В името на изкуството ORLAN би забранила и религията

Радикалната френска артистка за устойчивите стереотипи и финансовата цензура днес

ORLAN се включва от студиото си в Париж, наглася камерата, рязко прекъсва първия въпрос и казва: "Преди да говорим, бих искала да се представя, може ли?. Разбира се. "Аз съм ORLAN, така се наричам пред всички и навсякъде, където е възможно. Моето име винаги се изписва с главни букви, защото не влизам в никакви ограничения. Не се вмествам в никаква форма на артистично средство, начин на изразяване, стара или нова технология. Обичам времето си, но искам да виждам обществените феномени от дистанция, която ми позволява да ги критикувам. Разбрано?"

Останалото за своята простираща се в няколко десетилетия кариера тя ще разкаже на 26 октомври във Френския институт в София. Гостуването ѝ е част от деветото издание на фестивала за дигитални изкуства ДА (24-28 октомври), което тази година е с водеща тема "Антибиоза: Изкуството на борбата и оцеляването". Ден по-рано ще се открие и изложба с избрани работи в галерия Credo Bonum.

ORLAN е родена през 1947 г. в Сент Етиен и намира популярност с пърформънсите си през 60-те години. "Това беше невероятно време, в което падаха толкова много бариери. Имаше процес на преформатиране на всичко, създадено до този момент. Тогава се оформи и моята номадска природа, това разбиране, че винаги трябва да съм в движение и търсене. Понякога ми е трудно да се свържа с поколенията, които не са живели през 60-те, защото те не познават това ниво на свобода." Когато през 1978 г. преминава през спешна операция, тя решава да документира целия процес и това отключва дълготраен интерес към телесната модификация и пластичната хирургия като изразни средства.

В "плътското изкуство" (carnal art), както сама го определя, тя изследва до каква степен продължаваш да си себе си, да си човек, да си жена, да си привлекателен, кое в личността ни е природно, социално или политическо детерминирано. В началото на 90-те една от операциите е свързана с поставяне на импланти на челото ѝ, често сравнявани с дяволски рога. Днес тя самата е своя скулптура и не прилича на някого, който може да срещнете по улицата или в магазина.

От друга страна, нетипичните ѝ идеи срещат широко признание - през 2003 г. е наградена с рицарския Орден за изкуство и литература. Влиянието ѝ днес може да бъде усетено по различни начини, и то отвъд съвременните артисти, които работят с тялото си като изразно средство. Между 2013 и 2016 г. съди (неуспешно) Лейди Гага за плагиатство, след като открива прилики между проектите ѝ и естетическите решения и фотосесиите към албума Born This Way.

В провокациите, смелото експериментиране по ръба на сериозното и абсурдното и отказа от фиксирана артистична идентичност работата на ORLAN може да бъде разглеждана като близка с нейни съвременнички като Софи Кал и Марина Абрамович. Но при ORLAN като че ли има още едно по-дълбоко ниво на радикалност, а в контраст с това - желание да говори открито за опита си дотук и да отговори на любопитството към нея.

След десетилетията на разбиване на клишетата около жените, пола и секса какво към 2023 г. остава като неразрешено предизвикателство? Изненадващо, тя не вижда особен прогрес от 60-те години насам. Според нея жената продължава да е като обект, атакуван от различни очаквания, привързана към домашната работа, оценявана само заради външния си вид, последното още по-усилено заради суетата и консуматорството в социалните мрежи. "Жената днес все още живее в една фабрика от стереотипи." Не таи излишни надежди към младите в момента, тъй като според нея те остават под влияние на стари разбирания. Цитира мисълта на Ницше: "Само изкуството ще ни спаси да не умрем от истината."

"Всички проблеми на света са породени от хората за хората, с цел патриархатът и женомразството да бъдат вечно живи", казва ORLAN, която през 60-те и 70-те прави различни референции към католицизма. "Имам много радикално отношение и към религията. За мен всяка форма на религия трябва да бъде забранена, защото всяка религия поражда само нови и нови табута. Последните дни следя случващото се в Израел и Палестина, и това само потвърждава мнението ми."

