Децата на Украйна в България: разкази на порасналите твърде рано

Но моралните престъпления срещу децата на Украйна съществуват отдавна. За украинския народ войната на Русия с Украйна започва още през 2014 година със събитията в Източна Украйна, последвали Евромайдана. Тогава ООН заявява, че над 1.7 милиона деца са засегнати от кризата, а действията на проруските сепаратисти, наричани от Русия просто "доброволци", водят до затварянето на 147 училища само в Донецка област, по сведения на UNICEF.

Преглед на оригинала

Атаките над украински училища, отново по данни на UNICEF, продължават и през следващите години.

От 2022 г. насам нападенията от Русия над цивилни сгради принуждават децата в някои райони, останали без интернет, да учат в бункери или в пригодените за училища сгради с тайно местоположение. Междувременно проруската пропаганда в учебните заведения се превръща в насилствена тактика и в окупираните украински територии.

Паралелно с децата, намиращи се в Украйна, животът на тези, чиито родители избират да избягат от ужаса, също има немислими последици.

Помощта на доброволците

Интеграционно-образователният център "Украински Вулик (кошер)" е основан на 8 март 2022 г. от доброволци украинци, живеещи в България. Той е първият по рода си интеграционен център за украински бежанци в България. Към момента е приел около 1000 семейства.

Неговите цели са да осигурява не само хуманитарна помощ на пристигащите бежанци, но и да им помага в процеса на адаптация. Част от този процес са професионалното обучение, заниманията за смесени групи (украинци и българи) за възрастни и деца от всякаква възраст, детските лагери и интеграционни семинари с български деца, както и наложителната психологическа помощ.

Работата на психолозите с децата включва игри, арт терапия и различни тренинги за справяне с нанесените по време на войната травми. Неправителствената организация Save the Children, чиято централа се намира в Лондон, разкрива именно скритите последици от войната върху психичното здраве на децата.

От разговора с Мария, психолог от Украйна, става ясно, че заради подобни неописуеми травми, децата неизбежно развиват състояния като посттравматичен стрес, тревожност, агресия, но в много по-големи мащаби отколкото при една различна трагедия. А страховете им ги карат да затворят в себе си преживения ужас и да потънат в мълчание, загледани в една точка - най-опасното психично състояние за едно дете.

Животът преди и след началото на войната

"Преди една година бях тийнейджър, сега ментално съм с поне десет години по-стара." Марианна е от Киев. В момента е на 18 години. Няколко месеца преди началото на войната започва първата си работа. Тогава мечтае да се издържа сама, да пътува в чужбина с цялото си семейство и просто да бъде успешен човек. Споделя, че в последната година е заседнала някъде между миналото и бъдещето и че вече не си позволява да мечтае.

Пътуването ѝ за България заедно с по-голямата ѝ сестра започва на 13 март, когато е на 17. Отнема им четири дълги дни да стигнат до София, а родителите им остават в Киев. Тук и двете работят - преподават танци. Марианна е студент в специалност PR и журналистика в Украйна. Учи онлайн и паралелно с това работи с украински деца между 4- и 6-годишна възраст като част от програмата за интеграция на сдружение "Отворени обятия".

Марианна си спомня първите дни на инвазията: "През първата нощ, на 24-и срещу 25-и, със семейството ми спяхме на смени. Тогава все още нямаше сирени, така че слушахме радиото, за да разберем какво се случва. В 4 часа сутринта, след края на моята смяна, докато се опитвах да заспя, чухме първия руски самолет, който прелетя точно над блока ни. Чухме свистенето и след това чухме две експлозии наблизо. След секунди вече бяхме поели към бомбоубежището, но ние сме семейство от петима души, живеем на 11-ия етаж, имаме куче и котка, и баба ми, която е трудноподвижна. Отне ни много време."

След първата вечер семейството стяга багажа си и заедно с животните тръгва към близко до Киев село, на около 40 минути път от Буча, в лятната вила на свои познати, уверени, че там ще бъде по-спокойно. Прекарват в селото две седмици в тежки условия - без отопление и без достъп до добре зареден магазин, от който да си набавят продукти от първа необходимост, и с взривяващи се наблизо ракети. В тези условия родителите на Марианна се разболяват от ковид и след като чуват за ставащото в Буча, семейството се връща в Киев. Родителите постъпват в болница и взимат тежкото решение веднага да изпратят дъщерите си в България, където сестрата на Марианна вече е получила предложение за работа в танцова школа в София, осигурила работни места за бежанци от Украйна.

