🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Квота на адвокатурата във ВСС може да защитава гражданския интерес

Адв. Ивайло Дерменджиев за предстоящите избори на висши органи на адвокатурата

Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

На 29 и 30 май ще се проведе годишното общо събрание на адвокатите в страната, което предстои да избере висши органи на адвокатурата за нов четиригодишен мандат. На всеки четири години адвокатите избират председател и членове на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), Висш дисциплинарен съд и Висш контролен съвет.
Адвокат Ивайло Дерменджиев е един от четиримата кандидати за председател на ВАдвС. Той има завидна адвокатска практика и висок професионален авторитет, сред клиентите на неговата кантора са и много държавни институции по емблематични дела, последното от които е делото на Министерството на отбраната за доставката на военни хеликоптери Eurocopter. Дерменджиев е почетен консул на Кения в България.
Това, което отличава кандидатурата на Дерменджиев, е, че той се заявява заедно с много силен екип от кандидати за членове на новия ВАдвС, все авторитетни имена в професията - проф. Ангел Калайджиев, Асен Георгиев, Бойко Ботев, Валя Гигова, Димитър Вълчев, Ели Христова, Златимир Жечев, Ина Лулчева, Катерина Михайловска, Красимир Краев, Красимира Иванова, Нина Седефова, Стефан Гугушев и Ценимир Братоев. Сред този елитен екип кандидатурата на Дерменджиев е издигната на вътрешен избор, свидетелства самият той. А друг момент от посланията на този отбор е, че в тях се акцентира и върху работа за обществено ангажирана адвокатура, с активна роля за обезпечаване върховенството на правото, мониторинг на законодателните инициативи и др.
Това бе причината "Капитал" да потърси адв. Дерменджиев за интервю.
Защо предстоящите избори за Висш адвокатски съвет са важни?

Важен е всеки избор - независимо дали се дава втори мандат, или се гласува доверие на нов председател и в по-голяма си част нови членове. Този път обаче наистина е по-различно и по-значимо - изборът е в момент, в който говоренето за промяна е изчерпало своя потенциал да бъде градивно и е налице реалната опасност тази дума да бъде изпразнена от съдържание. Именно това не бихме желали да сполети адвокатурата. Промяната не трябва да е самоцелна, а, основавайки се на приемствеността, да постави присъствието на адвокатурата в унисон с динамиката на съвременните процеси и необходимости. С предстоящия избор българската адвокатура има шанса да оцени направеното до момента и да гласува доверие на група от личности, които са доказали в своя професионален път, че са в състояние да отстояват независимостта на свободната професия на адвоката, да се съобразяват единствено със закона и да са в унисон с динамиката на съвременното право, на новия подход както към проблемите, така и към техните решения.

Това, което е изключително важно за професията, е веднъж завинаги да изчезне разбирането за адвоката като мръсна дума. За мен лично това е важно. Аз произхождам от семейство на юристи, както теоретици, така и практикуващи адвокати. Навремето баща ми, който беше професор по административно право, по тогавашните закони нямаше право да практикува като адвокат. Днес режимът е много по-либерален, всички с академични степени се вписват по право в адвокатурата. Дядо ми по майчина линия е бил два пъти министър на вътрешните работи, а в останалото време - адвокат, включително участвал и в процесите на Вапцаров.

Губи ли адвокатурата авторитет като институция според вас и защо? Какво трябва да се направи, за да се върне позицията на ВАдвС и адвокатурата в обществото?

"Авторитетът" губи своите субекти. За огромно съжаление на здравомислещите хора, за тези, които вярват в традициите и приемствеността, нашето съвремие е до голяма степен лишено от естествени авторитети, от личности, чиято позиция и мнение могат да бъдат обвързващи за околните не по конюнктурни съображения, а заради безпристрастната им и професионално обоснована значимост. В тази връзка адвокатурата не е изключение от този процес, а и трудно би могла да бъде - адвокатската професия се упражнява от 14 000 души, които са различни по произход, образование, житейски и професионален път и ценности. Много от тези хора, поставени в безпринципното ни съвремие, трудно устояват на изкушенията, а това води до компромиси и спорни позиции - както от морална, така и от правна гледна точка. Но: живият живот не е лаборатория, в която всичко е стерилно и еднозначно. Адвокатурата е част от нашето време и следва неговия ритъм. В този смисъл, когато "авторитетът" се изпълни със съдържание, тогава и адвокатурата ще заеме своето достойно и следващо й се място в обществения живот. Адвокатурата има и своето незаменимо място сред другите субекти на съдебната власт - адвокатът е коректив и опонент, но не като самоцелна опозиция, а такава, която да защитава в голяма степен жизнените и икономическите интереси на гражданите. Затова разширяването на ролята и влиянието на адвокатурата сред органите на съдебната власт е наложително.
Адвокатурата в момента по никакъв начин не присъства институционално в съдебната система освен тематичното обединяване в конституцията. Например адвокатурата би могла да има квота по някакъв начин във ВСС, защото в историята на този орган сме имали отделни членове адвокати, но не като представители, избрани от гилдията, а посочени от политическите партии. Това е съвсем различно и е погрешно като подход, защото няма думата на гилдията, а има думата на политическата партия. Отдавна се говори, че трябва да има по-засилен граждански контрол върху ВСС и съдебната система чрез квота във ВСС, а възможно най-добрият начин за това е през участието на адвокатурата, както и други граждански организации. Адвокатът е призван да съветва и подпомага субектите на правото при упражняване на техните права и защита на техните интереси. Дори и в случаите, когато се защитава видимо несправедлива кауза, адвокатът може и следва да запази собствените си ценности и да не прекрачва допустимото от закона и морала. Едва когато адвокатите дават приоритет на достойнството пред частния материален интерес, на обществено значимото и полезното пред дребнавото, то тогава те ще получат уважението и авторитета, който трябва да има адвокатската институция. Основанията за това са заложени в устройствения ни закон, трябва обаче да се изпълнят със съдържание.