По-голямото попкултурно присъствие на феминистките идеи днес също не я зарежда с оптимизъм. Разочарована е от това, което тя определя като "американския феминизъм". "Това да не четеш някоя литературна класика, защото я е писал мъж, ми изглежда невероятно контрапродуктивно. Това е сегрегиране на културата, интелигентността, натрупването на история."

Когато преподава, тя вижда, че има хора, които "поддържат контракултурата жива", но и много млади артисти, които са "напълно изкуствени", в стремежа си да създават "стилно и декоративно изкуство, което да се впише в някаква среда и да им донесе пари".

"Цял живот съм се борила нещо да се промени, но стереотипите се прераждат и повтарят, те са изключително устойчиви. Затова и немислими неща се случват отново. Борбата не е просто да оценяваме Дора Мар колкото Пикасо. Всяка жена трябва да е еманципирана, независимо дали е бунтарка, дали е по-спокойна и примирена. Става въпрос за излизане от сянката и присъствие на всяко ниво в публичния и личния живот."

Проектите ѝ са в различни посоки: скулптура, фотография, пърформанс, видео, 3D, видеоигри, разширена реалност, дори изкуствен интелект и роботика (през 2018 г. тя създава робот по свой образ и подобие), а през тази година тя дори издаде музикален албум в сътрудничество с над 20 музиканти от различни жанрове (гордо разтваря обложката на плочата пред камерата).

През 2021 г. тя публикува и автобиография, до голяма степен подтикната от усамотението по време на локдауните около първата ковид вълна. Удоволствие или мъчение е било за нея да събере в книга житейския си и професионален път досега? "Беше удоволствие и начин да погледна към художественото и автобиографично писане от различен ъгъл. Ако започна да пиша тази книга сега или ако я бях написала преди, това щяха да бъдат различни книги. Аз-ът в случая се превръща във фикция. Все едно различни личности говорят. В хода на писане се получава така, че не говоря какво "аз съм" направила, а какво "аз сме" направили."

На 76 години ORLAN е пълна с енергия да създава още, дори и да не е сигурна как проектите ѝ стоят в настоящето. "Има още много идеи, които не съм реализирала, най-вече по финансови причини. Днес наблюдаваме една финансова цензура. Ако нямате достатъчно средства, за да осъществите въображението си, то вие просто не можете да направите това, което искате."

Изкуственият интелект присъства в няколко от инсталациите на ДА фест, а като се има предвид, че AI е все по-голяма част от работата ѝ, как тя вижда ролята му в близкото бъдеще? "Не съм нито технофил, нито технофоб." Гледа с оптимизъм на начина, по който той може да повлияе на медицината и диагностиката. "Интересно ми е дали някой ден ще строи сгради. Като дете дори не можех да си представя, че ще имам целия свят в телефона си."

Описва се като любопитна за всичко, което предстои, а опасенията ѝ са свързани с това какво обществото ще направи с промените около себе си. "Не се страхувам от технологичните иновации, страхувам се от човешките същества. Независимо от това как обществата се променят във времето, индивидът все пак се ражда в религиозна или семейна среда, влиза в определена образователна система и оттам насетне той се оформя, очуква, изповядва определени мнения, преценката му става все по-замъглена."

Зад нея в ателието ѝ има плакат, на който пише Nous sommes artsexuelles. Какво означава да си "артсексуален"? "Мога да съм привлечена от интелигентността, тоест да съм сапиосексуална, да съм привлечена от дреха, която някой носи - шапките ми се струват много секси. Означава и да живееш бавно, отвъд динамиката, която някой иска да ти зададе. Сексуалността е като миризмата, която долавяш и обичаш, като глътка шампанско. А какво е за вас?"

Лекцията "Това е моето тяло, това е моят софтуер" в рамките на ДА фест ще се проведе на 26 октомври от 18 ч. във Френския институт (предварително записване).

Изложбата със същото заглавие ще открие на 25 октомври в Credo Bonum и ще бъде отворена до 10 ноември.

Повече за цялата програма на събитието и другите гости на www.da-fest.bg.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар