Взимай ташевката и да тръгваме

Семейният бизнес на Георги и Гергана Ташеви започва от Плевен, за да обиколи света. А раниците им са се превърнали в нарицателно

Философията на Ташеви е проста, но успешна - трябва да обичаш това, което правиш, да не се скатаваш, да работиш най-много от всички

Румяна Гочева

Философията на Ташеви е проста, но успешна - трябва да обичаш това, което правиш, да не се скатаваш, да работиш най-много от всички © Цветелина Белутова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко

Базираната в Плевен компания "Ташев" произвежда над 200 вида раници.
Дружеството е основано от Георги и Гергана Ташеви, които и до днес изпробват сами всеки продукт.
Материалите са само от Европа, САЩ и Япония, а износът - главно за Германия, а оттам за цяла Европа.

Когато бях на пет години, скришом сядах на шевната машина у дома и се опитвах да шия. За мен как се съединяват две парчета плат с бримка от конец беше като магия. По това време често ми се караха, че съм пипал машината на баба. Затова сега се шегувам, че вече си имам мои машини и мога да си седя и да си шия на тях колкото поискам. Така започва разказа си Георги Ташев, основател и собственик (заедно със съпругата си Гергана) на компанията "Ташев", станала нарицателно на раниците, които произвежда и продава.

Дружеството е базирано в Плевен, където са производството и фирменият магазин, а отделна складова база е организирана за продуктите от вноса. "Запазената" марка на "Ташев" обаче са раниците - първо измислени и изпробвани Георги и Гергана, а после пуснати за продажба за всички - планинари, алпинисти или просто за хора, които обичат да носят всевъзможни неща, без риск чантата им да се скъса.

Преправи си сам

Историята на "Ташев" започва много преди основаването на фирмата през 1995 г. През 80-те години като младо момче Георги започва да се занимава с туризъм, алпинизъм и спелеология. Недоимъкът обаче е другото име на социализма и това личи и от предлаганата екипировка. "Раниците бяха оскъдни, неудобни, почти неизползваеми. Веднъж на едно катерене ми се къса презрамката на старата раница и щях да я изпусна, а бях на стена на 100 - 150 метра височина, където беше невъзможно да я поправям на място. Тогава реших, че трябва да взема нещата в свои ръце", разказва Георги. Така именно със стария Singer на неговата баба започнал да преправя - първо своята раница, после и тези на приятелите си. А времената били трудни.

"Нямахме достъп до качествена екипировка за времето си, а нямаше начин и да закупиш материали от заводи, нямаше частна инициатива. Но когато искаш нещо, намираш начин. С малко повече креативност купувахме калъфи за багаж, сакчета, калъфи за костюми и други готови продукти от магазина, които разшивах внимателно на съставните им части - парчета плат, ленти, катарамки. Пришивах джобове, преправях презрамки и какво ли още не - първо на раниците, които всички имахме", обяснява технологията Георги. Не след дълго започнал да прави изцяло нови раници. А една от първите от тях (от 1986 г.) се намира зад специална витрина във фирмения магазин на "Ташев" в "Скай сити мол" в София, за да напомня онези времена и да показва, че имаш ли желание, всичко е възможно.

Първата инвестиция - парите от сватбата

Но как от преправяне на раници се преминава към изработване на професионална екипировка? "Една дума ми изниква и тя е дързост. Георги е възпитаник на спортна гимназия с профил борба и е наистина "борец" - ако реши да направи нещо, той трябва да го направи най-добре, трябва да е перфектен. Втората дума е перфекционизъм", казва Гергана.

Тя първоначално била клиент, но впоследствие решила да помогне в производството. Раниците били качествени като тези "на чужденците", но много се чакало. "Георги шиеше почти денонощно, при него имаше цяла върволица народ - планинари, приятели - всеки искаше раница или водеше друг, който също иска. Така разбрах, че ако не запретна ръкави и не помогна, скоро няма да имам раница. Той пък се впечатли, защото до този момент никой не му бил предлагал помощ, и така се случиха нещата", разказва Гергана. Два месеца по-късно се оженили, а първата инвестиция в производството били парите от сватбата. "Купихме платове и материали, за ужас на родителите ни", допълва с усмивка Георги.

Но въпреки това било трудно - първите кредити се давали трудно и с много висока лихва. Изтеглили още заеми, за да купят истински материали и нови машини. "Да шиеш раници не е като да шиеш дрехи, няма нищо общо - и като технология, и като оборудване. Със сумата на една наша шевна машина можеш да оборудваш малък трикотажен цех", казва Гергана. Дошла и Виденовата зима, хиперинфлацията, много фирми фалирали. "Ние обаче бяхме млади и амбициозни и явно сме взимали правилните решения, защото оцеляхме и продължихме", разказва Гергана.