Идейното възпитание (не идеологическото) на младите колеги е едно от възможните средства за възвръщане на авторитета на адвокатурата. Това обаче трябва да започне от университетската скамейка и голямата тежест трябва да се падне на преподавателите по право, мнозинството от които същевременно с това са и практикуващи адвокати и добре познават дефицитите на практикуващите юристи, включително и в съдебната система.

Какви проблеми на адвокатите са най-належащи за решаване от ВАдвС, другояче казано, какво трябва да се направи за издигане на авторитета и подобряване на професионалния статус на адвоката?

Проблемите пред адвокатите, за които е належащо да се намери решение, са в известна степен следствие от закъснелите стъпки, които следва да бъдат предприети при първа възможност (за някои от тях са необходими и законодателни промени). Един от главните е да се регламентира по нов начин достъпът до адвокатската професия при спазване, разбира се, на основните принципи на право на труд, свободно движение на хора и капитали и пр.
Към момента тези от колегите, които имат образование, но нямат юридически стаж, се явяват на изпит (форматът, съдържанието и най-вече философията на изпита също трябва да бъдат променени); останалите юристи обаче, които по документи имат пет години юридически стаж, могат да бъдат вписани в адвокатската колегия механично, след подаване на заявление. Само натрупаният стаж не е достатъчен за доказване на пригодност за професията. От само себе си се разбира, че непосредственото упражняване на адвокатската професия и вършенето на юридическа работа, в повечето случаи - само по документи, не могат да създадат нито еднакви знания и умения, нито еднакво разбиране, още по-малко опит как да се намира балансът между закона, достойнството на адвоката и интереса на клиента. Нека само да направим паралел с изпитите, които държат съдиите и прокурорите, и конкуренцията, с която се борят те за влизане в системата. Отделно трябва да се помисли и за смисъла на статута "младши адвокат" - сега след изтичане на определен период с формално решение на съответния адвокатски съвет колегата става редовен адвокат. Това е безсмислено. Според мен младшия адвокат трябва да има ментор, този ментор да бъде одобрен от адвокатския съвет, той да носи отговорност за знанията, поведението, проявленията на младшия адвокат. А след изтичане на посочения в закона период, през който колегата е със статут на "младши", да се провежда изслушване пред нещо като съвет на менторите или друга форма, където колегата да изнесе пледоария или да сподели своите размисли и анализи по конкретна тема, както и да бъде подложен на блиц тест по съдебен или арбитражен процес. Като юрист с ясно изразен международен профил намирам, че адвокатурата в момента е на много ниско ниво, почти до ниво замръзване в международната си позиция спрямо сродните адвокатури от страните - членки на ЕС, а и не само. Има три големи представителни международни организации на адвокатите - CCBE, IBA, UIA. Българската адвокатура е член на всичките, но само в органите на UIA има представител на нашата адвокатура. В органите на ICCBE никога в историята не е имало българин, но пък е имало даже вицепрезиденти грък, малтиец, кипърец и др.
Има огромна възможност за разширяване на международното сътрудничество с цел включване на млади адвокати в международни програми, свързани с обучение, квалификация и прочие скъпоструващи дейности, които с правилен подход биха станали достъпни за адвокатите. В това отношение имам голям опит, който мога да споделя с колегите.

Това са най-общо и идеите, заложени в проекта за нов закон за адвокатурата, качен на сайта на ВАдвС, който ще трябва да бъде одобрен и предложен от новият съвет.

Хоби

Единственият пилот сред адвокатите



"Моята най-четена статия в един правен сайт не беше на правна тема, а за авиационните ми хобита", споделя Дерменджиев.

Ивайло Дерменджиев е известен като "единствения пилот сред адвокатите и единствения адвокат сред пилотите в България". Обяснява обаче, че това далеч не е най-скъпото хоби, както много хора си представят. Има много по-скъпи, казва той, само пред хотел "Рила" в момента има поне две коли, които са от същия ценови клас като самолетите, за които имам лизенз.

