики, да ги приложим на места, където такива липсват и няма да позволим на бедните страни да догонят богатите. С други думи трябва да се остави достатъчна свобода при воденето на фискална и данъчна политика, които ще позволят на икономиките да растат по-бързо, при условие обаче, че тези политики са разумни и не водят до натрупването на системни дефицити.

Примери за опит за хармонизация на политиките в ЕС не липсват и сред тях са Пакта "Евро плюс" и проекта за въвеждането на хармонизирана данъчна база за корпоративно облагане в ЕС. Целите в Пакта бяха в пълен синхрон с водената от България политика през последните години – стимулиране на заетост, конкурентоспособност, стабилни публични финанси и финансови пазари. Проблемът обаче беше унифицираният подход за измерване на напредък по тези показатели – всички страни трябваше да се сравняват с представящите се най-добре страни, т.е. с Германия. Нека не се заблуждаваме – може много да се напъваме, но трудно ще стигнем германците по показатели като заетост, производителност, лихви.

Другата идея, по която се работи в момента, е за уеднаквяване на данъчната основа, т.е. отново не се отчитат различията между страните. В страни като България и Ирландия данъчната основа е широка, а ставките са ниски. Между другото редица изследвания препоръчват именно този формат като по-ефективен в сравнение с алтернативата в повечето страни от ЕС – високи ставки и тясна база. С други думи единен подход ще има различни ефекти върху различните страни и в някои страни като България е много вероятно да доведе до увеличение на данъчната тежест. Вярно е, че ниските данъци не са единственото нещо, което привлича инвеститори, но нека не се заблуждаваме, че те не играят важна роля при взимането на решения. За всяка година от периода 2005-2010 г. България е привлякла в пъти повече преки чуждестранни инвестиции, измерени като процент от БВП на страната в сравнение със страни като Полша, Унгария, Чехия, Словакия.

По-сериозният проблем е, че централизирането на правомощия централизира и отговорността от дадено решение, т.е. централизира евентуалните проблеми. Ако една страна в ЕС не провежда разумна фискална политика като Гърция, тя фалира, но това не означава непременно системен риск за останалите страни в ЕС, още по-малко за света. Ако ЕИП провежда нестабилна политика и един ден фалира, проблемът неминуемо ще засегне всички страни членки на ЕС, а много вероятно - и целия свят. Няма никаква причина да мислим, че ако правителството на една страна е способно да я докара до фалит, то ЕИП няма да е способно да направи същото, но съответно в по-голям мащаб.

Ако до сега си говорихме за възможни проблеми, то нека не забравяме, че създаването на ЕИП е свързано с гарантирани разходи за администрация, които ще бъдат платени от всеки европейски данъкоплатец. Т.е. ние плащаме веднъж на собствените си правителства, за да водят разумна политика, и втори път на група европейски чиновници, от които се очаква същото. Това е дефиницията за неефективен разход – два пъти се плаща за едно и също нещо.

Ограничения за разумна фискална политика наистина трябва да има, но нека те да не подлежат на усмотрението на европейски чиновници, а на ясни, писани правила, които не позволяват произвол с публични средства. Вместо да създаваме ЕИП, което да контролира фискалните процеси в 27 страни-членки, а в бъдеще - и повече, да наложим фискални правила върху националните политики във всяка една страна. Един добър пример в този ред на мисли е въведеното през 2009 г. в Германия правило, наречено "спирачка на дълга" (debt brake). Въпреки че то налага ограничения, авторите му са предвидили да бъде достатъчно гъвкаво, за да може страната да се справи с непредвидени явления като кризи и природни бедствия. След това, разбира се, трябва да има надзорен орган, който да следи за изпълнението на поетите от отделните страни фискални ангажименти и да налага своевременни санкции при неизпълнението им. Тази дейност може и би трябвало да е на европейско ниво, но тя трябва да се предостави на вече съществуваща чиновническа структура в ЕС, тъй като има прекалено много такива, което обезсмисля създаването на ЕИП.