По-късно решили да инвестират и в сграден фонд - за да бъдат независими и да не се местят постоянно с растежа на фирмата. "Така през 2000 г., пак с кредит, който изплащахме дълго, инвестирахме в сградата в Плевен, в която в момента се намира производството", допълва тя. Там работят около 30 души - съмишленици, "които за нас са на второ място след семейството". По-късно Ташеви купили и складова база за материалите за производството, които са доста обемни, както и за стоките от вноса.

Камъни в раницата

Стартирали с големи раници - 60 л и 80 л, но скоро след това се наложило да разширят палитрата - дамите искали по-малки модели, появили се и още варианти. Сега имат над 200 продукта, като всичко по тях се прецизира - къде да има джоб, колко да е дълбок, удобен ли е - може ли наистина да се ползва, а не да бъде просто за красота. "Ние носим постоянно тези раници, даже някои от моделите сме ги създавали аз за мен, той - за него. Искаме на нас да ни е удобно, а това означава, че ще бъде удобно и за клиентите. Правим лично и наши тестове за издръжливост - както на материалите, така и на крайните продукти. Веднъж, за да стане тестът по-бързо, напълних една 60-литрова раница с камъни, което беше изпитание за здравия гръб на Георги", разказва Гергана. А той потвърждава: "Да, умишлено претоварваме продукта така, както собственикът няма да може да го натовари, за да може, ако излязат някакви проблеми, да ги решаваме." Раниците обаче са минали най-безмилостния тест - този на децата. "Друго си е да знаеш, че не трябва да пазиш тази раница и можеш да я хвърляш и търкаляш колкото си искаш и тя да остане здрава", обобщава Гергана.

От Хималаите до Япония

Клиент търговец на Ташеви пък направил свой тест при теренни условия в Нова Зеландия, а резултатът бил, че само българските раници издържали натоварването. Отзиви дошли и от Япония, където пренасяли тежки багажи по над 70 кг. В един период пък Ташеви изработвали много големи денкове за експедиции в Хималаите. Тези "сакове" били пълни с екипировка и се пренасяли от хеликоптери до базовите лагери, като били закачени за тях с въже.

"Един от нашите денкове се беше откачил от хеликоптера и беше паднал. Алпинистите го бяха отписали, но после се оказа, че му няма нищо - намерили го на скалите напълно здрав! Всичко е в материалите - използваме най-добрите, но и в начина на изработка. Затова нашите раници и след 10 години употреба изглеждат по същия начин", казва Георги. И признава - с глобализацията през последните вече над 10 години качеството на материалите започна да пада, но ние устояхме и продължаваме да устояваме и на това.

"Много изкушаващи предложения има от Далечния изток за алтернативни материали с много по-ниски цени, атрактивен вид и (уж) същите параметри. Нещо, което тук, в Европа, може да се направи за 25 лв., там може да се направи за два лева. Ние обаче не се изкушихме, макар че много ни се искаше: всичко щеше да стане много по-шарено, обаче щяхме да загубим идентичността си", казва Георги. И допълва, че успяват да поддържат стилна визия и съвременни разцветки, използвайки материали само от Европа, САЩ и Япония. А добрата новина е, че все повече млади хора се радват, че има хубави български продукти. "Често пъти идват при нас и казват: "Скъсах една, две раници и ми казаха - вземи си "Ташев" и си решаваш проблема", казва Гергана.

Ти ли си Ташев?

"Ташев" работят с представител в Германия, който разпространява продукцията в Европа. "Паралелно с производството на раници започнахме постепенно да внасяме друга трекинг и къмпинг екипировка. Повечето марки, които внасяме, са английски - допадат ни с изчистената визия и точност и коректност, по което си приличаме", разказва Гергана. "Не сме агресивни търговци, правим си раниците, предлагаме и друга екипировка на нашите клиенти и фенове и не искаме да завладяваме света", допълва Георги. Самите те обаче понякога не успяват да останат анонимни.

Веднъж момче от персонала в една хижа сипало чай на Георги и излизайки от столовата, той чул: "Знаете ли на кого сипах чай току-що? На Ташев!" Тогава излезе хижарят при нас с една раница, обърна се към Георги и му каза: "Ти ли си Ташев? С тая раница мъкна буркани, кофа с домати, отгоре детето и виж я - здрава е." Ние се притеснихме, тъй като не обичаме да сме център на вниманието. Но случки като тази разпалват ентусиазма и увереността ни, че правим нещо стойностно, което хората оценяват", спомня си Гергана.

А това понякога е трудна работа. Затова и двамата са единодушни и съветват всеки, който сега започва бизнес, да не се отказва. "Често пъти младите предприемачи очакват бърз успех, нямат търпение и дори и две години им се струват много. Да, трудности има, но кой казва, че трябва да е лесно? Ако е лесно, всеки ще го прави", обобщават Георги и Гергана Ташеви.