Двете момичета тръгват с влак, за да пропътуват 600 км до град Ивано-Франковск, откъдето приятели на семейството ги изпращат до границата. В целия хаос и сред множеството хора, опитващи се да прекосят границата, осъзнават, че нямат никаква яснота какво ще се случи с тях след влизането им в Румъния. "Толкова съм благодарна на румънците на границата. Имаше много доброволци, които ни помогнаха. Останахме в бежански лагер за един ден, след това ни качиха на автобус за България и дойдохме тук." А тук жената, която им осигурява жилище, намира начин да ги транспортира от Варна до София.

На въпроса кога се е почувствала в безопасност в България Марианна отговаря: "Може би, когато пристигнахме в София и жената, която ни помага, купи толкова много храна за нас. Каза, че можем да я търсим за всичко, и винаги ни пита как се чувстваме, дали имаме нужда от нещо. В началото тя плащаше за всичко, но сега се опитваме да работим и да не живеем изцяло на нейния гръб." Нарича я "супержена".

Сдружение "Отворени обятия", което започва да помага на Марианна и сестра ѝ след идването им в България, ѝ дава възможност да прави това, което обича - да танцува. И като детски учител по танци да допринася за адаптацията на онези, за които тя е най-трудна - по-малките.

"Когато правим упражнения и аз им кажа да си представят нещо хубаво, те си представят, че се връщат при бащите си. Всяко от тези деца си представя това."

Сдружението е регистрирано на 4 май 2022 г. Предлага психологическа помощ и съдейства на бежанците от Украйна по време на целия процес на интеграция, като организира различни курсове, занимания, различни детски школи и работи успешно, както с международни партньори, така и с българските институции, за да е от максимална полза на потърсилите ги за подкрепа. Само до края на 2022 г. са успели да помогнат на над 400 украински семейства и да интегрират над 60 украински деца в българската образователна система.

Източник: Shutterstock

Спомените на по-малките

В сградата, в която се помещава Интеграционно-образователният център "Украински Вулик", срещам Катя и Матвей.

Те са деца от различни части на Украйна, а бащите им се сражават на фронта и до този момент. Катя е на 15 години, родена е в град Николаев, а Матвей е на 14.

Преди да дойде в България, той е прекарал половината от живота си в град Буча. Там остава и по време на окупацията на града, две седмици преди с родителите му да бъдат евакуирани и с майка му и по-малкия му брат да предприемат пътуване до България, където остават при приятели от Украйна.

Катя живее в Николаев почти месец, преди с майка ѝ и сестра и да тръгнат за България, при роднини, тъй като имат български корени. През този месец почти през цялото време се налага да тичат до най-близкото бомбоубежище, в което липсват течаща вода и нормални условия за живот. Жилището им се намира до кметството и по тази причина живеят в постоянен страх, че бомбардирайки него, руснаците могат да ударят и тяхната кооперация.

Руските окупационни сили нахлуват в Буча скоро след началото на войната, но за военните престъпления над цивилни се разбира, едва когато украинците освобождават града на 31 март 2022 г. Град Николаев е подложен на постоянен ракетен обстрел също от самото начало на инвазията.

Катя и Матвей учат в украински училища онлайн, като Матвей паралелно посещава и българско училище. В класа му тук има деца от Сирия и Германия, "така че аз не бях специален, когато дойдох", казва той с чувство за хумор.

Спомнят си 24 февруари 2022 г. И двамата споделят, че общите чатове с приятелите и съучениците им са били наводнени от съобщения с всякаква информация. Матвей си спомня конкретен момент: "Един от приятелите ми стоеше на автобусната спирка и питаше в чата: "Днес ще ходим ли на училище, какво да правя?"

В София Катя тренира волейбол, може би не толкова често, колкото ѝ се иска. Обича да пее, но в тази ситуация преди уроците по пеене семейството ѝ има други приоритети.

Говори с огорчение за пропуснатите възможности да общува повече на живо с приятелите си, когато е имала възможност, защото днес това може да става само онлайн. "Сега сме далече едни от други и е трудно. Предпочитам да вървя и да говоря, не да пиша съобщения. Не мога да изразя чувствата си по същия начин в чат." Въпросът за бъдещите планове е сложен за всички, но казва, че когато Украйна спечели войната, иска да се прибере у дома.

