Трусове по скалата на Андрес Файел

Режисьорът за важните теми зад филмите му и какво е да си непредставен дори на германските избори

   ©  Цветелина Белутова

Андрес Файел израства в разделена Германия и се страхува, че в днешния свят стените около нас се издигат все по-високо. Чрез ангажираното му със съвременните проблеми кино, той се бори по свой си начин това да не продължи да се случва.

Роден е през 1959 г. в Щутгарт. Описва го като поляризиран град, белязан от Втората световна война и последвалото чувство на вина в обществото. "Нямаше открити разговори по темата." Мъжете в семейството му са бивши военни, докато майка му е тази, която държи на изкуството и образованието. "Така че в тази много застинала и германска атмосфера изкуството беше бягство. Намерих петдесетте нюанса сиво в средата около себе си."

През 80-те години учи психология в Свободния университет в Западен Берлин до голяма степен, за да избяга от всичко познато. "От лудостта както на хората около мен, така и може би от моята собствена лудост." Казва, че това не му е помогнало особено в киното. "Тотално надценена е ролята на психологията в изграждането на персонажи. Дори бих казал, че е опасен мит, тъй като вкарва личностите в модели, а реалността е много по-сложна. Винаги съм бягал от крайни теории", казва Файел, който вижда в съвремието едно опасно заличаване на нюансите, отказ да се разбере сложното и да се повярва на най-лесното обяснение. Определя това явление като западен модел на мислене.

"Изкуството на разговора, в който като спирала намираш различни решения и начин на мислене, като че ли изчезва за сметка на етикетите. В този процес виждам загуба на емпатия, загуба на способността да се бориш с предизвикателства, да ги осмисляш. Получава се съществуване в балон, в което все повече се налага мислене между "нас" и "тях", а по средата - стена. Има редукция на перспективите, които всъщност са ми най-интересни."

За какво говорим, когато крещим

Според Файел няма очевиден виновник за тази ситуация, а процес на събиране, разпадане и събиране, през който човечеството е преминавало и преди. Разглежда проблема със социалните мрежи и комуникацията днес от различен ъгъл. Той дава за пример революциите в Северна Африка или движения като Occupy Wall Street в САЩ отпреди десетилетие като начало на нов модел на граждански действия. "Хората се събират, защото инстинктивно усещат обща цел, но всъщност тези движения не се дължат на обмяна на идеи, взаимно познанство, не израстват постепенно, а рязко, съответно угасват рано."

Той смело се хвърля към трудните теми с първите си филми през 90-те: Balagan (1993) разказва за израелско-палестинска театрална трупа, "Оцелелите" (1996) - за трима негови съученици от гимназията, които се самоубиват по различни причини в зрелостта си. По-широк успех той придобива с "Черна кутия" (2001), който разказва за атентата над Алфред Херхаузен, виден банкер и председател на Дойче банк, през 1989 г. и Волфганг Грамс, член на крайнолявата Фракция на Червената армия (RAF), който е заподозрян в нападението. Темата е актуална за него още от детство. "В Щутгарт имаше много силна лява вълна, която беше обвързана с различни акции и атентати. При тях също имаше едно мислене в крайности, типично и за опонентите им - важно е само на коя страна си, всичко беше черно или бяло, грешно или вярно." Често филмите му са предшествени от години на проучвания.

Въпреки че не оставя киното на заден план, той става все по-активен като театрален режисьор. През 2017 г. снима първия официален документален филм за неясните факти в живота и експерименталното изкуство на Йозеф Бойс, посрещнат с няколко престижни награди, включително от Германската филмова академия. Поколението на Файел е силно повлияно от Бойс и визионерската му идея, че "всеки може да бъде артист". За режисьора това означава да се възприеме една различна философия за живота - човекът да не е маркиран от недостатъците си или ограниченията си, а от потенциала си, да допринесе към обществото независимо откъде идва. В това той вижда и възможност да се мисли повече за идеята за универсален основен доход, което би позволило личността да излезе отвъд ролята си на хамстер в колело. "В днешния свят има един интернализиран страх, че не се справяш, не си признат, избутан си в ъгъла. Това, че всеки може да е артист, означава, че всеки може да участва в обществото, вместо да е в периферията му."

Определя Бойс и като един от първите съвременни артисти, които приоритизират екологията - например проекта му със засаждането на 7000 дървета през 1982 г. в Касел.

След нас и потоп!

Един от малкото игрални филми на Андрес е всъщност последният му до момента - "Екоцид", който представя свят в близкото бъдеще, 2034 г., непоправимо белязан от климатичните промени. Сюжетът разказва за политици (сред които Ангела Меркел), осъдени за престъпления срещу планетата заради бездействието си към климатичните промени.

В хода на създаването на филма режисьорът проучва множество граждански сигнали и призиви по темата, останали без отговор от властите. "Осъзнавам, че е привилегия да мога да ровя в документи и да критикувам едно правителство, без някой да сложи нещо в кафето ми, но все пак в тези моменти Германия ми изглеждаше като бананова република."

Филмът получава предимно негативни отзиви, нещо, което Файел е очаквал и свързва с масовата заблуда, че бързи зелени политики не са необходими. Разговаряме малко преди изборите в Германия, впоследствие спечелени от Германската социалдемократическа партия с 25.7%. Файел казва с усмивка, че не е оптимист. Не вижда никаква визия по темата от която и да било партия, дори и от Зелената партия, която подкрепя.

Междувременно събития като наводненията в Германия тази година за него показват, че дистопията във филма му не е кой знае каква фантазия. За Файел бездействието на властите е директно нарушение на правото на живот. "Правим се, че все още живеем в свят, който се движи в континюитет, че сегашната система може да е функционална, ако просто имаме повече електрически коли и соларни панели. Това е лъжа. Може да е болезнен процес, но необходимостта от голяма промяна е вече неотложна."

По-рано тази есен Файел беше гост на "София филм фест" и първото издание на Родопския международен фестивал на документалните филми (RIFE) в Смолян. Следващата прожекция на "Бойс" е на 23 октомври от 18:30 ч. в Дом Канети, Русе, част от гостуването на "Гьоте-институт" в града, а филмът ще бъде представен от Стефка Цанева и художника Лъчезар Бояджиев.
Все още няма коментари
Нов коментар