Йоко преди и след Ленън

Tate Modern в Лондон показва мащабна ретроспектива с двеста работи на японската артистка и активистка Йоко Оно

Yoko Ono, "Мирът е сила", 2017, част от инсталацията ‘Yoko Ono: The Learning Garden of Freedom’ във Fundação de Serralves – Museu de Arte Contemporânea, Porto, 2020

Ивайло Харалампиев

Yoko Ono, "Мирът е сила", 2017, част от инсталацията ‘Yoko Ono: The Learning Garden of Freedom’ във Fundação de Serralves – Museu de Arte Contemporânea, Porto, 2020 © Filipe Braga

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Изложбата Yoko Ono: Music of the Mind в галерия Tate Modern в Лондон до 1 септември 2024 г. безспорно е сред големите арт събития на сезона. Както заради всеобхватно показаното творчество на 91-годишната Йоко Оно, така и заради приближаването й към широката публика чрез голямата интерактивност на работите й. "Всеки може да бъде артист. Не е необходимо да имаш талант. Необходимо е само да имаш определена нагласа, отношение, решителност и въображение, които се пораждат естествено от необходимостта на ситуацията", казва самата Йоко Оно.

Обхващайки седем десетилетия от мултидисциплинарното творчество на Оно от 50-те години на ХХ век, изложбата проследява новаторската ѝ работа и нейното трайно въздействие върху съвременната култура в ролята ѝ на един от пионерите на ранното концептуално изкуство, пърформанса, както и изкуството с директно участие на зрителите, но също като музикант и активист за световен мир.

Замислена в сътрудничество със студиото на Йоко Оно, изложбата показва двеста "инструкции" и партитури, инсталации, филми, музика и фотография. Заглавието е заимствано от нейната серия концерти Music of the Mind от 1966-1967 г.

Tate Publishing издава и книга с нови изследвания върху творчеството на Йоко Оно (35 евро). Плейлист с нейни музикални парчета е достъпен за изтегляне от Spotify.

Изложбата започва с изследване на ключовата роля на Оно в експерименталните авангардни среди в Ню Йорк и Токио, както и нейните "инструкции" - писмени указания, които карат зрителите да си представят, да преживеят, да "направят" или да завършат творбата. Някои от инструкциите са просто един глагол, например Fly (летя) или Touch (пипам, докосвам). Други са кратки фрази като "Слушай ударите на сърцето" и "Стъпи във всички локви в града".

Непоказвани досега снимки разкриват и произхода на instruction paintings в студиото ѝ в Ню Йорк и в първата ѝ самостоятелна изложба в галерия AG през 1961 г. Сега в Лондон се показва и машинописният вариант на самопубликуваната антология на Оно Grapefruit.

"Йоко Оно ни дава не готови творби, а свободата да ги довършим сами за себе си. Понякога иска от нас неизпълними или дзен неща, като например "Слушайте как Земята се върти" или "Гледайте слънцето, докато стане квадратно", казват от Moderna Museet в Стокхолм при представянето на ретроспективата Yoko Ono Grapefruit по случай 80-годишнината на артистката през 2012 г.

През същата година известната испанска журналистка, авторка и режисьорка Палома Аснар (известна повече с псевдонима Vampirella) за около месец живее в съседство с Йоко Оно, като двете им palazzo са разделени от малък мост в квартал "Канареджо" във Венеция. "Бях очарована, че съм на две крачки от Йоко, макар че се опасявах, че всеки момент може да започне да крещи. Истината е, че тя никога не го направи, оказа се много мила и щедра жена, която подаряваше рисунки с автограф на собствениците на палацото, където живееше, на сервитьорите от ресторанта, в който ходеше да вечеря, или на едно малко русокосо момиченце, което й предлагаше помощ, за да изкачи стълбите към моста", казва Вампирела за "Капитал".

Сърцевината на изложбата са радикалните творби от петгодишния престой в Лондон (1966 - 1971 г.), където тя се вписва в средите на контракултурата и се запознава с бъдещия си съпруг и дългогодишен творчески партньор Джон Ленън. Забраненият Film No. 4 (Bottoms) 1966 - 1967, който тя създава като "петиция за мир", е показан заедно с материал от лекцията ѝ на симпозиума Destruction In Art, в която тя описва основните аспекти на своето изкуство на участието: основано на събития, ангажирано с всекидневието, лично, частично или представено като незавършено, катализатор на творческа трансформация и съществуващо в сферата на въображението.

Сред повтарящите се в творчеството ѝ теми е небето, което се появява многократно като метафора на мира, свободата и безграничността. То се появява в инструкцията Painting to See the Skies 1961 и в инсталацията Sky TV от 1966 г., излъчваща видео на живо на небето над Tate Modern.

Ангажиментът на артистката към феминизма е засвидетелстван във филми като FLY 1970-І, в който муха пълзи по тялото на гола жена, и Freedom 1970, в който тя не успява да се освободи от сутиена си. В раздела, посветен на музиката, феминистки химни като Sisters O Sisters 1972, Woman Power 1973 и Rising 1995 окуражават жените да изградят нов свят.

Йоко Оно често използва своето изкуство и глобалното си медийно влияние, за да се застъпва за мир и хуманитарни кампании. Филмът Bed Peace 1969 документира второто от прословутите акции на двойката в легло в хотел в Амстердам и Монреал, по време на които те разговарят със световните медии, за да насърчат световния мир в разгара на войната във Виетнам. Tate Modern също така включва сравнително новия проект Add Colour (Refugee Boat) от 2016 г., в който посетителите добавят боя към белите стени на галерията и бялата лодка, докато размишляват върху неотложни въпроси на разселването.

Кулминацията на изложбата е инсталацията My Mommy Is Beautiful (реализирана за първи път през 2004 г .) със стена от платна, към които посетителите да прикрепят снимки на тяхната майка и да споделят лични послания.

Макар, разбира се, това да не е основната цел на изложбата, все пак тя възнамерява да отдели, доколкото е възможно, значението на артистката Йоко Оно от далеч по-застъпеното й в съвременната култура присъствие като вдовица на Джон Ленън и приписванатаѝи до днес "вина" за разпадането на "Бийтълс". Според арт критика на The Observer Лаура Къминг "толкова изчерпателната и внимателно подбрана изложба показва, че е имало изкуство преди и след Ленън". Редакторът на Babelia (културното приложение на испанския в. El Pais) Алекс Висенте стига още по-далеч. Според него "легендата (женомразка, несправедлива и неоснователна) гласи, че Оно е причината за края на "Бийтълс". При посещението на тази изложба ми идва наум, че може би е било точно обратното и всъщност "Бийтълс" слагат край на кариерата на Йоко Оно.