Пусть всегда будет "Газпром"

От 2007 г. цените на природния газ в България ще започнат да се повишават два пъти годишно, така че през 2013 г. да се достигнат пазарните нива в ЕС. С "Газпром" е договорен график за повишението на доставната цена, според който първото повишение ще е от април 2007 г., второто - от юли, а след това цените ще се преразглеждат по график на всеки шест месеца до края на 2012 г. От април поскъпването за крайните потребители ще е с до 10%, а от юли - с до 4%, обяви Овчаров. С колко ще се вдигат цените на газа след това обаче засега може само да се гадае.

С новите договорености България постигна плавен преход към пазарни цени за шест години, обясни Овчаров и допълни, че "Газпром" не е правил подобен компромис за нито една друга страна. По негова информация дори в Русия достигането на пазарните нива ще стане за по-кратък период - до 2010 г. Според министъра по този начин ще се избегне шоковото увеличение на цените и криза в индустрията, така че бизнесът няма от какво да е недоволен. Овчаров заяви, че не може да обяви процентите на скок на крайните цени, тъй като те ще зависят и от международните цени и котировките на горивата. Сега са известни процентите, с които ще се достигне доставната пазарна цена в ЕС, а как те ще се отразят върху цените в България ще става ясно преди всяко увеличение, каза министърът. Цената на газа за вътрешния пазар сега се изчислява по специална формула, в която освен доставната цена влизат и други компоненти - международни цени на природния газ, котировките на горивата, инфлацията, прогнозите за потреблението в страната и други. Въпреки това обаче доставната цена формира 93% от крайната. С удобния аргумент, че "Газпром" настоява за конфиденциалност на договорите, министърът отказа да съобщи и процентите, с които ще се повишава цената на входа на газопреносната мрежа. Освен всичко това в тайна останаха количествата на доставките, които са договорени. Сега освен бартерните количества България получава по пазарни цени още около 1.8 млрд. куб.м газ годишно по договорите си с посредниците "Овергаз" и WIЕЕ - и двете компании са дъщерни на "Газпром". Според обясненията, които бяха дадени след подписването на анексите, количествата за вътрешния пазар вече ще се договарят година за година според нуждите на страната. Овчаров твърди също, че България ще получава преференциално бартерните 1.4 млрд. куб.м газ, за които с "Газпром" плавно ще вдига цените. Тези количества освен това ще се доставят директно на страната, а след 2010 г. "Овергаз" и WIEE ще отпаднат изцяло като посредници по вноса.

Потърпевшите

По всяка вероятност поскъпването на газа догодина ще е с най-голям процент спрямо следващите по графика и при крайните цени ще е най-малко с 16%. Заради скок на международните цени Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) съобщи, че ще позволи на "Булгаргаз" увеличение с близо 2% от 1 януари. "С натрупването през април и юли поскъпването може да над­скочи 17% и ще се окаже сериозна тежест не само за индустрията", прогнозира бившият енергиен министър Милко Ковачев. Скокът ще се отрази най-силно на топлофикациите, като вероятно цената на парното ще скочи пропорционално с тази на газа. Значително ще пострадат торовите и химическите заводи, както и металургията.

"Ефектът върху икономиката при всички положения ще е неблагоприятен, но е ясно, че цените на газа в България трябва да се повишават, тъй като в момента те са непазарни. Без да се знае конкретиката, не може да се каже кой какво печели и кой какво губи от новите споразумения", смята Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". Като цяло позицията на бизнеса за промените в договорите с "Газпром" е негативна. "Дори поскъпването да е само с до 10%, това не е никак малко и ще се отрази отрицателно върху икономиката. Проблемът е, че никой не знае какви са параметрите. Затова смятаме, че беше много по-изгодно България да запази досегашните договори и да получава по-евтин газ вместо транзитна такса до 2010 г., отколкото да се сключват нови споразумения при пълна непрозрачност и неясни рискове за икономиката", коментира Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

"Никой от нас не е видял клаузите, въпреки че ни беше гарантирана информираност в преговорите. Най-обезпокоително е, че няма никаква яснота как ще се движат цените на газа през следващите години, а само едни 10% от догодина може да се окажат фатални за металургията", каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската камара по цветна и черна металургия.

Според изчисленията на икономическото министерство промените в договорите с "Газпром" ще струват на "Булгаргаз" около 770 млн. лв. Те щели да бъдат компенсирани от приходите от транзита, които по информация от ведомството ще нараснат от 1.2 на 4.7 млрд. лв. до 2030 г. Дали България реално печели и какъв ще е ефектът върху външнотърговския баланс обаче също не може да се каже, тъй като и параметрите по транзита не се казват.

Транзитът

Въпреки че промените в договорите с "Газпром" бяха направени заради натиска от Москва за преминаване към кешово плащане на транзита, донякъде бартерната схема се запазва до края на 2012 г. Дотогава България ще продължава да получава бартерните количества от 1.4 млрд. куб.м газ годишно на по-ниски от пазарните цени. Паралелно с това размерът на транзитната такса, която сега "Газпром" плаща на България, ще расте всяка година в зависимост от инфлацията в ЕС за година и половина назад. За 2007 г. вече е договорено "Газекспорт" (външнотърговската фирма на "Газпром") да плаща на "Булгаргаз" за преноса по 1.73 долара за 1000 куб.м.

Макар да се твърди, че доставките и транзитът през България са гарантирани до 2030 г., и то при благоприятни условия за страната, засега няма гаранции, че в бъдеще "Газпром" няма да поиска отново промени в договорите. Такава възможност ще има например в края на 2012 г., когато изтичат контрактите с посредниците "Овергаз" и WIEE, по които не са договаряни количества за след този период. В същото време, обвързвайки се с нови дългосрочни споразумения с "Газпром" за транзита до 2030 г., България свежда до нула собствените си възможности да си осигури алтернативни доставки. Новите договорености с Москва вероятно ще попречат на София да си осигури участие в проекта НАБУКО за доставки и пренос на каспийски природен газ.

Със сигурност българското правителство е извоювало и някакви отстъпки в преговорите с "Газпром". България например вече няма да плаща за някои от доставките по тръбите за пренос, които са българска собственост. Досега по силата на междуправителствено споразумение от 1986 г., според което транзитните газопроводи са предназначени за преноса на руски газ за съседни държави, се налагаше "Булгаргаз" да плаща на "Газекспорт" за доставка на газ до някои региони в страната. Румен Овчаров твърди освен това, че с новите договори за доставка се премахва клаузата take or pay (независимост дали взимаш или не, плащаш за договореното количество). Досега, в случай че откаже част от заявените количества, клаузата задължаваше "Булгаргаз" да плаща 75% от стойността на невзетия газ. Същата клауза фигурира и в договора за транзита, тя е в българска полза и засега остава в сила. "Газпром" вече ще трябва да плаща 90% вместо 80% от таксите за транзита на всяко заявено, но неподадено за транспортиране през България количество. Тази промяна е изгодна за страната. При строгата секретност на всички параметри по новите споразумения с "Газпром" обаче остава неясен въпросът защо правителството избърза с подписването им при риск цената все пак да се окаже прекалено висока.