Божествената комедия на Иржи Менцел

"Името на Менцел минаваше почти за еретично по соцвреме; казано почти по "менцеловски" - беше строго охранявано", разказва проф. Людмил Димитров от Факултета по славянски филологии и ръководител на магистратурата "Литература, кино и визуална култура". "Докато на големия екран и особено по телевизията широко се пропагандираха евтини комедии и банални приказки, снимани из замъците, сериозното чешко кино, чийто представител беше той, както и чешкият период на Форман - най-общо новата вълна, доста мъчно си пробиваха път. За тях се говореше само в неформални компании." Добър пример за това е филмът "Подстригване" (1980) по написаната няколко години по-рано книга на Бохумил Храбал, автор, по чиито творби Менцел работи неколкократно в кариерата си.

Кадър от "Подстригване", известен в България и като "Спомени" Преглед на оригинала

"У нас беше пуснат с безличното заглавие "Спомени" в началото на 80-те - беше оазис на фона на сивия мейнстрийм в кината. Филмът беше пуснат предпазливо - в така наречените студийни кина, което автоматично означава "за ценители", тоест предстои ви скука и претенциозност, с по една прожекция на ден късно вечер. Филмът обаче се разчу бързо и залите бяха пълни." Това, че филмът е чехословашки и все пак продукт на източния блок, иронично го спасява от критика към по-нестандартните теми и герои. "Никой не го оплю, защото щеше да излезе, че оплюваме своите, но и никой не го превъзнесе, както се превъзнасяха съветските непослушни момчета (по-късни тарикати) като Никита Михалков. Менцел създаде свой запомнящ се образ - на неудачника, симпатичния аутсайдер, който успява да постигне целта си между другото и дори не знае, че я е постигнал. С много интелектуален хумор, алогични преходи, абсурдни ситуации, с много вкус и с огромна дистанцираност от директивите на соцреализма (позволените теми) в киното на източния блок."

В интервю за "Капитал" от 1999 г. Менцел нарича социализма диктатура на посредствеността, която обаче продължава и след неговото падане. "Пражката пролет сплоти хората. Всички разбраха, че не искат повече да живеят така, казва режисьорът. Когато дойде окупацията, в началото бяхме единни и руснаците се чудеха какво да правят, защото не можеха да бъдат брутални като германците. За съжаление обаче се появиха предатели, които започнаха да градят кариера за сметка на своя народ. Хусак замени Дубчек на върха на държавата, но подобно нещо се случваше на всички нива, във всички области, включително и културата. И там вече хората се разделиха."

Менцел не омеква през годините. По време на последното си гостуване в България, през 2016 г., той казва: "Има демократични страни, където умни хора са на власт. Има страни, в които няма интелектуален потенциал за демокрация."

Менцел става популярен сред ново поколение зрители с "Обслужвал съм английския крал" (2007), отново по Храбал, където главната роля е поверена на българския актьор Иван Бърнев. "Той реди една мелодия", казва тогава Бърнев, попитан от "Капитал" как режисира Менцел. "На теб може да не ти е ясно какво точно и защо правиш, но той има всичко в главата си. Мислил си е предварително как сцената да бъде "изпята" с всички компоненти вътре, включително и камерата."

Иван Бърнев в "Обслужвал съм английския крал" Преглед на оригинала

Сред българските актьори, работили с него, е и Николай Гундеров, своеобразен ученик на Менцел - от години играе и поставя в Прага, но междувременно е асистент и актьор в "Обслужвал съм английския крал", работили са по поставянето на пиесите "Вечеря за тъпаци", "Още веднъж отзад", "Мнимият болен". Менцел редовно посещава спектаклите на Гундеров, двамата изграждат приятелство и партньорство.

"Не обичаше да говори за смъртта. Споделяше, че както атлетите закусват с анаболни стероиди, така и правещите кино често пълнят филмите си с някакви ефектни умирания и ръсят трупове върху лентата като основна хранителна подправка, която може да повреди както вкуса, така и стомаха Зрителят, който ежедневно е хранен с трупове, загубва уважение към човешкия живот."

Гундеров си спомня някои максими на Менцел. Често е казвал, че иска да прави филмите си така, че да ги харесва майка му (шивачка в следвоенна Прага) и да не се срамува от баща си (писател и интелектуалец). "Мисля, че това много български режисьори не го разбират. Беше майстор на интелигентния хумор и знаеше как да погледне на трагичното и драматичното през смешното."

"Дон Жуановците" (2014), последният филм на Менцел Преглед на оригинала

Той е често човекът до Менцел, когато трябва да се обсъжда преводът на проектите му на български. През 2001 г. той поставя пиесата "Вечеря за тъпаци" на Франсис Вебер в Сатиричния театър с участието на Бърнев и Христо Гърбов. "Спорихме за превода на заглавието на пиеса, която надмина всички зрителски рекорди в България. "Иржи, защо в Чехия тя се играе като "Вечеря за глупаци", а тук вечерята е за тъпаци? Да не искаш да кажеш, че у нас така ще я разберат по-добре?" Той отговори "Не знам. Често наричаме онези, на които се смеем, глупаци, а когато изпаднем в тяхното положение, разбираме какви тъпаци сме били самите ние."

Театралните му проекти в България изграждат още интересни връзки. Теодор Ушев, който през 2001 г. създава плакатите към "И трите вътре" и "Вечеря за тъпаци", нарича Менцел своя единствен учител в киното.

"Малко преди да получи "доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ през 2014 г., влязох в стаичката, където той подготвяше словото си, и някак спонтанно споделих, че в аулата вече го очакват професори, доценти, кореспонденти. Въобще хора без много чувство за хумор. И с недотам добро мнение за онези, които правят комедии", разказва още Гундеров.

"Защо ми го казваш чак сега? Значи ще трябва да променя финалните изречения на речта си!" Поиска химикалка и нещо дописа. Речта, перифразирам, завърши в този дух: "Днес получих титлата "доктор", но не очаквайте от мен да ви лекувам. Мисля, че чувството за хумор и комедията просто не се преподават, човек или има този дар, или..." Забравих края. Знам само, че присъстващите си го спомнят и до днес."

Последната им среща? "Когато се видяхме за последен път, ми подари часовник и яке. Този подарък ме озадачи. Още преди да го попитам защо го прави, той отговори: "Винаги идва време, когато на човек му става студено."