Китай се стреми да разшири влиянието си на стоковите пазари

Вземете царевицата например. Пренасищането на пазарите в Китай през 2010-2015 г. тласна държавните запаси до безпрецедентни нива и накара властите да намалят финансовите стимули за земеделските производители на царевица в страната. Но получилият се спад в производството се оказа твърде рязък, принуждавайки Китай да търси доставки от чужбина, за да допълни запасите си. Вносът на царевица скочи от по-малко от 5 млн. тона годишно през 2013-2018 г. до почти 30 млн. тона през 2020 г. В резултат на това цените на американската царевица се удвоиха през първата половина на миналата година.

Сред подходите на Китай също попада и увеличаване на предлагането, за да се поддържат ниски цени. За да поддържа разходите за инфраструктура в началото на века ниски, Китай инвестира в огромен брой предприятия за производство на алуминий и насърчи производителите да увеличат продукцията. Греъм Трейн от търговската компания Trafigura изчислява, че инвестициите в леярните за алуминий в началото на века набъбват до около 70 млрд. долара. Но без тях цената на алуминия вероятно щеше да се увеличи в съответствие с тази на медта, смята Трейн. В резултат това би повишило инфраструктурните разходи на Китай с около 1 трлн. долара между 2000 и 2015 г.

В някои случаи апетитът на Китай помогна за създаването на нови финансови системи. Желязната руда, основната съставка на стоманата, е добър пример. Между 2003 и 2016 г. вносът на рудата в Китай се е увеличил десетократно на фона на огромните инвестиции в инфраструктура. Днес Китай е най-големият консуматор на желязна руда в света, пазар, който според мениджър в рудодобивна фирма, се е превърнал и в "най-сложния" в света.

Дългосрочните договори се предпочитат

Купувачите в други страни, като Япония и Южна Корея, са склонни да предпочитат дългосрочни договори. В Китай се появи динамичен спот пазар, който дава на търговците възможности да препродават излишната руда и да печелят от движения в цената на дългосрочните договори. Десетки морски пристанища действат като мини борси за желязна руда. Те имат складови помещения и служат като места, където клиентите могат да купуват и продават от запасите си. Анализаторите вече разглеждат цените по пристанищата, за да преценяват перспективите за пазара.

Китайските търговски фирми също стават все по-сложни. Най-големите, като държавните петролни компании PetroChina и Sinopec, стават все по-добри в стратегическото управление на пазара, отбелязва Михал Мейдан от Оксфордския институт за енергийни изследвания. Китайските компании имитират тактики, използвани от европейските компании. Стратегиите включват поставяне на залози за промяна на цената на бенчмарка в Дубай, което отчасти помага да се променят и цените в техните дългосрочни договори. Други китайски търговци пък се разрастват драстично. През март хранителният гигант COFCO обяви планове за листването на своето търговско подразделение.

Китайските борси за търговия със суровини вече са сред най-големите в света. Трите най-големи борси са тези в Далиан, Шанхай и Джънджоу. Броят на договорите, търгувани на тях през 2020 г., е шест пъти по-висок, отколкото обемите на американските борси на CME Group (вижте графика 2). По стойност те са приблизително еквивалентни. От януари до юни тази година десет от десетте най-търгувани селскостопански фючърсни договори се търгуват в Китай. Както и осем от десетте най-търгувани договори за метали и пет от десетте най-търгувани договори за енергия.

Китайските борси изглеждат различно от западните. Те са доминирани от малките инвеститори (които са наречени "лук", защото, когато бъдат отрязани, бързо порастват отново). Оценките от 2016 г. показват, че малките инвеститори държат около 85% от отворените позиции в сравнение с 15% на западните борси. Те търгуват и с по-малки партиди и ги държат за по-малко време, което увеличава и ликвидността на пазара. Липсата на опит означава, че инвеститорите на дребно са склонни да акцентират върху колебанията в цените. В по-голямата си част те губят пари, споделя Сяо Джин от брокера Orient Futures.

