Еврозоната губи търпение към Гърция

"Основният проблем е липсата на реформи, или някакво предварително действие за тях в Гърция", твърди втори източник на агенцията.

Финансовите министри от еврозоната също така са недоволни от гръцкия си колега Евангелос Венизелос, защото смятат, че той обръща повече внимание на позицията си в контекста на неговата партия и предстоящите парламентарни избори през април, отколкото да говори за реформи.

"Той се подготвя собственото си политическо бъдеще, а не за бъдещето на страната си", твърди първият източник на Ройтерс. "Налице е засилващо се чувство на безсилие защо ние трябва да изпълним нашата част от сделката, която договорихме преди, докато Гърция не изглежда да се старае да изпълни своята част от сделката", твърди той.

Атина признава за трудни разговори

"Има голямо нетърпение и голям натиск, не само от трите институции, но също така и от държавите членки на еврозоната", заяви Венизелос", след което нарече "много труден" конферентния разговор в събота с колегите си от еврозоната. Моментът е много важен. Всичко трябва да бъде приключено до неделя вечерта, каза още гръцкият финансов министър.

Преговорите за дълговата криза в Гърция, които трябва да предотвратят евентуалния фалит на страната през март, са достигнали "достатъчно ниво на разбирателство", но се забавят поради разногласия относно реформите в пазара на труда. Това заяви високопоставен гръцки представител, цитиран от АП. Според започнатия с преговорния процес източник, пожелал анонимност, правителството и кредиторите по спасителния план са решили всички останали въпроси след "свръхчовешки преговори".

Вероятността от фалит остава

Вероятността от фалит на Гърция не е изключена, казва шефът на еврогрупата Жан-Клод Юнкер в интервю за следващия брой на германското списание "Шпигел", цитирано от Ройтерс. Пред седмичника той подчертава, че Гърция няма да може повече да разчита на солидарността на другите страни от еврозоната, ако не съумее да осъществи договорените реформи.

"Ако установим, че всичко е тръгнало погрешно в Гърция, няма да има нова програма за помощ и това би означавало, че през март те ще трябва да обявят фалит", заявява Юнкер. Той добавя, че вероятността от гръцки банкрут трябва да насърчи Атина "да напрегне мускули", когато стигне до прилагане на реформите.

Инспекторите по гръцкия дълг, които представляват държавите от еврозоната и МВФ, притискат Атина за по-строги икономии и намаляване на заплатите, преди да бъде сключена сделката за спасителния заем от 130 млрд. евро.

Гърция вече си е осигурила сделка за преструктуриране на дълга с частните кредитори. Това ще доведе до намаляване на половина дълга на Атина в номинално изражение, като в замяна на това Гърция ще издаде нови, 30-годишни облигации със средна доходност от 4%, твърди Ройтерс.

Като целта на преструктурирането е дългът на Гърция да намалее от 160% от БВП до по-устойчвите 120 на сто от БВП до 2020 г.

"Посланието към Гърция сега е много ясно. Сделката с частните кредитори като цяло е добре, но ние няма да позволим тя да продължи, ако нямаме гаранции, че останалата част от реформата ще бъде извършена, за да може цялостната ситуация да стане по-устойчива в дългосрочен план", твърди източник на Ройтерс.

Преструктурирането на дълга се очаква да удари гръцките банки по-силно отколкото други, защото те държат много местни ДЦК. Поради това източници от ЕС вече изказаха хипотезата, че е възможно спасителният пакет от Брюксел да се увеличи с още 15 млрд. евр, до 145 млрд., като по този начин ще се помогне на гръцките банки да се рекапитализират след суапавота операция по дълга.

Но срещу тази идея има сериозна съпротива, включително и от Германия. "Много малко вероятно е цялостният пакет ще се увеличи", твърди официален източник от Брюксел. "В някои столици липсва всякакво желание да се предоговаря размера на спасителния пакет".

Разминаванията

На прага на фалита, Атина трябва да приключи преговорите скоро, така че да си осигури постъпването на средства навреме, за да може страната да изкупи обратно 14.5 млрд. евро облигации, чийто падеж настъпва в средата на март.

Но преговорите с кредиторите от "тройката" се натъкнаха на пречки заради тяхното настояване за намаляване на разходите за труд чрез отмяна на допълнителното заплащане и намаляване на минималната работна заплата - предложения, които бяха твърдо отхвърлени от лидерите на политическите партии.

Атина досега не успя да постигне споразумение с инспекторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ, въпреки че от гръцка страна неколкократно заявявах, че се близо до споразумение и с частните кредитори, и с тройката.

"Тройката не отстъпва от позицията си за заплатите, заплащането на допълнителния труд и допълнителните пенсии", заяви източник от гръцкото правителство след съботната среща на

министрите, на която са били обсъждани реформите. "Нито един от тези въпроси не е решен. Всички те остават отворени и бремето остава за политическите лидери", допълни той.

Все по-обезпокоени от неспособността на Атина да приложи реформите за възстановяване на гръцката икономика, чуждестранните кредитори поискаха доказателство за ангажимента на страната да намали разходите преди да й отпуснат още средства.

Те настояват лидерите на политическите партии, които не искат да бъдат пряко свързвани с болезнените реформи непосредствено преди изборите през април, да подкрепят мерките, независимо какъв ще бъде изходът от вота. "Гръцките политически лидери трябва да представят своя ангажимент към програмата", заяви източник, близък до кредиторите. "Няма да бъдат отпускани нови заеми, ако те не направят това", допълни той.

Кредиторите поискаха допълнителни съкращения на разходите на стойност около един процент от БВП, или малко над два милиарда евро, тази година, включително големи съкращения в сферите на отбраната и здравеопазването. Разходите за отбрана следва да бъдат намалени тази и следващата година с 400 млн. евро, а тези в здравеопазването - с 1.1 млрд. евро през тази година, съобщиха източници от правителството, съобщи сайтът grreporter.info.

Атина няколко пъти обявяваше, че преговорите по сделката за размяна на гръцки облигации и за втория спасителен заем са във финалната си фаза. Но нито едно от споразуменията все още не е сключено след продължили седмици разногласия, основно заради опасенията, че спасителният план няма да успее да намали гръцкия дълг до управляемо ниво, отбелязва Ройтерс.