Филип Ромбаут: Е-услугите могат да направят България нормална. Но политиците са против

За София бях много доволен, че напускам града. Макар че сега има много повече неща, отколкото преди 20 години, остават проблемите със задръстванията и замърсяването, инфраструктурата също не е добре, въпреки че сега има метро. Мисля, че навсякъде качеството на живот се влоши заради лошо управление.

Качеството на живот в България се влоши заради лошо управление.

Във Варна вече имате политическо представителство. Очаквате ли нещо да се промени?

- Аз влязох в играта, за да имам възможност да взимам микрофона и да казвам какво мисля, без да имам за цел да постигна нещо повече. Това е един вид подарък от мен за Варна, преди да излетя. Аз там подкрепих "Алтернатива за гражданите" - мисля, че беше много успешен проект, защото за много малко време стигнахме до 6-има представители в общинския съвет. Но това не е партия като обичайните, където някой дърпа конците, тя е свободна партия на хората, които искат да правят нещата по-добре. После, когато Благомир Коцев беше на балотаж срещу Иван Портних, аз също подкрепих "Продължаваме промяната", защото това е единственият възможен начин, ако искаме да подобрим нещата.

Специално за Варна рибата започва да мирише от главата, значи трябва да се отреже главата, да се сложи нов човек. Мисля, че Благомир засега се справя изключително добре. Във Facebook се отчита всеки ден какво е видял и какво е направил. Тази прозрачност много липсваше във Варна последните 10 години.

Кое беше най-лошо във Варна през този период?

- Всичко. Пълно бездействие, абсолютно безхаберие. Затова бях много остър и много директен в посланието си, но мисля, че помогнах на хората да се събудят, да няма страх и да кажат "Стига толкова!". И не само Портних, Кирил Йорданов също не беше много в час. Сега съм оптимист, че всичко ще върви много по-добре.

Не е нормално, че аз трябваше да взема пикап от завода, за да мога да стигна до вкъщи, дотам 3 години не оправиха пътя, а над 20 години не успяха с отсечката между Слънчев ден и Златни пясъци. Колко време трябва да се направи един път, там имаше свлачище 1997-1998 г.! Междувременно изградиха едно рибарско пристанище за 12 млн. лв., което е абсолютно некадърно проектирано.

Много неща във Варна не вървяха. Важното е, че сега има ново начало, дори не е нова глава, мисля, че е нова книга. Убеден съм, че ще стане добре.

Остават ли хора от вашето семейство в България?

- Да, децата израснаха в България, те се чувстват вкъщи там. И за мен България беше "вкъщи" толкова години. Но те познават България много по-добре от мен. Научиха се покрай мен, че трябва да движат нещата напред не само за себе си, но и за благото на обществото, в което живеем. Човек не може да бъде добре, ако всички останали не вървят с него нагоре. Жалко, че загубихме толкова години. Исках да влезем в Шенген, преди да тръгна, исках и магистрала "Хемус" да бъде завършена, исках много неща, но явно ще останат за следващото поколение.

За тези години, през които бяхте тук, какво според вас спираше най-много чуждите инвестиции и какво може да се направи, за да бъде отново България на картата?

- Имиджът на България не е много добър. Но трябва да се замислим колко повече инвестиции искаме в България, защото и сега няма работници. Мисля, че е изгубен шанс това, че похарчихме 1 млрд. за дигитализация и няма резултат, няма електронно управление. Човек не трябва да минава през общината, всичко трябва да става по електронен път. И получаването на фишовете на КАТ трябва да е електронно, това трябваше да стане преди много години.

Все пак мисля, че не се справяме толкова зле. Винаги съм казвал, че най-голямата реклама пред потенциалните инвеститори са тези, които вече са тук. Покрай големите инвестират и много малки фирми. Няма безработица, това означава, че сме на върха на производството.

Но има региони, особено в Северна България, където няма инвеститори...

- Ами направете магистрала и ще има.

Ще има ли някой от фамилията, който да ви наследи в мениджмънта на "Агрополихим"?

- Нито един от фамилията. Мисля, че всеки прави своя избор. Но моето виждане е, че не искам да отнемам на децата си това удоволствие, което аз съм получил и получавам от факта, че съм изградил нещо от нищо. Затова е хубаво моите три деца да направят същото - да започнат в изключително трудни моменти и да докажат на себе си, че могат. И трите го направиха, и трите си намериха собствени ниши. Мисля, че това е най-голямото удоволствие за един баща - да види, че децата му могат да просперират. Естествено, с помощ от бащата, но ако човек не си свърши сам работата, няма да стане. Единият е фермер, другият има завод за етерични масла, другият е в сферата на недвижимите имоти в Сърбия. Там изграждаме един нов град - Нови Ниш, говоря за РЗП 500 хил. кв.м, който е 100% моя собственост.

Защо в Ниш, а не в България?

- Там се вижда колко по-назад сме в България. Разрешенията за строежа там се пращат по имейла. Няма кутии с планове, които някой трябва да разпечатва месеци наред. Всичко е по електронен път. Имам един друг проект в София, в Панчарево - ужас. Ние сме още в ХХ век. Затова предпочитам да инвестирам в недвижими имоти в Сърбия, а не в България.

Какво България може да направи най-бързо и лесно, за да стане по-нормална държава?

