Ром Кихот
Историята на Валери Леков, "единственият ром в БНР", който винаги се връща в родната си махала, за да помогне
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Трудно е да се улови 54-годишният Валери Леков, той е постоянно на път: времето му е разделено между семейството му в Кюстендил, работaта му в националното радио в София и командировките из цяла България. Роденият в ромската махала на Кюстендил Валери и до днес е активен участник в общносттa, въпреки че вече не живее там.
Днес той е журналист в БНР, поет, играе главна роля в документалния филм "Ром Кихот" на режисьорките Нина Пехливанова и Петя Накова и самият той създава филми, печели и награда като режисьор. "Всичко започна преди повече от 40 години в кварталното читалище в ромската махала в Кюстендил, там се научих да чета, участвах в театралната и танцовата трупа и разпалих любовта си към изкуствата", спомня си Валери с благодарност към своите първи учители от читалището, което за съжаление днес няма подобна дейност. Първата главна роля на Валери е била на Графа от "Мирандолина" по Карло Голдони. След това участва и в "Дъщерята на хана" на Мануш Романов, в която действието се развива по времето на хан Кардам. "Имаше герои роми, живели в българското царство, това хич не се хареса на тогавашната комунистическа власт и отправяха сериозни критики." Въпреки това успяват да създадат хубава сценография, играят с костюми под наем от Киноцентъра в Бояна. След успехите с "Дъщерята на хана" започват репетиции и на друга негова пиеса - "Оковани орли", но по време на прехода изградената театрална трупа от добри актьори се разпада. Мануш се опитва да възобнови дейността на Държавния ромския театър, какъвто някога е имало, но не намира подкрепа от нито един държавник през 90-те.
"Когато отидох да уча в града, бях единственият в класа от нашата махала и съученици се опитваха да ме тормозят, но аз се стараех да не обръщам внимание и да не се задълбочавам", спомня си Валери. Постепенно успял да промени отношението им - "преписваха на контролни от мен". По онова време малко деца от ромската махала са завършвали средно образование, тогава е имало един-двама души на година с висше образование, а през последните години са над 50 души, които стават висшисти.
След като завършва, Валери Леков започва да пише в местния вестник и спечелва място в интензивен курс по писане, който продължава една година заедно с тринадесет други роми от цяла България. Курсът завършва със стаж в национален вестник - "в редакцията никой не ми обръщаше внимание, всички бяха много заети, запознах се с журналистика от БНР и я помолих да провери как мога да започна стаж при тях". Петнадесет години по-късно Валери Леков е изминал пътя от стажант, през репортер, няколко предавания и днес е редактор в програма "Христо Ботев", работи по предаването "Събота сутрин в .." на БНР. "Аз съм единственият ром в националното радио, но колегите тук са страхотни", казва Валери. За предаването, което прави заедно с колежката си Михайлина Павлова, издирва интересни малки села из цяла България, среща се с местните жители, които му разказват историите на рода и местността, те често са изненадани, че някой е дошъл да научи повече за начина им на живот. "Хората, които интервюирам, не могат да си представят, че ром може да бъде журналист в национална медия, говорят с мен, виждат ме, но дори не могат да го осъзнаят." Съответно се случва хората от селата да започнат да се оплакват от ромите и да правят расистки изказвания - "аз обикновено не взимам отношение, но на колежката ми Елена Кортел й става видимо неудобно заради мен, тя самата е от турски произход. Обикновено моята реакция е смях". Докато разговаряме, през горчив смях се сеща за един от последните му разговори на мегдана на село с местните - "отново говореха против циганите, питах ги какъв им е проблемът с тях, отговорът беше "добри са, но много станаха, сега ние сме малцинство. На това не знаех какво да отговоря, защото е просто ирационален страх".
Според Валери Леков обстановката в България се влошава, българите се подвеждат и гласуват за националистически партии, които от трибуната на парламента казват неща, които никой не би си позволил в Европа - "имаше реплики като "циганките раждат като кучки". Именно подобни нападки от депутати и хора с власт нормализират речта на омразата и затвърждават стереотипите, "продължават да се повтарят клишета, че ромите не плащат ток и вода. Няма такова нещо: който не плаща, му се спира кранчето". Измамите не са присъща черта на определен етнос, за съжаление се срещат сред всички - по време на неговите командировки, за които организацията става през селските читалища, Валери, освен че среща много интересни и добри хора, се сблъсква и с мошеници, които нямат нищо общо с ромския етнос. "Има фиктивни селски читалища - семейства са си регистрирали къщата като читалище, получават пари от държавата, но нямат никаква читалищна дейност, а и не са и възнамерявали да имат". Въпреки че Леков си обича работата и се вдъхновява за творческите си проекти от поезията и филмите, не би искал двете му дъщери и синът му да живеят в България. Те вече са емигрирали в Англия, където са устроили живота си добре.
Наскоро при едно от посещенията им той имал неприятна случка с единия си внук. "Заведох го на басейн и имаше много агресивни деца, които се закачаха с него." Все пак Валери Леков не губи надежда - "убеден съм, че българите по принцип са толерантни и широко скроени, но напоследък имам чувството, че се озлобяват и радикализират заради обедняването през последните години или нещастията, които им се случват, и търсят виновник в по-слабите или в малцинствата" (виж интервюто на Годси - бел. ред.).
Нашите разговори протичат на фона на събития, които са институционален расизъм като по учебник: противоепидемични мерки в момента няма почти никакви, властите на няколко пъти подчертаха, че няма да затварят градове и да слагат КПП-та, но същевременно го правят, и то само и единствено с ромските квартали - точно родната махала на Валери Леков в Кюстендил е един от случаите. Там никой не може да влезе или да излезе овен работниците, които берат череши. На този фон същите тези институции разрешиха да се играе футболен мач при публика от 12 000 души и без спазване на абсолютно никаква дистанция "Самият факт, че в момента затварят само ромски махали, говори за това, същевременно там няма течаща вода, не се извозва боклукът, няма канализация и е много по-трудно да се спазва необходимата хигиена", казва Валери Леков.
По въпроса за толерантността, расизма, а и собствения си житейски опит Валери Леков говори в документалният филм "Ром Кихот"- "постоянно се шегувам с Нина и Петя, че откраднаха заглавието на мое стихотворение и го използваха за име на филма". Той има и малка роля в "Кръг" на Командарев.
Валери има дълъг опит с актьорска игра, както и със скечове: "една година заедно с други роми правихме предаването "Вордон" по местната кабеларка. Минахме пътя от "какви са тия мангали по телевизията" до "браво, момчета, кога ще е следващото". Те обикалят и страната със скечовете си, в които всъщност проявяват голям доза самоирония, "осмивахме ромските недъзи". Претворяват го в радиоформат и взимат втора награда на международно медийно състезание. Създава независим филм "В очакване", с минимални средства, инвестира заплатата си от радиото, темата е за телефонните измами, с него взима първа награда за режисура от фестивал в Русе. Другият му филм, "Ромео и Жулиета от махалата", също е по актуален обществен проблем: българки, включително и ромки от родната му махала, се женят за индийци и пакистанци в Кипър срещу заплащане. Така чужденците получават българско гражданство - "много семейства се разпаднаха заради това".
Валери споделя, че има много още идеи за творчески проекти, но не му остава особено много време, работи усилено, за да изплати ипотеката на апартамента си в Кюстендил и да помага на децата си. А малкото си останало свободно време посвещава на доброволческа дейност - среща се с ученици и разказва в училищата за живота си, както и колко е важно да учи човек и да се развива. Бори се с отпадането на децата роми от училище. "Децата, с които се срещам, са от различни етнически групи. Те са чисти създания, неопетнени от разните политики. Интересна е реакцията им когато спомена, че съм от ромски произход", казва Валери Леков. На тях им е трудно да повярват, че ром може да работи като журналист, да се снима във филми, да бъде нещо различно от общ работник. Гледат заедно филми, обсъждат ги, разиграват скеч. "Идеята е децата да видят и такива хора, да повярват, че училището и образованието променят живота към по-добро."
1 коментар
Браво на човека! Образованието е пътя за всеки един етнос! Важно е това да не бъде оставяно без внимание, а да се набляга и затвърждава.
Човек като види, че децата на съседа му са добре платени, с хубава работа - ще поиска същото и за своите деца и внуци.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.