Художничката, която ще свали Лукашенко от власт

Разговаряме онлайн, докато в Беларус масовите протести продължават. Междувременно около демонстрациите там стотици хора са изчезнали или са били арестувани, независими медии като "Белсат" и "Радио Свобода" са блокирани, а по данни на Съюза на журналистите в страната над 36 от общо 72 задържани журналисти е било упражнено насилие.

Марина, защо протестирате заедно с още десетки хиляди други хора в Беларус?

Беларус избра нов президент - жена. От десетилетия Лукашенко удържа властта незаконно. В Беларус имаме не просто протест на масите, а еманципация, хората се самоорганизират, учат се да използват закона, за да защитят правата си, хората са солидарни в действията си, изобретателни, смели и всички ние участваме в тези процеси.

Като споменавате Лукашенко, няма как да не припомним вашето произведение "Президентската платформа", представено преди години в Истанбул. Зарядът на тази работа явно продължава да бъде актуален...

В Истанбул, в изложбеното пространство, президентската трибуна се превърна в място, където можете да седнете и да се отпуснете, да наблюдавате посетителите и да помислите накъде да отидете по-нататък. Струва ми се, че това беше добра трансформация на първоначалната му функция, както се посочва от името на обекта. Колкото повече остарявам, толкова по-остър става въпросът за мен - кой говори, кой се чува и кои са гласовете, които изобщо не се чуват? И как това може да се промени?

Задавате тези въпроси и през вашите произведения. Вие сте художничка и активистка. Какво може да прави изкуството за умовете и душите на хората?

Изкуството ни помага да израстваме, а творческите процеси ни помагат да живеем. Как иначе! Ще ви дам пример - ако понякога не мога да намеря креативен подход към проблем, който трябва да се реши в момента, губя интерес към тази работа и бързо се уморявам.

Какви са постиженията на вашия "Офис за антипропаганда"?

Чрез работата си там научих много. Например да издавам вестници и да си сътруднича с активисти, да вършим нишова, общественополезна, политическа работа. Процесите в обществото, които сега се развиват в Беларус, не са се появили от нищото. В Беларус много неща се случиха въпреки клишето за инертно постсъветско общество, което може да се управлява само от авторитарен вожд. Обществото извървя много път напред и репресивната система вече няма да може да задържа властта.

Видях снимка, на която вие сте на протестите и държите над главата си надпис "Ще победим фашисткия патриархат", с което казвате, че Лукашенко е фашист. Защо?

Можем дълго да говорим за това. Парадоксът е, че, за да консолидира властта си, Лукашенко непрекъснато апелира към героичното минало на народа и антифашистката борба, а сега самият той репресира инакомислещите.

Междувременно властите в Беларус призоваха за разпит писателката и разследваща журналистка Светлана Алексиевич, носител на Нобелова награда за литература. Музейният директор Константин Шишмаков, за когото имаше данни, че е отказал да подпише манипулиран избирателен протокол, пък беше намерен мъртъв. Други десетки хора са изчезнали около протестите. Доколко намирате допирни точки с онова, което стана с руския влогър и опозиционен лидер Алексей Навални?

Беларус направи скок в бъдещето. Разбира се, за властите в Русия подобен пример за освобождение е реална заплаха. Те се страхуват! Когато на демонстрация в Хабаровск се скандира "Беларус", това е истинско предизвикателство за Путин.

В България също имаме проблеми и антиправителствени протести в момента. Какво мислите за тях?

Питам се кога политиката в нашите страни няма да означава личен път към обогатяване чрез кражба. Искам с политика да се занимават хора, които се интересуват от политиката като работа, която носи удовлетворение, което се изразява не в пари, а в обществено признание и подкрепа.

Видяхме как литовците направиха 35-километрова жива верига от Вилнюс до границата с Беларус, хванати за ръце. Така те демонстрираха солидарност с вас, протестиращите в Беларус. Какви са тези връзки, които предполагат подобен жест?

Литва и Беларус са исторически свързани. Но и съвременната история е такава, че много политически активни хора са принудени да напуснат Беларус и често живеят и работят в Литва, в непосредствена близост до беларуската граница. Когато публикувах първия брой на вестник "Убедителна победа", който разказваше за събитията след изборите през 2010 г., ми помогнаха в Литва. Олга Карач, беларуска активистка и опозиционерка, с която много си сътрудничихме, също се премести в Литва по някое време. И, както знаете, Светлана Тихановская, за която гласува абсолютното мнозинство в Беларус, сега също е в Литва.

В момента протестирате в Беларус, но иначе живеете в Берлин - градът, който е исторически символ както на разделена, така и на обединена Европа. Днес обаче границите отново са проблем заради пандемията от COVID-19. Какво мислите за това? Всъщност вие имате проект, наречен "Икономика на границите", и друг, който се занимава с подобни проблеми - "Библиотека за бежанците".

През 2013 г. основах инициативата "Новото съседство "Моабит" ("Моабит" е мултикултурен жилищен квартал в Берлин - бел. авт.). Тя се основава на самоорганизация, ние работим самостоятелно, имаме собствено голямо пространство и богата програма. Много бежанци и мигранти идват при нас, техните проблеми са ми познати и близки. Тези хора, независимо дали им харесва или не, със своето присъствие вече оказват влияние върху развитието на обществото и промяната на идеята за националната държава. Всички добре знаем как е организирано капиталистическото общество и че границите на националните държави са привилегия за родените там и стена за тези, които всъщност работят за благосъстоянието на тези граждани.

Когато пандемията започна, хората, затворени в лагери като "Мория", изобщо спряха да говорят. "Останете вкъщи", но какво ще кажете за тези, които нямат дом? Да останеш вкъщи е привилегия.

С Джулия Щраус решихме да направим изложба на фасадата на кметството в Берлин. Имахме късмет, че кметът (от Зелената партия) подкрепи нашата идея въпреки факта, че десницата беше много враждебна.

Поканихме около 30 художници и активисти да дадат творби на тема граници. Всички създадоха нови произведения. Имахме няколко участници, които живеят в лагерите, жени мигранти, но също така и художници, живеещи в Германия, но с опита да са живели под диктатура, като Габриеле Щьотцер. Получи се много силна, въздействаща изложба. И през цялото време, докато работехме по нея, непрекъснато си повтаряхме: "Без граници, без нации."

Разкажете една история от бъдещето.

Бъдещето ще бъде безгранично. Радостно. Успешно. Светло. Прогресивно. Творческо. За всички. Ще дойде скоро. Многопартийно. Безпартийно. Открито. Внимателно и грижовно. За всички възрасти. Много мило. Винаги модерно. Бъдеще. За мен. За теб. За жените. За жените.

Интервюто взе: Даниел Ненчев