Съдружници по принуда
Новият закон за етажната собственост тръгва от добри намерения, но не води до никъде
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Между редовете
Покрай промените за етажната собственост на последната страница на закона е включено и едно кратко, но доста спорно изменение на Закона за устройството на територията. Предвижда се площите между сградите да могат да се устройват освен като паркове и градини и като открити или подземни паркинги и площадки за игра. Промяната е в поправките между първо и второ четене и най-вероятно не е била забелязана от мнозинството народни представители. Любопитното е, че този член няма особено отношение към закона и подобно изменение е от компетенцията на друга парламентарна комисия."Не купувай къща, а комшии", казва известна българска поговорка. Тази мъдрост като че ли е убягнала на авторите на новия законопроект за управление на етажната собственост, който изглежда е писан за реалност много различна от българската.
Внесеният от Министерския съвет преди близо година проект е натоварен с изначално непосилната задача да изглади търканията и неволите на почти 80 процента от населението на страната. Става дума за хората, които живеят в блокове и кооперации.
Докато очаква гласуването си на второ четене обаче, законът успя да предизвика вълни от недоволство: от протестите срещу предвидената възможност съседите да ви налагат вето за отглеждането на куче в апартамента до гръмките вестникарски заглавия, заплашващи, че неплатената сметка за парно ще ви лиши не само от топлината на радиатора, но и от собствеността върху жилището ви.
Всъщност основният проблем на законопроекта не е в неговата злонамереност спрямо обществото, а по-скоро в практическата му неприложимост и неадекватност спрямо народопсихологията на българина. Иначе мотивите за написването му са плод на добри намерения - да обнови, обособи и прецизира създадената преди 50 години нормативна уредба за поддържането на етажните собствености и произтичащите от тях междусъседски взаимоотношения. (Те се регламентират в Закона за собствеността и Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС).
Брак по принуда
В текста на новия законопроект е предвидено освен съществуващата форма на управление и поддържане на общите части на сградите чрез общо събрание на собствениците да се предложи и алтернативен вариант - чрез сдружение под формата на юридическо лице с нестопанска цел. Идеята е то да се регистрира по облекчен ред при районния кмет. За учредяването му обаче е необходимо съгласието на всички собственици. Именно това условие поражда първите съмнения относно реализуемостта на идеята, при положение че едва ли съществува жилищен блок в България, в който пълното единомислие е постижимо.
"Тази форма нито я приемам, нито я разбирам, нито вярвам, че някога ще стане в България", казва и Светослав Георгиев от Института за развитие на публичната среда, един от партньорите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) при изготвянето на законопроекта. По думите му водещият мотив на МРРБ за включването на подобна форма на управление, насърчаваща сдружаването, е заради възможността чрез нея да се кандидатства за усвояване на средства по оперативна програма "Регионално развитие" на ЕС. Става дума за парично подпомагане при ремонт и обновяване на общите части на многофамилни жилищни сгради или за модерното напоследък саниране. За тези, които не се сдружат обаче, възможността да получат европейско финансиране е почти нулева. Всъщност доброволни асоциации на собственици на жилища бяха предвидени за първи път още през 2002 г. с поредния енергиен закон. Членовете на такива сдружения имат право да плащат парното с отстъпка от цената. Въпреки това до днес са регистрирани единици.
Недоволството на граждански организации предизвика и предвидената в закона забрана за излизане от сдружението, ако вече е налице одобрен проект за финансиране от европейски фонд или от държавния бюджет. Членството в асоциацията може да се прекрати чак след като изтекат гаранционните срокове по проекта. Според депутата от НДСВ Яни Янев, участвал в изготвянето на закона, тази мярка дава гаранция за сигурността на бенифициентите и намалява рисковете за проекта. Представители на неправителствени организации обаче са на мнение, че нормата е в разрез с конституционното право за свободно сдружаване. Янев твърди, че ограничението е дори в интерес на хората, тъй като, ако проектът се провали, те ще трябва да връщат отпуснатите пари. Друг е въпросът колко съседски съюзи въобще ще успеят да усвоят някакви европейски средства, тъй като едно от изискванията е те да участват с определен процент собствено финансиране, което обикновено е ябълката на раздора.