За сметка на това е хоби, което може би е най-трудно за практикуване, защото изисква много сериозна квалификация - теоретична и практическа, познаване на техниката и способност да се владееш и носиш отговорност, защото принципът е, че във въздуха никой не е останал. Цитира един от инструкторите си: "По-добре да си на земята и да съжаляваш, че не си във въздуха, отколкото да си във въздуха и да съжаляваш, че не си на земята."

Обучението му като пилот е продължило две години - в България и в Германия, където се научил даже да кара хидроплан. Това хоби дава и много възможности за извънпрофесионални познанства, казва Дерменджиев и дава пример за запознанството си с фронтмена на Iron Maiden Брус Дикинсън при тяхното идване на концерт в България през 2014 г. Малцина знаят, че Дикинсън лично пилотира самолета на "Айрън мейдън" с цялата апаратура вътре - "Джъмбо джет 747", но това е причината да се запознаят с него на летище Долна баня, където Дикинсън прекарал цялата вечер преди концерта с местната авиационна общност.

Вие сте единственият, който кандидатства с екип, при товамного силен екип от авторитетни имена в професията. Как се събират такива имена в една листа?

Правилно е да се каже, че този екип е единственият, който кандидатства като отбор, който е постигнал вътрешното разбирателство между индивидуалисти с авторитет и професионална история. Ценното на нашия екип е, че всеки от нас е достигнал етап от своето професионално, житейско и материално развитие, което му позволява да прави обективни преценки, да взема общоприложими решения и да милее за професията адвокат. Всъщност всеки от нас би могъл да бъде председател - затова сме направили вътрешен избор, така както се прави в истинските демократични общности.

Затова не случайно екипът, който е представен за изборите, съдържа изключително добре известни юристи от двете сфери - практикуващи преподаватели и действащи адвокати, както корпоративни, така и индивидуални. Това беше и една от причините да бъде издигната точно моята кандидатура - защото имам и преподавателската си дейност в СУ, индивидуална практика като адвокат от 30 години, както и корпоративното си присъствие в международната област. Не е без значение и фактът, че преди да бъде издигната моята кандидатура, между нас беше направен абсолютно демократичен вътрешен избор. Сигурен съм, че това не е правено при моите конкуренти, което от своя страна говори за нашето желание за интегритет с адвокатите от София и страната и за по-голямата ни представителност. Очакванията ни са колегите да припознаят нашите идеи за развитие на адвокатурата и заедно да работим за тяхното осъществяване. Уверен съм, че всеки от нас иска професионално подготвена, обществено ангажирана и материално просперираща общност от адвокати. Е, време е да се случи.

През последните две години имаше много упреци срещу ВАдС за инертност, липса на позиция или неадекватна позиции в защита на адвокатурата и интересите на адвокатите, лобистки интереси и др. Доколко са основателни?

Вижте, аз не бих се ангажирал с оценка за поведението по конкретни казуси на сега действащия съвет, доколкото не познавам хода на дискусиите и разсъжденията при вземането на едно или друго решение. Ще си позволя само да споделя, че по мое мнение упорството да бъде защитена наредбата за минималните адвокатски възнаграждения въпреки очевидните процесуални пропуски при нейното приемане не допринесе много за авторитета на адвокатите. Не мисля обаче, че ВАдвС беше изцяло пасивен. Напротив, когато беше нужно, реакцията беше налице - и срещу нарушеното право на защита, откровеното неглижиране на презумпцията за невиновност, срещу идеята да се затворят съдилищата по време на пандемията, срещу неудачния опит да се прави изцяло нова конституция. ВАдвС е институция, а не политическа партия или обществена организация. ВАдвС трябва да реагира и говори институционално - с достойнство и авторитет. Естествено, адвокатите като най-будната част на обществото искат повече активност и повече ангажираност и в защита на обществените ценности, и в защита на професионалните права на адвокатите. Идеята, която ни обедини като екип, е, че заедно можем повече - и органите на адвокатурата като институция, и всеки адвокат с личния си пример и готовност да служи на общите дела. Задачата да издигнем престижа на професията и авторитета на адвокатурата като общност от адвокати е обща - не може само да се критикува и иска, трябва всеки от нас да се ангажира лично и безкористно.

Трябва да се работи и за много по-ефективна дейност в сферата на конституционното правосъдие. Правомощията на ВАдвС при исканията за противоконституционност следва да се разширят - да касаят не само правата на гражданите, но и на всички правни субекти, защото противоконституционната норма застрашава правната сигурност като цяло, а адвокатите защитават не само граждани, а и юридически лица. Това е една алтернатива на индивидуалната конституционна жалба, която според мен задължително трябва да се постави на широко обсъждане.

Съобразяването на закона с конституцията е гаранция за нормалното функциониране на правовата държава, която гарантира не само правата на гражданите, но и на останалите субекти - стопански организации, граждански сдружения и пр., така че не намирам за основателни критиките за лобистки интереси при упражняване на правомощията на ВАДвС. Трябва да се положат усилия и за такава конституционна промяна, която да даде право на ВАдвС да иска тълкуване на самата конституция. Не може да има възможност да се отправят преюдициални запитвания към Европейския съд, а да не може да се иска от КС да тълкува нашата конституция.

Все още няма коментари
Нов коментар