Книга: Франц Кафка - "Роден съм да живея в самота"

В ерата на бързата комуникация и бързите запознанства писмата на родения в Прага и смятан за един от най-значимите немскоезични автори на XX век Франц Кафка (1883 - 1924) звучат като писани в дори по-далечно време от нашето. Ето например как авторът на "Метаморфозата" завършва едно от своите писма към бъдещата си годеница Фелиция Бауер: "Нямам още списъка на книгите, които четеш. Може би искам твърде много от тази, която обичам? Ако правя такова нещо, кажи ми, любима. Ако новите неща, които бих могъл да науча по такъв начин за теб, трябва да бъдат заплащани с появата на дори най-незначителната неприязън в сърцето ти, аз не бих се съгласил на подобна размяна."

Заглавието "Роден съм да живея в самота" подсказва начина, по който Кафка се възприема - в кореспонденцията си той често изразява как не заслужава вниманието на хората, с които си пише, как работата го измъчва, а писането не върви. В едно от писмата той дори се описва като най-мършавия човек, когото е виждал, и "негоден за човешко общуване". Но измежду интроспективността той прави и дълбоки наблюдения към писането, любовта, разликите в поколенията, оцеляването в ежедневието, когато искаш да го съвместиш с артистични занимания.

Кафка и Фелице Бауер в Будапеща през 1917 г. Преглед на оригинала

Сред писмата има и такива до близкия му приятел Макс Брод, който нарушава обещанието да изгори целия му архив след преждевременната му смърт от туберкулоза, баща му, с когото има напрегната връзка, повод за размисли за междусемейните отношения. "Разликата между този Кафка и създателя на фикционални текстове минава рязко като с нож: колкото по-отчужден, непроницаем и енигматичен е като писател, толкова е по-открит, оголен до прозрачност в писмата си. Това е Кафка в цялата си уязвимост", пише в послеслова културоложката Ирен Крумова.

Изданието събира кореспонденцията на автора между 1902 и 1924 г., като първите публикации с кореспонденцията на автора датират от 1937 г. Запомнящата се корица е създадена от Кирил Златков.