Предполагам всички сме съгласни, че хората грешат, съзнателно или не, и затова сме в сегашната ситуация. Нелогично е да търсим решение на този проблем, като прехвърлим отговорностите на други хора, които по дефиниция също грешат. Ако искаме да се справим с проблема, трябва на първо място да работим за намаляване на възможностите за грешки.

Резултати от гласуването на този етап

39%13 гласа
 Благодарим за вашия глас!
61%20 гласа

Кристина Христова

Модератор
Няма никаква причина да мислим, че ако правителството на една страна е способно да я докара до фалит, то Европейско икономическо правителство няма да е способно да направи същото, но съответно в по-голям мащаб. Това твърди Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, който е вторият гост експерт в дебата ни "Трябва ли да има европейско икономическо правителство".

Той се включва с позиция "против" идеята на Меркел и Саркози, която те предложиха като дългосрочна стратегия за справяне с кризата в Европа. Калоян Стайков има нелеката задача да промени нагласите в дебата, където след публикуването на аргументите на първия ни гост експерт, гласовете в подкрепа на плана за общо икономическо правителство започнаха да надделяват. (Интересно е, че дълго време гласуването в дебата вървеше абсолютно с равни гласове "за" и "против".)

Аргументите на втория ни гост експерт ще трябва да оборят и позицията на хора, като двамата тазгодишни нобелисти по икономика: американците Томас Сарджънт и Кристофър Симс. При получаването на наградата си те заявиха, че нямат лесни отговори за кризата в Европа, но подчертаха, че колапса на еврото може да бъде избегнат с фискален съюз. Европейската централна банка може да има нужда от някаква "централна фискална подкрепа", от страните от еврозоната, заяви Симс на пресконференция по повод наградата.

На този фон, аргументите на икономиста от Института за пазарна икономика намират най-силно потвърждение в британската позиция. "ЕС е най-големият единен пазар в света, но той не работи както трябва. Почти всеки ден виждам безсмислена регулация. В интерес на страната е да си върнем част от властта, дадена на Брюксел", заяви наскоро премиерът Дейвид Камерън.

"Както фирмите имат нужда от конкуренция, за да работят по-добре, така и държавите имат нужда от такава, особено на ниво фискална политика. Ако не се даде свобода на отделните страни да водят собствена, но разумна бюджетна политика няма как да знаем кои са добрите практики, да ги приложим на места, където такива липсват и няма да позволим на бедните страни да догонят богатите." С този цитат от позицията на сегашния ни гост експерт, връщаме дебата в платформата на capital.bg.
Снимка

Да

Добрин Станев

магистър по международна политическа теория

Словосъчетанието европейско икономическо министерство може на пръв поглед да ни се стори претенциозно, невероятно и дори плашещо, но ако се вгледаме в историята на европейската интеграция няма да намерим нищо ново. В момента също съществува механизъм, който налага ограничения на ...

Заключителна теза Основна теза
Снимка

Не

Самуил Лозанов

бакалавър по европеистика

Ако икономическата криза съдържа поука за държавите-членки, то е в необходимостта от общ подход към икономическата политика и управлението на публичните финанси. Общият пазар и единната валута неминуемо изискват по-всеобхватно съгласуване на макроикономическата политика в ЕС.

Заключителна теза Основна теза

Резултати от гласуването на този етап

39%13 гласа
 Благодарим за вашия глас!
61%20 гласа
Този етап е приключил

5 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил boby1945 Рейтинг: 864 "Да"
14 окт 2011 13:12 1
- +Оценка
-2 +2

Централизацията на властта в ЕС и неминуемата допълнителна бюрократизация до нищо хубаво няма да доведат!!
Още повече че проблемите на ЕС и икономически, кризата в момента и политически, Кипърският и Косовските проблеми, се коренят в масовото практикуване на двойни стандарти и огромната демагогия, която движи все и вся...
Докато ЕС и ЕК не започнат стриктно да спазват своите си правила, само проблеми ще имаме......
Така че не централно правителство или подобна щуротия, а спазване на законите и политическите решения.... от всички, малки и големи и по-малко демагогия и двойни стандарти...

