Млякото - в дъното на шоковото поскъпване на млечните продукти

Ивайло Димитров - съсобственик и мениджър "Продажби" в "Милки лукс" - Бяла черква, също подчертава, че скокът на суровината е драстичен - резултат от поскъпването на фуражите и на торовете. "Цените на суровото мляко станаха двойни през последната година. Купуваме и вносно мляко - от Румъния, от Унгария, главно заради качеството, а то, както знаем, зависи от храната, грижите, съвестта на фермера, хигиената във фермата", обобщава Димитров.

Димитър Маджаров, собственик на едноименната пловдивска фирма, коментира, че суровините са се вдигнали с около 50-55% за една година. "Не работим с вносно мляко, в нашите продукти влагаме само българско. Енергията поскъпна комплексно с 50-60%, работната заплата също расте", коментира той.

Наско Тачев, директор "Бизнес развитие" в "Ненко Трифонов фуудс", допълва ситуацията в сектора с още примери. "Ние имаме собствена ферма за крави и биволици, но изкупуваме козе и овче мляко от други ферми. За една година цената на фуража, с който храним животните, се повиши с около 35%, цената на суровото краве, овче и козе мляко скочи с около 50%. За този период токът се повиши над 80%, и то след компенсацията от държавата, дизеловото гориво поскъпна с около 40%, компресираният природен газ също поскъпна двойно. За периода вдигнахме заплатите във фирмата с 12%. За същия период се повишиха цените на пластмасовите кофички за мляко, вакуум фолиа и на алуминиево фолио, като на годишна база този скок вече е над 50%. Кашоните и дисплеите от велпапе поскъпнаха с над 40%, а тенекиите за зреене на сирене - с 85%".

Мениджър от сектора има друго обяснение с една нестандартна причина - доставката на мляко и млечни продукти в учебните заведения по линия на схемата "Училищно мляко", която е с еврофинансиране, както и от българския бюджет. Одобрените по тази програма фирми са готови да плащат по-висока цена за суровото мляко, което допълнително вдига изкупните цени, особено на биомлякото. Интересът към схемата е голям, защото пазарът е сигурен, а плащанията, дори да се забавят, също са гарантирани. За учебната 2021-2022 г. например Държавен фонд "Земеделие" е изплатил близо 29 млн. лв. за доставки на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в училищата и детските градини. Нетният марж на доставчиците на мляко и млечни продукти е около 10%, а неизпълнението на договорите води до плащане на големи неустойки.

Маржове и печалби

Поскъпването на млечните продукти е осезаемо, но производители твърдят, че работят на загуба или на нула и че пазят обеми през промоции във веригите.

"Маржът е не повече от 2-3% за определени артикули. От едни печелиш, от други губиш. Ако нещо си произвел миналата седмица, а цените растат постоянно, трудно е да кажеш дали си на загуба, или на печалба. В определен период от време се работи на загуба, въпреки че крайната цена на продуктите скочи много. Всеки гледа да намали шока от поскъпването и работи на минимална или дори нулева печалба. Не се работи, за да се развие компанията, а за да се запази търсенето", казва Николай Николов от "Дестан". Компанията е увеличила три пъти цените на продуктите си от миналата пролет досега - общо с над 20%.

"Няма маржове, работим на загуба. Не работим с вериги, само с търговци на едро. Цените ни станаха неконкурентоспособни за износ в трети страни, а изнасяхме за САЩ, Дубай, Сърбия, Косово, Албания", отбелязва Ивайло Димитров от "Милки лукс".

"Всичко това доведе до нарастване на себестойността на продукцията с около 60% и до повишение на цените на крайните ни продукти за едногодишен период между 35 и 50% за различните продуктови групи", обобщава за "Капитал" Наско Тачев от "Ненко Трифонов фуудс" (мандра "Ведраре").

"Цялата верига е на загуба - фермери, преработватели, търговци, защото темпът на увеличение на инфлация, суровини, материали е по-бърз от вдигането на цените. Пазарът има леко увеличение като стойност в левове, като обем има лек спад. Рентабилността ни е нулева или под нулата. Изключително трудно е, но постепенно вдигаме цените на крайния продукт. Наясно сме, че произведеното трябва да бъде продадено на хората. Всеки се старае да се държи и се надява, че и това ще мине. Инвестираме печалбата от предишни години в поддържане на пазара и на работната ръка. Годината е много трудна. Но по-добре да ни е трудно, отколкото да ни се компрометира името. Въпреки ръста в цените на суровини и консумативи не сме променили нищо в технологията на производство. Продължаваме да работим с българска суровина, по същите традиционни рецепти", коментира за "Капитал" Димитър Маджаров.

Напред - глобално трудно

Доц. Божидар Иванов от Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика цитира за "Капитал" доклад на Изследователския институт по храни и аграрна политика (FAPRI-MU), разглеждащ развитието на пазарите на селскостопански стоки в света. Според документа "спадът в броя на млечните стада в ЕС, съчетан с нарастващите разходи за фуражи и торове, вероятно ще доведе до трайно намаление на производството на краве мляко в евросъюза".

По-високите екологични изисквания към производството ще са друг ограничаващ фактор наред с последствията от ковид-19 и войната в Украйна. "Колебанията във вноса на Китай са друг фактор, водещ до несигурност на глобалните пазари. Политическите промени по света, свързани с нарастване на протекционизма и субсидиите за стопаните в някои страни, ще възпрепятстват процеса на глобализация на пазарите. Изкупната цената на млякото в ЕС ще продължи да нараства, което ще затрудни вероятно превръщането на ЕС във водещ износител в света", обобщава доц. Иванов.