Неща

Ли Уфан – сърце от камък

Берлин показва първата ретроспектива на големия корейски художник, скулптор и философ, представител на минимализма

Краси Генова

Ли Уфан © © Lee Ufan. Courtesy of Studio Lee Ufan / VG Bild-Kunst, Bonn 2023 / Jacopo La Forgia

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Всеки детайл в творчеството на 87-годишния корейски артист Ли Уфан е предизвикателство за егото и деликатно отмества всичко научено досега, за да остави свободно пространство за съзерцание.

Медитация е и първата му европейска ретроспективна изложба, представена до 28 април 2024 в националната галерия за съвременно изкуство в Берлин - Hamburger Bahnhof, която се откри в края на октомври в присъствието на самия артист, пристигнал от Париж, където връчи първата награда "Изкуство и околна среда". Инициативата, зад която финансово застава козметичният гигант Guerlain, е по идея на Уфан, който подкрепя млади таланти, чиято работа се фокусира върху богатата и многостранна връзка между изкуството и околната среда. Нишка, която минава през цялото му творчество.

Като малък мечтае да стане писател, но в едно интервю споделя, че лошите оценки по литература са го накарали да се откаже. "По това време в Корея, а също и в Япония, имаше традиция, особено в по-консервативните семейства, която повеляваше момчетата да получат началното си образование у дома - рисуване, калиграфия и четене на китайски класици. Това беше част от общата култура на цивилизования човек по онова време", спомня си Ли Уфан.

Негов учител го насърчава да кандидатства рисуване и за да се подготви за изпитите, започва курс в Колежа по изящни изкуства към Националния университет в Сеул, но съдбата има други планове за живота му. По настояване на баща си Ли заминава за Япония, за да занесе лекарство на болния си чичо, който държи племенникът му да остане при него, за да учи литература и философия в японски университет.

Уфан заживява в Япония през 1956 г., като днес поделя времето си между своите ателиета в Камакура и Париж. Цял живот пътува и се среща с различни хора и култури, но винаги се обръща към философията, когато търси отговор на големите въпроси. "Обичам Хераклит и го препрочитам често. В ежедневието си използвам модели на мислене, които взех от философията, така че в известен смисъл ученето е било полезно, но винаги съм знаел, че не искам да превръщам философията в изкуство. Философията е размисъл, изкуството е действие", казва Уфан.

През годините балансира двете посоки в живота си. Не е спирал да посещава изложби и с любопитство следи развитието на световната арт сцена. В търсене на тоталното отсъствие на его в креативния процес намира и своя начин на работа - рисува, като лежи над платното върху дървена дъска.

Парижкото му студио се намира в малка уличка в Монмартър, в близост до мястото, където Едгар Дега е живял в последните години от живота си, както и до апартамента, който Ван Гог е споделял с брат си Тео. Приемствеността между художниците е кауза, която го вълнува още от студентските му години, когато с месеци изучава светлината в картините на Рембранд.

Диалогът му с автопортрета на художника, нарисуван през 1634 година, е силен акцент в изложбата в Берлин. Специално за изложбата в Hamburger Bahnhof отваря пространство за диалог между работата си Relatum - The Narrow Sky Road и "Автопортрет с кадифена барета" (1634) на Рембранд, включена в експозицията благодарение на Gemäldegalerie Berlin. Овладяването на тайните на светлината от Рембранд създава връзка с характерното за Уфан дълбоко разбиране и усещане за същността на материалите, с които работи - основно камък и метал.

Според родения в Корея художник неговият творческият процес не започва с идея или образ, които трябва да изрази, а по-скоро артистът е проводник на своите материали, той е равен на тях и общувайки с платното или обектите, може да създава. "Връзката между тялото и изкуството е нещо, което винаги ме е вълнувало. Открих, че дишането е от значение при рисуването, затова вдишвам бавно, докато правя щрихите с четка", споделя Уфан.

Когато е в студиото си, за да работи, той практикува основни упражнения за разтягане и дълбоко дишане, за да се успокои психически и физически. "Мисията на артиста е да предостави различни възможности за осъзнаване на реалността", казва Уфан.

Освен художник, скулптор, философ Ли Уфан е един от създателите на движението Mono-ha ("Училище на нещата"), което се появява в Токио в средата на 60-те години на миналия век и обединява художници, които бягат от традиционното изкуство, за да изследват материалите и тяхната природа като своеобразен отговор на стихийната индустриализация в Япония.

Мащабната ретроспектива в Hamburger Bahnhof проследява важните периоди в изкуството на Уфан, определян като типичен представител на минималистичното изкуство. Според изкуствоведите ранните му картини се характеризират с оптични илюзии, създадени чрез разнообразни форми и флуоресцентна боя, а един от най-интересните завои в творчеството са работите му в отговор на студентските протести от 1968 г., когато прави пърформанс с голям камък върху порцеланова чиния.

В авторските си скулптури и инсталации съчетава камъни, клони на дървета или пръст с индустриални материали като стомана или стъкло. От 1968 година насам скулптурите на Уфан носят в своето заглавие и латинския термин relatum, основаващ се на взаимната свързаност на елементите в една система. Специално за ретроспективната изложба в Берлин той адаптира скулптурата "Relatum - Околовръстният път" (2023) за градината на музея.

Мистериозно е усещането за по-голяма част от каменните скулптури на Уфан. В неговия свят камъкът не е това, което е в представите на повечето от нас, натоварили го със смисъла на хладен, заплашителен масив. "Камъните са най-старото нещо в нашия свят. В тях е концентрирано толкова много историческо време. Целта ми е да накарам несътвореното от човека да говори. Искам да чуете гласа на материалите, да съпоставите създаденото от природата със създаденото от човека. Тази комбинация е фундаментална за моето творчество."

Мащабната ретроспектива в Германия е символична за Ли Уфан, защото се организира близо 50 години след първото му участие в обща изложба по време на арт изложението в Дюселдорф.

През 2022 г. във френския град Арл отвори врати фондацията Lee Ufan Arles, която се помещава в Hôtel Vernon, интересна сграда от XVII век, преустроена от близкия приятел на художника, архитекта Тадао Андо.