Джоел Майеровиц: Фотографията винаги поставя нови въпроси

Майеровиц е единственият фотограф, който получава пълен достъп до спасителните действия след атентатите на 11 септември в Манхатън - той прилага стопроцентово умението си да различава най-същественото дори в хаоса.

Догодина се навършват две десетилетия от най-смъртоносната терористична атака в историята, допълнително усложнила политиката на САЩ в Близкия изток. С документалната си фотография от първите дни след трагедията Майеровиц запаметява поредната криза, която родният му град преживява.

Оттогава изложбата със снимките му от 9/11 пътува по света и припомня безпрецедентните емоции. "След 11 септември - образи от Кота нула" вече очаква посетители в Софийската градска художествена галерия.

Световен търговски център Автор : Джоел Майеровиц Преглед на оригинала

Предполагам, че атаките на 11 септември 2001 г. носят травма, която никога не избледнява. Когато представяте изложбата или говорите за нея, случва ли се отново да преживявате събитията?

Всеки път когато съм в района на някогашния Световен търговски център, като че ли усещам различен мирис наоколо, тъга, която идва от само себе си, и изведнъж отново се пренасям в 2001 г. Текстурата на въздуха става различна - връща се смесицата от прах, пушек, метал, пепел, мокър бетон, човешки останки и всичко останало, което би могло да се срути и да изгори.

В момент, в който Ню Йорк е един от градовете в САЩ, които са най-засегнати от пандемията, може ли да се каже, че изразът "Каквото не те убива, те прави по-силен" важи за родния ви град?

Той подчертава очевидното: всички се учим от опита си, прилагаме наученото в нашия живот и сме много по-осъзнати за това, което ни предстои. Точно сега Ню Йорк научи труден човешки урок и само времето ще ни покаже с какво ново обществено мислене ще излезем от ситуацията.

Работници Автор : Джоел Майеровиц Преглед на оригинала

Изложбата ви в София е част от поредица, озаглавена "Майсторите на фотографията". Какво прави един фотограф майстор?

Това е дума, която ме кара да настръхвам, да се чувствам неудобно. Като че ли тя описва някой, който е научил всичко, което може да бъде научено за даден занаят или форма на изкуството. Но фотографията винаги поставя нови въпроси. Възприемам като проява на воля и отговорност да се опитвам да отговоря на тези търсения. Самият формат ги задава и ги поставя по пътя към овладяване на "майсторството". Когато сърцето ми е отворено и ме движи напред, когато волята разбира, че провалът е възможен риск, тогава имам увереността, че мога да танцувам в собствената си територия.

Сред популярните ви снимки е една автомивка, заснета в София през 1967 г. Не е известно много за това ваше посещение. Какво си спомняте от него?

България през 1967 г. приличаше на страна от края на XIX или началото на XX век. Мъже с коси обработваха тревата пред хотела, в който бях отседнал, коне преминаваха и преобръщаха земята наоколо. Имаше много селскостопански работници: мъже, жени и деца, които товареха сеното на ръце и използваха дървени вили на полето. София беше едновременно чаровна и доста тъжна, като излязла от филм преди Втората световна война. От друга страна, спомням си, че ми харесваше да се разхождам по улиците, да бъда част от тълпите по тях.

Заварчик Автор : Джоел Майеровиц Преглед на оригинала

Гостуването на серията е част от поредицата "Майстори на фотографията" на фондация MUZIS. "След 11 септември - образи от Кота нула" е в Софийската градска художествена галерия до 25 октомври.