Производителността на труда вече не успява да догони ръста на заплатите

Сега обаче изпреварващите темпове на заплатите идват в условията на все още висока инфлация. А растящите разходи за труд често се посочват като един от основните двигатели на покачването на цените. Това важи особено, ако възнагражденията се увеличават несъразмерно спрямо темповете, с които се развива икономиката. От друга страна, възможно е заплатите все още да наваксват известно изоставане спрямо производителността през последните две години.

В реално изражение, ако се извади инфлацията, производителността на един зает в икономиката през месеците от юли до септември се увеличава с 2.1% на годишна база, показва статистиката. Макар това да е най-силният темп през 2023 г., резултат е сравнително слаб на фона на ръстове от по 6-7% през предходните две години, когато икономиката излизаше от ковид кризата. Реалната производителност на труда нараства с времето с натрупването на капитал като машини и оборудване, които улесняват работата на служителите, с напредването на технологиите, както и с подобряването на уменията и квалификацията на работниците. По време на ковид кризата обаче имаше и механичен ефект заради съкращения на персонал в някои сектори.

Индустрията движи растежа

Българската икономика е пораснала реално с 1.8% през третото тримесечие в сравнение с година по-рано. Това става ясно от последната ревизия на данните на НСИ, която е минимална - 0.1% в посока нагоре спрямо експресните оценки. Оказва се, че потреблението расте малко по-бавно, отколкото се смяташе преди - с 4.3% вместо с 6.1%. Инвестициите в основен капитал се увеличават с 9.6%. Ако към тях се сметнат и запасите обаче, общо образуването на капитал е на минус от 18.6%. Именно спадът при запасите дърпаше най-значително надолу цялостния растеж през предходните няколко тримесечия.

В реално изражение износът намалява с 3.1%, а вносът - по-значително - с 5.5%, което означава, че външната търговия като цяло допринася положително за растежа.

Според разбивката по производствени сектори най-силният двигател на икономиката през третото тримесечие е промишлеността (вкл. добивна, преработваща и енергетика), която за година е пораснала с близо 3%. За общия резултат допринасят още търговията, транспортните услуги, хотелиерство и ресторантьорство, които заедно растат с 2.1%, както и финанси и застраховане - с 1.7%. Статистиката отчита спад в селското стопанство и в сферата "култура, спорт, развлечения и други дейности".

Българската икономика продължава да се забавя след ръстове от 2.4% и 2% съответно през първото и второто тримесечие на годината. Това се случва на фона на забавяне на растежа в цяла Европа. След последната ревизия на Евростат на ЕС и еврозоната са в застой с ръстове от 0% както на годишна база, а спрямо предходното тримесечие валутният блок дори се свива с 0.1%.

Седем страни от съюза технически вече са в рецесия, тъй като отчитат две последователни тримесечия със спад. Това са Дания, Естония, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Австрия и Швеция, показват данните на Евростат, които са предварителни и в последствие в тях могат да настъпят промени. Най-голямата икономика в ЕС, германската, се свива с 0.1%, след също толкова голям ръст предходното тримесечие.

На този фон България показва добри темпове на растеж, над средните за еврозоната, посочват експерти. Сред водещите институции залагат, че растежът ще се ускори през 2024 г., а темповете тази година, макар и слаби, засега надхвърлят повечето очаквания. Преди дни ОББ потвърди прогнозата си за ръст на българската икономика от 2.3% догодина, като перспективите остават силно зависими от тенденциите в Европа.