🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
Разказ

Фотогалерия | Българите в Албания

Как живеят хората в областите с български имена Мала преспа, Голо бърдо и Гора, през обектива на фотографа Димитър Марков

В Албания има редица села с коренно българско население
В Албания има редица села с коренно българско население
В Албания има редица села с коренно българско население    ©  Димитър Марков
В Албания има редица села с коренно българско население    ©  Димитър Марков

Разликата между българите мюсюлмани и българите християни в Албания най-вече се вижда в демографско отношение. Трите региона с майчин български език са компактно населени в областите с български имена Мала преспа, Голо бърдо и Гора. Тенденцията за спад на населението е подобна както тази във България, но лошата инфраструктура и безработицата тласка хората към Западна Европа, България или вътрешността на Албания. В големите градове на Албания има квартали с българско население, преселило се от селата от западната част, а в някои от тях има неделни български училища.

Силните опити за асимилация и македонизация започват още от времето, когато Албания признава македонско малцинство под натиска на Югославия през 1945 година, след което през 1947 година започват да пристигат и македонски учители в местността Мала преспа.

Непокътнати от асимилацията остават българите в труднодостъпния планински регион Голо бърдо, в който разстоянията не се измерват в километри, а в часове. За наше огромно облекчение последните три километра бяха асфалтирани едва няколко дни преди някой от Майка България (както я наричат те) да пристигне в село Острем. Необичайно пълните заведения в центъра му трябваше да ни подскажат за демографската картина в региона, населен с българи мюсюлмани.

