Филип Ромбаут: Белгийският Рамбо на българската индустрия

Приватизацията на български завод се оказва изпълнимо предизвикателство за 34-годишния белгиец. Като награда за успешния проект, а и заради липсата на други желаещи от централата в Белгия го избират за директор на новата им придобивка - медодобивния комбинат „МДК - Пирдоп“ (сега „Юмикор мед“).

Макар и не напълно безпроблемно, престуктурирането на завода в Пирдоп се извършва точно от него. Икономическите показатели на предприятието са показателни за ефекта от управлението му. Още тогава са факт и първите му критики към управляващите. „Безкрайни съгласувания и купища документи са необходими за решаване на елементарни въпроси. По подобен начин се процедира дори за охраната на труда, здравето на хората и екологията, които са част от лошото наследство на миналото“, каза той на един инвестиционен форум през 1998 г. Като ръководител на пирдопския завод Ромбаут се включва и при раздържавяването на „Елаците мед“ и „Асарел Медет“ заради свързаността им с производството на МДК.

След 4-годишен престой в Пирдоп индустриалецът Ромбаут приема ново предизвикателство по-скоро като финансист. Захваща се да

Разпределя „чантата с пари на Сорос“

(както той сам се изразява) като оглавява Soros Southeast Euro­pe Equity Fund. Фондът финансира компании от Балканския регион чрез придобиване на дялово участие. От двегодишния му стаж във фонда той придобива добра представа и за целия балкански регион. Една българска компания почувства част от неговия труд. В кабелния оператор „Евроком“ бяха инвестирани 10 млн. долара. „За нас е много важно да има химия между хората. Разговаряме с хората на „Евроком“ от няколко месеца, те имат такова взаимодействие помежду си. Гласуваме им доверие, като инвестираме, а не харчим пари в този проект“, обяснява той причините за избора на „Евроком“.

Като финансова „акула“ тогава погледът му е насочен краткосрочно. На въпроса дали евентуално фондът би отпуснал средства на инвеститор, който иска да купи фалиралата Варненска корабостроителница, той директно охлаждаше ентусиазма на питащите с отговор, че това не е сектор с възвращаемост и интерес биха представлявали само кейовете на корабния завод. Този период от кариерата му съвпада със застоя в българската икономика. През 2001 г. той не пести упреците си към управляващите. „Правителството загуби своя хъс и енергичност за реформи след 1999 г., при това без видима причина. Естествено не всичко е черно - в България се случиха неща, които през 1997 г. прос­то не бихме повярвали, и сега тя е най-стабилната страна в региона. Това обаче не е достатъчно в глобалното състезание за чуждест­ранни инвестиции - нелоялната конкуренция на местни фирми, които избягват плащането на данъци, мита и осигуровки, и нелиберализираният пазар на енергоносители са сериозни причини, поради които България губи инвеститори“, смята тогава Ромбаут.

Поредната промяна в българската кариера на Ромбаут е факт в средата на 2002 г. Тогава той напуска фонда на Сорос, за да се съсредоточи изцяло върху управлението на торовия завод „Агрополихим“ - Девня.

Съдружници по своя воля

Причината за избора му е, че е намерил български партньор, с който мисли в една посока. Това е Васил Александров. Поз­нанството между двамата датира още от 1997 г. „Тогава шефът на „Агрополихим“ Иван Дяков ме запозна с изпълнителния директор на МДК, защото работех с девненския торов завод“, спомня си Александров. Връзката между пирдопския и девненския завод скрепява отношенията между двамата. След като „Юнион миниер“ не успява да обедини усилията си с „Норск хидро“, като алтернатива за приватизацията се появява дружеството Acid&Fertilizers (смесено дружество между ръководена от Александров компания и „Юнион миниер“). Под ръководството на двамата сделката за фалиралия девненски завод успява, при това при доста благоприятни за купувача условия (отписани огромни дългове на предприятието веднага след приватизацията).

„Филип Ромбаут има настройка като индустриалец, като менид­жър, а не като финансист. Фондът на Сорос беше по-скоро виртуален, не е като завода да го видиш как се развива“, така Александров си обяснява причините за избора на Ромбаут.

Мобилността му от страна в страна е прекъсната и той се установява в България дългосрочно. И причината за това едва ли е само във възможността за добри печалби. „Той прос­то харесва България“, обяснява Александров.