- Дигитализация. Невероятно е колко по-напред могат да бъдат хората заради дигитализацията. Имаме IT специалисти. Но политиците са против дигитализацията. Вижте какво стана с машинното гласуване. Ако дори за това не можем да се съгласим, че е нормално, за какво тогава. Как става така, че когато искаш да регистрираш едно куче в общината, трябва да губиш половин ден? Защо не става автоматично, когато отидеш при ветеринаря за поставяне на чип, информацията да не се изпраща автоматично на общината, на БАБХ и да приключва процедурата? Защото те мислят, че като държат общината, контролират вота на хората. За да върви България напред, трябва да има задължително гласуване. Така схемите и клиентелизмът няма да имат толкова голяма тежест.

На какъв етап е проектът за разширение на "Агрополихим" и какво следва?

- В момента сме на етап инженеринг, който отнема една година. Да се надяваме, че ще имаме цялата документация навреме, за да можем да започнем процедура по ОВОС някъде преди лятото, така че да не се налага да чакаме още една година, след като завършим инженеринга. Резонно е да мислим, че този завод ще работи през 2028 г.

Какво е положението с пазара на торове като цяло, има ли спад на потреблението?

- Ситуацията е такава, че в момента сме единственият завод, който работи на Балканския полуостров, освен в Сърбия. Вече и "Неохим" е спрял да работи, казват, поне до края на февруари. Azomures в Румъния е спрял, Nitrogénművek в Унгария е спрял, Petrokemija в Хърватия е спрял. Само в Сърбия работят, но това е, защото ние им доставяме амоняк. Производството с газ не е конкурентно.

Защо са спрели заводите?

- Първият удар за торовия бизнес дойде преди две години, когато поскъпна газът. Вторият удар ще дойде от 2026 г. с въвеждането на Механизма за въглеродни корекции на границата (CBAM). Който успее да оцелее дотогава, ще започне да губи въглеродни кредити, които сега получава безплатно. Тогава ще стане още по-скъпо. Единственият начин да не се плащат тези въглеродни кредити, е да покажеш, че компенсираш въглеродния диоксид, за което нямат възможност 80% от заводите в Европа.

Ние внасяме син амоняк - там, където се произвежда амонякът, се неутрализира или компенсира въглеродният диоксид с намаление някъде другаде. Това е бъдещето и ние ще внасяме все повече и повече от 2026 г. нататък.

Откъде може да се купи син амоняк?

- Ние взехме първия амоняк от Саудитска Арабия. В САЩ също има доста проекти, по които се работи, има проекти и в Египет. Има много проекти, но най-вероятно част от тях няма да се реализират, специално тези, които правят зелен амоняк. С него е абсолютно невъзможно да се правят торове - технически е възможно, обаче е много скъпо, няма кой да ги купува. Себестойността на зърното на фермерите ще бъде толкова висока, че те няма да могат да изнасят. Аз вярвам в синия амоняк за торовия бизнес.

Ако няма достатъчно син амоняк и за вас 2026 г., как ще решите проблема с въглеродните кредити?

- Ще има. Първо, CBAM ще започне да работи поетапно - първо 5%, после 10% и т.н., ще има ефект от 2030 г. нататък, това са 6 години. Знам за няколко проекта за няколко милиона тона син амоняк. Така че син амоняк ще намерим. Въпросът е, че освен торовия бизнес, има и транспорт, и енергетика. Ще бъде интересно да се види до каква степен те също ще могат да ползват син амоняк. Тогава торовият бизнес може да се окаже конкурент на енергетиката и транспорта и пак да стане скъпо. Ако всички искат син амоняк, тогава може би няма да има достатъчно след 2030-2032 г. Ще видим. Дотогава доста заводи в Европа ще затворят. Някои вече спряха временно, но ще затворят окончателно тази и следващата година.

Няма ли опасност от дефицит на торове, ако масово затворят заводите?

- Фермерите в Европа в момента преминават през най-тежката криза, която помня, откакто съм в бизнеса със земеделие. Себестойността им е много висока заради скъпите торове, но не само заради торовете, а също и заради горивото. В един момент се получи свръхпроизводство на зърно и цените паднаха. Нито един фермер не е на печалба тази година. И естествено, когато е криза, се намалява потреблението на всичко.

Как се вписва "Агрополихим" в тази ситуация с проекта си за удвояване на капацитета?

- Ние ще бъдем един от много малкото заводи в балканския регион, които могат да доставят торове с ниско съдържание на въглероден диоксид. Това е свързано и с проекта ни за удвояване на капацитета. Защо? Защото виждаме, че нашите колеги няма да се справят. Тези няколко милиона тона торове, които произвеждаха румънците, унгарците, хърватите, сърбите също, ще изчезнат като производство и пазар.

„Агрополихим“ ще е един от много малкото заводи за торове в балканския регион.

Да не забравяме и Украйна. Преди войната ние изпратихме 80 хил. тона тор към Украйна с 5-6 кораба. Миналата година мисля, че надминахме 300 хил. тона с камиони. Затова за нас цялата история с Шенген е жизненоважна. Ние сме най-засегнати от решението на Австрия. Знаем много добре какво става на границата. Но се подготвяме за периода след войната, който един ден ще дойде, ще отнеме още няколко години, когато ще бъде ясно къде са границите между Русия и Украйна. Едно е сигурно, че отношенията между руснаците и украинците следващите две поколения няма да бъдат нормални.

В какъв план работите, че ще задоволявате и украинския пазар?

- Да, ние вече доставяме на украинския пазар. Веднъж като сме стъпили там, няма да се откажем, особено ако можем да внасяме отново с кораби след войната. Там някои заводи бяха в Донецк и засегнатите региони, не е ясно и колко газ ще има. Освен това ние ще правим и нови продукти, за които има търсене в цял свят. Така че съм спокоен за "Агрополихим". Разширяваме пазарите и сме готови за следващите 10-15-20 години.