Газова камера

Държавно определената цена на газа поставя българските компании в неконкурентна позиция. "Индустрията ще умре. В света няма такава цена на газа, обратното - цените падат. Ние не работим в реално време", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на торовия завод "Агрополихим". Поскъпването в България сега отново ще стане в момент, в който цените на газа на международните пазари вървят надолу. От началото на годината те са паднали с 10%. "Цената на спот пазара (на борсата в момента - бел. ред) на European Energy Exchange към момента се движи между 15 и 18 евро на 1 мВ/ч. В България тя е 23 евро за мВ/ч", коментира Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Още едно противоречие: цената върви нагоре, когато потреблението се е свило почти наполовина спрямо същия период за миналата година.

Когато има монопол

Всички тези нелогични разминавания са характерни за пазарите, на които има монопол при газовите доставки. "Полша е същият пример като България. Там нямат либерализация, нито алтернативи. Имат същия начин на мислене - газовият обществен монополист е успял да убеди властите, че тази ситуация е добра за сигурността на доставките. Така, когато цената на петрола расте, а тази на газа във фиксираните договори я следва с месеци закъснение, те вдигат цената за потребителите. Това е нормално поведение за един монополист. Ако имаха конкуренция от вносител, който има достъп до газ на пазарни цени, те просто щяха да загубят пазарен дял, когато вдигат цените", коментира пред "Капитал" Пиер Ноел, енергиен анализатор от Европейския съвет за външна политика.

В България обаче алтернатива на "Булгаргаз" липсва и компанията няма никакви стимули да предлага по-добри условия на клиентите си. "Договорът с "Булгаргаз" прилича на наказателно постановление. Ние имаме само ангажименти", коментира Васил Александров. Компаниите са задължени да купуват газ, като трябва да заявят количествата си за годината 4 месеца преди края на предходната. "Плащаме 15% неустойка от цената на това, което не сме взели", продължава Александров. "Булгаргаз" не предлага и индивидуални договори, като работи по образец от 1998 г. От следващата година държавния монополист планира нови общи условия.

Една от основните промени, които дружеството ще направи, е да търси повече сигурност, че топлофикациите и предприятията ще плащат в срок. Например банкови гаранции. "Такива неща, каквито досега се случваха, от типа не мога да платя, защото не съм си направил събираемостта от моите клиенти, ще ги забравим", казва изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов. Така газовата хватка около потребителите ще бъде затегната още повече.

Нагнетяване на цената

Въпреки че плащанията на "Булгаргаз" към руския доставчик "Газпром" са изцяло в щатска валута, дружеството не хеджира валутния риск. А курсът на долара се отразява пряко в крайната цена на газа. Обясненията на изпълнителния директор Димитър Гогов са, че Законът за обществените поръчки усложнява процедурата, както и че ДКЕВР ще трябва да им признае разходите за използването на различните финансови инструменти. "Обяснението е абсурдно, защото те никога не са поискали да им се признаят разходи както за заеми, така и за финансовата услуга. Ако хеджират, за да свалят риска, ние ще им го признаем", коментира Ангел Семерджиев, председател на ДКЕВР.

"Други компании реагираха мигновено на световната финансова и икономическа криза", коментира Цветомир Цанов, преподавател в катедра Международни икономически отношения и бизнес в УНСС. "От финансовия отчет на "Газпром" например е видно, че компанията има стратегия за хеджиране на валутния риск още от началото на 2009 г. Резултатите показват, че тя има ефект. За 2009 г. приходите от валутни разлики, в. т.ч. в резултат на хеджиране, са се увеличили със 185% спрямо предходната", продължава още той.

Вътрешните резерви на държавната компания за омекотяване на ценовия скок на практика отсъстват. И никой не ги търси, защото компанията разчита, че всяко искане за по-висока цена ще бъде прието. Положението с дружеството става още по-тежко, защото вече няма приходи от транзит. През 2007 и 2008 г. газовият монополист получава допълнителни постъпления за услуги, които не извършва. По думите на Ангел Семерджиев тогава дружеството прибира около 45-50% от приходите от транзитните такси на "Булгартрансгаз". От 2009 г. това не се прави. И "Булгаргаз" просто започва да слага по-висока надценка (виж графиката). Докато убие клиентите си.