Хвърчащият човек Марк Шагал
Ретроспективната изложба "Цветът на сънищата" в Барселона проследява полета на една необикновена фантазия
Мариана Христова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
В елегантния неокласицистичен дворец "Марторей", в Готическия квартал на Барселона, една от най-посещаваните за сезона експозиции в града показва над 150 картини на Марк Шагал (1887 - 1985), обхождайки нелекия му живот през събитията на размирния ХХ век. От предимно малоформатните, но наситени с причудливи детайли платна се разкрива артист, който сякаш за да опази душата си, е избрал да се понесе в света на фантазията и сънищата - ракурс, през който интерпретира дори традиционни сюжети.
И най-изкусно изваяните образи в произведенията му са съхранили някаква небесна, отвъдматериална детска наивност, която обаче е трудно да се нарече наивизъм. Освен че не принадлежи към нито едно течение и стилът му трудно подлежи на дефиниции, за разлика от много артисти с трагичен житейски път, Марк Шагал е успял да пробие мрака, опитал се да го обгърне, и е създал неподражаем пъстър свят, изпълнен с хвърчащи хора, разноцветни животни и интерпретации по вечни сюжети. При все че в картините му се забелязват бегли влияния от кубизма, фовизма, сюрреализма и орфизма, желанието му за независимост и свободно себеизразяване го позиционира извън рамките им и го превръща в художник с неповторима артистична вселена.
Да го наричат "руски художник" означава за Марк Шагал много повече от международната слава. "В картините ми няма и сантиметър, свободен от носталгия по моя роден край", казва Шагал, а пейзажът "Руско село" (1929), заемащ централно място в изложбата, е квинтесенцията на това му признание и отправна точка към секцията, посветена на произхода му, белязал целия му артистичен път.
Роден е през 1887 г. и детството му минава в руско- еврейския град Витебск, на границата между Русия и Беларус: между училището и игрите, молитвите в синагогата и семейните обичаи, еврейските вярвания и популярни легенди, които слуша и чете на идиш. Въпреки че прекарва по-голямата част от почти стогодишния си живот далеч от родния град, любимият му Витебск заедно с руските традиции са постоянен елемент в работата му през цялата му кариера, а главите от изложбата, озаглавени "Свещен свят" и "Изход", са пълнокръвна рефлексия на този ключов лайтмотив в личната му история.
Става свидетел на изгонването на хиляди евреи от антисемитските политики в Руската империя, заради което и неговото семейство се установява във Франция. През 1931 г. тръгва на поклонение в Светите земи - Египет, Сирия и Палестина - и се вдъхновява за серия от картини по библейски мотиви, като се съсредоточава най-вече над епизода с извеждането на израилтяните от Египет, описано във втората книга от Библията "Изход". Двадесет и четирите картини по темата, включени в изложбата, придобиват още по-дълбоко значение в контекста на преследваните от нацистката инвазия евреи по време на Втората световна война, когато самият Шагал е принуден да избяга от Париж и да се установи в принудително изгнание в Съединените щати.
Самобитните интерпретации на Шагал по популярни сюжети са изложени и в секцията, посветена на илюстрациите му към "Басни" на Лафонтен, рисувани през 20-те години, но издадени едва през 1952 г. Историите с поуки отново го доближават до руската традиция, до иконописта и до руския първообраз на комикса "лубок" - цветни графики, придружени от текст и достъпни изображения, предназначени за слабо образована аудитория. Вдъхновените от Лафонтен размисли на Шагал върху човешкото поведение раждат дълбока симбиоза между идеи, текст и изображение, а в черно-белите литографии крави, прасета, жаби и лисици придобиват човешки черти, отразявайки ироничната фантазия на писател и художник едновременно.
След завръщането му от САЩ Париж посреща Шагал с отворени обятия и му посвещава голяма ретроспективна изложба в Музея за модерно изкуство през 1947 г., а той се отплаща, като рисува оригинални портрети на изхабените от преупотреба днес емблематични за града места - Лувърът в зелено под ярко слънце във "Въртележката на Лувъра" (1954) или "Нотр Дам" под погледа на две долепени, навярно влюбени глави в "Неделя" (1954). Впрочем влюбени двойки - като централни персонажи или детайл от периферния свят на платната му - се откриват в почти всичките му картини и не случайно една цяла зала е озаглавена "Любов", може би най-вълнуващата в изложбата.
През лятото на 1915 г. Марк Шагал се жени за Бела Розенфелд, която е негова спътница и муза до преждевременната ѝ смърт през 1944 г. и се появява в много от картините му. Шагал описва любовта им като мощна сила, която им помага да се справят с житейските препятствия, а интензивността на духовната им връзка ги издига над ежедневието. Иконичните за картините му летящи хора, които се носят през синевата, и липсата на гравитация са сякаш визуалният израз на възвисяването от любовта. И множество цветя изникват редом с чувството - теменужки, рози, божури, пълни с живот, мечти и надежда, които редом с влюбените се сливат в символи на рая. В автобиографията си Шагал описва срещата си с Бела като уханен полъх, внесъл всички тези елементи в изкуството му: "Просто отворих прозореца на стаята си и синият въздух, любовта и цветята влязоха заедно с нея."
Работата с цвета е най-отличителният белег на художническия талант на Шагал и на темата е посветена централната секция в изложбата, освен че е вдъхновила и заглавието. Интензивните тонове с неочаквани нюанси развиват богата символика и материализират върху платната мечтаните от Шагал реалии. Колоритната атмосфера в цирка, клоуните и акробатите напомнят съботите във Витебск, когато между музиката и жонглирането е бленувал бохемския си живот. Ярките и задълбочени изразни средства в изкуството на Марк Шагал сякаш предават посланието, че различен свят е възможен. И картините му се превръщат в посланици на надеждата.
"Цветът на сънищата" е в дворец "Марторей", в Барселона, до 31 март
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.