Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Бюджет за малък самолет - Нов самолет Ултралеките (двуместни, до 750 кг) струват между 50 хил. долара до 100 хил. евро. Леките (4-6-8-местни, до 5700 кг) са между 80 и 150 хил. евро. Напълно оборудваните стигат до 500 хил. евро. - Втора ръка За 20-50 хил. евро може да се купи "нещо летящо" и по интернет. Четириместен лек самолет се намира за около 60-100 хил. евро. Пазарът е добре развит. Знае се историята на всеки самолет, колко часове е налетял, какви и колко ремонти и аварии е имал (ако е имал). - От авиокит Самолетът пристига на части и се сглобява от пилота любител. Така цената за свръхлек може да падне до 15 хил. евро. Разпространена илюзия е обаче, че човек може с подръчни инструменти да си сглоби самолета, пристигнал на части. Обикновено това е работа за човек с инженерни познания по авиотехника, както и с много добър английски, казва Даниела Цанова, собственичка на първия сглобен от кит хеликоптер в България. Покупката на оборудване за сглобяването за Цанова е била от порядъка на 20 хил. евро. Сглобяването отнема средно около три месеца и се наблюдава от ГВА. Накрая се издава свидетелство за летателна годност като за експериментален самолет. На седалката до пилота се слага табелка, че самолетът е експериментален, и спътникът сам поема риска да лети. В България има два самолета (M-235 и Jabiru) и два вертолета, сглобени от авиокит. - Разходи Повечето самолети в категорията летят с авиобензин 100 октана или с автомобилен бензин 95 октана. Свръхлеките харчат около 15 л автомобилен бензин на час, леките - от 25 до 70 л на час. Разходите на самолета се признават от данъчните като транспортни. - Любителски Разрешения за летателна годност като експериментални са получили и два самолета, конструирани в България - DAP и DAR 1-P на авиоинструктура Веселин Вълканов. Фолклорът в бранша говори и за няколко чудати личности в страната, които се занимават с любителско самолетостроене. Това невинаги е безнадеждно. Много компаниите за малки самолети са започнали по този начин, а хора като Игор Сикорски и Асен Йорданов са били авиоентусиасти, преди да се превърнат в авиоинженери. |
Aсоциацията Aircrafts Оwners and Pilots Assotiation (AOPA) е международна организация, която обединява собственици и пилоти от т.нар. general aviation, базирана в САЩ. В нея членуват около 500 хил. души от 70 държави. България влиза в AOPA през 1999 г., но понеже не плаща членски внос, правата са прекратени. Членството е възстановено през март тази година. "Проблемът е бил, че в организацията са влизали хора, които могат да карат самолети, но нямат собствени. Сега при нас членуват доста собственици на самолети, които имат ясни интереси и искат да ги защитят", казва новият президент на асоциацията Ивайло Дерменджиев. Регистрираните членове в АОПА -България, са 50-60, активните - 35-40. Асоциацията приема, че основната й мисия е да съгласува с ГВА всички въпроси, свързани с регулацията и безопасността на полетите в малката авиация. |
Бизнес с летене Успоредно със страстта към любителското пилотиране расте и бизнесът покрай нея. Най-вече този на авиоучилищата. "Завършилите курсове почти винаги излизат на пазара на самолети, защото лицензите се подновяват само при определен брой пролетени часове", обяснява Росица Велкова, представител за България на производителя на леки самолети Diamond Aircrafts. Или ползват самолет под наем. Собствениците на малки летища засега печелят основно от продажби на гориво и наеми за хангар. Малката авиация е в романтичен стадий, трафикът е ограничен и повечето летища не събират такса кацане (иначе 5-10 евро). Или поне не от пилотите, чиито самолети са базирани на тях. Що се отнася за собствениците на малки самолети - възможностите им за страничен бизнес се въртят около авиоразходките и рекламните транспаранти. По-смелите бизнес планове предвиждат чартъри от София до морето със седем-осемместни самолети, управлявани от професионални пилоти. Тук обече некомерсиалната малка авиация нагазва в полето на търговската и исканите разрешителни стават колкото и за голяма авиокомпания. |
Една категория хора в България започна да сбъдва детската мечта да си пилот на самолет, и то на собствен. Това пъстро общество е съставено преди всичко от представители на частния бизнес - такива, които разполагат с достатъчно пари, време, а и известна доза смелост, необходими за целта. При това не става дума за неколцината собственици на бизнес империи в България, известни, че имат реактивни самолети, управлявани от професионални пилоти. А за хора като директора на "Албена" Красимир Станев например. Той пилотира малък самолет, а дружеството инвестира в малки частни летища. Шоколаденият производител Станчо Колев ("Шокотрейд - СК") казва, че лети основно по бизнес от летището в Габрово. Съсобственикът на "Техномаркет" и бивш военен пилот Николай Китов разправя, че обмисля подобна покупка, за да улесни бизнеса си на Балканите. А наскоро вестниците писаха, че и Алиса Софиянска се учи да управлява лек самолет с идеята да си купи.
