Коментар | Защо Европа губи надпреварата за производителност

Ръстът на производителността на труда в САЩ е над два пъти по-голям от този на еврозоната през последните 20 години

Докато производителността на час в еврозоната е права черта и дори малко спада, в САЩ се е повишила с над 6%

Бари Айкенгрийн

Докато производителността на час в еврозоната е права черта и дори малко спада, в САЩ се е повишила с над 6% © Shutterstock

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Бари Айкенгрийн, професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, Бъркли, в коментар за Project Syndicate

Разликата в ръста на производителността в САЩ и в Европа чертае контрастна, а за европейците депресираща картина. През последните две десетилетия ръстът на американската производителност, измерен чрез стойността на производството на изработен час, е над два пъти по-голям от този на еврозоната. Докато производителността на еврозоната е права черта и дори малко спада от пандемията от ковид насам, неземеделското производство на САЩ на час се е повишило с над 6% за същия период.

Нещо е точно както трябва в САЩ и сериозно се обърква в Европа. Някои сочат силните фискални стимули, въведени от САЩ след пандемията.За европейците това обяснение е успокояващо, тъй като подсказва, че разликата е временна. Все пак САЩ не могат да продължават с огромния бюджетен дефицит безкрайно.

Но не е ясно защо силните стимули могат да предизвикат по-бърз растеж на производителността. Точно обратното - предвид силния ръст на заетостта и ограничения пазар на труда може да се очаква, че американските компании ще бъдат принудени да вземат по-малко продуктивни работници с негативно влияние върху производството на час. По-вероятно ограниченият пазар на труда в САЩ ще означава, че фирмите, които не успяват да намерят адекватен поток от работници на каквато и да е цена, са принудени да заменят капитала за труд - да инвестират в спестяващи труда технологии.

Спомнете си обаче, че ръстът на американската производителност се ускори спрямо европейския още през десетилетието преди пандемията, когато пазарът на труда не беше толкова свит. Както САЩ, така и Европа се обърнаха към фискалната консолидация след глобалната финансова криза през 2008 г. Европа може и да е била малко повече разчитаща на мерките за икономии, но нямаше голяма разлика в условията на търсенето, която да обясни различните резултати в производителността.

Що се отнася до новите дигитални технологии, фирмите едва започват да проучват как изкуственият интелект може да бъде използван, за да повиши производителността. С други думи, AI не може да обясни американската необичайно силна производителност през последните четири години. Всъщност историята показва, че ползите от радикалните нови технологии изискват от компаниите да реорганизират начина си на правене на бизнес - процес, който изисква време. Неизбежните грешки означават, че производителността вероятно ще спадне, преди да се покачи.

Фирмите едва започват да проучват как изкуственият интелект може да бъде използван, за да повиши производителността.

И не е като европейските мениджъри да не са наясно с потенциала на дигиталните технологии. Възможно е европейските силни профсъюзи, опасяващи се от негативно влияние върху заетостта, да се противопоставят на тяхното въвеждане, въпреки че Германия, която традиционно има силни профсъюзи, разполага с някои от най-роботизираните фабрики в света.

Но регулациите за защита на личните данни, както и сега предложените правила за изкуствения интелект, ако се въведат прекалено строго, може да забавят развитието и прилагането му.

Накрая може пък да се окаже, че Европа просто има лош късмет, особено под формата на руския президент Владимир Путин и неговия енергиен шок. САЩ, които са си самодостатъчни откъм енергия, не са засегнати от нарушенията във веригите за енергийни доставки в същата степен. Докато европейските фирми са принудени да прекратят своите енергийно най-интензивни операции или да се заемат със скъпо преструктуриране, което не е добре за производителността.

По-късно тази година Марио Драги, на когото ЕК възложи изготвянето на доклад за конкурентността на ЕС, ще представи набор от предложения, които да насърчат производителността. Без съмнение той ще препоръча завършване на европейския Съюз на капиталовите пазари, така че компаниите да могат по-лесно да финансират инвестирането в нови технологии. Ще призове и за премахване на бариерите пред конкуренцията, което ще засили натиска върху фирмите да иновират, за да оцелеят. Освен това ще поиска по-голяма енергийна ефективност и самодостатъчност, за да освободи Европа от шокове като руския.

Анализаторите могат с увереност да предположат какво ще препоръча Драги, тъй като тези предложения са на масата от години. Европа трябва да се задейства сега, за да въведе тези стари идеи. И отчаяно се нуждае от нови.