Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
*Squat (англ.) или скуот няма точен еквивалент на български. Означава изоставена сграда или строеж, в които хора се нанасят нелегално, превръщайки ги в място за спане, социални и арт центрове
През 2013 г. Доброслав Бакалов завършва българска филология и заминава за Дания, за да си търси работа, а и за да разгледа скандинавските страни. "Не успявах да си намеря веднага работа в Копенхаген, вече нямах пари, нито къде да пренощувам и тогава Седерик – французинът, с когото се запознах в независимата територия "Кристания", ме заведе в датски скуот – хангар, предназначен за корабна работилница, където спяха около 50 - 60 души на нарове." Доброслав остава да живее там три месеца. Скуот означава именно това – изоставена сграда или строеж, в които хора се нанасят нелегално, превръщайки ги в място за спане или социални и арт центрове.
Помещението, където живее Доброслав, се казва Floating City, защото основната идея на хората в него е да си построят жилище-лодка, което да плава по каналите. Докато Floating City впоследствие получава временно разрешение за ползване от общината, голяма част от скуотовете по света са незаконни или на ръба на закона. Съществуват във всякакви вариации – могат да бъдат просто място, използвано от бездомни хора за живеене и нищо друго, могат и да бъдат анархистични центрове, еко- или арт общности, пънкарски комуни, места, на които хората от различни субкултури споделят не само помещение за спане, но и общи идеи.
Броят на скуотовете нараства след последната икономическа криза, която остави много хора на улицата заради непосилни ипотеки или загубени работни места. През март месец миналата година стотици унгарци протестираха в Будапеща срещу невъзможно скъпите наеми и задружно окупираха изоставени сгради в центъра на града на улица Benczúr, които не са използвани от 20 години. После внесоха предложение до кмета Ищван Тарлос за политика с по-висока степен на социална ангажираност и по-практично използване на празните пространства в града, особено на фона на нарастващия брой бездомни. Въпреки това унгарското правителство няма гъвкава политика по отношение на скуотовете и дори преустановява дългогодишната практика, която помагаше на бездомни да започнат работа, като дадат адресна регистрация на някой площад, без реално да имат апартамент там.
За разлика от Унгария Дания е по-либерална. Организаторите на Floating city успяват да напишат няколко проекта за обществени и екологични практики, с които спечелват малки суми пари, благодарение на което плащат тока и интернета. А всички пребиваващи в скуота спят безплатно. Идеите им са да създадат не просто плаващи жилища, а общество, което да живее по устойчив начин с минимален негативен ефект върху природата. За строежа на плаващите жилища рециклират предимно отпадъци и приспособяват материали от строежи.
"Имаше два статута - на временно пребиваващи и на постоянни обитатели. За да бъде одобрен да остане някой, гласуваха всички; каквото и решение да трябваше да се вземе по отношение на нашата общност, то трябваше да е демократично – чрез подлагане на гласуване и с мнозинство", казва Доброслав. Във Floating city има работилница за колела и за строене на катамарани. Организират се групи за готвене, групи за почистване и на ротационен принцип почти всички взимат участие.
"Недалече имаше доста модерни жилищни блокчета, канехме съседите на джем сешъни и йога, за да се опознаем и да не си мислят, че сме опасни или много по-различни от тях. Разбира се, понякога отсядаха и бездомни пияници или наркозависими, но те бяха само малка част от хората." Доброслав намира работа като водач на рикша за туристи и напуска скуота. Няколко месеца по-късно общината принуждава всички да се преместят, защото иска да строи детска градина на същото място.
Някои скуотове нямат нито социални програми, нито културни проекти, екологична или политическа насоченост, а просто се използват от бездомни хора за приют. Във Франция съществува така нареченото trêve hivernale, което би могло да се преведе като "зимна пречка или спънка" и е в сила от ноември до март – през този зимен период самонастанилите се скуотъри е много трудно или почти невъзможно да бъдат изхвърлени на улицата, ако няма къде другаде да живеят. Законът е от 1998 г., наречен още закон "Обри", на името на французойката Мартин Обри, която по това време е социален министър. Във Франция за разлика от други страни, като Испания например, да се окупира изоставена сграда не е престъпление, а нарушение към собствеността на собственика, който може да започне процедура и ако съдът реши, самонастанилите се да бъдат изгонени даже по време на периода trêve hivernale.
