Монументалната тишина на Жаума Пленса в Барселона
Галерията на "Ла Педрера" обединява скулптурата на Пленса заедно с по-малко познати творби в най-успешната си експозиция от години
Мариана Христова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Ефирност, прозирност и лекота са характерни за поетичните скулптури на каталонския художник Жаума Пленса при все тежките материали, които използва. Това са човешки фигури, най-често "изплетени" от букви или ноти, които омилостивяват забързаните ритми на булеварди и площади в много точки на света. Друга популярна серия скулптури на Пленса, огъващи около контурите си градското пространството, са привидно двуизмерните женски глави - като мадридската "Хулия" или барселонската "Кармела" например - които по думите му призовават за нежност, тишина и възстановяване на спокойствието в обществото. Умалени модели на тези две прототипни посоки в монументалното му творчество, красящо публични пространства между Ванкувър, Залцбург, Ереван и Джакарта, заедно с по-малко известни малки пластики и инсталации побира ретроспективната изложба на Пленса "Поезия на тишината".
Из залите, вътрешния двор, екстериорите и върху емблематичния покрив на жилищната сграда "Ла Педрера", проектирана от Антонио Гауди, общуват визиите за градския космос на двама талантливи сънародници, родени с разлика от един век. До характерната за края на XIX век романтична чувствителност на Гауди, вдъхновена от природните форми, Пленса изпъква като постмодерен художник на концептуалната мисъл, който обаче не губи връзка с емоционалността. Чрез литературни, поетични, музикални и философски препратки работите му интерпретират самото състояние на съществуването: физическата и духовната същност на човека, съзнанието за себе си тук и сега, но и културната връзка с миналото. Същевременно ненатрапчивият подтекст на работите му приласкава интуицията на публиката и я подтиква към фриволен собствен прочит.
Изложбата систематизира и представя близо сто произведения на Пленса, създавани в продължение на пет десетилетия. Организирана е около връзката между творческата му вселена и буквата като конститутивен елемент на стила му. Литературата за него винаги е била източник на вдъхновение, а буквеният символ е елемент, с който той композира своите скулптури. Употребата на букви по различни начини - под формата на завеси, в инсталации с гонг и в изработването на човешки фигури - изразяват идеята му за пресичане на езика с тялото, на духа с материята, която е една от основните в неговата работа.
Започва да експериментира с латинската азбука, включвайки постепенно азбуките на иврит, арабски, китайски, японски, гръцки, кирилица, корейски, хинди и др. За Пленса всяка буква притежава уникална красота, а всички те заедно показват многообразието на света и съжителството между различни култури: "Буквата сама по себе си е скромно нещо, но заедно с други букви, образува думи, а думите образуват текстове, а текстове, мисли" е един от знаковите му за изложбата цитати.
Инсталацията "Песен на песните" (2005) например, представена в първата зала, използва буквите като материал за завеси: в детството си художникът е фантазирал как освобождава поезията от двуизмерната тирания на хартията, а в зряла възраст му хрумва да я свърже с триизмерността на скулптурата. Буквата е структурен елемент и в поредицата от човешки фигури като "Човекът от Тел Авив XX" (2008), която е първата от тази серия, а "Препълване" (2023), разположена във вътрешния двор на "Ла Педрера", е последната засега. В "Седяща татуировка XI" (2008), представляваща полупрозрачна човешка фигура, изработена от полиестерна смола и осветена в различни цветове отвътре, думите на свой ред се превръщат татуировки: "На всички телата ни са татуирани, но с прозрачно мастило" е мотото, което придружава скулптурата.
"Силуети" (2012) пък черпи от романски и готически източници, както и от виртуозния Ренесансов език на Франсоа Рабле.
В споменатата вече инсталация с гонгове думите са вписани с длето и е намалена тежестта им за по-отчетлив звук, който посетителите са поканени да изпробват лично. В три творби от 2002 г. - "Сираци на войната", "Баща майка" и "Песен за детската смърт" - се появява детска фигура, от която висят изречения, а в последната има препратка към Малер, тъй като музиката е друга страст на скулптура. "Адажио II" (2015) извайва човек от музикални ноти, които са съставни части на различен вид азбука, а тя в същността си е отново система от знаци за възпроизвеждане на духовност. За Пленса хората се самоизграждат чрез книгите, които четат, но и през музиката, която ги прониква през целия им живот.
Речта прелива в музика, а музиката в тишина, която в изложбата е представена с "Думите на Руи Руи" (2021) - висящо женско лице, което поставя ръка на устните си, за да помоли за тишина. Най-емблематичната му вариация по темата е "Душата на водата" (2020), инсталирана в Ню Джърси, която виждаме в документален филм за Пленса, прожектиран в една от залите.
Особено любопитство предизвикват малките пластики, тъй като са и най-слабо познати на широката публика. Интерпретирайки темите за сънищата и желанията, работи като "Изтребление", "Натюрморт" и "З. Фройд" (и трите от 2002 г.) са повлияни от фройдистките интерпретации на сексуалността. Те са и най-фундаментално различаващите се произведения в експозицията, провокативни, експлицитни носители на дързост, която се среща все по-малко в по-късните скулптури на автора. "Поезия на тишината" е в "Ла Педрера" до 23 юли
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.