Книга | "Александрийски квартет" на Лорънс Дърел
Тетралогията е в българските книжарници в превод на Иглика Василева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Превод: Иглика Василева
Цена: 32 лв
Със сигурност всички сме чели или чували за Джералд Даръл и неговата книга "Моето семейство и други животни", но в България неговият брат Лорънс Дърел (за изписването на името преводачката предпочита Дърел, защото погрешното "Даръл" е навлязло в българската литература през руския език преди години) е малко известен, особено извън образа на момчето от Корфу. Той е също толкова увлекателен разказвач и вече приет за един от класиците на английската и ирландската литература. В тетралогията си "Александрийски квартет" прави завиден психологически анализ на страстта, изневярата и ревността, на отношения между хората, включително и нестандартен поглед за епохата си (30-40-те години на XX век) към отворените връзки. Книгата започва с откъс от "Писма" на Фройд: "Мъча се да привикна с идеята да гледам на всеки полов акт като на процес, в който участват четирима."
Неговото описание на Александрия и Египет от преди Втората световна война е изпълнено с обич към този град на противоречията, в който по това време живеят мирно много различни етноси и религии: "Пет раси, пет езика и една дузина религии: корабите на пет флота се оглеждат в мазните води на пристанището. Половете обаче са повече от пет, но изглежда, само демотическият гръцки прави разлика между тях."
Лорънс Дърел е познат с богатия си английски език и оригинален стил, въпреки че е роден в Индия в семейството на ирландка и британец и чак на 12 години заминава за Великобритания. Текстовете му се преподават като образец по творческо писане на поколения след него. А той самият се е учил от приятеля си и ментор Хенри Милър, въпреки че няколко пъти се проваля на изпитите за "Кеймбридж", тогава започва да се издържа като джаз пианист, автомобилен състезател, а по-късно е дипломат в Египет.
Всяка част от тетралогията е кръстена на различен главен герой, който описва събитията от собствената си гледна точка. "Жюстин", "Балтазар", "Маунтолив" и "Клия" - те са и символ на етническото многообразие. Жюстин е еврейка, омъжена за арабина копт Несим, има гърци, а дори и "емигранти от гръцките градове край Черно море" - това са както от Турция, така и от България и Грузия. Тази идилия обаче се разпада с променящата се политическа обстановка, Втората световна война.
Дърел описва как след създаването на Израел Жюстин заминава, преди да бъдат прокудени от родните си домове 80 000 евреи от Египет. Историята на Жюстин продължава в Хайфа. Египетските християни изпадат в немилост, а дервишите се скриват. Александрия от онова време вече не съществува, запазена само в литературата.
Живописните му пейзажи от думи, миризми и звуци се конкурират с описанията на Александрия на писателя Андре Асиман ("Назови ме с твоето име") и на стиховете на гръцкия поет, живеещ в Египет, Константинос Кавафис, който е известен като "абсолютния александриец". Няма как да не премине и неговият образ през романа, където се описват бохемите и интелектуалният елит по това време. Въпреки че тетралогията е образец на художествената литература, тя се базира и на много автобиографични моменти. През Втората световна война Лорънс Дърел работи като пресаташе в британските дипломатически мисии в Кайро и Александрия от 1941 до 1944 г. Книгите излизат през 50-те и 60-те и през 1962 е номиниран за Нобелова награда за литература, но тогава печели Иво Андрич.
На български се радваме на ново издание в същия превод на Иглика Василева (предишното е от 2000 г. и е изчерпано отдавна). Красивото издание с твърди корици е на издателство "Лист" и в два тома - първият включва "Жюстин" и "Балтазар", а вторият - "Маунтолив" и "Клия". "Първите три романа са свързани по метода на вмъкването и добавянето, като се явяват "сродници" един на друг, а не "продължения". Само последният бе замислен като истинско продължение, в което събитията се проследяват във времето", пише Лорънс Дърел. Третата част "Маунтолив" дава ключ, един малко по-обективен поглед, който ни разкрива и връзката между двете главни героини Жюстин и Клия, както и развръзката на някои загадки.
Корицата е с илюстрации на младата художничка Калина Мухова.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.