Дейвид Фрик помни кога рокендролът беше млад

"Има събития, които още по време на случването им са комуникирани като исторически - например (мащабният благотворителен концерт в помощ на Етиопия от 1985 г. - бел. ред.) Live Aid. Но когато видях Брус Спрингстийн за първи път, веднага разбрах, че искам да знам повече за него." Определя това любопитство като движеща сила през годините: да иска да научи повече за даден артист, за творческия му процес, за това, което е в главата и сърцето му.

Дейвид Фрик и Джо Стръмър от The Clash през февруари 1979 г., по време на първото американско турне на пънк групата Фотограф : Ebet Roberts

На грамофона му най-често се въртят класиките. "Можеш да си пуснеш албум, който познаваш много добре, но една дума в текста, един звук някъде може да те накара да го възприемеш под тотално друг ъгъл. Това важи и за концертите. Ако Брус Спрингстий изпее песен, написана, когато е бил млад, той ще я изпълни със съвсем друга тежест, заради различния си житейски опит."

Връща се често и към музиката на Лу Рийд, известен с нежеланието си да дава интервюта и враждебното си отношение, когато трябва да го направи. Въпреки катастрофална първа среща през 70-те, двамата развиват особено партньорство през годините и Фрик е сред малкото, пред които Рийд се държи свободно. "В неговото поведение имаше много отбранителни механизми. Веднъж ме попита "Дали на теб ще ти е приятно, ако някой те разпитва за нещо, което си направил като си бил на 14?". Мисля, че когато интервюираме някого, все пак поставяме хората в особена позиция и не трябва да прекрачваме граници, които ние самите не бихме позволили да бъдат прекрачени спрямо нас."

Днес Фрик работи отново като фрийлансър както за други водещи музикални издания като Mojo, така и в радио Sirius XM. "Воденето на предавания е като писане на живо. А и ми казаха, че имам хубав глас!"

Вижда ролята си като куратор на хаотичното изобилие от информация - смята, че за слушателя ориентирането е все по-трудно в стрийминг времената.

Фрик пристига в София като един от гостите на музикалната конференция SoAlive, която между 19 и 21 октомври ще привлече професионалисти от различни сфери и така ще създаде рядката възможност за контакт между местни изпълнители и чуждестранни професионалисти - идват мениджъри, тур агенти, специалисти по дигитално разпространение, лицензиране и използване на музика във филмовата индустрия. Сред тях са още представители на лейбъли като Domino, компании като Spotify, а от българска страна в необичайната роля на лектор ще бъде Азис. Фрик ще говори за опита си на 19 октомври от 17 ч., а презентацията му е озаглавена The Rhythm of Reporting.

Посещението му в София означава, че той ще се запознае с много изпълнители, които не е чувал досега. Уверява ни, че няма търпение. Подобно на прическата му, страстта и любопитството му към музиката остават непроменени през годините.

"Това, което със сигурност се промени, е че сега изпълнителите са подвластни на celebrity културата. Те са много по-ангажирани с това как ще се презентират, как ще поддържат вниманието на публиката към своя бранд." Според Фрик, ако си в музиката по комерсиални подбуди, всичко свършва много бързо, и то не само защото има все по-малко реализация в нея. "Това, което винаги ме е вълнувало, е есенцията на работата им, не нивото им на известност." Не се впечатлява и от хората с амбициозни заявки: "Мисля си, че най-добрите музиканти не искат да променят света, а светът около тях да се промени. И понякога той успява да се промени, докато те са в зенита си."

Той вижда промяна и във вкуса на читателите. "Всички говорят за Тейлър Суифт и въпреки че няма спор, че тя е много талантлив автор, не съм сигурен дали това ниво на внимание е оправдано. Понякога ми се иска да прочета какво се случва в Сирия, например."

Според него фактът че Rolling Stone пише едновременно за политически и културни явления е създало определен мост в осмислянето на това как те си влияят взаимно. Споделя, че с годините аудиторията все повече е намирала изданието за излишно политизирано. "И то въпреки че още от 60-те то отразяваше и обществени теми - просто понякога това означава анализиране на хипи движението, понякога на президентските избори. Хората се промениха, не съдържанието. И те се промениха не задължително към добро."

Дейвид вижда бъдещата устойчивост на медиите не в борбата за кликове, а във връщането към това, което е направило и издание като Rolling Stone ценно: отразяването на местни събития, преди да се премине към по-големите. "Човек трябва да инициира промяна, да разбере какво искат хората в квартала му да се промени и постепенно да направи стъпка към по-широка публика. "

Дали ще преоткрие стара плоча или ще намери нова група, за него преживяването остава също толкова ценно, колкото преди четири или пет десетилетия. На въпроса какво го е впечатлило напоследък, той цитира няколко имена отвъд знаменитостите на деня: китаристът Уилям Тайлър, случайно чута на "Уошингтън скуеър" група на име Pam Arcadia. "Запознах се с тези хора, седмица по-късно ги пусках по радиото. Моите социални медии са хората, предпочитам да изляза и да видя какво си заслужава, да прочета какво са писали другите. Това е в природата ми. Аз съм като акула: винаги се движа напред."

Пълната програмата на SoAlive е на www.soalivemusicconference.com.