Театър | "Племе"

Властват културата, ерудицията и прогресивните либерални нагласи. Тук има пълна свобода на словото и всеки може открито да критикува всеки. Разговорите могат да отскачат съвсем естествено от банални битови теми за храна и дрехи в разгорещени, абстрактни спорове за идеи и произведения на изкуството. Семейството дотам е свикнало със своя цивилизован уют, че му трябва време, за да започне да забелязва как той всъщност го задушава и че собствената му кула от слонова кост неусетно се превръща във вавилонска.

Промяната, както често се случва с всяка затворена група, идва отвън и от нещо на пръв поглед тривиално. В живота на най-малкия син Били (много силна роля на Симеон Дамянов), който е глух по рождение, но семейството е отгледало като еднакъв и равен с тях, се появява момиче. Силвия (Луизабел Николова) е възпитана, очарователна и искрено влюбена, но не само това е причина за привличането. Родена и отрасла в семейство на глухи, тя се е посветила на благотворителна дейност, а отскоро разбира и че самата тя започва необратимо да оглушава, наследявайки заболяването.

Автор : Борис Урумов Преглед на оригинала

Досега Били е разбирал другите, научен от малък да чете по техните устни, но Силвия го пробужда не само за любовта, а и за самия себе си като уникална личност, разкривайки му цял нов език и свят - жестомимичният език и общността на глухите. В семейството на Били неусетно се отваря нов боен фронт, включващ и по-големите му брат и сестра - Даниел (Ясен Атанасов) и Рут (Ели Колева), който трябва да преначертае новите граници между "един от нас" и "различен".

"Племе" се гледа на един дъх и майсторски изпипаният сюжет е пълен с преобръщания и изненади, които няма да издавам. Пиесата е богата и многопластова - от онзи тип, който при всяко следващо гледане или прочит става още по-интересен, защото е наситена с детайли, нюанси и препратки от най-различни сфери.

Ако обичате класиката, ще изпитате истинско удоволствие от фините заигравки с ариите и героите от много опери, ако пък познавате постмодерните течения във философията, ще забележите комплексния дебат върху езиците, речта и усъмняването в тях. На чисто сюжетно ниво това е една талантливо написана семейна трагикомедия със сложни и ярки характери и остроумен, находчив език. В това отношение е и единствената ми критика към иначе стабилната и въздействаща българска постановка. Има още какво да се желае от актьорите при овладяването на майсторски изпипания диалог, който е като партитура за музикално произведение и динамиката, паузите и хармоничното съгласуване на различните гласове са от фундаментално значение.

В премиерното представление, което гледах, видях семейство, което толкова много се кара и напада, че не успях да усетя защо и как се обича, какво го държи толкова дълго заедно. Това впечатление до голяма степен идва и от някои постановъчни решения на режисьора, който в желанието си да подчертае патологията на взаимоотношенията на места е променил и дописал сцените и оригиналния текст. Последната, но важна дума, която се произнася в тази раздирана от конфликти пиеса, е думата "любов". Постановката разкрива болката от нейното отсъствие.

Следващите представления на "Племе" в театър "Българска армия" са на 20 и 30 март.