Емзе Золтан Матяк е унгарец – един от смесената група скуотъри, нанесли се в неизползвана къща в Лион. "Познавахме процедурата и закона във Франция и веднага след като се нанесохме, френски говорещите сред нас подадоха заявление, че искаме да останем в сградата. През това време полицията се опита да ни изхвърли, но когато дойде решението на съдията, което постановяваше, че можем да останем до март, не ни закачаха повече", обяснява Емзе. Според него в момента, в който разбере, че настанилите са чужденци (и особено ако не знаят френски), полицията се опитва да ги изгони с презумпцията, че не знаят правата си. А след разрешение от страна на съдия дори и собственикът на сградата не може да влезе в нея, докато не изтече срокът на trêve hivernale. "Междувременно си намерих работа и с приятелката ми се изнесохме под наем преди март, но другите останаха."
Самият Емзе в тийнейджърските си пънкарски години е превърнал сградата на българското посолство в Унгария в скуот за няколко дни, докато не го арестуват. След нощи на бурни партита с алкохол и марихуана той и приятелите му се озовават с обвинения за минаване на границата без паспорт, защото територията на българското посолство се смята и за българска територия. Сега, на 36 години, Емзе отдавна е загърбил дивите години и работи в спедиторска фирма в Лион. "Ситуацията с жилищата в Унгария е тежка и страшно много хора са на улиците. През годините в търсене на работа в Европа съм живял къде ли не: в скуотове в Италия, които са повече с леви убеждение, анархистични или пънкарски; там ги наричат социални центрове (centro sociale); в арт скуота в Любляна, в Загреб, във Франция."
Според него италианските социални центрове са организирани и чисти скуотове с традиция, но има и такива, в Южна Италия, където в изоставена фабрика в Сицилия е живял известно време с алкохолно- и наркозависими от Чехия и Полша. "Едни от най-щастливите дни в живота ми бяха, след като известно време живях със статут на временно пребиваващ в един скуот в Загреб, членовете му ми предложиха да стана пълноправна част от тях и да имам собствена стая. Беше в изоставена фабрика, в която хората, освен че живееха, развиваха социална дейност, имаше арт кръжоци и изложби. И всички си имаха доверие, вратите бяха отворени." Но според Емзе всеки скуот си има своя вътрешен правилник – някои залагат повече на сигурността и заключените врати, не искат да има случайно преминаващи хора или ако има, те имат ограничение да спят не повече от три нощувки.
В Милано се намират доста центровете с дългогодишна традиция. Един от тях е "Вила веган" – скуотът, в който няколко нощи пребивават и дигиталните номади Мелъни и Армандо, за които ви разказахме преди година. Те заедно с вана си Морк нямат проблеми да се настанят временно, пускат ги спокойно. "Все пак човек трябва да знае къде отива и да е готов да се сблъска с един паралелен сюрреалистичен свят с всякакви хора - от бездомници, останали по стечение на обстоятелствата на улицата, до хипита, които искат да живеят извън системата. Но има и пияници и наркомани", предупреждава Мелъни. "Вила веган" е създаден от хора с анархистични убеждения и съществува вече 16 години. На няколко пъти италианската полиция прави опити да го затвори, но засега неуспешни.
В Испания също има редици опити да се затварят скуотовете. Там самото самонанасяне в чужда сграда е престъпление, дори собственикът да не е повдигнал обвинение. На фона на вълна от арести новият кмет на Барселона, която е и първата жена кмет на града – Ада Колау, обещава да предостави на бездомните общински неизползвани сгради и да потърси вариант апартаменти, иззети от банките, да бъдат превърнати в общински жилища. Миналата седмица, на 5 септември, се проведе среща на кметовете в Испания с цел да се сподели постигнатото през трите месеца на работа след изборите. В Мадрид е спрян процесът по изгонване на улицата на 1000 семейства, който беше започнал по време на управлението на предишния кмет. Обсъждана е темата и неизползвани сгради да бъдат предоставени за временно обитаване от бежанци.
България и нейните изоставени сградиСпоред Мария Иванчева – социолог и антрополог, изследовател в Университетския колеж в Дъблин (UCD), "в България скуот – като организирано пространство с политическа насоченост и с ясно изразена субкултура на обитаване – реално няма. Има по-интересни ситуации: например места, които са обитавани от бедни хора, обявени за "окупации", след като хората са плащали наем или са живели на по-малка площ и после са я разширили, като са навлезли неправомерно в двора. Има скуотове в селски къщи и в малки градчета като Звездец, където хората са се изселили и са се нанесли нови обитатели, но никой не си търси правата."
