Лица

Bulgarian Cartrader натиска скоростта

Пътят към международната сцена сближава израсналия в Германия музикант Даниел Стоянов с родната му България

Светослав Тодоров

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

"Като че ли в момента съм в една междинна фаза", казва музикантът Даниел Стоянов, най-добре познат като Bulgarian Cartrader. Разговаряме по телефона в късен следобед, малко след като е приключил дълга репетиция в Берлин, на която е изпробвал нови песни, част от предстоящ миниалбум.

Ще ги чуем скоро на живо: нетипичният псевдоним, заснетите у нас клипове и българският произход на Стоянов бързо хванаха вниманието и на слушателите у нас. Публиката тук го видя на живо едва това лято с участието му на Sofia Live Festival. На 11 ноември той се завръща в София за самостоятелен концерт в Sofia Live Club, на който ще демонстрира неконтролираната енергия, която съпътства изпълненията му.

Той често говори за своята музика като естествено хаотична - сравнява я с превключване между радиостанции и не иска да се ограничава в конкретен жанр или естетика. Като доказателство последните му две песни - Guestlist и Narrow Band of Happiness имат малко общо помежду си. Когато слушате Bulgarian Cartrader, е възможно няколко пъти да си помислите, че дискографията му е свършила и Spotify вече е пуснал друго.

Въпреки че живее в Германия от дете, Даниел ни отговаря на български и минават само няколко минути преди да заговори за едно от любимите си места у нас - кебапчийница в "Казичене", която държи негов приятел. Защо всъщност му е важно да подчертава "българската връзка", при положение че е формиран от музикалната среда в Берлин?

"Заради връщанията през годините винаги съм гледал на живота в България с една особена романтика", казва Даниел, който е роден през 1986 г. Той поставя началото на Bulgarian Cartrader през 2021 г., а преди това трупа международен опит в музиката с вече несъществуващото дуо Malky.

Дори заглавието на дебютния му албум от миналата година съдържа едно подсказване, което само слушателите тук биха схванали: той се казва Motor Songs, по името на единствената стихосбирка на Никола Вапцаров. Причината не е толкова влияние от поезията му, колкото споменът за присъствието на книгата в семейната библиотека.

Една от най-запомнящите се песни в албума пък е Mavrud, в която се усеща и най-много заигравка с балканската ритмика, а най-емоционалната и поетична - Embrace, разказва за живота му между двете страни, детството в София и Плевен, миграцията към село в Южна Германия, разделите в семейството му, а също така и първите му спомени и музикални влияния.

Вижда българския елемент във визуалната и музикалната си концепция като възможност да покаже една по-богата и допълваща културна идентичност. "Спомням си как като малък, в момента, в който отново се озовавах в България, всичко ми изглеждаше толкова живо. Знам, че представата ми е малко изкривена, че не отразява напълно реалността, но тази романтика е и някак си моя собствена." Самоизградената фантазия е в центъра на Bulgarian Cartrader. Иска едновременно да предизвика и преобърне всеобщата представа на западния слушател за Балканите. "Знаете: шумни сватби, драматични погребения, евтин алкохол."

Даниел дори планира да отнася проекта все по-често към България. "Бих искал да съм полезен, да работя с все повече български професионалисти, да се опитаме с общи усилия да подобрим възможностите пред артистите в България, защото страната е като че ли отвъд погледа на кураторите в стрийминг платформите, на "плейсмейкърите". Трябва да съществува инфраструктура, чрез която да се развиват, а навън да знаят какво се случва тук." Даниел вижда не по-малък потенциал в България, като че ли една по-централизирана и индивидуална среда.

За него персоната на Bulgarian Cartrader е и шанс да стигне до аудитория отвъд най-очакваната. "В сравнение с Великобритания или Франция като че ли музикалната сцена в Германия е по-затворена. Слушателите по-бързо се задоволяват и изпълнителите стигат до определена фаза, без никога да стигнат до сериозен международен експорт на музиката си." Това вероятно няма да бъде в сила за него: в края на октомври стана ясно, че той е сред петнадесетте номинирани изпълнители за наградите Music Moves Europe в Билбао, фокусирани върху новоизгряващи изпълнители от различни части от континента.

Той усеща и елемент на откривателство, когато е у нас. Ако в близкото минало Берлин е най-естественото място за младите креативни професионалисти, сега градът му се вижда твърде претрупан, хаотичен, труден за ориентация къде е автентичната енергия и къде е фалшивата. "Много лесно се изгубваш в целия шум, да си "поредният" от Берлин. А едновременно с това не искам да се отказвам, а постоянно да натискам скоростта, да постигна една синергия между музикалния и визуалния елемент. Също така толкова много хора тук просто копират това, което харесват или които им се струва привлекателно. А аз не мога да копирам, казва Стоянов, който усилено работи по продължението на Motor Songs. Според него "всичко е в идеята. Все пак човек да измисли всичко на една маса, не е необходимо повече. Спонтаността е изключително важна за мен. Мелодичността също. Важно е душата ти да се радва".

Не се вижда като стигнал до определено и сигурно ниво на разпознаваемост: "Има още доста работа да се върши." Може да се каже, че той вижда борбата за видимост в днешната музикална индустрия като "безмилостна жестока" дори и в градове, в които системата е по-добре конструирана. "Трудно е да се каже какво е успехът днес, тъй като може да си популярен за една група хора, те да пълнят клубове, но да си напълно неизвестен за друга." Подозира, че идеята за масова разпознаваемост е може би остаряла към днешен момент, а представата, че ако някой българин е направил някакво постижение някъде, то това е грандиозен успех - малко наивна.