Освен спорното нововъдение за сдруженията законът за етажната собственост предвижда и някои организационни промени като връщане на домовата книга, регистрация в общината, водене на протоколи от общите събрания на входа и определяне на общ бюджет. Замисълът е действително добър и би въвел малко ред и подобрение на вече остарелите досегашни правила. Той е свързан обаче с голяма отговорност на домоуправителя - сега наричан управител, и активното участие на всички живущи. А на фона на организационните способности, апатичността и недоверчивостта на българина приложимостта на всички тези идеи остава под голям въпрос.
Око за око, зъб за зъб
Според Гражданското сдружение за борба срещу корупцията и незаконното строителство (ГСКНС), също участвало в първоначалния вариант на законопроекта, друг същностен дефицит, който се е появил след поправките на депутатите, е предвидената възможност общото събрание на сдружението да сключва договори с предприятия за продажба на енергия и вода. "Този текст е в пряка връзка с проекта за изменение на Закона за енергийната ефективност", смята Стоил Сотиров, съдия от Върховен касационен съд и член на ГСКНС. Ако веднъж дадете съгласие за участие в сдружение и после мнозинство на общото събрание реши да сключи договор с "Топлофикация" например, вие няма да можете да изберете алтернативно дружество, дори и да сте против мнението на съседите си. Освен това, когато става дума за събираемост на вземанията, вашата кооперация ще отговаря за задълженията си като едно юридическо лице. Друг пренебрегван за момента, но важен детайл е, че сдружението като юридическо лице трябва да плаща данък печалба по Търговския закон, да има Булстат и данъчна регистрация, както и да внася осигуровки на хигиенистката на блока - все недоизяснени последствия от законопроекта.
Сред подводните камъни на закона е и фактът е, че голяма част от собствениците на жилища просто нямат финансовата възможност да покриват разходи по ремонти и комунални услуги. В такива случаи би било добре в закона да е предвидена опция за помощ под формата на заем за ремонтни дейности например от страна на общината, каквато е практиката в други държави от ЕС. Защото големият процент собственици и общото съжителство на хора с твърде различен социален статус са другият значителен проблем у нас, който обаче няма изглед да намери разрешение.
Въпреки няколкото пропуски законът за етажната собственост като цяло е смислен, полезен и приложим... за държави, в които отношенията между съседите излизат от рамките на пререкания и безмълвни гневни погледи. Законът тоест се е съобразил с всичко освен с особеностите на българския характер. Защото не може да се очаква да си законово обвързан в сдружение с някого, когото дори не поздравяваш.
10 коментара
мале, мале, комунизма се завърна само за един мандат
Българина трябва да разбере че да се живее в града и да се ползува парно е лукс за който се плаща.Не може само да се квичи и да се обвинява държавата.Който няма пари няма да живее в собствено жилище а под наем.Трябва да се разбере че не може в колективна сграда да се краде и всеки да си прави каквото си иска.Който е безотговорен няма да има собственост.Простаците и цървулите както и бедните да го духат.Ама изобщо не ми дреме за тях.Само яка тояга ще оправи работата.Не може да имаш пари за плазми цигари и алкохол а за сметки и поддръжка на жилището не.
До #2,
Ти с такова държане мислиш ли, че можеш изобщо да се сдружаваш с някого :)
Май сам драстично си надценил възможностите си, а критикуваш други.
Това със сдружаването няма да стане - нито доброволно, нито насила. Не и в България. Казват, че чрез сдружаването по-лесно се защитават интересите на сдружените. Обаче не и когато това сдружаване е спуснато по калъп. В тоя случай сдружаването може да се използва само СРЕЩУ "сдружените" - при търсене на "колективна" отговорност (примерно за замърсяване около блока, за неплащане на "общи" сметки и т.н.). Явно това е същинската цел. Обаче хората по-скоро ще се избият един другиго, отколкото да се сдружат по шаблона, така че няма да стане.
Съгласен съм и с #2, и с #3.
Особено ми харесва частта за домашните животни.
Всяка събота и неделя кучето на съседа ме събужда към 6:30 - 7:00. През седмицата не го усещам, защото вече съм станал, но през уикенда!
А животното просто иска да излезе навън. И съседът го затваря на балкона на хола, който е до прозореца на спалнята ми. ВИЕ ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?! Като него го мързи да си гледа животното, да ходи на село да го държи на двора. Или да си вземе котка/рибки - те поне не вият неистово сутрин. Имаме нужда от такъв закон, дано няма прекалено много трески за дялане след приемането му.
Аз пък знам една хубава българска поговорка - орташката кобила и вълци не я ядат.
Стар похват на комунистите е да прехвърлят нерешените проблеми на управлението в двора на управляваните по такъв начин, че да ги противопоставят едни на други. Само преди една година противопоставиха лекари и сестри, родители и учители, учители и сестри, животновъди и производители на фураж. Така партията "решава" проблемите като ни проставя пред избора да настояваме за решение на проблема или да унищожим другия. Отвратително е и нормалните хора се чустват омерзени. Комунистите това и чакат, защото при такава ситуация хората предпочитат да търпят несгодите, но не и да станат касапи на по-слабия. В резултата имаме привидно послушни граждани.
Дойде ред да ни противопоставят и на съседите ни дали ще е кучето, парното, чистачката поводът няма значение, важното е хората да се мразят един друг, да намразят и сдруженията, че току виж взели, че се сдружили против властта. Един вид "Искахте свобода да се дсружавате, на ви сега..."
Снощи имахме събрание на етажната собственост. Събралите се хора категорично отхвърлиха всякакви възможни поводи за сдружаване. Това ме изпълва с надежда, че комшиите ми все пак са достатъчно разумни хора.
А също и че са преброени дните на тец-тръбите в кооперацията ни.
До #4
Относно съседския "кучешки тормоз" - и сега има достатъчно закони, които могат да разрешат тоя казус. Ако ситуацията е достатъчно непоносима, консултирай се с адвокат.
До #6
Някакво проучване наскоро казваше, че над 1/3 от българите имат някакво различно по форма и тежест психическо отклонение.
А останалите... те вероятно не гласуват :)
(всъщност съм съгласен с всичко казано от теб)
Не разбрах дали сдружаването ще бъде задължително - в Стандарт пише, че ще е, а тук излиза, че няма да е. Дано да не е задължитело, защото това наистина ще е трагедия.
Разбирам напълно, човека по-горе, че му е неприятно да го буди кучешки лай в неделя сутрин, но така като обяснява, проблема не е в кучето, а в собственика. Аз имам две кучета, които гледам от осем години. Излиза 4е само защото, съседът ми на етажа, който мрази всякакви животни не е съгласен да имам кучета, трябва да изхвърля животните навън ????? Че утре може да му скимне и мен да изхвърли, защото не му харесвам!!! Законът е много недонаписан, защотото в него се употребяват морални категории, които не са строго определени. Какво значи според вас "добри" нрави". В Африка добри нрави са да ходят голи, а в България да направим мръсно на съседа. Тревожно е, че много от коментарите са свързани с това "КАК СЕГА ЩЕ МУ ДАМ ДА СЕ РАЗБЕРЕ НА МОЯ СЪСЕД"!!! Примерно принудителното изваждане е свързано с много последствия - този човек, който ще извадите от апартамента къде ще живее. Ако е болен , немощен или невменяем не може просто да бъде изхвърлен на улицата.... Това не значи, че трява да се търпят и мизериите на съседите, а да се търси адекватно решение за тях!!! Помислете, че на практика ДЪРЖАВАТА дига ръце от нас и ни оставя да се саморазправяме по между си!
Колективната форма на отговорност е най-висша форма на безотговорност.
С колективна задлъжнялост към новосвормирани чуждестранни фондове се подготвя мероприятие по лишаването ни от собственост гарантираща ни покрива над главата.
Европейските комисари и техните български лакеи не могат да се премирят с факта, че българина не живее под наем както европееца. Това недоразумение в европейския начин на живот ще бъде отстранено с въвеждането на този закон . С него ще бъдем пренудени да живеем под наем в собствените си жилища.
Хак да ви е Европа, хак да ви са и ценностите и.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.