Село Връбник е заключено в югоизточната част на Албания, на няколко километра от границата с Гърция и Македония. Пътят е изграден от България и завършен преди два месеца, а цялата отсечка от 7 километра е завършена за под 5 години. Бившият местен учител подминава мотора си църквата, която е построена от местните жители през XIX век на мястото на друга църква, разрушена от османците
Село Връбник е заключено в югоизточната част на Албания, на няколко километра от границата с Гърция и Македония. Пътят е изграден от България и завършен преди два месеца, а цялата отсечка от 7 километра е завършена за под 5 години. Бившият местен учител подминава мотора си църквата, която е построена от местните жители през XIX век на мястото на друга църква, разрушена от османците Фотограф : Димитър Марков
В селото са останали около 50 души, изцяло пенсионери, които се занимават със земеделие и животновъдство. С носталгия разказват за разцвета на селото, когато е наброявало 500 души и игла не можела да падне на улиците от хилядите животни
В селото са останали около 50 души, изцяло пенсионери, които се занимават със земеделие и животновъдство. С носталгия разказват за разцвета на селото, когато е наброявало 500 души и игла не можела да падне на улиците от хилядите животни Фотограф : Димитър Марков
По Времето на Енвер ходжа Албания става първата атеистична държава, което води до унищожаването на стотици храмове, но някои се преустройват за държавни цели, както този в село Връбник е преустроен в сушилня. След падането на комунизма там се възражда религиозната гордост на местните българи и службите в църквата са възстановени. Издигнат е и огромен кръст до гробищата на селото, а в момента събират средства за ремонт на покрива на църквата
По Времето на Енвер ходжа Албания става първата атеистична държава, което води до унищожаването на стотици храмове, но някои се преустройват за държавни цели, както този в село Връбник е преустроен в сушилня. След падането на комунизма там се възражда религиозната гордост на местните българи и службите в църквата са възстановени. Издигнат е и огромен кръст до гробищата на селото, а в момента събират средства за ремонт на покрива на църквата Фотограф : Димитър Марков
Селото влиза в границите на Албания през 1925 година, като е откъснато културно от другите села в Егейска Македония. Останало само сред останалите албански села и заради липсващата инфраструктура, местните твърдят, че говорят най-чистия български. Заобикалящите го голи хълмове подсказват за безводието в региона, единственият водоизточник на селото са два извора в най-ниската му част, като хората сами с помпи я изпомпват до домовете си
Селото влиза в границите на Албания през 1925 година, като е откъснато културно от другите села в Егейска Македония. Останало само сред останалите албански села и заради липсващата инфраструктура, местните твърдят, че говорят най-чистия български. Заобикалящите го голи хълмове подсказват за безводието в региона, единственият водоизточник на селото са два извора в най-ниската му част, като хората сами с помпи я изпомпват до домовете си Фотограф : Димитър Марков
Пътувайки до областта Мала преспа, регион с около 10 български села около Преспанското езеро, отбивам до две възрастни жени, които махат на автостоп, за да ги попитам за посоката. Отговориха ми на чист български и се оказа, че търсят превоз до село Пустец, най-голямото село в региона - с училище, болница и пожарна служба
Пътувайки до областта Мала преспа, регион с около 10 български села около Преспанското езеро, отбивам до две възрастни жени, които махат на автостоп, за да ги попитам за посоката. Отговориха ми на чист български и се оказа, че търсят превоз до село Пустец, най-голямото село в региона - с училище, болница и пожарна служба Фотограф : Димитър Марков
На няколко километра навътре в сърцето на езерото се извисява каменист и залесен остров, дълъг около километър, с отвесни скалисти брегове, високи повече от 20 метра. На това величествено място се е издигал дворецът на цар Самуил. Легендата разказва, че голямо земетресение през Средновековието разрушава крепостни стени и къщи и регионът замира, от там идва и името на селото - Пустец. Днес на остров Малиград някогашната резиденция на цар Самуил, е културен паметник на Албания. Стигането до него беше предизвикателство, понеже полицията не разрешаваше на местните да превозват туристи до острова заради инцидент от лятото. Изчакахме привечер, когато полицаите си тръгнаха, бай Илия както е известен бившият учител в селото, да изкара лодката си и да посетим острова. Приближавайки острова, ято птици, стреснати от мотора на лодката, излетяха от пещерата, където се и намира и най-старата църква в региона, построена през 1306 година
На няколко километра навътре в сърцето на езерото се извисява каменист и залесен остров, дълъг около километър, с отвесни скалисти брегове, високи повече от 20 метра. На това величествено място се е издигал дворецът на цар Самуил. Легендата разказва, че голямо земетресение през Средновековието разрушава крепостни стени и къщи и регионът замира, от там идва и името на селото - Пустец. Днес на остров Малиград някогашната резиденция на цар Самуил, е културен паметник на Албания. Стигането до него беше предизвикателство, понеже полицията не разрешаваше на местните да превозват туристи до острова заради инцидент от лятото. Изчакахме привечер, когато полицаите си тръгнаха, бай Илия както е известен бившият учител в селото, да изкара лодката си и да посетим острова. Приближавайки острова, ято птици, стреснати от мотора на лодката, излетяха от пещерата, където се и намира и най-старата църква в региона, построена през 1306 година Фотограф : Димитър Марков
Основният поминък на населението е земеделие и риболов, с който се прехранват от векове. Езерото е на няколко милиона години, едно от най-старите в Европа, а дълбочината му е внушителните 800 метра. Станали преди изгрев, мъж и жена приготвят лодката си за влизане и събиране на мрежите, които са пуснали вчера. Бързаха да ми се похвалят с получените си български паспорти, а техните деца в момента живеят в Германия. Поканиха ме с тях отблизо да ми покажат тайните на риболова и да ми покажат острова
Основният поминък на населението е земеделие и риболов, с който се прехранват от векове. Езерото е на няколко милиона години, едно от най-старите в Европа, а дълбочината му е внушителните 800 метра. Станали преди изгрев, мъж и жена приготвят лодката си за влизане и събиране на мрежите, които са пуснали вчера. Бързаха да ми се похвалят с получените си български паспорти, а техните деца в момента живеят в Германия. Поканиха ме с тях отблизо да ми покажат тайните на риболова и да ми покажат острова Фотограф : Димитър Марков
