🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Топ 5 от "Капитал": Колко е важно новото турско газово находище в Черно море, какъв е бизнесът на Александър Сталийски

Следващият японски премиер ще трябва да включи жените в икономиката, какво и как можете да гледате онлайн, In memoriam: Иржи Менцел

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Рекордните газови залежи, открити от Турция в Черно море, имат потенциала да задвижат инвестициите в българската част от акваторията и подсказват, че България може да се включи в добива на газ

Дупченето на подводни кладенци за газ и нефт e неблагодарно занимание. Успехът, т.е. възможността едновременно да намериш находище и то да е годно за разработване, се движи около 30%, а в Черно море този процент е дори по-нисък. Ето защо триумфът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган след откритието през юли на най-голямото находище на природен газ в турската акватория на морето е разбираем. В блока Tuna-1 (преименуван на поле Сакария) в Западно Черно море е било открито находище от 320 млрд. куб.м природен газ. Плановете са добивът да започне през 2023 г. - на 100-годишнината от рождението на съвременната турска република.

Според Ердоган това е най-голямото находище в историята на Турция и със сигурност е най-голямото досега в Черно море. Дори да се окаже, че цялото е годно за разработване и източване, при плановете за увеличение на консумацията на страната до над 55 млрд. куб.м годишно новото находище може да задоволи вътрешното потребление за по-малко от 6 години. Важността на откритието обаче е в други два аспекта. Вижте тук.

2. Скандалът около "Хиполенд" извади наяве едно удобно останало в сянка име от неформалния кръг около Борисов, който управлява България: Александър Сталийски и неговата бизнес империя

Да се прави бизнес портрет на Александър Сталийски не е лесно. Вече в опозиция, през 2009 г. Сергей Станишев го обрисува като част от приятелски кръг "Котараците" около доскорошния кмет Бойко Борисов, обирали обществените поръчки на града. Този елитен клуб така и никога не добива точни очертания, но Сталийски безспорно е в друг не по-малко ексклузивен - партньорите на белот на Бойко Борисов. Заради тяхното близко приятелство той често е сочен като "входна врата" към премиера. При затварянето на КТБ Сталийски и приятелката му Виолета Сечкова се оказват едни от най-големите вложители в нея с общо 30 млн. лв. и 5 млн. евро. По собствените му твърдения е бил изключително близък и със собственика на фалиралата банка Цветан Василев, а самият той, вече задочно обвиняем, често говори за него в интервютата си от Белград като за лицето, пращано му от Борисов да събира рекет за него. А впоследствие като за съратник на Пеевски в присвояването на активите на КТБ. Прочетете в този текст.

3. Следващият японски премиер ще има задача, която досегашният не успя да изпълни: да включи масово жените в икономиката

Абеномиката е политически бранд, който ще живее дълго след като неговият създател се оттегли от управлението. Когато през 2012 г. стана премиер на Япония за втори път, Шиндзо Абе дойде със заявката за шокова терапия, която да събуди третата икономика в света от дългата кома на стагнацията и хроничната дефлация. Планът, станал известен като Абеномика, се състои от три "стрели" - рязко увеличаване на паричния поток от страна на централната банка, което да изкорени дефлацията; гъвкави фискални стимули за раздвижване на търсенето без повишаване на огромния публичен дълг и структурни реформи, които да съживят производителността и да вдигнат растежа.

Като част от третия елемент Абе обеща да създаде "Япония, в която жените блестят". Тази негова инициатива, приела името Womenomics (буквално - икономика на жените), цели да увеличи участието на японките в икономиката. Логиката зад нея е, че жените са най-големият неизползван потенциал на японската икономика и според изследване на Goldman Sachs изравняването на заетостта и заплатите им с тези на мъжете може да повиши БВП с 15%. Подробности - тук.

4. Какво и как можете да гледате онлайн: войната на стрийминг услугите доведе до огромен избор пред българския потребител на съдържание

Възможностите за достъп до дигитални абонаменти за видеострийминг платформи се увеличиха значително през последните години. В България абонаменти предлагат няколко от пазарните лидери в този сегмент - Netflix, HBO GO, Apple TV+, Amazon Prime Video и др. A очакванията са Disney+, която стартира миналия ноември и която вече е налична в по-голямата част от Европа, също да стане достъпна за потребителите в България в следващите няколко месеца.

Всички тези платформи имат своите предимства, недостатъци и специфични особености. Това прави избора между тях труден. В броя сме събрали някои насоки, които да ви улеснят.

5. Един от майсторите на интелигентната комедия - чешкият режисьор Иржи Менцел, почина на 82 години и остави след себе си следи и в българското кино

В момент, в който хуморът ни е нужен повече от всякога, едно от най-големите имена на европейското кино, чешкият режисьор Иржи Менцел, майстор на интелигентната комедия, почина на 5 септември на 82-годишна възраст.

Иржи Менцел е роден през 1938 г. в Прага, тогава столица на Чехословакия. През 60-те години става част от чехословашката нова вълна в киното, но за разлика от други режисьори в региона той се съсредоточава върху комедийния жанр. Името му става световноизвестно, след като е номиниран за "Златен глобус" и печели "Оскар" за най-добър чуждестранен филм за "Строго охранявани влакове" (1966). Въпреки успехите в киното той остава активен и като театрален и оперен режисьор, а в късните години на живота си Менцел е силно свързан с България.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар