Диалогът ще спаси света (евентуално)

"Что делать" се сформира през 2003 и обединява съвременни артисти, режисьори, автори и теоретици. Работата им е предимно в областта на видеоарта, инсталацията, пърформънса, тематични печатни издания. По-голямата част от основателите по това време са вече познати от предишни проекти през 90-те години на миналия век и от дисидентските кръгове в СССР през 80-те. Името им идва от едноименния роман на Николай Чернишевски от 1863 г., впоследствие заглавие и на памфлет на Ленин от 1902 г. "През 90-те имаше подчертана ирония и сарказъм към всичко, което се случваше в обществото. Искаше ни се да погледнем към проблемите на деня по един начин, който повече се доближава до театралните идеи на Брехт", отбелязва Виленски.

През годините постигат международни успехи: от участие на "Документа" през 2007 г., през биеналета в Истанбул, Сидни и Шанхай до ретроспективна изложба в MoMa в Ню Йорк през 2021 г. Изявите навън винаги са им пречили у дома: разказват, че в Русия, ако си оценен в Москва, това е добре, ако си оценен навън, значи има нещо подозрително.

Олга се разсмива, когато трябва да синтезира разликата между тогава и сега. "В началото имаше толкова много надежда, всъщност толкова много надежди. Имахме амбиция не само да променим страната, но и усещане, че изкуството може да помогне за това. Може би идеята, че изкуството е способно да промени света, не е съвсем умряла за мен."

Определят дейността си през годините като социално ангажирано изкуство и сега се изправят пред особен проблем: Олга вижда проектите им като адресирани към общество, което вече не съществува в цялост, а глобално, идеите за пацифизъм и екологичен активизъм - като остарели към 2024 г. Като че ли се унищожаваме с желание.

От филма A Border Musical (2003)

Те активно критикуват окупирането на украинския полуостров Крим през 2014 г., посвещават и късометражен филм на режисьора Олег Сенцов, арестуван заради позициите му по темата. Виленски си спомня, че тогава "имаше координация между украинските и руските артисти, протестирахме заедно. След февруари 2022 г. този обмен и диалог беше прекъснат. Отвъд наши лични приятелства вече няма допирни точки между тези сцени".

Критични са към мисленето, в което националната идентичност казва всичко и изчерпва ролята ти като човек, почти като разклонение на cancel културата. По подобен начин те не харесват и тенденцията, в която разговорът, особено онлайн, се ограничава до първосигнални реакции и нападки. Виждат войната между Израел и "Хамас" като друг пример за демонизиране на всеки, който не е на мнението на другата страна. Плаши ги и тенденцията в Германия за остракиране на артистите, които са солидарни с палестинския народ и призовават към мир. "Това, което постепенно си отива на едно по-глобално ниво, е усещането, че гражданите могат да влияят на политиката."

Двамата определят Санкт Петербург като ключов за акциите им, а артистичните движения в него - като контрастни на средата в Москва. "В Москва винаги е витаела една токсична атмосфера, въпреки че все пак оттам излязоха и групи артисти като Pussy Riot. Държавата едновременно контролира всеки бизнес и държи икономиката изцяло зависима от столицата. В сравнение - в Петербург винаги сме се чувствали по-бедни, но и по-независими", казва Виленски.

От видеото Partisan Songspiel. A Belgrade Story (2009)

През 2013 г. "Что делать" създават "Школата за ангажирано изкуство" (School of Engaged Art) в Санкт Петербург: място, което обединява млади таланти и дава старт на нови автори и художници. Опитът им сами да култивират средата около себе си е част от концепцията им от самото начало. Описват се като леви в широкия смисъл: "Разделителната линия за мен е дали виждаш обществото като потенциално равно или естествено неравно, йерархично. Дали си склонен да обясниш, или да накажеш", казва Виленски.

През 2022 г. като реакция към протестите в Беларус, инвазията в Украйна и вълните на емиграция от Русия инициативата им се преименува на "Школа за извънредни ситуации" (School of Emergency) и се намира в село до града. Ясен знак, че най-сетне трябва да емигрират, е, когато полицията влиза в къщата по подозрението, че там се намира терористична група. Сега развиват пространството Emergency Project Room в Берлин.

От септември 2022 г. Олга и Дмитри живеят в Хамбург, други членове са в Амстердам и Берлин. Двама, поет и хореограф, са все още в Санкт Петербург, до голяма степен все още там заради спецификите на професиите им и грижата за роднини. Срещи в пълен състав "Что делать" правят там, където колегите им от Русия могат да стигнат по-лесно: Белград или Ереван.

"Това, което забелязваме, и то само за по-малко от две години раздяла, е, че на поведенческо и психологично ниво хората реагират по различен начин, ако живеят в Русия и ако са извън страната. Интересни неща се случват с човешкия ум, когато е в тоталитарна среда", отбелязва Виленски. Все пак преди живеехме в авторитаризъм." Колегите му, които са останали, все по-трудно говорят за истинските си чувства публично, дори на социално ниво, сред познати и роднини. "Забелязваме, че това мълчание води и до промяна в комуникацията на съмишлениците ни дори и с нас, по-трудно започват да споделят. Реалността се размива, съответно и диалогът помежду ни."

Описват културата на мълчанието, сплашването или елиминирането на един, за да се държат под контрол всички около него, като изключително ефективни стратегии. Според тях това води до цялостна неспособност да се осмисли светът, съответно това е сред факторите, които водят към себеизолирането и гетоизирането на руските емигранти.

От инсталацията Canary Archives – Files of Dreams and Other Matters в HKW, Берлин (2022)

Олга и Дмитри казват, че това, което вълнува руснаците и в чужбина, и в Русия, е опит да дефинират къде се е объркало всичко, имало ли е момент в историята, който е довел до сегашното положение. В изводите си за проектите си досега и прогнозите си за бъдещето двамата всъщност често са на различно мнение и потъват в дискусии помежду си - у Олга има известен оптимизъм, който Дмитри не споделя, а понякога си разменят ролите.

До каква степен сегашният режим има паралел със СССР е тема, по която често мислят. И все пак двамата стигат до консенсуса, че най-важната роля на изкуството днес е да създава среда, поле за диалог. Опазването на подобно пространство е нужно не само в родната им страна. "Въпреки че САЩ и Германия се стараят, мисля, че в Русия оставаме шампиони по абсурд."

Повече за историята на арт групата на chtodelat.org.