Силата на незабележимата архитектура

Площадчето е нещо като кръстовище, през което минава основният път от магистралата към останалите няколко къщи на селото. И пак оттам тръгва един прашен черен път, плавно нагоре и покрай редица стари електрически стълбове с увиснали жици. Точно там, между стълбовете, погледът полека започва да различава три стъпаловидни обема от камък и бетон, които стоят стабилно вкопани в склона. Именно това е къщата за гости, която спечели наградата на КАБ за 2019.

Сградата е проектирана на три нива, които пълзят по терена и са последователно свързани от напречен коридор-тунел със стълби и внимателно дирижирано горно осветление. Влиза се от най-високото ниво, директно в голяма, обилно осветена хотелска дневна с рецепция и две изцяло остъклени страни, през които погледът стига до долината и лозята напред. Коридорът-стълба е свързващата ос, която води към дегустационната и общо деветте стаи, разпределени между долните две нива. Този композиционен подход не е нов, нито кой знае колко оригинален, но е много подходящ за овладяване на наклонен терен, а решението стаите да останат на най-долните нива, далеч от входа, им дава онази необезпокоявана самостоятелност, която е част от духа на цялата сграда.

"Искахме сградата да бъде максимално вписана в терена, минималистична и ненатрапчива, без лъскав лукс", разказва Тодор Обрешков, един от проектантите на къщата, който е архитект и на винарната "Кастра Рубра". "Искахме човек просто да се чувства добре тук. Да няма нищо крещящо, да е спокойно и въпреки аскетичните материали човек да се чувства уютно вътре", допълва го Теодора Алексиева от ZOOM Studio, която, заедно с Пламен Тодоров е другата част от проектантския екип.

Вътре материалите действително са аскетични, поне на пръв поглед. Видимият бетон е навсякъде, по стени, тавани и подове, в коридорите, стаите и баните, груб и с изявен фладер, но идеално пасващ си с драматичните засечки на падащите надолу обеми, с каменната зидария на външните стени и с неочакваните панорами, които разкриват големите прозорци ту в края на коридора, ту от дегустационната, ту от някоя тоалетна. Отделно има и дъбови ламперии, мебели и дюшемета, както и много стъкло.

Проектантите искали и деветте хотелски стаи да бъдат максимално уединени и самостоятелни и да имат директна връзка с природата навън. А освен това да не се повтарят и всяка да създава различно преживяване. Съответно разделят интериорите им между архитектите от ZOOM Studio и студио dontDIY и правят девет наистина много различни една от друга стаи. Някои продължават аскетизма на фоайетата с добре премерен минимализъм, изцяло остъклени бани, много бетон и тук-там някой дънер за нощно шкафче.

Други са разбити на няколко по-малки помещения, с много дървени ламперии, скрити в тях шкафове и гардероби, бюра и усещане за обран клубен аристократизъм. Трети изненадват с шперплат и облицовки от боядисани в бяло тухли, с изкуствени декоративни прозорци към баните и опит за софийски бохо шик. Някои са претрупани с мебели и шкафове, други са почти празни.

Фотограф : Минко Минев

И именно в тези най-празни стаи усещането за лукс е най-доловимо, макар небрежно и ненатрапчиво, все едно случайно постигнато - по скоро в пропорциите на помещенията, в големината им (всяка стая е по близо 40 кв.м), в огромните стъклени бани, в гледката и в миризмата на прегоряла трева зад дългите бели пердета, в смелостта да вкараш грубия бетон вътре до белите ленени чаршафи. И най-вече в добрия детайл.

Тази къща за гости е замислена като първи етап от по-голям проект, който включва и втора къща за настаняване с голям ресторант, разположена на запад, близо до първата. Двете сгради трябва да бъдат свързани с подземен тунел, басейн и СПА зона между тях, а серпантинно слизаща надолу през полето алея да води до винарната. Не е ясно кога проектът ще бъде финализиран, но вероятно именно тогава комплексът в Коларово ще се доближи максимално близо до концепцията Relais & Châteaux - избрани места за настаняване по цял свят, които предлагат Caractère, Courtoisie, Calme, Charme et Cuisine - характер, учтивост, спокойствие, очарование и добра кухня. В крайна сметка именно заради липсата на завършен втори етап мястото не присъства в популярни платформи като booking.com примерно, не може да се наема за уикенд от случайни туристи, а е запазено основно за гости на избата. Но така не може да изпълнява една, да я наречем, социална функция - да даде възможност на максимален брой хора да преживеят малко добра архитектура и да оценят отблизо добрия архитектурен детайл.

Винопроизводството в България вече е сериозен бизнес, който започна да инвестира не само в лозя, технология и чуждестранни енолози, но и в качествена архитектура. Избите отдавна не са скучни промишлени халета, а се опитват да следват примера на САЩ, Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия и да създават добри условия за развитие на активен винен туризъм с куп екстри, включително прилежащи хотели и ресторанти от висок клас. Разбира се, у нас романтичното влияние на Италия и Южна Франция все още е непреодолимо, винените маршрути все още не са добре разработени, но има случаи, когато архитектурата успява да се измъкне от клишето "тосканска къща" или "френско шато". Такъв пример е сдържаният минимализъм на деветте стаи в отличената къща за гости в Коларово. Една добра, незабележима архитектура.