Вълшебната планина на Николай Рьорих

Тяхната "агни йога", (понякога наричана "роеризъм" и с отделни паралели в концепциите на руския футуризъм и космизъм) разглежда човека като единствено отговорен за делата и състоянието на средата си, а съзнанието - като висша креативна сила за промяна, която влияе не само на индивида, но и на цялата планета.

Така Николай и Елена Рьорих създават своята смесица между западните и източните духовни течения, с доза езичество, вдъхновено и от подробните им изследвания на руския фолклор в самото начало на ХХ век (през първото десетилетие на века Николай Рьорих рисува различни примери за езически ритуали и символи). Делото им е продължено както от Святослав, така и от другия им син, полиглотът и изследовател Юрий Рьорих (1902-1950), който първо изучава санскрит, а после се посвещава последователно на тибетската, китайската и монголската култура.

"Нанда Деви", 1937

Религиозно-окултният ореол около Николай Рьорих прави изкуството му неприемливо по време на сталинизма в СССР, но отношението към него се променя с идването на Горбачов. Със създаването на (вече затворения) музей на негово име в Москва наследството на Рьорих става все по-ценено през 1990-те и в наши дни. Самите политически пристрастия на Рьорих също са обект на дискусии - в младостта си той е против болшевиките и комунистическия режим, но по-късно сътрудничи на СССР на дипломатическо ниво, което дори води до подозрения в двоен шпионаж.

Сред заслугите му е инициирането на Pax Cultura (Пакт за опазване на културните ценности по време на войни и граждански междуособици), подписан на 15 април 1935 г. във Вашингтон, в кабинета на президента Рузвелт, от представители на всички държави, членки на Панамериканския съюз. През 1954 г. пактът заляга в основата на Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, а предложеното от Николай Рьорих "Знаме на Мира", което трябва да сигнализира неприкосновеността на културните обекти (музеи, университети, архитектурни паметници, галерии), и днес продължава да се вее над културни и образователни институции в цял свят. Трите кръга на флага са референция към свързаността, културното наследство и схващането, че всеки народ има своя принос към развитието на света.

"Вечер", 1942

Людмила Живкова, дъщерята на лидера на БКП Тодор Живков (1911-1998), заимства идеята при създаването на асамблея "Знаме на мира" през 1979 г., а Комитетът за култура организира програма в София, посветена на наследството на Рьорих. Организирани са изложби с произведения както на Николай, така и на неговия син Святослав Рьорих.

В този момент на познанство между Людмила Живкова и Святослав са дарени и произведенията от цикъла "Хималаи". Святослав Рьорих дори става почетен член на БАН. Според Национално сдружение "Рьорих", през 1980 г. Святослав определя Живкова като единственият "държавен деец, който е възприел много дълбоко Жива Етика и е видял в нея огромни възможности за усъвършенстване на държавния строй и одухотворяването на този строй чрез Културата и високата философска мисъл".

След дарението произведенията участват в множество изложби, а през 2005 в Галерията за чуждестранно изкуство (НГЧИ) се обособява постоянна експозиция, която включва над 70 работи. След откриването на "Квадрат 500" през 2015 г. не са правени изложби на Рьорих у нас, което превръща настоящата изложба в първото значимо показване на работата му през последните години.

От цикъла "Хималаи", 1945

30-те платна, изложени в галерията, застават като послеслов на тази история.

Според Златка Димитрова трудно могат да се открият следи от житейските убеждения на Рьорих в точно тази серия. "Цикълът е рисуван в последните десетилетия от живота на автора и в период, когато той вече живее в долината Кулу. Творбите отразяват по-скоро голяма близост с будизма в смисъла на преходността на природата и живота."

Изложбата продължава до 11 юни.