През 2012 г. тя и антропологът Стефан Кръстев правят сравнения между окупираните български сгради и тези в Каракас. Според него "скуотването на празни сгради в най-популярната му форма – като част от контракултурните течения от 60-те насам и осъзната практика на "отвоюване" на градско пространство с политическа мотивация – няма аналогия в България. У нас няма сходно на западните контракултурни движения, които да защитават и легитимират подобна практика, която да се е институционализирала в законодателство или процедура. Доколкото мога да преценя, общественото мнение е доста чувствително и доста против всякакви прояви на "незаконността" в жилищната тема."
Въпреки това именно в България се създава казус, който се използва като прецедент за Европа. Решението на Европейския съд е въз основа на случай от "Баталова воденица" в централния софийски район "Възраждане", когато общината се опита да изсели семействата оттам. Маргарита Илиева е адвокатът на хората от ромския квартал "Баталова воденица", чийто случай послужи за решение на съда, използвано като прецедент за случаи на незаконно настаняване в цяла Европа.
В българските закони няма изрично споменато нарушение при скуотване, но ако приемем, че обитаващите изоставени къщи са владелци на тези имоти, а не държатели (тоест, че не са под наем и че държат имота като свой – стопанисват го и обитават), то тяхното владение не би било незаконно.
Юрисконсулт Милена Панева предлага възможно тълкувание: "Законно е, доколкото собственикът на имота, който има титул за собственост, не претендира по съдебен ред това свое право. Владелците (чл. 68 от Закон за собствеността) имат правната възможност да защитят това свое фактическо владение (чл. 75 от Закон за собствеността), ако са владели имота повече от шест месеца. Тук те защитават фактическото си владение, а не правото си на владение. Също така обитаващите имота владелци могат даже да станат собственици на имота по давност, ако докажат, че са владели имота в рамките на десет години." Това е процедура, която се извършва пред нотариус – чрез издаване на констативен нотариален акт, прави се чрез свидетели, които да потвърдят, че хората наистина са обитавали конкретният имот десет години и са се грижели за него, поддържайки го и стопанисвайки го.
В България именно бежанци, които не успяват да получат статут за бежанци и да бъдат настанени в общежития, използват изоставени строежи като временен начин за намиране на подслон. Има редица "окупирани" изоставени сгради, но не скуотове с по-сериозна организация и специални политически или социални убеждения, нито такива, в които организират лекции, дебати, кръжоци.
Изоставените сгради или строежи са и единствен изход за бежанци, които не могат да получат статут и да бъдат настанени в общежитията. Един недовършен строеж на хотел в "Овча купел" се използва преди време от няколко младежи от Афганистан и Ирак. В съседство в полуразрушената сграда на ресторант намирам 52-годишния Траян Иванов, останал на улицата след имотна измама с къщата му в "Красна поляна". "Изгоря ми личната карта в пожар тук и сега не мога да отида и в нито един център за бездомни, там пускат само с документ." Траян е обитавал изоставен блок в "Люлин" заедно с други бездомници, но полицията ги изхвърля оттам. "След това живях и с единия иракчанин в съседния строеж, много добре се отнасяше с мен, споделяхме си храна." Сега Траян е доволен, че никой не го гони от сградата на изоставения ресторант, защото той няма къде другаде да отиде.
4 коментара
Пропуснали сте в статията да коментирате нещо много важно и значимо, а именно, един цял окупиран квартал- Кварталът "Екзархия" в Атина!
Когато няма адекватни данъци и правила за поддръжане върху имотите има много изоставени сгради. Има и мизерия. Колкото данъците са по-ниски и правилата са по-малко, толкова повече изоставени сгради има, толкова по-голяма е мизерията. При нас данъкът е 5-10 пъти по-нисък/като процент от пазарната цена на имота/.. от западните държави. И имаме да речем 5-10 пъти по-голяма мизерия и сигурно 5-10 пъти повече изоставени сгради, всъщност много повече.
И тук няма никакво значение стандарта на живот. Всъщност има, но връзката е обратна - за да имаш добър стандарт на живот, не трябва да има много изоставени сгради.
Tova mi naviava spomeni .... prez rannite 90, burni teenagerski godini, oshte predi dori da naucha shto e to squat biah hvrurlila oko na edna izostavena kushta v Staria Plovdiv i taka mi se iskashe da "ia vzemem" s priateli .... e, ne se poluchi, no puk uspiah 2001 da zhiveia v edin bivsh squat na Kastanienallee v Berlin. Veche ne beshe squat, no puk beshe dalech dalech ot saniraneto .... spomeni :-)
това е много важна тема, защото има толкова много зсотавени сгради в бг, които биха могли да се оползотворят :/
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.