"Модно е, снобско е
и мнозина започнаха да го правят. Но малцина сред тях истински се интересуват от авиация", казва представител на чартърна авиокомпания. "Освен това е лесно - плащаш 7 хил. лева за курс, летиш 25 часа и ставаш пилот. А и един самолет струва колкото кола", казва президентът на "Еър София" Лилян Тодоров. И то не колкото "Ламборгини" или "Мазерати", а колкото "Ауди" или "Мерцедес". Цените на новите свръхлеки самолети тръгват от 50 хил. долара. Разделена между петима съсобственици, каквато практика вече има, излиза колкото за "Форд Фиеста" или за "Рено Клио" на човек. С тази разлика, че самолетът се ползва далеч по-рядко от който и да било автомобил. "Ние караме любителски. За повечето ни членове това е хоби", обяснява адвокатът Ивайло Дерменджиев, който е президент на Асоциацията на пилотите и собствениците на самолети в България (АОПА). Добавя, че има и приятели, на които им е омръзнало да пътуват всеки петък до морето, да се връщат в неделя и да губят затова по пет часа с хиляди рискове по един път с огромен трафик. "Иначе само за работа трудно може да се лети. Но някой път
Може да си облекчаваш бизнеса
по този начин - като се придвижиш по-бързо и по-безопасно, отколкото с кола. Защото смятам, че придвижването със самолет в момента е по-безопасно при състоянието на автопарка, пътищата и нивото на водачите, които се движат по тях", казва Дерменджиев. Според него "малката авиация е белег за демокрация и богатството за нацията. Колкото е по-икономически развита една държава, толкова повече частни пилоти има". Понякога е и белег за лоши пътища, както се вижда от практиката в България. Така онези, които могат да си го позволят, намират решение в личен план, като прелитат на 150 м над един нерешен обществен проблем. Като изключение от правилото малката авиация е развита добре и в някои латиноамерикански държави, в които се използва допълнително и за контрабандни цели. В България засега изобщо няма такива оплаквания. А няма и предпоставки, като се има предвид, че официално самолетите могат да излизат извън страната само от летища с ГКПП и митница, а нелегалните полети биха били засечени от радарите на противовъздушната отбрана. Възкръсването на АОПА през март е само един от симптомите за оживлението сред малката авиация в страната. За последния половин месец бяха сертифицирани две малки частни летища и беше открито трето. С това броят им в страната стана десет. Работят пет-шест авиоучилища. Лицензите за пилоти любители на леки и свръхлеки самолети вече наближават сто. На месец се регистрират поне два нови самолета. Пазарът в България е още малък, когато някой си купи нов самолет, обикновено го правят представител на производителя. Пет-шест международни компании вече присъстват така в България. При това вече рекламират не само в доброто старо сп. "Криле", но и в сп. Todays pilot, което започна да излиза наскоро. Тази общност все повече осъзнава интересите си. Неотдавна представители на АОПА поискаха от транспортния министър Петър Мутафчиев в страната да бъдат утвърдени правила, схеми и коридори за визуални полети. България и Румъния са единствените страни в Европа, които нямат такива, казва Дерменджиев
Не е за всеки
и не е за всяко време. Затова едва ли ще стане и масово средство за придвижване. Повечето хора се страхуват да летят. Макар че цената на малкия самолет и експлоатационните му разходи граничат с тези на луксозна кола, той е неоправдано скъп като поддръжка заради разходите за хангар, технически прегледи и пр. Освен това не замества автомобила, а напротив - налага да има такъв, като е за предпочитане да са два. Един, с който да се стигне до летището на излитане, и друг, който да чака при кацане. В бъдеще може би малките летища ще предлагат рент-а-кар услуги. Засега обаче типичната ситуация е тази на бизнесмен от Варна, който лети до София с лекия си самолет, като предварително е изпратил охранителите си с мерцедеса, за да го чакат на Лесново.
Вродена черта на малката авиация е, че е визуална - пилотът трябва да вижда земята, което изключва полетите в сложни метеорологични условия и през нощта - може да лети само в слънчево време. Този проблем се надскача при полетите по прибори, но те изискват и пилотът, и самолетът да са сертифицирани допълнително.
Открито небе с ГКПП
Освен всичко друго засега от малките летища не може да се лети в чужбина, тъй като нямат митница и ГКПП. Според кап. Лилчо Лилов от Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) с членството на страната в ЕС тези бариери едва ли ще отпаднат автоматично. При излизане от България сега задължително се минава през някое от петте международни летища и това оскъпява полетите. Там таксите за кацане на малки самолети са колкото и за пътнически лайнер - от 120 евро от летище София през 50-60 евро от Бургас до 20 евро от летище Горна Оряховица. Има хора, които ги плащат основно заради бизнеса си из Балканите. Известен е и случай на пилот любител, стигнал с лек самолет до Норвегия, кацайки на малки европейски летища. Това всъщност е нормална практика и не изненадва никого извън България. Чуждестранните посещения в страната ни се броят на пръстите на двете ръце - през миналото лято 11 италианци, вече втора поредна година група французи. Хората от този бизнес се надяват, че ще станат повече, когато голф играчите започнат да пристигат с личните си самолети до игрищата в България, които засега също не са много на брой. Летищата в Долна баня, Ихтиман и Балчик например са в непосредствена близост до такива. Перспективите ще изглеждат още по-добри, когато се актуализира и информацията за България в най-използваната база данни с летища и авиокарти Jepperson. В тях над територията на България продължава да се пише с големи червени букви, че е възможно да се стреля без предупреждение при прелитане, казва Дерменджиев..
Техният личен луксозен джет Авиокомпанията NetJets, която се определя като световен лидер в частната авиация, напоследък прави малка революция в тази сфера. |
1 коментар
imam poznati v 6tatite koito tvardiat 4e im izliza po eftino 7-8 4oveka da naemat samolet i da otidat da gledat Nascar otkolkoto da go izvar6at s polet ot redovna aviokompania- ima mnogo malki leti6ta mnogo po blizo do pistite otkolkoto golemite i s naema na kola i t.n.- drug e vaprosa kolko sa uda4ni za bulgaria...........
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.