За правителството в Пекин следващата стъпка в развитието на китайските стокови пазари е превръщането на критериите за търговия в страната в глобални стандарти. Една от причините това да не случва е ниският обем на транзакциите с юана, който се използва за извършване на само 2-3% от трансграничните стокови сделки, в сравнение с дела на долара от 38%. Друга е, че китайците са предпазливи относно западните критерии, подозирайки, че може да са манипулирани.

Досега начинът на Китай да защити своите производители и потребители от волатилността на цените беше чрез изолация. Само избрани държавни фирми можеха да търгуват на борси за чуждестранни стокови фючърси и само малка група международни търговци имаха достъп до китайските пазари. Китайските борси нямат складове, където да се доставят физическите суровини, извън страната, докато на чуждестранните борси не се разрешава да управляват складове в Китай.

Но новата стратегия кара Китай бавно да разхлабва мерките за международните търговци. На големите борси се търгуват около 80 фючърсни договора за различни суровини, девет от които са достъпни за чуждестранни инвеститори. Суровините, които могат да се търгуват от чуждестранните търговци в Китай, са предимно вносни стоки като мед и петрол. Някои от тях се търгуват на Международната енергийна борса в Шанхай, дъщерно дружество на градската борса за фючърси, предназначена да се хареса на търговците в чужбина. Тъй като все повече инвестиционни фирми се възползват от възможностите за арбитраж, цените на фючърсните договори на западните и китайските борси по-често се движат в тандем.

Подготвя се допълнително облекчение за достъпа до вътрешния пазар от чужденци. През септември Държавният съвет, кабинетът на Китай, заяви, че стартира повече фючърсни договори, ще ускори участието на чуждестранни търговци на китайските пазари и ще изгради друга борса, деноминирана в юани, насочена към такива търговци.

Два големи проблема обаче стоят на пътя на тези амбиции. Единият е промяна в търсенето на суровини. През следващото десетилетие това вероятно ще стане по-равномерно разпределено по света, твърди Джефри Къри от Goldman Sachs. Политиките, благоприятстващи климата, изискват огромни количества метали за изграждане на вятърни турбини и електрически мрежи. В същото време китайската икономика бавно ще стане все по-ориентирана към услугите, намалявайки нуждата от суровини. Потреблението на някои метали, като алуминий, се очаква да достигне своя връх през следващите няколко години.

Друго препятствие е доверието. Китайските стокови борси са тясно свързани с държавата. Висшите мениджъри се движат между борси и държавни служби. Властите винаги са готови да се намесят на пазарите. Инвеститорите посочват намесата на Китай на пазарите на акции след спада през 2015 г. Тогава страната забрани късите продажби и каза на инвеститорите с големи дялове в компании, че не могат да продават акции. Всичко това накара инвеститорите в суровини да се тревожат за предсказуемостта на китайските пазари.

Всъщност Китай се намеси на пазарите за суровини и през последните месеци, тъй като цените полудяха. Властите се притесняваха, че нарастващите разходи ще притиснат производствения сектор. За да компенсира това, през лятото китайското правителство продаде част от металните си резерви и потуши спекулативното поскъпване. През септември Китай продаде и петролни запаси. И в двата случая допълнителното предлагане беше толкова малко, че нямаше траен ефект върху цените. Но анализаторите смятат, че целта не е да се раздвижи пазарът, а да се сигнализира на инвеститорите, че регулаторите го наблюдават.

Енергийният преход вероятно ще направи цените на суровините много по-волатилни, тъй като търсенето и предлагането се коригират с течение на времето и едното от време на време превишава другото. Китайските власти ще трябва да решат дали да се намесят, или да позволят на пазарите да реагират. Пътят, който ще изберат, ще определи бъдещето на пазарите за суровини далеч извън границите на Китай.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved