Театър | "Перфектни непознати"

Последната премиера на театър "София", чийто ремонт на емблематичната сграда в парка "Заимов" продължава и през този сезон, се играе в "Сълза и смях". Заглавието е "Перфектни непознати" по едноименния филм на италианския писател, драматург и режисьор Паоло Дженовезе.

Когато излиза през 2016 г., филмът бързо става любимец на публиката и генерира приходи от над 16 милиона евро само в родната си страна, където бива забелязан и от киноспециалистите, които му връчват две от престижните награди "Давид на Донатело" - за най-добър филм и сценарий. Популярността му нараства главоломно по целия свят и няколко години по-късно той влиза в рекордите на "Гинес" за филм с най-много римейкове в повече от двадесет държави на четири континента - Европа, Азия, Африка, Южна Америка.

Безспорно е, че в случая става дума за история, която безпогрешно е напипала пулса на времето, защото скоро тя прелива от екраните на киното и телевизията и се пренася върху сцената. Българската театрална версия под режисурата на талантливия Стайко Мурджев и с участието на актьорите от трупата на театър "София" начело с примата Лилия Маравиля, както и с гостуващият Пенко Господинов е част от театралната миграция на този сюжет, вече започнала по сцените в Рим, Тел Авив, Будапеща, Шанхай.

Като истински майстор разказвач в "Перфектни непознати" Паоло Дженовезе разгръща в нова и неочаквана светлина неща, които уж са добре познати. В центъра са семейните отношения, а ситуацията е една от възможно най-баналните в драмата - покана за вечеря. Събрани заедно около масата три двойки плюс техния общ приятел ерген, чиято отсъстваща приятелка често се появява в разговора, очертават конфигурацията на съвременното разширено семейство. Тук кръгът от приятели е изместил роднините от почетното място на пазители на семейното огнище и осигурява за всеки вътре така необходимата подкрепа и разбиране отвъд задушаващите норми на традицията. В този кръг интимните отношения, настоящи и бивши, се споделят свободно, а за секса се говори със същата светска лекота, с която се обсъждат дрехите и храната. Искрено и лично без граници. Оказва се обаче, че граници не само има, но и че от преструвката, че ги няма, боли повече.

Фотограф : Иван Дончев