_____

Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
 
Преглед на профил mammon Рейтинг: 8 "Не"
14 окт 2011 15:36 2
- +Оценка
+1

икономиката си остава хуманитарна дисциплина. тия ни учи как да сложиме ред в собствената си градинка. Този ред разбира се за всеки е различен. Ако искаме да вървим всички напред, трябва да имаме единна идея какво искаме и как да го постигнем. Изглежда ми ясно че ЕИП и единна фискална политика за всички е идея която е неприложима в този и вид. Незнаем какво се варти в главите на Меркел и Сарко но е ясно, че едно ЕИП ще доблира функцията на местните органи и ще плащаме два пъти за едно и сащо нещо. От друга страна една фискална политика за всички сащо е немислимо. И все пак трябва да се реагира за да неможе такива кризисни ситоаций да се повтарят. Аз мисля, че трябва да се решава на парче, година за година, даржава по даржава. пояснявам - всяка държава заявява всяка година какво смята да постигне и как смята да го направи, тоест какви средства ще и са нужни за да постигне заявените цели. индивидуалните цели разбирасе трябва да са съгласувани с общата такава на 27те. Разбира се такъв метод ще породи различия между даржавите, но все пак всеки трябва да даде нещо за да получи това което иска. Разбирам, че политически това е трудно достижимо, но пак ми се струва единствено решение. по този начин неизвестността около икономическите резултати на държавите щее намалее значително, и появата на подобни кризи ще баде минимална. от там нататак, като в училище - за добрите ученици награди, за лошите санкций.

 
Преглед на профил dobrin_stanev Рейтинг: 8 "Да"
15 окт 2011 15:46 3
- +Оценка
-2 +1

С няколко от нещата, които казва вторият гост експерт не мога да се съглася. Първото е свързано с евентуална неблагоразумна политика на европейското икономическо правителство, която да увеличи риска от фалит на много държави.
Самата идея за такова правителство е да се избегне фалитът на държави. В планът е записано да бъде постигнат балансиран бюджет и намаляване на държавния дълг до нива по-ниски от 60% от БВП.
Второто е масовото притеснение за нова бюрократична и дублираща структура. Планът в сегашната си форма не цели създаването на допълнителна администрация. За сметка на това ЕИП ще представлява периодични срещи на най-високо ниво (два пъти в годината), в които ще участват лидерите на държавите от еврозоната. На тези срещи държавните лидери ще следят за изпълнението на Пакта за стабилност и растеж от страна на всяка отделна държава. За председател на ЕИП може да бъде избран и председателя на Европейския съвет ван Ромпой. Така още веднъж си проличава изразеното нежелание на страните-членки да създават допълнителни административни структури.

 
Преглед на профил дон Клеменца Рейтинг: 388 Неутрална
16 окт 2011 08:24 4
- +Оценка
+2

Европа доказа. че не е дорасла за "Съединени европейски щати". Между другото, това е единствената формула. Не е дорасла, защото не предвиди гръцката криза. Не я предвиди, защото не контролираше банките си. Не контролираше и имигрантите. Европа трябва да се откаже от социалната си политика и същевременно да накаже банкерите си. Само жестока конкуренция и централизирано управление на банковите операции може да я изправи на крака. В този смисъл съм по-скоро за модел подобен на САЩ. Но тук има и неосъществими неща. Нациите все още са силно обособени. В тази насока трябва да се работи. Не съм голям оптимист. Не всички са германци.

 
Преглед на профил kalin_m Рейтинг: 551 Неутрална
19 окт 2011 16:19 5
- +Оценка
+1

До коментар [#3] от "dobrin_stanev":
"Самата идея за такова правителство е да се избегне фалитът на държави. В планът е записано да бъде постигнат балансиран бюджет и намаляване на държавния дълг до нива по-ниски от 60% от БВП." - цитат

Това го има и в критериите от Маастрихт и се спазваше преди присъединяването на страните, но след това някои решиха да са безотговорни към общата баница. Проблем е, че това е допуснато със знанието на ЕЦБ и СЕ, че това дори негласно беше толерирано от ЕЦБ.

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата участниците Добрин Станев и Самуил Лозанов ще представят заключителните си позиции. Можете да им задавате въпроси във форума.