Матвей се разсмива при спомена, че е оставил Lego колекцията си там. "Също и скейтборда ми. Сега имам друг, но ми липсва онзи", споделя Матвей с носталгия. "Но вече започнах да правя нова Lego колекция. Ще стане страхотна, когато събера двете заедно." Споделя и за любима своя тениска, която е имал възможност да облече само веднъж. Решил е, че ще учи в Европа, но с радост ще се прибира в Украйна от време на време, когато войната приключи.

По време на разговора ни двамата разбират, че интеграционният център се подготвя да заведе децата на лагер. Лицата им грейват от радост. Докато се разделяме, по детски се опитват да прикрият кикота си от това, че са научили информация, която другите деца в центъра все още не знаят.

За промените, които носи животът след инвазията, Марианна казва: "Сега ценя повече времето, което прекарвам с другите. Ценя срещите си с тях. Старая се да говоря с родителите си всеки ден, но те не всеки ден имат електричество, така че е трудно да сме във връзка постоянно." А страховете ѝ, разбираемо, са свързани с неизвестното. "Да бъдеш бежанец е много тежко, но свикваш, защото нямаш друг избор. Опитваш се да работиш здраво, за да изградиш новия си живот. Страхувам се да приема този нов живот. Искам да се върна вкъщи, но знам, че това вкъщи вече е различно."

Последиците от пропагандата

С разрастването на границите на войната и проруската пропаганда достигна невиждани досега мащаби. С нея неизбежно се сблъскват и бежанците. Разпознават неодобрението към тях, макар и подхвърлено небрежно, на български или на развален английски.

Марианна е безкрайно благодарна на множеството българи, които помагат на нея и на другите бежанци, но не си затваря очите за негативното отношение, което получава в България. Смутена е от статистика, която е видяла по новините, показваща, че само 49% от българите подкрепят Украйна във войната. Направило ѝ е впечатление, че повечето хора над 40 години подкрепят Русия и величаят СССР, както и че същите са по-склонни да бъдат груби, когато разберат, че е от Украйна. "Когато си в магазина например и те чуят да говориш на украински, те питат: "О, ти си рускиня?", казваш: "Не, от Украйна съм", а те отговарят: "Ами то е едно и също."

Боли я от обвиненията, че украинците живеят тук само за да поживеят в друга държава, но най-болезнените думи, които е чувала са: "Просто се предайте и се присъединете към Русия."

Посланието ѝ към хора с този начин на мислене е: "Просто си отворете очите и вижте какво наистина се случва в Украйна. Войната още не е свършила. Опитайте се да ни помагате. Опитайте се да правите дарения, защото това е най-важното." Тя и семейството ѝ, макар и в нелека ситуация, не са спрели да даряват средства за украинската армия.

Рисунките са предоставени от сдружение "Отворени обятия". Рисувани са от украински деца, на които сдружението помага, по време на една от арт работилниците им през 2022 г. Преглед на оригинала

Битките на възрастните

Юлианна Кулюкина, управител на "Украински Вулик", която живее в България от 6 години, споделя: "Както отворих очи на 24 февруари 2022 г., така и не ги затворих." Разказва за трудността да се събереш психически, когато трябва да водиш програма за повдигането на духа на сънародниците си, но точно си загубил близък приятел. А за плановете на центъра за 24 февруари тази година казва: "Ще плачем много. И ще говорим. Ще говорим с всички групи - и с възрастните, и с децата. При всички ще има психолог. И всички ще отидем на шествието."

Мирното шествие с хаштаг #БългарияЕСУкрайна по повод годишнината от войната ще се проведе на 24 февруари в няколко български града. В София срещата е в 19 ч. пред сградата на президентството. В 18 ч. пред църквата "Св. Богородица" в Стария град в Пловдив, в 17:30 ч. на пл. "Александър Батенберг" 3, срещу Регионалния исторически музей - Русе, и в още няколко града, които предстои да бъдат обявени в събитието във Фейсбук.

Освен интеграционно-образователния център "Украински Вулик" и сдружение "Отворени обятия" по-голям избор от дейности в помощ на децата предлагат и фондация "За Доброто", фондация "За нашите деца", както и Националната мрежа за децата.

През последната година важна роля имаха още Фондация Ukraine Support and Renovation в Пловдив, организация "Украински дом" във Варна, както и Доброволчески център в Поморие, насочен към психологическа адаптация на бежанците.