Опасните игри с цените

Гора от проблеми

Подобно на "Монди Стамболийски" всички предприятия от дървопреработващия сектор изпитват трудности заради нелогично високата цена на основната им суровина. Преди месец Държавната агенция по горите (ДАГ) намали минималните защитни стойности на дървесината с от 10 до 30% в сравнение с декември 2008 г. Големите ползватели на технологична (отпадна) дървесина обаче смятат, че това е закъсняла и неефективна мярка. "В Словения например дървесината е с 30% по-евтина от българската. В Чехия кубик дървесина струва под 30 евро", дава пример Александър Криклер.

Защо се получава така? В България дървесината се продава чрез търгове и конкурси. Проблемът е, че няма нищо състезателно и пазарно в тях. От една страна, държавата е определила минимални изкупни цени, които според Асоциацията на ползвателите на дървесина са високи. От друга, съществува методика на Агенцията по горите, която изисква началната цена на всеки търг да започва от достигната крайна цена на предишния. Мярката цели да не се стига до безконтролна сеч, но по този начин се завърта безкрайна възходяща спирала на цената. Затова от Асоциацията на ползвателите на дървесина отдавна настояват минималната защитна цена на дървесината да бъде премахната, тъй като е непазарна мярка.

"Заради високите цени повечето заводи в България ще се насочат към покупка на суровини от съседни страни. Ако цените на дървесината бяха пазарни, нямаше да се налага да затворя завода. До два месеца ще възобновим производството, но със суровина, закупена от Румъния. Разликата в цената е 35% в полза на северната ни съседка", допълва и Красимир Дачев, мажоритарен собственик на свищовското дружество за производство на целулоза "Свилоза".

Под високо налягане

Докато дървопреработвателните компании могат да решат проблема с цената на основната си суровина чрез внос, не така стои въпросът с природния газ. Кризата и неочаквано високото поскъпване на синьото гориво през есента бяха една от основните причини химическите заводи да загубят пазари и да затворят. Организациите на бизнеса също нееднократно алармираха, че непрозрачният начин, по който държавната регулаторна комисия определя цените на газа, прави непредсказуема средата и е причина фирмите да изпитват финансови затруднения. Ето ви един пример: наскоро председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов заяви, че ще иска около 15% намаляване на цената на природния газ. Поради съпротивата на държавната "Булгаргаз" тя падна само с 11%. Поевтиняването можеше да е и по-голямо, като се има предвид, че натрупаното през миналата година увеличение е 60%. Държавата обаче предпочете да осигури финансов комфорт на газовия монополист и дори му разреши да ползва максималната печалба от 3%. Намаляването на маржа на печалбата на "Булгаргаз" до 1% например би довело и до по-ниски сметки за крайните потребители.

"Присъствието на държавата в енергетиката не е от полза, то не гарантира нищо добро, напротив, създава възможност за тунеядство", коментира неотдавна изпълнителният директор на "Овергаз инк" Сашо Дончев. По думите му "Булгаргаз" се възползва от държавното регулиране, за да налага единна цена за всички клиенти без възможност те да се договарят свободно с компанията. Ако действаха пазарните принципи, щеше да има диференцирани цени за големите и малките потребители. А индустрията би могла да поиска допълнителна отстъпка за количество или по-добри условия за доставка. Дори и според закона "Булгаргаз" е със статут на обществен доставчик и би трябвало да продава по регулирани цени само на определени групи потребители - население, обществени сгради и малки предприятия.

Отделна тема е, че при формирането на цените на газа не се отчитат актуалните котировки на петрола. Ако не се отчитаха със закъснение от девет месеца, драстичното поевтиняване на петрола отдавна щеше да се отрази в по-ниски сметки за газ. Още един недостатък на системата - всички вносни сделки със синьо гориво са в щатски долари, като цените му се пресмятат на база осреднен курс за последните шест месеца. В същото време плащанията са по актуален курс на щатската валута.

Пазар под похлупак

В Европейския съюз кризата намали консумацията на ток и пазарите там реагираха почти веднага, като цените му се понижиха. В България това не се случи. Факт е, че като цяло цените на тока в страната са ниски в сравнение с европейските (виж таблицата). Но вече и в ЕС има търговски сделки, при които купувач и доставчик си стискат ръцете на нива под 50 евро за мегаватчас, т.е. - почти като българските. Тук, обратно на тенденциите в Европа, се иска ново поскъпване, без да е ясно какви фактори налагат това.

Проблемът е, че пазарът е свръхрегулиран. В стремежа си да осигури социални сметки за ток за населението ДКЕВР увеличава сделките на регулирани цени. В резултат делът на свободния пазар не надхвърля 20% и компаниите, които договарят директно доставките си, и производителите на електроенергия се броят на пръсти. Огромната част от индустрията е в регулирания сектор и де факто субсидира по-ниските цени на тока за населението. Ако в ЕС цените за бита са с 40% по-високи в сравнение с тези за индустрията, в България те са с 20% по-ниски.

Централите и НЕК нямат и стимули за намаляване на разходите, въпреки че по време на криза това е логична стъпка. При определянето на цените ДКЕВР одобрява доказаните от тях разходи и осигурява определен процент норма на възвращаемост. Това ги стимулира да увеличават разходите си и (както е случаят с НЕК) и да акумулират средства за мегапроекти като АЕЦ "Белене" за сметка на потребителите.

Има още един проблем - компаниите, които търгуват на свободния пазар, не могат да поръчват енергия "ден за ден", каквато е практиката в целия ЕС. В България заявките са само седмични. Цената на тези доставки сега е от 73-75 лв. за мВтч, но със заплащане на таксите за пренос на НЕК и за достъп до мрежата й предприятията купуват по 89-90 лв. Ако фирмите потребяват повече от заявената енергия, те купуват недостигащата по 260-270 лв. на мВтч. Ако имат излишък, го продават на НЕК по 40 лв. И в двата случая бизнесът губи, тъй като в момент на свит пазар обикновено се работи с поръчки ден за ден.

Протекционистичната политика на държавата спрямо определени компании монополисти и потребителите от бита всъщност създава измамно усещане за щастие у тях. Когато обаче индустрията се задъхва от липсата на свободни средства заради кризата, а трябва да плаща солени сметки за основни консумативи, логичната реакция е по-скъпи стоки на пазара, намаляване на заплати, съкращения на служители и спиране на производството. От което никой няма полза.