Македония води усилена политика по македонизация, местните разказват за средствата, отпуснати от Македония за построяването на новата църква в центъра на селото и облъчването им с македонски радиа и телевизия. В училището в село Пустец учат около 150 деца, изучаващи македонски език, а неделното българско училище се намира в областния град Корча. Плановете на организациите на младите българи са създаването на български културен клуб през 2023 година. Повечето от тях са бивши или настоящи студенти в Благоевград, София или Пловдив. Много от тях разказват, че близо половината млади хора, отишли да учат в България, не се връщат по родните си села, а най-често избират Западна Европа
Македония води усилена политика по македонизация, местните разказват за средствата, отпуснати от Македония за построяването на новата църква в центъра на селото и облъчването им с македонски радиа и телевизия. В училището в село Пустец учат около 150 деца, изучаващи македонски език, а неделното българско училище се намира в областния град Корча. Плановете на организациите на младите българи са създаването на български културен клуб през 2023 година. Повечето от тях са бивши или настоящи студенти в Благоевград, София или Пловдив. Много от тях разказват, че близо половината млади хора, отишли да учат в България, не се връщат по родните си села, а най-често избират Западна Европа Фотограф : Димитър Марков
Следващото място, което посетихме, бе областта Голо бърдо, която е поделена от Македония и Албания, труднодостъпните около 16 компактни села в Албания са спомогнали за тяхното запазване на език и родовата памет. След около два часа изкачване по път, построен по време на италианска окупация през 30-те години на XX в., стигнахме до едно от най-големите села в региона - Острем. Там срещнахме и Емануел, сина на един от учителите, който ни е разведе из селото и ни запозна с бита им. Самия той след завършването си заминава всяка година да работи за 6 месеца в Италия, след което се прибира в родното село. Възможностите за работа в региона са почти никакви и масово хора от всякакви възрасти изпразват селото, за да идат да работят в чужбина
Следващото място, което посетихме, бе областта Голо бърдо, която е поделена от Македония и Албания, труднодостъпните около 16 компактни села в Албания са спомогнали за тяхното запазване на език и родовата памет. След около два часа изкачване по път, построен по време на италианска окупация през 30-те години на XX в., стигнахме до едно от най-големите села в региона - Острем. Там срещнахме и Емануел, сина на един от учителите, който ни е разведе из селото и ни запозна с бита им. Самия той след завършването си заминава всяка година да работи за 6 месеца в Италия, след което се прибира в родното село. Възможностите за работа в региона са почти никакви и масово хора от всякакви възрасти изпразват селото, за да идат да работят в чужбина Фотограф : Димитър Марков
В кафенето на центъра се запознаваме с директора на училището, кръстено на Елез Кочи (местен деец против гръцката и турската пропаганда). Разказа ни, че той заедно с още учители тази година бил на обучителен курс в Благоевград, организиран от МОН, за придобиването на сертификат за преподаване на български език, но албанската страна все още попречва децата да учат майчиния си език, както и на училището да притежава книги или учебници на български. Помощта, която виждат нашите сънародници от България, е даряването и оборудването на една класна стая с компютри
В кафенето на центъра се запознаваме с директора на училището, кръстено на Елез Кочи (местен деец против гръцката и турската пропаганда). Разказа ни, че той заедно с още учители тази година бил на обучителен курс в Благоевград, организиран от МОН, за придобиването на сертификат за преподаване на български език, но албанската страна все още попречва децата да учат майчиния си език, както и на училището да притежава книги или учебници на български. Помощта, която виждат нашите сънародници от България, е даряването и оборудването на една класна стая с компютри Фотограф : Димитър Марков
Приближаваме училищния двор, започват да се чуват виканиците и игрите от десетките деца, които играят в двора, нещо, за което биха завидели повечето села в България. Оказа се, че над 300 от учениците са от Острем и околните села, които прекрачват прага му и се сблъскват с албанския език за пръв път. Най-старите жители дори не знаят албански, а говорят единствено на майчиния си най-западен български диалект
Приближаваме училищния двор, започват да се чуват виканиците и игрите от десетките деца, които играят в двора, нещо, за което биха завидели повечето села в България. Оказа се, че над 300 от учениците са от Острем и околните села, които прекрачват прага му и се сблъскват с албанския език за пръв път. Най-старите жители дори не знаят албански, а говорят единствено на майчиния си най-западен български диалект Фотограф : Димитър Марков
Класните стаи и коридорите на училището са пълни културно-исторически табла, показващи традиционни местни носии, битови инструменти и исторически снимки от селото и България. Училището е добре поддържано, което не е лесна задача в този труднодостъпен регион. Всички стоки пристигат с огромни разходи за транспорт, а строително-ремонтите дейности са изключително трудни
Класните стаи и коридорите на училището са пълни културно-исторически табла, показващи традиционни местни носии, битови инструменти и исторически снимки от селото и България. Училището е добре поддържано, което не е лесна задача в този труднодостъпен регион. Всички стоки пристигат с огромни разходи за транспорт, а строително-ремонтите дейности са изключително трудни Фотограф : Димитър Марков

Въпреки че основната религия в този край е мюсюлманството, българите мюсюлмани празнуват Гергьовден, Димитровден и Първа пролет. По време на съборите и сватбите слушат и пеят български фолклорни песни, играят хора и провеждат пехливански борби. Беазе Муча ни поканва в дома си, за ни покаже наследствения стан, на който тъкат народните носии от поколение на поколение. Самата тя, научена от малка да борави с него, вече е предала знанията си на младите момичета в селото
Въпреки че основната религия в този край е мюсюлманството, българите мюсюлмани празнуват Гергьовден, Димитровден и Първа пролет. По време на съборите и сватбите слушат и пеят български фолклорни песни, играят хора и провеждат пехливански борби. Беазе Муча ни поканва в дома си, за ни покаже наследствения стан, на който тъкат народните носии от поколение на поколение. Самата тя, научена от малка да борави с него, вече е предала знанията си на младите момичета в селото Фотограф : Димитър Марков
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал